САЩ: Похищението на Европа

Автор: Велислава Дърева*

Зевс под прикритие. Новият заден двор на Америка. Плач за Крим.

Първа част от поредицата „САЩ: Похищението на Европа“ /Поглед.инфо/**

Митология

Европа, дъщерята на финикийския цар Агенор, била наивна и доверчива девойка. Играела си тя с приятелки на морския бряг и не забелязала кога и откъде се появил един бял бик, който бил похотливецът Зевс под прикритие. Грабнал белият бик Европа, метнал я на гръб, и я отвлякъл, и я похитил, и я замъкнал на остров Крит, и я завлякъл в една пещера, а тя плачела и ридаела, но било късно, безвъзвратно късно. Прелъстителят Зевс се преобразил на красив младеж, врътнал главата на Европа, и се родили Радамант, Сарпедон и Минос – онзи цар Минос, дето повикал Дедал (бащата на Икар) да построи един лабиринт, за да скрие там чудовището Минотавър (позорния плод на прелюбодеянието на царската съпруга с един бик, който не бил Зевс), същият Минотавър, който обичал да се забавлява с невинни юноши и девойчета, обаче Тезей го убил с един удар на своя магически меч, подарен от Ариадна, дъщерята на Минос, която се влюбила в Тезей, и му дала освен меч и едно клъбце прежда, че да си маркира пътя и да излезе от лабиринта…

При Тициан Европа е пухкава, разголена дебеланка; при Рембранд е комай по-едричка от своя похитител; при Джанбатиста Тиеполо – хладна кокетка; при единия бикът е някак безучастен; при другия – мил и ласкав; при третия – умоляващ, чака да нагиздят Европа, че да я отвлече, и изобщо цялата работа не прилича на похищение. И неизменно – бузести ангелчета и пълнички нимфи.

В Ringling Museum of Art в Сарасота, щата Флорида, нещата изглеждат драматични – Европа е здраво завързана, направо разпната върху гърба на страховит бронзов бик; тя – безпомощна, той – брутален, тя – безволева, той – свиреп и неумолим. Не знам кой е скулпторът, но е казал всичко.

Няма битка за Украйна, има война срещу Русия.

Войната срещу Русия е война срещу Европа, за окончателното омаломощаване и покоряване на Европа от САЩ.

Войната на САЩ е война срещу всяка възможност Европа да се превърне в геополитически субект, да си върне изначалната роля на истински, а не привиден, сомнанбулен фактор на световната сцена. Войната на САЩ е война срещу всяка мисъл, срещу всяка стъпка за нормално сътрудничество между Русия и Европа – не лицемерно, не рекетьорско, не колонизаторско, не използваческо, не високомерно.

И най-сетне – войната на САЩ е война срещу Европа като цивилизация, история и култура. Който не разбира това, нищо не разбира.

Европа съучаства във войната на САЩ срещу Русия с патологична смесица от паника, алчност, колониална корист и подли надежди. Надежди, които замъгляват погледа на Европа още от времената на ливонските и тевтонските рицари, които Светият Благоверен княз Александър Невски срази преди близо 800 години.

Днес една орда евробюрократи, лобисти и безгръбначни хищници продъниха и дискредитираха европейската идея, произвеждат идиотски директиви, мерят ханша на доматите, грижат се за психичното здраве на прасетата и душевния комфорт на кокошките, гледат на бившите соц.държави („новите европейци” в ЕС) като на територии, предназначени за оплячкосване и опустошаване, титулуват себе си „европейски лидери”, говорят по телефона крадешком и боязливо, като камериерки в билдинга на бруталния американския интерес (каквито са), и междувременно, в непрогледна тайнственост, преговарят със САЩ за пълната и безусловна капитулация на Европа.

Капитулация, разписана в Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ). „Партньорство”, което обезсмисля и ликвидира суверенитета на ЕС (и на всяка държава в ЕС, включително – България), подменя го с безграничните и безконтролни, наддържавни и антидържавни „права” на мултинационалните компании, подменя демокрацията с диктатура на хищния глобален капитал (той пък истеризира само при споменаването на думи като държава и държавност), с диктатура на корпорациите, с една порочна, противочовешка корпократура, за да се възцари над света пълновластният и недосегаем американски олигархат.

За корпорациите хората, гражданите, човеците не съществуват, а ако случайно съществуват, те права нямат никакви – нито граждански, нито човешки. Те дори право на живот нямат, те трябва да бъдат тровени с ГМО-боклуци, а земята, по която стъпват, трябва да бъде погубена от шистовите сонди. За благото на корпорациите и в името на техните чудовищни печалби. Това представлява накратко ТПТИ. Една корпоративна вариация на НАТО.

Ако Европа не излезе от удобния пантоф на своите русофобски предразсъдъци и предубеждения; ако продължава да рецитира мухлясалите, пошли, невежествени заклинания, че Русия е „варварска империя”,„ексцентричнаолигархияна източнисатрапи”,„деспотична държава, управлявана с меч” – тази Европа ще бъде изметена и ще се превърне в американска плячка, в задния двор на САЩ, където ще вилнеят Monsanto и Chevron. Което е и целта. Понеже САЩ изгубиха своя любим заден двор – Латинска Америка. При това – без „латиноамерикански пролети”.

Европа съучаства във войната на САЩ срещу Русия, сиреч – срещу самата себе си.

Европа е само инструмент в ръцете на САЩ във войната срещу самата себе си, както Украйна е само инструмент в тази война.

Европа е жалка, безволева и безпринципна, страхлива и продажна.

Европа е само един колективен васал на сюзерена САЩ.

Европа се самоубива пред собствените си очи и затова не смее да се погледне в огледалото.

Вярно, напоследък взе да се освества – отвреме-навреме и за кратко, в мимолетни проблясъци на инстинкт за самосъхранение. Измъкването на Европа от антируската и проамериканската наркозависимост ще бъде дълго и мъчително, с абстинентни кризи поради ограничения прием на обичайната доза русофобски стимуланти.

Лекомислие

Сърбия 2001-а, Грузия 2003-а, Украйна 2004-а, Киргизстан 2005-а. Това е „хронограмата” на „цветните революции” – до една вдъхновени, режисирани, организирани и финансирани отUSAID,Freedom House, National Endowment for Democracy, институтите на Джон Маккейн, Мадлин Олбрайт и Джийн Шарп.

