Препоръчват се незабавни промени, но според Фидосова външните експерти проявяват неразбиране
Венецианската комисия подлага на критика основни положения, залегнали в Изборния кодекс. Становището е изготвено след посещение на делегация на комисията в България през май и третира преработения вариант на закона, променен след произнасянето на Конституционния съд.
“На препоръките, предлагани в това становище, трябва да се обърне внимание възможно най-скоро, така че те да могат да бъдат приложени на предстоящите президентски и местни избори. Не всички от тях изискват изменения на Кодекса, те може да се изпълнят и чрез инструкции на ЦИК или други правни средства”, се посочва в становището на Европейската комисия за право чрез демокрация към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (Венецианската комисия).
Мнозинството от 2/3 в ЦИК
“Две трети мнозинство в ЦИК не е разумно за вземане на решения, защото е възможно комисията да блокира”, посочват от комисията, като уточняват, че обръщат внимание на тази възможност, защото е Централната избирателна комисия е съставена на политически принцип.
“Този вид мнозинство трябва да се преоцени на база фактите как то ще функционира по време на изборите”, препоръчват от комисията.
Председателят на правната комисия в парламента Искра Фидосова (ГЕРБ) не е съгласна с препоръката.
“Изискуемото мнозинство от две трети е въведено именно като гаранция, че при управление на коалиция тя няма да може да влияе изцяло върху взетите решения и това да доведе до политизиране на обсъжданията”, заяви Фидосова пред Mediapool.
Дискриминация на млади формации
Като основен дефект и с ясната политическа характеристика за “лоша практика”, както и с препоръка “този текст да бъде премахнат или поправен”, в становището е посочена възможността ЦИК да преценява документите на партиите и да отказва регистрация на база вмешателство във вътрешния живот на формациите.
Изборният кодекс предвижда ЦИК да проверява документацията на партиите – провеждали ли са те събрания или не и дали са спазени уставните срокове. Ако бъде хваната в нарушение, дадена партия може да отпадне от изборите. От Венецианската комисия смятат, че този текст е дискриминация на младите партии и намеса във вътрешния им живот.
Искра Фидосова разясни пред Mediapool, че този текст само продължава практиката от Закона за политическите партии. “Разпоредбите кореспондират със Закона за политическите партии, който предвижда разпускане на партията в случаите, когато не е провеждала предвидените в устава заседания на върховния й орган повече от два последователни пъти, но не по-малко от веднъж на 5 години, и не е представила в съда за вписване състава на новото ръководство. Нормата е гаранция, че партия, която е нарушила разпоредбите на ЗПП и въпреки това до изборите не е разпусната няма да може да участва на изборите. Нормите в ИК само продължават логиката на въведените с ЗПП разпоредби”, обясни юристката.
Кратки срокове за обжалване на отказана регистрация
От Венецианската комисия коментират също и твърде кратките срокове, които са разписани в Изборния кодекс като възможност за обжалване от страна на кандидат или партия, на които им е отказана регистрация.
“24-часовите срокове при получаване на отказ са изключително кратки, когато се откаже регистрация на партии, коалиции или кандидат”, пише в документа.
Според разписаните правили у нас не по-късно от един ден след излизане на решението на ЦИК за отказ, потърпевшият трябва да обжалва в Административния съд. “Трябва да се избегне невъзможността кандидатите да успеят да се подготвят”, пишат от Институцията към ПАСЕ.
“Това не гарантира правата на участниците в изборите. Аз може да нямам адвокат, който да реагира в същата минута”, коментира Антоанета Цонева от неправителствената организация “Институт за развитие на публичната среда”, която осъществи мониторинг върху приемането на Изборния кодекс.
“Законодателят явно предполага, че всеки кандидат разполага с цяла кантора адвокати, които само чакат ЦИК да им откаже и да им напишат на коляно жалбата, а те да тичат към Административния съд – това не е най-адекватната мярка”, обясни Цонева.
Да се намали изискваният брой подписи за независим кандидат
Тя също коментира и препоръката, която се отнася до подписите, с които може да се издигне независим кандидат. От институцията към ПАСЕ отчитат намаляването им в разписанията на новия кодекс, но все пак отбелязват, че практиката е да не се събират повече от 1% от избирателите на съответния район.
