От ликокрация към антропокрация II

.

В енциклопедията „Естествена история“ (Naturalis historia) древноримският учен Плиний Стари описва ликантропията като превръщане на човека във вълк (гръцки, lykos – вълк, anthropos – човек). От „Държавата“ на Платон знаем „За прекалената свобода и промяната на демокрацията в тирания“ – колкото повече се либерализира едно общество, толкова повече се проявява агресията, homo homini lupus est (човек за човек е вълк) става ежедневие. Настъпва властта на вълци (ликокрация – гръцки, lykos – вълк, kratos – власт), където правата на алфа вълците са по-защитени от правата на човеците.

Корените на ликокрацията (не само) в България са добре познати и на Илиян Троянски – описани са в неговите поеми „Вълк“ и „Ликантропия“ от цикъла „Аз и моят вълк“, публикувани през 2009 г. в книгата „Клетвата на вторите стрелци“. Ето част от монолога на Вълка:

Животът ми съвсем не беше песен
и вълчият ми дял не беше лек,
но и с последния си дъх бих произнесъл:
Благодаря ти, Боже, че не се родих човек –
да мразя своите с такава дива радост,
да гоня плячката си с безпощадна стръв,
за да убия – без да бъда гладен,
преследван цял живот от жаждата за кръв.

Поетът пише и за апатията и страха на овцете – другата страна на ликокрацията. Когато българският алфа вълк отиде при овцете, те го посрещат възторжено, гласуват за него и вълкът става премиер, може и президент. Примери много в историята на съвременната българска политика (вижте също „Земя на парите“, в която „крадци и мошеници“ са главният двигател, който върти Земята около… черните дупки на Вселената – „Moneyland: Why Thieves and Crooks Now Rule the World and How To Take It Back“ на младия британски журналист Oliver Bullough).

Любомъдри читателю, нарушена е интелектуалната, моралната и духовна стабилност, без която не може да има политическа, икономическа и финансова стабилност. Явлението е глобално, но рикошетът му в България е много тревожен. През 1932 г. в книгата си „The Wisdom of the Body“ („Мъдростта на тялото“) Уолтър Кенън – професор по физиология в Харвардския университет – предложи концепцията за homeostasis (стабилност) на човешкия организъм. Малко вероятно е нашите харвардци да пишат книгата „Мъдростта и независимостта на политиката“.

Отпадането (апоптоза – вид клетъчна, в контекста на настоящето писане, политическа смърт) на ликокрацията може да се осъществи чрез политика, центрирана към Човека (антропоцентрична политика) – не чрез „нов световен ред“, нито чрез „зелена сделка“ и неолиберални практики. Това може да стане не с „продължаваме промяната“, а с истинска промяна – от ликокрация към антропокрация (гръцки, anthropos – човек, kratos – власт). Мисия на просветените и човеколюбиви хора е да хуманизират българската политика, общество и бизнес. Да издигнат емпатията, независимостта и християнските ценности в стил на поведение.

Антропокрацията, поставяйки за водещ приоритет здравето и образованието на Човека, може да спаси България. Например, по данни на Националния статистически институт през 2020 г. са починали 124 735 български граждани (108 083 през 2019 г.). Като разделим 124 735 на 365 се получава най-тъжната аритметика в Европа – 314 българи дневно са умрели през 2020 г. (296 през 2019 г.), от тях 207 души (190 през 2019 г.) от сърдечносъдови болести, предимно миокардни инфаркти и мозъчни инсулти. А живородените деца са само 59 086 през 2020 г. (61 538 през 2019 г.) – 161 деца дневно са раждани през 2020 г. (169 през 2019 г.). Така родените са почти два пъти по-малко от споминалите се българи.

При такава прогресиращо тъжна статистика, пренесена към демографската политика, означава създаването и изпълвяването на програми, базирани на съвременната предиктивна, превантивна, терапевтична и репродуктивна биомедицинска наука. Да не се приоритизира финансирането на изпълнението на дългосрочни програми за профилактика на сърдечнометаболитните болести (атеросклероза, хипертония, затлъстяване, захарен диабет тип 2, метаболитен синдром и техните усложнения – сърдечен инфаркт и мозъчен инсулт) е демографско престъпление от страна на управляващите политици. Именно то е причина за хроничния демоцид, осъществяван чрез бедност, неграмотност и нездравословен начин на живот, водещи до болести и смърт на българите. Така в България продължава песента на козата (гръцки, tragos – коза, aeidein – пея; tragoidia – трагедия) – най-тревожното национално явление, което депутати, правителство и президент трябва спешно и дългосрочно да решават, за да преодолеем демографската катастрофа на Родината. Не раздорите в правителствената коалиция за гуверньор на БНБ, пари за автомагистрали и оръжие или не за Украйна.

Накратко, нужен е научен подход за преодоляване на демострофата в България. Задължително е политиците да разберат, че „Опитимистична теория за нашия народ може да има обществено значение само доколкото е научна” – както пише Иван Хаджийски в „Бит и душевност на българския народ”.

Много хубаво – създаване на Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии  и даване на стипендии за учене в престижни университети в света. Обаче – кои научни звена в Софийския университет „Св. Климент Охридски” и БАН могат да решават мултифакторните проблеми на здравеопазването, когато в тях – парадоксално за страна с такава висока смъртност – няма активно, целенасочено и дългосрочно действащи научни институти по превенция на сърдечнометаболитните и туморни болести? И всичко това в лицето на повече от тревожната статистика – 257 българи умират дневно от тези болести! Важно – превенцията на болести е демографски и финансово най-ефективен инструмент на здравеопазването.

Правителството на Япония, която имаше много висока смъртност от мозъчни инсулти през 1960-1970-те години, създаде Japan Stoke Prevention Center (Японски център за превенция на инсулти, в който работих през 1986-1987 г.) и успя да реши този проблем – смъртността от инсулти бе многократно намалена. Това наистина е национално постижение с огромен медикосоциален, финансов и икономически заряд. И пример за следване в България.

Другото е „Представи си България без българи“ – най-тъжният български фолклор.

Д-р Георги Чалдъков

.