Манон Лоазо изобличи тази матрица за преврати в документалния филм „САЩ: завладяването на Изтока” („Etats-Unis: a la conquete de l,Est”). Разказах ви този филм („Дума”, http://82.103.69.26/node/67680, http://82.103.69.26/node/67691).

От години Европа наблюдава американския Drang nach Osten (вече трябва да казваме Drive toward the East) със зле прикрито удоволствие. Няма нищо против целта на занятието – обрамчването на Русия с гирлянд от русофобско-натовски държави. И, колкото и да е странно за нейната достопочтена възраст, Европа се държи лекомислено като наивната дъщеря на фригийския цар Агенор, и не забелязва белия бик, който рие земята от нетърпение да я грабне, да я похити, изнасили и покори. И не разбира или отказва да разбере, че след Завладяването на Изтока (А la conquete de l,Est) иде ред на втора серия – Похищението на Европа(Le Raptd,Europeили ако по ви харесва -The Rape of Europa).

Крим

Това беше целта на САЩ. И дълго ще оплакват загубата на Крим, както се оплаква несбъдната мечта. САЩ вече виждаха Крим като свой, беше им обещан и харизан.

Според „Целевия план Украйна-НАТО” и конфиденциалната „Аналитична записка по изпълнение на Целевия план” (и двата документа са от 2008 г.) до 15 май 2014 г. Украйна трябваше да е денонсирала договора за Руския Черноморски флот (създаден по заповед на Екатерина ІІ от Светлейшия княз Григорий Александрович Потемкин-Таврически през 1783 г. с 11 кораба), и до 30 май трябваше да го е натирила от Крим след 231 години, с всичките 370 кораба, 14 подводници, 161 самолета и 13 000 души. Плюс възможността Русия да прехвърли във всеки момент 80 000 войници от специализираната групировка за борба с тероризма в Средиземноморския басейн, Африка, Близкия Изток и Персийския залив. Плюс Центъра за командване на космическите полети и за ранно предупреждение. Там са системите „Воронеж-М”, които в радиус от 6 хил. км. откриват изстрелването на крилати и балистични ракети.

В края на май 2014 г. Крим трябваше да е станал централна НАТО-вска база, „стационарен непотопяем самолетоносач до руския стобор”. Накратко – САЩ (НАТО) трябваше вече да са окупирали Крим. За демокрацията – апотеоз, заслугата – на Яценюк. Защо точно негова? Ами това е външният министър, под чието мъдро ръководство Украйна подписа „Целевия план”. Някой да не е разбрал защо САЩ инсталираха въпросното лице на премиерския пост? След провокацията с „Боинг”-а и хладнокръвното убийство на 298 невинни, лицето метна оставка. Безуспешното, гузното бягство от отговорност само доказва кой е извършителят на това международно престъпление. Обаче Яценюк забрави, че треньорът е този, който хвърля кърпата на ринга, за да спаси от позор своя нефелен питомец.

САЩ дълго ще оплакват загубата на Крим, защото който контролира Крим, той контролира Проливите. И защото всенародният референдум на 16 март 2014 г. ги изпревари и им развали оста на три морета: Балтийско-Черно-Каспийско.

Контролът на САЩ (НАТО) над Крим означава: създаване на буферен регион от Балтика до Каспийско море; контрол над Черно и Азовско море, над Мала Азия, Северен Кавказ, Грузия, Молдова, южните граници на Русия и Украйна, източните граници на Румъния и България, и – пътьом – „стимулиране” на всякакви „демократични” провокации. И още: който контролира Черно море, той контролира енергийния кръстопът – Черно море е центърът на енергийните коридори Изток-Запад и Север-Юг – отгоре танкерите носят нефт, под водата минават газопреносните тръби. Което означава контрол над енергийната политика на Европа и света.

Крим е стратегически военен форпост, но и политико-икономически инструмент. Ако Балканите и Балтийските страни постелиха с цветя и рози пътя на НАТО към Русия, то Крим е ключът за евразийските порти.

Тук е титаничният сблъсък. От едната страна са Евразийският проект и нормалното сътрудничество Русия-Европа като контрапункт на всеобемащата американска агресия (икономическа, военна и всякаква). От другата – амбицията на САЩ (Бжежински, конкретно) за Трансатлантическа Европа, просната до Урал. Целта на САЩ е да подчинят Европа, да я обезличат като конкурент, и накрая – да я погълнат грижовно. Всичко извън полезрението на тази амбиция – и БРИКС, и партньорството Русия-Европа, и Евразийският проект – е заплаха за САЩ. Трансатлантическият проект на САЩ е заплаха за света. Защото който контролира Европа и Русия, той контролира света.

Стремлението на САЩ към Крим надхвърля амбициите и коварството на лорд Палмерстон, Дизраели и Сюлейман Великолепни, взети заедно. Само че ключът остана в ръцете на своя законен притежател – на кримчани.

И вие да сте на мястото на САЩ, и вие щяхте да плачете за Крим.

Пътеводител на световния паразит

Част втора от поредицата „САЩ: Похищението на Европа“ /Поглед.инфо/ 

Откровение

Няма битка за Украйна. Има война срещу Русия. Войната срещу Русия е война срещу Европа.

Защо САЩ водят тази война? От любов към демокрацията и човешките права? Поради безкористна загриженост за бъдещето на Европа и света? „За да разпространят покой и благоденствие по цялото земно кълбо”, както каза Обама? Дрън-дрън!

Отговорът е отвратително циничен – заради 17-те трилиона долара, които дължат на останалия свят; заради 500-те милиарда долара стокооборот между Русия и Европа, които искат да отмъкнат за себе си; заради запазването на долара като световна валута, щото откъм Изток се е задал юанът, а страните от БРИКС току-що учредиха своя банка и свой валутен фонд.

Това е откровението на Пол Кристи, д-р по философия, изпълнителен директор на Института за глобални перспективи на Колумбийския университет и преди всичко – служител на Агенцията за национална сигурност (АНС).

