Кой ще храни белия човек?

.

Кой ще храни белия човек?
Това е въпросът.

Русия никога не е имала намерение да нападне България, нито пък да взриви ядрени централи в Украйна или да хвърли атомни бомби. „Умните и красивите“ се смяха преди три седмици на пенсионерите, които се убиха за олио, но за нас и за всички останали бели хора по света действително основната болка от войната в Украйна ще бъде това – цената на храната, на тока и въобще на цялото ни ежедневие.

Докато всички ходят с украински знаменца и викат срещу Русия – аз пък да кажа, в този свръхнеудобен момент, че от години се чудя как е станало така, че от Втората световна война насам налагат на западния човек убеждението, че 150 милиона руснаци, от които 90% християни, са най-голямата заплаха за нашето съществуване. Мисля, че коренът на тази война е именно в тази ужасна пропаганда, но нека да не предизвикам излишни спорове.

Откакто стана патакламата в Украйна, умните ни управленци мислят откъде да купим нефт, газ, жито, царевица, желязо, уран и не знам си още какво. От Русия нищо повече няма да купим. Така твърдо са решили. Засега разбрах, че в Европа ще станат първи дружки с Катар за доставка на газ, пък за другите суровини тепърва ще разберем откъде смятат да ги купим. Африка е голяма. Китай винаги подава едно рамо, ако става въпрос за бизнес. Целият свят е на нашето разположение. Или?

Направете с мен една кратка инвентаризация на нашите бъдещи партньори. Демек, да видим къде имаме приятели. Да започнем на изток.

С жълтата раса нямаме късмет. Жълтият човек ненавижда белия. Смятат ни за груби и невъзпитани. Хора, които само се интересуват от пари. Самодоволни и без културни ценности. Без история. И така си е. Такива сме. В много източни държави хората го смятат за позор, когато местно момиче се омъжи за западняк. Дотам са нещата. В Азия няма никакви фантазии за „мултикултурни“ общества. Не се заблуждавайте. Всички сме свидетели на възхода на Китай, Корея, дори и на страни като Виетнам, но да знаете, че така наречените Азиатските тигри изобщо не се стремят към „равно“ приятелство с нас. Бъдете сигурни.

Местим се малко на запад. Арабите. Не знам дали тук има нужда от прекалено много обяснения. Сунитите не могат да понасят шиитите, камо ли ще съжителстват с невярващи и неверни като нас. Чак скоро пристанаха да бесят християните в някои техни държави. Добре че засега икономиките им се крепят изцяло на износа на нефт и газ и обичат долари… Но арабите не са тъпи. Всички долари ги инвестират в проекти, които да им носят доходи в момента, когато свърши нефтът, и се опасявам, че ние, белите, не играем особено важна роля в тях. Напротив.

Да станем приятели с африканците тогава? Въпреки че в Африка има хиляди различни народи, етнически групи и племена, няма нито един от тях, който не е пострадал жестоко от белия човек. В Африка определено CV-то на англичаните, французите и белгийците не е много за показване. Без това в почти всички райони на Африка от 10-20 години има невероятно възраждане на тяхната собствена култура. Сами развиват моди, музики, култури и въобще начин на живот, за който ние дори не сме чували. От векове Африка е абсолютно самодостатъчна и има силна тенденция износът на суровини да намалява, за сметка на пълноценни продукти или поне полуфабрикати. Като разбирате, че двигателят на този ренесанс не е само африканският дух, но също така и китайският нюх за бизнес и търговия. Щедро финансират и менажират огромни проекти като ЖП линии, пристанища, мини, мега-заводи и какво ли още не. А китайците са част от местното население, почти небележими и имат невероятен усет за това как да делят с местните, за да бъдат двете страни щастливи и доволни. Сръчният и работливият, но скромният китаец, в сравнение с белия човек – който обича да се вози на розов слон през джунглата, търсейки лъвове за утрепване. Разбрахте каква е нашата позиция в Африка. В този ред на мисли – бял човек на розов слон – сега виждам, че забравих за Индия, но сами можете да сглобите приказката и за нея…

За да не стане съвсем дълга историята, набързо да минем през ескимосите, на които им взеха рибата и им дадоха алкохола в замяна, и индианците, които в по-голямата си част още след появата на Колумб са умрели от нашите болести. Без това Съединените щати раздават правосъдие на двата американски континента и няма какво да го мислим прекалено много.

Така. Белият човек. Кой ще го храни? Откъде ресурсите? Откъде полезните изкопаеми? Фосфати, за да наторим нивите? Нефт, газ, дървесина… Ориз, жито, царевица… Белият човек е загубен без приятели, но излиза, че много приятели не останаха по света. От около 10 години започнаха да ни отпаднат и финансовите лостове за влияние. Появиха са нови играчи, които дори имат повече финанси от нас.

Да се върнем към най-голямата страна на света, където живеят 150 милиона души, от които по-голямата част прилича на нас на външен вид, споделя голяма част от нашите ценности и изповядва нащата религия. Също така Русия притежава всички природни ресурси, от които белият човек ще има нужда за векове напред.

Бежанците и жертвите на безсмислената война в Украйна са голяма трагедия. Още по-трагично е, обаче, че цялата ситуация най-вероятно ще доведе до това, че Русия завинаги ще скъса със Западния свят. Това е определено много кофти, защото супермаркетът на света окончателно ще затвори врати за нас.