В текста на закона, регламентиращ вота, законодателят записа, че независим кандидат се издига с подписите на не по-малко от три на сто от жителите на дадено населено място, но условието е да не надхвърлят 5000 подписа.
“Още докато се приемаше кодексът, ние няколко пъти говорихме за тези разписания, показвахме ги, обяснявахме ги, но никой не ни обърна внимание и те не залегнаха в пълния си вид в закона”, каза Цонева.
Тя добави, че по същия начин са пренебрегнати становищата, засягащи правата на международните наблюдатели на изборите у нас.
От Венецианската комисия отчитат, че са очаквали по-подробно разписание за правата и задълженията на наблюдателите.
Легитимни ли са избирателните списъци?
Венецианската комисия обръща сериозно внимание на вечната тема за “мъртвите души” в избирателните списъци. Отбелязано е последното преброяване, което по прогнозни данни определя жителите на България около 7 380 000 души. Без да коментират дали списъците са реалистични или не, от Венецианската комисия отбелязват, че на предишния вот са гласували около 7 млн. избиратели.
Препоръчва се “разумно съотношение между преброените в България хора и тези, които са в списъците”.
“Ако това съотношение не е налице, означава, че избирателният списък не е легитимен”, коментира Антоанета Цонева. Според нея лицата над 18 години трябва да бъдат съотносими с тези от последното преброяване.
Пред Mediapool тя посочи, че нито една от препоръките на комисията към ПАСЕ не е обвързана със срок, но всичко, което не е предмет на конституционна промяна, трябва да се вземе предвид с оглед идващите избори.
Адекватно отразяване на предизборната кампания в медиите
Венецианската комисия обръща внимание, че в България няма орган, който да следи за “неадекватно или даващо предимство на определена партия отразяване в медиите”.
Записано е също, че е редно политическите дебати в обществените медии да не се заплащат.
Председателят на СЕМ Георги Лозанов каза пред Mediapool, че според него в закона има “достатъчно регулатори, поне за обществените медии, които изискват плурализъм”.
“Затова настоявах частните медии да подпишат един кодекс. Това е част от либерализма в нашето законодателство”, обясни гледната си точка Лозанов, който смята, че не трябва да има специален регулатор за политическо съдържание.
“Саморегулацията е възможност да се запази либерализмът в медиите”, смята още Лозанов. “СЕМ трябва да има права, свързани с най-общи разпоредби, а не да е диктатор на начина, по който се правят новините, особено в предизборна ситуация”, добави той.
“Аз имам стара идея – начинът за отразяване на предизборната кампания да се запише в Закона за радиото и телевизията и да не се разписват разпореди всеки път”, припомни Георги Лозанов.
Ограничаване на избирателно право
Според Венецианската комисия е абсолютно неоправдано ограничаването на пасивното избирателно право в местните избори, ако имаш друго гражданство, различно от българско. Представителите на комисията не намират зкаоново оправдание на такъв текст, защото според Конституцията има подобно ограничение за избор на президент и народни представители.
“Българските граждани, притежаващи гражданство на друга държава, не могат да бъдат избирани в парламентарни, президентски и общински избори. Докато забраната на двойно гражданство за парламентарни и президентски избори е записана в Конституцията, същото не се отнася за общинските избори”, смятат от Венецианската комисия.
Оттам препоръчват да се разреши политическа агитация на майчин език. В българското законодателство е записано, че предизборната кампания се провежда само на български. Европейската практика е това да става на всички говорими в страната езици на малцинствата, припомнят от комисията.
Искра Фидосова опонира, че “агитацията в предизборен период има за цел участие в политическия живот на страната и заемане на позиции в органите на власт и управление. В този смисъл агитацията трябва да е разбираема за всички граждани, за да изградят в себе си позиция, която да могат да споделят, коментират и дискутират с други граждани”.