Как изглеждат 17 трилиона? Ето така: 17 000 000 000 000 (1 трилион е равен на хиляда милиарда). Задълженията на САЩ растат с $3,5 млрд. на ден. Всеки американец лично дължи по $148 хил. на държавите-кредиторки. Най-големите кредитори на САЩ са: 1. Китай ($2 трилиона) 2. Япония ($1,14 трилиона) 3. Бразилия ($256,4 млрд.) 4. Тайван ($185,8 млрд.) 5. Швейцария ($178,2 млрд.) 6. Белгия ($167,7 млрд.) 7. Великобритания ($156,9 млрд.) 8. Люксембург ($146,8 млрд.) 9. Русия ($131,6 млрд.) 10. Хонконг ($120 млрд.).

За „да се справят САЩ със своите дългове”, обясни Кристи, „трябваше да организират такъв катаклизъм, който да няма разрушителни последици за САЩ” (последиците винаги са за другите), „проблемът с дълговете да се разреши без световна касапница” („само” европейска, за предпочитане руска), „в която касапница самият ти ще изгориш” (да изгорят други, по възможност живи, за препоръчване в Одеса), „без да падне стандарта на собственото ти население, за чужда сметка”, и изобщо – „целият свят, всяка една държава да участва в разрешаването на финансовите трудности на Америка”.

Кристи описа кристалните цели на САЩ:

• Да предизвикат непреодолим разрив между Европа и Русия, да създадат „в Украйна управляем хаос”, за да „бъдат спрени енергоносителите от Русия”, а Европа „да кипне от възмущение” срещу Русия и да кипи, „докато узрее” и сама закопнее и възжелае „безвъзвратно разкъсване на отношенията с Русия”, докато „бъде принудена да се преориентира на енергодоставки от САЩ”.

• „И тогава ние (САЩ) с нашия шистов газ отново ще се окажем в ролята на благодетеля на Европа, на своеобразна енергийна вълшебна пръчица”. Това „ще доведе до гигантски капиталовложения в американското производство на шистов газ, до създаването на мощна инфраструктура за преработката и доставката му в Европа”. А Старата дама, останала на студено без руски газ, „ няма да се скъпи на разходи, което ще позволи на САЩ бързо да ликвидират финансовите си проблеми”.

• Така „благодетелят” ще печели, а „облагодетелствана” Европа ще плаща двойно и тройно по-скъп американски шистов газ, и за утешение ще слави и възпява своето щастливо избавление от диктата на руския енергиен гнет, ботуш, будьоновка и тачанка.

Най-големите находища на шистов газ са в Луганск и Славянск. В земята на Славянск, в същата тая земя, където погребаха 12-годишното момченце, простреляно на 9 май в сърцето от неонацистите на Бесен сектор, понеже имало георгиевска лентичка на ризката и следователно е терорист и сепаратист. Нищожна цена за шистовото господство…

• Да завземат европейския пазар, като принудят „европейците да свържат своя икономически интерес с доставките на американски енергоносители”, а всъщност – внимание! – „иде реч двете икономики буквално да се слеят в една”. Не за сливане става дума, а за поглъщане.

• Освен това „Трябва (императивно!) тези 500 млрд. долара, колкото е стокооборотът между Европа и Русия, да се превърнат в стокооборот между Европа и Америка”.

• Да наплашат Европа, да й внушат страховита „руска опасност и агресивност”, да обливат Европа ежесекундно с лъжи за „руски зверства и жестокости” в Украйна, за „прииждащи пълчища руски танкове” към Киев, за „настъпваща армада от руски бойни кораби към бреговете на Прибалтика”, да истеризират Европа до припадък, а Русия „да бъде провокирана към изостряне на конфликта в Украйна”.

• И „нека европейците изтръпнат от евентуалното руско нахлуване”!

• Да превърнат „и Русия, и Европа в заложници на пълната непредсказуемост и нелогичност в действията на новите украински власти” – непредсказуемост и нелогичност, контролирани от американските ментори на майдановците, защото – „Колкото повече неразбиране възниква между Русия и Европа, толкова по-бързо ще да бъдат реализирани плановете на САЩ”.

• Така Америка „ще запази мира на планетата и ще даде възможно най-силен импулс за напредъка” (американският, естествено). Е, и Европа ще припечели нещичко: „Отказвайки се от руските доставки, Европа би съхранила лицето си на защитник на европейските ценности за правата на човека и заедно с това би помогнала на САЩ да решат проблема с дълга си”.

Паразит

Така преди време Путин нарече САЩ – „световен паразит”. От недостижимите небеса на своя висш морал „световният паразит” разпорежда на света:

„Ние страшно искаме да ви върнем парите, които ви дължим, ама направо нямаме търпение да ви ги върнем, обаче – по нашия начин. Ние ще ви организираме „цветни революцийки”, „арабски пролети” и „майдановски преврати”; ще заграбим най-демократично вашите земи, води и гори, вашите нефт, газ, злато, диаманти и к,вото имате там (щото и ние трябва да живеем, нали!); ще разрушим най-цивилизационно и ценностно вашата индустрия, армия, култура, история, памет и духовност; ще ви ограбим и опоскаме най-благородно и прецизно, до шушка. Ако обаче имате наглостта да не се подчините, ние ще ви изтребим, изпепелим и разбомбим най-човеколюбиво и мироопазващо, ще ви подчиним най-евроатлантически, и изобщо – ще ви организираме страховита касапница. И естествено, няма да ви върнем нищо, щото нямаме такива намерения, но пък за награда ще ви вземем всичко”.

САЩ са царе на страховитите касапници, преврати и масови изтребления.

Уйлям Блум, един от най-авторитетните американски анализатори, журналист и публицист, създател на първия алтернативен вестник в САЩ („Washington Free Press”), събра и подреди в две книги престъпленията на САЩ по света от 1945 г. до 2000 г. Книгите са: „Държава престъпник: пътеводител за единствената световна суперсила” („Rogue State: A Guide to the World,s Only Superpower”) и „Убитите надежди: интервенциите на САЩ и ЦРУ след Втората световна война” („Кilling Hope: U.S. Military and CIA Interventions Since World War II”),

Списъкът на Блум съдържа:

• Интервенции на САЩ – срещу 67 суверенни държави

• Бомбардировки на САЩ – срещу 25 суверенни държави

• Намеса на САЩ в изборите – в 23 суверенни държави

• Политически убийства (и опити), организирани от САЩ – в 35 държави

• Прилагани изтезания – в 11 държави

Общо – за 50 години 167 случая на престъпно политическо насилие, извършено от САЩ след Втората световна война.