Виновни ще сме ние. Русия многократно ни е предлагала приятелство, но все сме им отказали. Още Петър Велики през 1697 г. пристига в малкото холандско градче Zaandam. Бил е облечен като обикновен човек и наел малка къщичка в работническия квартал. Търсел работа като ученик или стажант. Искал да се научи как да строи кораби.

Неизбежно било местните след време да разберат, кой всъщност е този руснак. Месеци наред Петър обикалял холандския елит и поканил всички да дойдат в Русия, за да развиват руската икономика заедно. Но не. Западняците не разбират от заедно, въпреки че всички западни лидери искат да повярвате, че именно думичката „заедно“ е тайната на успеха на западната хегемония. Но не. Лъжат Ви. Заедно със своите – евентуално, но заедно с другите – не.

Още по време на Петер Велики става ясно, че търговия със суровини и ресурси може да има, но само при условие, че Западът контролира логистиката, пазара и съответно паричния поток. Холандците са били първите западняци, които са се отказали от искрената покана на руснаците да станат приятели.

От 1697 г. по отношение на Русия нищо не се е променило. Никога не съм разбирал каква е идеята зад това да демонизираме тези, които най приличат на нас самите. Пропагандата против руснаците е чудовищна. Във всеки филм фигурира руски терорист и всеки дебил говори с руски акцент. Руският предприемач по начало е олигарх. Руските продукти за нищо не стават (най-вероятно са радиоактивни)… Да продължавам ли? Само мога да си представям унижението, което усещат руснаците, дори само в нашия поглед. Срам ме е. Честно Ви го казвам. Срам ме е, че западният човек действително мисли, че самият той е центърът на вселената и всички са подчинени на него.

Осъзнавам, че рискувам водопад от коментари за плюсовете и минусите на руското приятелство, но имайте предвид, че пиша тази статия най-вече като човек от епицентъра на Стария запад. С потекло от едни холандци, които са обикаляли света, колили и бесили в името на търговията. Грешката е в нас, не във Вас. По-лошото е, че Вие сте в бидона с руснаците. И с румънците, и с украинците.

Онзи ден чух Урсула ван дер Лайден да казва, че украинците са „наши хора“. „Искаме ги в Европейкия съюз“. А преди месец всички местни бягаха от немски, френски или холандски автобуси, когато чуеха, че на задната седалка се возят украинци, защото се плашеха от риска те да имат чума или туберкулоза. Сега са ни братски народ…

Както и да е. Стигнах дo най-важното, което исках да кажа. Белият човек няма да оцелее, ако няма нормални отношения – човешки и търговски – с Русия. Знам, че моментът е малко нелеп, за да отворим такава тема, но други варианти в дългосрочен план няма. Колкото и да е красива снимката и колкото да има чудесни трансетнически мисли и практики в по-модерни места из Европа – световната действителност е друга.

Възможно е да не харесвате сегашното ръководство на Русия, но имайте предвид, че тези лица нямаше да бъдат на поста си, ако холандците бяха приели поканата на Петър Велики, например. Русия щеше да е друга, ако можехме да бъдем равнопоставени партньори от години, или с две думи – ако „Стара Европа“ и американците не бяха толкова арогантни.

Не знам дали нашите хора, които са били в Харвард, са наясно с уникалната позиция на България. България може да играе ключова роля не само за мир в Украйна, но също така да проправи първа пътека за нови приятелски отношения между Европа и Русия.

Мисля, че за съжаление нашите не са наясно, защото да си бил в Харвард или да си ОТ Харвард са две различни неща. Тези, които са част от Харвардския дух, като Ноам Чомски например, от много време знаят, че световният ред е друг и Западът спешно има нужда да преосмисли своята позиция и политики. За тези, които са минали през Харвард за кратко, има опасност да са слепи от повърхностния блясък на американския “way of life” и тепърва ще открият в България трансатлантичния неолиберализъм, за който още по време на кризата, започнала през 2008 г., разбрахме, че никак не работи.

И така, пак вървим най-отзад в опашката. Когато се отваря ФЕНОМЕНАЛНАТА възможност България да стане мост между Русия и Европа, точно в този момент ние се нахендрихме с не един, а с двама, минали през Харвард, които тепърва ще ни накарат да живеем „американската мечта“.

Патрик Смитьойс

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Бел. ред.: Войната в Украйна наистина е голяма трагедия, която би било по-добре да не беше се случвала. Защото това, че Путин е диктатор, не е изненада за никого и защото тази война има своите корени още от 2014 г. Тя вече доведе до мащабни жертви и разрушения и сигурно ще доведе до още. Но, освен че тази война има жестоки последици за хората на Украйна, тя има последици и за цяла Европа. А икономическата цена на тази война може да е особено тежка особено за страна като България. Защото бедността сред част от населението е такава, че е по-добре за бедните да са примерно украински бежанци в България, нежели български граждани в страната. И за това население трябва да мислят на първо място българските управленци. Дори и само заради това, ако не искат високите и сега цени на основни стоки и услуги да не ги пратят на нови избори. Що се отнася до „Американската мечта“, тя всъщност е за човека, постигнал сам всичко в свободна страна. Но времето, в което живеем, е на път да сбъдне не мечтите, а страховете. Да сбъдне минало, за което смятахме, че няма да се върне, че е приключило след Втората световна и след Студената война.

.