„При агитацията се споделят виждания за управлението на държавата и обществото и колкото по-открити са те, толкова по-голямо е доверието в обществото. Кампанията е отворена към всички избиратели. Провеждането на агитация на езика на малцинство, който не е разбираем за другите граждани, може само да доведе до формиране на недоверие между отделните общности в страната ни. Наред с това биха възникнали процеси на обособояване, затваряне, капсулиране и дори автосегрегиране на цели общности в отделни територии, което противоречи на всички разбирания за принципите и ценностите на развитие на ЕС и на държавите членки”, се казва в становището, подготвено от експертите на Фидосова.
Мащабна образователна кампания за знака „Х“
От институцията към ПАСЕ не коментират с какъв знак да се гласува, но казват, че ако само с „Х“, трябва да се предприемат мерки от ЦИК за ефективно информиране на избирателите. “Трябва да се да се проведе образователна кампания с таргет избирателите, както и Секционните избирателни комисии.
От ЦИК заявиха пред Mediapool, че не са се запознали със становището на институцията. Говорителят на ЦИК Ралица Негенцова обаче излезе от ситуацията, обяснявайки азбучни истини.
“ЦИК няма законодателна инициатива. Ние само изпълняваме закона и не коментираме дали той е добър или е лош”, заяви Негенцова пред Mediapool, която въпреки това обясни, че “препоръките ще бъдат взети предвид”.
Тя обеща и образователната кампания. “Ние преди всеки избори организираме обучения”, уточни Негенцова, имайки предвид редовните обучения, които провежда ЦИК на Общинските избирателни комисии (ОИК).
Според книжата, които отговорният за изборите у нас орган прие, ОИК в страната трябва да бъдат сформирани на 8 септември, след което да бъдат проведени обученията им, за да могат те да предадат своите знания на Секционните избирателни комисии (СИК), което се приближава значително до деня на вота – 23 октомври и едва ли би могло да се приеме за “мащабна обучителна кампания”.
Според Негенцова обаче “най-резултатни” за подобен род просветителски занимания са последните 20 дни преди изборите.
Антоанета Цонева смята, че ЦИК трябва „да се запознае възможно най-бързо с препоръките на комисията и там, където може със свои актове да усъвършенства прилагането на закона, да го направи”.
При подготовката на настоящата публикация на няколко пъти търсихме мнение от ЦИК, но вече втора седмица отговорът е, че не са се запознали с препоръките.
Според Антоанета Цонева правната комисия в парламента трябва максимално бързо да подложи на обсъждане определени текстове в закона, за да може те да бъдат подобрени.
“Въпреки това не съм оптимист, защото това становище на Венецианската комисия е прието на 17 юни и никоя институция до момента не се занимава с неговото разгледане”, каза Цонева. Според нея проблемът произтича оттам, че към определени промени може да се пристъпи, само ако има политическа воля за това.
В същото време експертът смята, че подобна промяна няма да “засегне корпуса от основни текстове в кодекса”, а само ще улесни избирателите.
“Пример за това е препоръката за разяснителната кампания, която ЦИК ще проведе”, уточни Цонева.
Според депутата от Коалиция за България Михаил Миков Венецианската комисия казва категорично, че с Изборния кодекс се нарушават права на български граждани с двойно гражданско. Въвеждането на знака “Х”, който може да бъде тълкуван от преброителните комисии, в които ГЕРБ има мнозинство, ще създаде проблеми. “Той ще бъде проблемен при самото гласуване и после при самото тълкуване”, обясни народният представител пред Mediapool.
Прочитът на Искра Фидосова върху становището на Венецианската комисия е противоречив. Тя хем смята, че е дадена „висока оценка“ за закона, но в същото време отчита, че експертите на ПАСЕ не са наясно с тукашната ситуация.
Венецианска комисия е констатирала, че Изборният кодекс е “солидна база за произвеждане на демократични избори”. “Сами виждате, че това е изключително висока оценка”, заяви Фидосова.
По отношение на критиките тя каза, че са в резултат на неразбиране от страна на Венецианската комисия, защото експертите й нямали познания в останалата част от нормативните актове в България, които кореспондират с Изборния кодекс.
Полина Паунова,
Mediapool