Брой на убитите от САЩ при тези 167 случая – между 13 и 15 милиона души.

Прибавете първите 14 години от нашия век и ще видите как

кървавата сметка на САЩ нараства със скоростта, с която расте техният външен дълг.

САЩ натрапват своите проблеми на света, за да ги решат за чужда сметка и на чужд гръб, да възвърнат изгубения (си) комфорт на еднополюсния (си) свят, за да бъдат вечен хегемон – енергиен, икономически, търговски, военен, геополитически, глобален, планетарен, вселенски.

Безразделен, безнаказан, безотговорен.

Свлачище

А Украйна? На кого му пука!

„Дали Украйна ще остане единна или ще се разпадне, няма никакво значение. Какво ще става с Украйна, това не интересува никого. Украйна е само средството, чрез което може да бъдат разрешени всички проблеми (на САЩ, естествено – б.а.). На Украйна е отредена ролята на свлачище, което ще прекъсне европейското сътрудничество с Русия. Само народът на Украйна ще може да определи доколко трагична ще бъде съдбата му в установяването на новия ред в Европа. Събитията в Украйна може да си вървят както си искат, но в крайна сметка те трябва да доведат до разрив между руснаците и европейците”, заключава велемъдро Пол Кристи.

Бъбрив е този Пол. Мадам Нюланд е пестелива: „Fuck!”. Кратко и ясно. „Fuck Украйна!”, „Fuck Русия!”, „Fuck Европа!”.

Subhumans

Украйна е само инструмент, само буфер, само подстъп на хитлеристкото – ах! пардон! – на американското настъпление към Русия. Само територия, където САЩ да натресат своите ракети, военни бази и шистови сонди. Територия, предназначена за оплячкосване, захвърлена в безметежна мизерия от всякакъв вид, обречена на братоубийствени войни, дискриминация, прочистване и откровен геноцид на всичко, що накърнява крехката душевност на бандеровците. От Киевска Рус и руския език, кирилицата и православието, през Великата Отечествена война (която бандеровската Рада иска да заличи със специален закон), до самото съществуване на презрените москали (руснаци), които Яценюк, в унисон със славните нацистки традиции, нарича „subhumans”, т.е. „Untermenschen”, т.е. под-човеци, не-човеци, не-хора. Подчовеците – на одеската клада и под минометния огън на свръхчовеците от Бесен сектор.

Целта е Украйна да бъде превърната в една европейска Сирия (щом трябва, САЩ и радикални ислямисти ще внесат), в един европейски Виетнам, Ирак или Афганистан (щом трябва, САЩ и коалиция на желаещите пудели ще спретнат). Или – в една гигантска Македония (представете си 46 Македонии на куп!), която няма друго занимание, друга цел, друго вдъхновение и друг инструмент за самоидентификация, освен да краде, да фалшифицира, да подменя и да отрича историята, страстно и в захлас.

А Русия – тя трябва да бъде превърната в икономически парий, в геополитически пигмей, в историческа несъстоятелност, в просяк, в нищожество; да бъде прекършена, разпадната и разчленена; да бъде натикана обратно в забвението, където Елцин я запокити и откъдето Путин я измъкна. Само тогава САЩ ще могат да подчинят Европа, която – за неин ужас – също принадлежи към „subhumans”. Безусловно и според философията за американската изключителност. Защото „Америка е единствената незаменима нация”, каза Обама пред питомците на Уест Пойнт. И оживя филмът „Триумф на волята” („Triumph des Willens”) на Лени Рифенщал, и думите на Хитлер, произнесени точно преди 80 години, оживяха: „Пред нас, около нас, зад нас – навсякъде е Германия”.

.

САЩ: Похищението на Европа

Част трета: Антология на Студената война. Пътеводител на разчленителите.

Доктрини

Няма битка за Украйна, има война срещу Русия. И тази война никога не свършва.

•Нацистка Германия току-що е нападнала СССР, и на другия ден, 23 юни 1941 г. Хари Труман, сенатор и бъдещ президент вече е заложил основите на „студената война”: „Ако ние видим, че побеждава Германия, следва да помагаме на Русия, а като видим, че печели Русия, трябва да помагаме на Германия и по такъв начин те да се избиват взаимно колкото се може повече…”.

•1079 дни (3 години без 16 дни) наблюдават как „те се избиват колкото се може повече”. Най-сетне Чърчил настоява да се открие втори фронт – не заради „съюзническа отговорност”, а защото „първо, Съветска Русия стана смъртна опасност, и второ, трябва незабавно да се създаде нов фронт против нейното (на Русия! – б.а.) стремително настъпление”, и още – за „да се задържат руските варвари колкото може по-далеч на Изток”. И това е истинското предназначение на Втория фронт.

•До края на Втората световна война остават по-малко от 100 дни, а на 24 февруари 1945 г. Алън Дълес, шеф на ЦРУ, държи реч при награждаването на висши офицери от американската армия:

„Ще свърши войната. И ние ще хвърлим всичките сили, всичкото зло на САЩ, цялата материална сила на САЩ за измамване и оглупяване на хората от социалистическите странии главно – Русия. Ще заменим човешките ценности с фалшиви. От литературата и изкуството ще изтръгнем тяхната социална същност, те ще прославят най-низките човешки чувства и страсти, ще насаждат и втълпяват култ към секса, насилието, садизма и предателството, и всяка безнравственост.

Честността и почтеността ще се осмиват, ще станат ненужни, ще се превърнат в отживелица. Простащината и наглостта, лъжата и измамата, наркоманията, безсрамието, национализмът и враждебността между народите, най-вече враждебността и омразата към руския народ – всичко това най-ловко и незабелязано ще култивираме.
Малцина ще разберат какво става.Тях ние ще поставим в безпомощно положение, ще ги превърнем в посмешище, ще намерим начин да ги оклеветим и да ги обявим за измет на обществото. Главният залог ще бъде младежта. Ще започнем да я разлагаме, развращаваме, да я лишаваме от чест. От младежите ще направим циници, вулгарни хора, простаци, космополити. Всичко това ще извършим под девиза: „Защита на правата на човека и гражданските му свободи…”

Това е „доктрината Дълес”. Така битува в интернет. Автентичността на текста не е доказана, но автентичността на тактиката, стратегията и философията е абсолютен факт.

•Войната е приключила преди 10 дни, и на 19 май 1945 г., по нареждане на президента Труман и под ръководството на ген. Дуайт Айзенхауер (бъдещ президент) САЩ разработват два плана за атомна война срещу СССР – Dropshot и Totality, с разчет още първия месец да бъдат унищожени 85 % от населението.

•Войната е завършила преди 1 година, и на 5 март 1946 г. Чърчил спуска „желязната завеса”: „От Щечин в Балтика до Триест в Адриатика на континента се спусна „желязна завеса”. От другата страна на завесата са всички столици на древните държави на Централна и Източна Европа – Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ, София…”.

Речта на Дълес може и да е призрак, но речта във Фултън не е. И скулптурният апотеоз на желязната реч не е призрак. През 2011 г. в затънтения Фултън тържествено откриха композицията „Желязната завеса”. Авторът – Дон Вайганд, идеята – на Ричард Махони, изпълнителен директор на…Monsanto!

Директива

„Правителството е принудено да набележи много по-яснии войнствени цели по отношение на Русия…Нашите цели са:

1) намаляване до минимум мощта и влиянието на Москва; 2) коренни изменения в теорията и практиката на външната политика, към които се придържа правителството в Русия”. Главната цел е „Москва да приеме НАШИТЕ КОНЦЕПЦИИ”.

Принципи: „Ние не сме длъжни да изпитваме никакво чувство на вина… Не е наша работа да размишляваме над вътрешните последствия, както не сме длъжни да мислим, че носим каквато и да било отговорност за тези събития… Нашата работа е там да се случат вътрешни събития, обаче ние не носим отговорност за това, че се стремим към такова развитие или сме го осъществили…

Ако се появят дружествени към нас режими, те: а) не трябва да имат голяма военна мощ; б) икономически трябва да са силно зависими… Достатъчно е да раздадем оръжие и да окажем военна помощ на всяка некомунистическа власт, контролираща даден район, и да й разрешим да се разправи с комунистическите банди до край. И в този случай ние не сме длъжни да носим отговорност за тази разправа…”

Това не е поредното откровение на Пол Кристи. Това е „Директивата на Съвета по национална сигурност на САЩ 20/1, 18 август 1948 г.”.

Проекти

•Харвардски проект (след 1985-а)

В преабмюла пише, че на границата между XX и XXI в. човечеството е заплашено от страшна криза заради недостиг на суровини и енергийни ресурси; че спасението на планетата зависи от пълното унищожение на „империята на злото” (СССР), с планирано съкращение на населението 10 пъти и разрушение на националната държава.

Програмата е разчетена за 3 петилетки (1 том -1 петилетка).

І том/Іпетилетка (1985-1990 г.)- „Перестройка”. Цели: гласност, борба за социализъм „с човешколице”, подготовка за реформи „от социализъм към капитализъм”.

ІІ том/ІІ петилетка (1990-1995 г.)- „Реформа”. Цели: ликвидация на световната социалистическа система; ликвидация на Варшавския договор; ликвидация на КПСС; ликвидация на СССР; ликвидация на патриотичното съзнание.

ІІІтом /ІІІ петилетка (1996-2000 г.)- „Завършек”. Цели: ликвидация на Съветската армия; ликвидация на Русия като държава; ликвидация на „атрибутите на социализма”: безплатно образование и здравеопазване ; въвеждане на „атрибутите на капитализма”: за всичко се плаща; ликвидация на добрия и мирен живот в Ленинград и Москва; ликвидация на обществената и държавна собственост. Този етап предвижда строителство на добри пътища към морските пристанища, по които суровините и богатствата на Русия да бъдат надлежно изведени зад граница.

•Хюстънски проект(след 1991 г.)

Представлява детайлна разработка на етапа „Завършек”. Вече не се говори за разчленение на СССР- Харвардският проект е изпълнен. Главната цел е да бъде разчленена Русия.

Първо – на 4 области, като:

-Сибир отива към САЩ

-Северо-Западът на Русия -към Германия

-Юг и Поволжие-към Турция

-Далечният Изток-към Япония,за да има пряк контрол над суровините от Сибир и Далечния Изток.

Второ – на малки държавички – 26, 45 или 52 на брой.

Нищо оригинално!

„Русия е твърде голяма и твърде хомогенна за нашата безопасност. Аз бих искал да видя Сибир като отделна държава, а Европейска Русия – разчленена на три части… Останалият свят ще живее по-спокойно, ако вместо една огромна Русия има четири Русии”. Годината е 1918-а, авторът – Едуард Мандел Хаус, един от „бащите” на „новия световен ред”, най-близкият съветник на президента Уудроу Уилсън.

Сто години от извора на англо-американската политика блика все същата ръждива стратегия. И никакво въображение!

Клинтън, 25 октомври 1995 г. (закрито съвещание на комитета на началник-щабовете): „Използвайки грешките на съветската дипломация, прекалената самонадеяност на Горбачов и обкръжението му, в т. ч. и на ония, които откровено заеха проамериканска позиция, ние постигнахме това, което се канеше да направи президентът Труман със СССР посредством атомната бомба. С една съществена разлика – ние получихме суровинен придатък, неразрушена атомна държава. За последните 4 години (първи мандат на Елцин – б.а.) получихме стратегически суровини за 15 млрд. долара, стотици тонове злато, скъпоценни камъни и т.н. По несъществуващи проекти ни бяха предадени за нищожно малки суми над 20 хил. т. мед, почти 50 хил. т. алуминий, 2 хил. т. цезий, берилий, стронций… В най-близкото десетилетие ни предстои решаването на следните проблеми:

– разчленяване на Русия на дребни държави, посредством регионални войни, подобни на тези, които ние организирахме в Югославия;

– окончателно разрушаване на ВПК и армията;

– в откъсналите се от Русия републики да се установят режими, необходими на нас.

Ние позволихме на Русия да бъде държава, но империя ще бъде само една страна – САЩ”.

Бжежински, един от авторите на„Хюстънския проект” (закрито американо-украинско съвещание): „Новият световен ред при хегемонията на САЩ се създава против Русия, за сметка на Русия и върху руините на Русия. Няма съмнение, че Русия ще бъде раздробена и под опека. Русия е една излишна страна”.

Кисинджър: „Аз предпочитам в Русия да има хаос и гражданска война пред тенденциите към нейното обединение в единна, силна, централизирана държава”.

Тачър (2002 г.) и Олбрайт (2006 г.): „По оценки на световната общност икономически целесъобразно е територията на Русия да бъде населявана от15 млн.души” (населението на Русия е 150 млн. – б.а.).

През 1994 г. Бжежински предложи на Русия да се саморазглоби на 5-6 части, през 2000 г. Паси написа вдъхновено есе как Русия ще бъде натрошена на 7 парчета. („Дума” – http://mail.duma.bg/node/75469, http://mail.duma.bg/node/75560, http://mail.duma.bg/node/75660)

Хюстънският творчески колектив изисква отношението към Русия да бъде не като към единна държава, а като към случаен сбор малки държави, и разработва тактиката на етническото прочистване:

– затваряне в анклави на руското и рускоезичното население, живеещо в съседни на Русия държави от бившия СССР;

– принуждаване на това население да избяга в Русия, като за целта са позволени всякакви средства – от икономически и дискриминационни до физическо унищожение;

– заселване и завземане на освободените територии.

Днес потоци бежанци (включително – украински войници) се спасяват от Украйна в Русия, а не обратното, както си мисли Джаки Псаки, таз американска „калинка”.

Справка

В помощ на разчленителите:

През 1941г. идеологът на нацисткия режим Алфред Розенберг парцелира съветската територия на 5 Райхскомисариата (Reichskommissariat):

– Moskowien (Московия), разделен на 5 до 8 генерални окръга (Generalbezirk): Москва, Тула, Горки, Вятка, Казан, Уфа, Перм (Урал и Западен Сибир) и Ленинград – или изличен, или прекръстен на Адолфсбург/Adolfsburg. Хитлер забранява думи като „руско” и „Русия” и ги заменя с „московско” и „Московия”;

– Ukraine (Украйна – до Волга), 6 генерални окръга: Днепропетровск, Киев, Николаев, Житомир, Волин-Подолия и Крим с полуокръг Таврия; плюс още 9 генерални окръга и сред тях – Сталинград;

– Ostland (Остланд), 4 Генерални окръга: Weißruthenien (Белорутения, Белорусия), Litauen (Литауен, Литва), Lettland (Летланд, Латвия) и Estland (Естланд, Естония);

-Kaukasien (Южна Русия и Кавказ), 7 Генерални комисариата: Азербайджан, Грузия, Кубан, Терек, Калмикия, Армения, плюс Планински комисариат, плюс 7 Зондеркомисариата (Дагестан, Чечено-Ингушетия, Северна Осетия, Кабардино-Балкария, Карачаево-Черкесия, АдигеяиКара-Ногайска област);

– Turkestan (Туркестан) – включва 5 Съветски републики: Казахска, Узбекска, Туркменска, Таджикска и Киргизска.

За още по-голямо улеснение на разчленителите, предлагам да помислят по-сериозно дали да не разпаднат Русия на 85 части (46 области, 22 републики, 9 края, 3 града с федерално значение, 4 автономни окръга и 1 автономна област); или на 172 парчета (толкова езика се говорят на територията на Руската федерация); или на 195 държавички (толкова са народите и етническите групи в РФ).

Така разчленителите ще унищожат Русия в съответствие с геополитическата доктрина на Хитлер „Lebensraum”(„living space”) и ще осигурят „жизнено пространство за бъдещите поколения на нордическата арийска господарска раса”, чието красиво продължение е „единствената незаменима нация” – американската. Според Обама. Всички останали са заменими, незначителни, несъществени, несъществуващи.

Диагноза

А Европа?

„На Европа не й трябва истината за Русия; трябва й удобната лъжа за Русия. На европейците им е нужна „една лоша ”Русия: варварска , за да я „цивилизоват”; заплашителна със своите размери, за да я разчленят; завоевателна, за да организират коалиция срещу нея; стопански-несъстоятелна, за да претендират за „неизползованите й пространства”, за суровините й, или в краен случай за изгодн итърговски договори и концесии. Но ако тази „гнила ”Руси яможе да бъде използвана стратегически, тогава европейците са готови да сключат с нея съюзи и да изискват от нея военни усилия, до последната капка руска кръв”.

Споко, хейтъри!

Не запрятайте ръкави, форумни псувачи!

Тези думи не са мои, нито на Путин, нито на някой омразен вам „москал”. Тези думи са написани преди повече от 60 години и принадлежат на Иван Илин. Още от и за него – утре.

.

САЩ: Похищението на Европа

Част четвърта: Пътеводител на „световните ценности”. Православието на прицел. Реабилитацията на нацизма. В лабиринта на минотавъра

Плашило

Няма битка за Украйна. Има война срещу Русия. Войната срещу Русия е война срещу Европа.

И третото действие на тази война е откъсването на Европа от Русия културно-исторически и духовно. И без друго Западна Европа гледа на Русия надменно и с пренебрежение, защото е болна от своите вековни предразсъдъци и предубеждения, защото си самовнушава и си вярва, че Европа свършва там, където започват православните храмове, кирилицата и славянството.

„Европейците разбират само това, което прилича на тях. За тях руското е инородно, чуждо, странно, непривлекателно. Тяхното мъртво сърце е мъртво за нас. Те ни гледат горделивоотгоре надолу и смятат нашата култура или за нищожна, или за някакво голямо, загадъчно„недоразумение”… Те си самовнушават, че руският народ е народ варварски, тъп, нищожен, привикнал на робство и деспотизъм, на безправие и жестокост, че неговата Вяра се състои отсуеверия и празни обреди. Те си направиха плашило от Русия. Но страхът унижава човека и затова той го прикрива с презрение и ненавист…

Европейското мнозинство и особено неговите демократични министри се хранят с незнание… На тях им е нужна слаба Русия, Русия безволева, Русия разчленена, съгласна на разчленение,въобразяваща си, че нейното „благо” е в нейния разпад”.

И тези думи са на Иван Илин – професор по право в Московския Императорски университет, познавач на Хегеловата философия, роден през 1883 г. в аристократично семейство (баща му е кръстник на Александър ІІ), непримирим противник на болшевиките, осъден на смърт за антисъветска дейност и спасен от Ленин. Натоварват го на един кораб с още 150 философи, лекари, университетски преподаватели, и този „философски кораб” отнася Иван Илин в изгнание. В Берлин става един от идеолозите на Бялото движение, после нацистите го затрупват с примамливи предложения при едно условие – да стане съучастник на хитлеристката кауза. Отказва да работи срещу Русия, Гестапо го преследва и той едва се спасява в Швейцария.

Ценности

Преди 25 години Бжежински произнесе сакралната фраза: „След падането на комунизма на Изток единственият наш враг остана Православието”. Днес шведският външен министър Карл Билд рециклира Бжежински: „Православието е главната заплаха за западната цивилизация, заплаха, по-страшна от исляма”, защото „Владимир Путин демонстрира привързаност не към световните, а към православните ценности”.

Кои, прочее, са „световните ценности”? Кой ги определя? И като как изглеждат те?

Ами – ето така изглеждат:

„Световна ценност” са „свещените” американски интереси, протегнати към всяка точка, кътче и ъгълче на планетата и вселената, в собствения ни дом, в миналото и в бъдещето.

„Световна ценност” е „правото” на САЩ да организират на конвейер войни, преврати, „цветни революции” и „арабски пролети”; да си назначават хунти и марионетки; да налагат санкции и блокади; да окупират суверенни държави, да ги разоряват и разпарчетосват; да изтребват милиони „subhumans”; да плодят ислямски терористи и неонацисти. За тях Международен съд няма.

„Световна ценност” са контрабандистите и наркотрафикантите от АОК – тях Западът закичи със званието „борци за свобода” и ги гледаше благо и насърчително, докато те скверняха и рушаха православни храмове в Косово, 503 на брой. За тях Международен съд няма.

„Световна ценност” е да разбомбиш една независима държава, а после да я мародерстваш, да разбогатяваш върху нейните руини и да се представяш за спасител, освободител и благодетел. Като Уесли Кларк и Мадлин Олбрайт, Дик Чейни и Кондълиза Райс. „Световна ценност” е да назначиш в борда на директорите на украинската газова компания Burisma Holdings Limited Хантър Байдън (син на американския вицепрезидент Джо Байдън) и Девън Арчър (съветник на Байдън и близък приятел на доведения син на американския държавен секретар Джон Кери). И за тях няма съд.

„Световна ценност” са Pussy Riot, тез боркини за свобода, демокрация и порно, които вдъхновиха „прогресивното човечество” със своите гениални творби „Мочи Путина перед обедом” и „Пиздец сексистам ебаным путинистам!”, и особено – с изпълнението на „Срань, срань, срань Господня!” в храма „Христос Спасител”. За този подвиг „демократичният свят” ги прогласи за „носители на ново политическо съзнание”, за „най-новата класика в антологията на дисидентството след Солженицин и Сахаров”, за „съвременното въплъщение на бунтуващия се човек” „тройнолика Жана д`Арк” и „единосъщна антипутинистка Света троица”. (Дума,http://www.duma.bg/node/39091, http://duma.bg/node/39170)

„Световна ценност” са бандеровците, киевските превратаджии, „неизвестните снайперисти”, които убиха 100 души на Майдана – тях славят като „пазители на демокрацията” и „носители на евроатлантическите ценности”, обучават ги, финансират ги, легитимират ги, овластяват ги, насърчават ги, величаят всичките им престъпления, всичките им зверства, всичката им свирепост, и приписват техните зверства и ужаси на техните жертви.

Те бомбардират болници и училища, горят живи хора, избиват беззащитни граждани с напалм и фосфорни бомби, с балистични ракети и миномети, разстрелват жени и деца от хеликоптери със знаците на ООН. Убийството на мирни граждани е престъпление. Убийството на мирни граждани под флага и под прикритието на ООН е двойно престъпление, цинична злоупотреба с името и авторитета на ООН, за което украинските власти трябва да понесат най-сурово наказание. За тях няма разследване, нито съд.

„Световна ценност” е неонацистката сган, която се надовлече в Югоизточна Украйна от Литва, Латвия, Естония, Полша, Норвегия, Франция, Финландия, Швеция, Унгария, Италия, Англия, Грузия, Испания. Тази сган пристигна в подкрепа на кланицата, организирана от Бесен сектор. Пристигна като в увеселителен парк за екстремни развлечения, като на сафари – да ловува, да стреля, да тренира, да убива на воля „туземци”, да си прави селфита с трупове и да мечтае за фашистка държава в Украйна. „Аз съм тук, за да убивам”, казва италианецът Франческо Фонтана, дошъл да отмъсти за дядо си, убит по време на войната като берсалиере в армията на Мусолини. За тях няма разследване, нито съд.

„Световна ценност” са бандите на Коломойски, както и всичките над 30 батальона – правителствени и частни, които вилнеят в украинския Югоизток. И за тях няма разследване, нито съд.

„Световна ценност” е самият нацизъм който САЩ (Западът) реабилитираха и канонизираха.

Виж, опълченците, антимайдановците, антинацистите – те не са световна ценност. Те са терористи и престъпници. Те трябва да бъдат разстрелвани, задушавани, горени, осакатявани, разчленявани, взривявани.

Това са „световните ценности”! Те наистина нямат нищо общо със Светото Православие, нито с християнството, нито с европейските принципи.

Срам

А Европа? Какво прави Европа?

Европа пресмята своята плячка. Като куче, което чака обичайните огризки под масата на господаря.

Европа не гъкна след откровението на мадам Нюланд: „Fuck the EU!”. Европа, която нацизмът прегази, Европа, която Червената армия спаси от нацизма, не произнася и звук пред нацисткия разгул в Украйна.

Европарламентът (ЕП) не смее да си припомни собствените резолюции.

На 20.01.2010 г. Ющенко удостои Степан Бандера със званието „Герой на Украйна” (указ № 46/2010) – „за несъкрушимост на духа в отстояване на национална идея, героизъм и саможертва в борбата за независима Украинска държава”.

На 5.02.2010 г. полският президент Лех Качински (!!!) осъди героизацията на Бандера и приравняването на ОУН/УПА към ветераните от Втората световна война: „Тези действия на президента на Украйна са насочени против процеса на историческия диалог и помирението. Текущите политически интереси победиха историческата истина. Оценката за ОУН и УПА в Полша е еднозначно негативна. Те са виновни за масовите убийства на полски граждани, техни жертви са повече от 100 хиляди души, убити, само защото са поляци. Тези престъпления извикват еднозначен протест в полското общество”.

Центърът „Симон Визентал” реагира с „дълбоко отвращение по повод позорното награждаване на Бандера”.

На 25.02.2010 г. ЕП изрази „дълбоко съжаление за решението на Виктор Юшченко да даде посмъртно на Степан Бандера, водач на Организацията на украинските националисти (ОУН), сътрудничила с нацистка Германия, званието „Национален герой на Украйна” и призова „новото украинско ръководство да се придържа към ангажираността си с европейските ценности” (т. 20 от Резолюцията на ЕП за положението в Украйна).

На 12.04.2010 г. Донецкият окръжен съд отмени указа на Ющенко, на 2.08. 2011 г. Върховният административен съд на Украйна отмени окончателно позорния указ. Това, че на хунтата не й пука какво бил решил ВАС, не е удивително. Удивително е, че на никого в ЕС, ЕП, ЕК, ЕСПЧ и прочее абревиатури също не му пука.

След възхода на партия „Свобода” ЕП изрази „загриженост относно нарастващите националистически настроения в Украйна”, припомни, „че расистките, антисемитските и ксенофобските възгледи са в противоречие с фундаменталните ценности и принципи на ЕС”, ипризова „продемократичните партии във Върховната рада да не се присъединяват към, да не подкрепят и да не формират коалиции с тази партия” (т. 8 от Резолюция на ЕП за положението в Украйна, 13.12.2012 г.) Този текст е предложен от тогавашния български евродепутат Кристиян Вигенин.

Днес Европа чрез своите мекотели говорители настоява нацистите да продължат „антитерористичната операция” срещу антинацистите, разхвалва тази „операция” като „умерена и сдържана”, от което следва, че масовите убийства, етническото прочистване, геноцидът, са нещо умерено и сдържано, похвално и умилително, демократично и евроценностно. Днес европейски „лидери” без свян и срам се снимат с Ярош и Тягнибок, и позират ухилени пред монументите на Бандера.

Какъв монументален позор!

А Европа чака своя дял от плячката. И не разбира, че тя е самата плячка.

Спомен

„И ето – движи се през Украйна към Белорусия нашата мосфилмовска кавалкада – камери, прожектори, автобуси, реквизит, и една колона „нацистки” камиони, и спираме сред пътя, и от камионите слизат за по една цигара „войниците” в нацистки униформи, и някакви възрастни жени на полето, със забрадки, кръстят се широко, и викат „Доживяхме! Нашите пак дойдоха!”, и на мен ми идеше да се гръмна в слепоочието, и се затворих в хотела, и три дни не излязох навън… Казах си – защо го правя този филм, за кого загинаха тия хора, за кого, Господи…” – това разказа със задавен глас Елем Климов в една лятна вечер, в един варненски двор, на масата под ябълката…

„Иди и виж” – най-потресаващият филм на Елем Климов. За Хатин. За онова белоруско село, в което през март 1943 г. бандеровците от 118 Schutzmannschaft Batalion провеждат наказателна операция и изгарят живи в колхозния плевник 149 души (от тях – 75 деца). Който се опита да изпълзи навън, разстрелват го с картечници. От цялото село се спасяват 6 деца и 56-годишният ковач Йосиф Камински.

Няма го Елем, за да види повторението на Хатин и на Бабий Яр, на Волинското клане и на Лвовското. Добре, че го няма.

Изпепеляване

От 1994 г. композицията „Похищението на Европа” украсява Большая фонтанная дорога – един от най-красивите булеварди на Одеса. Композицията е подарък от скулптора Александър Токарев и архитекта Владимир Чепелев в чест на 200-годишнината от основаването на града.

Европа, разпната върху гърба на страховит бронзов бик. Тя – безпомощна, той – брутален, тя – безволева, той – свиреп и неумолим. Спомняте си тази скулптура в Сарасота, щата Флорида

В Одеса всичко е различно. Лети бронзовият бик, могъщ и доброжелателен, и носи на гърба си една приказна, изящна девойка, храбро изправена, озарена от надежди, устремена към светлото бъдеще, и това не е Европа, а самата Одеса. „Това е моят съвременен прочит на мита: бикът носи прекрасната Одеса в Европа”, казва тогава Александър Петрович.

Преди 20 години той и не подозира, че неонацистите ще превърнат прекрасната Одеса в крематориум, в бандеровска кланица, че ще изгорят живи повече от 50 души; че ще доубиват оцелелите с метални пръти, ще мародерстват мъртвите и ще се снимат с тях, с техните изпепелени тела; ще крещят радостно и злостно „Москалiв – на ножi, Путиняку – на гiлляку! Хто не скаче – той москал!” („Москалите – под ножа, Путин – на въжето! Който не скача, е москал!”); че фюрерчетата на Бесен сектор ще квичат щастливо по своите фейсбуци и туитъри „Каква красота! Да горят руските свине! Да изгорят в огнения ад!”, ще наричат жертвите „негри”, „майски шишчета”, „препечени курабийки” и „пушена сланинка”, а после, през нощта, ще вилнеят из скърбящата Одеса в тържествено, факелно шествие… И адът следва подире им, и тяхното име е смърт…

Скулпторът и архитектът живеят в Одеса, но имат „малък” проблем. Те са руснаци, значи – москали, значи „subhumans”, „Untermenschen”, под-човеци, не-човеци, не-хора. Значи – „На ножi!”…

Не подозира Александър Петрович, че няколко дни след зловещия 2 май 2014 г. сърцето на неговия скъп приятел и съавтор, архитектът Владимир Николаевич, ще се взриви от скръб и ужас, и това ще бъде поредната жертва на Бесен сектор.

А бронзовият бик завлече и „прекрасната Одеса”, и леконравната Европа в лабиринта на Минотавъра.

–––––––––––––––––––––––––––––––––-

* В. Дърева – публицист, есеист, политически анализатор, кинодокументалист; един от създателите на Русенския комитет и Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, вечен дисидент, преди 10 ноември са забранени 2 нейни книги, 2 сценария и 1 пиеса; автор на над 2000 публикации; носител на многобройни награди за публицистика и документално кино.

** Първоизточник: https://duma.bg/sasht-pohishtenieto-na-evropa-n83321
 

.