.
Велики четвъртък е най-важният ден от Страстната седмица. На този ден се припомня Тайната вечеря на Божия син с апостолите, на която Иисус Христос дава на своите ученици последните си духовни напътствия. Пророкува смъртта си на кръста и посочва, че един от тях ще го предаде на фарисеите, за да бъде съден, измъчван и разпнат.
След вечерята Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: „Вземете, яжте, това е моето тяло!“. После вдигнал чашата и казал: „Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете“. След причастието Христос признал пред своите ученици, че ще бъде предаден.
Вечерта на Велики четвъртък се отслужва Последованието на 12-те евангелия.
На Велики четвъртък Иисус произнася молитва в Гетсиманската градина под Елеонския хълм и умива нозете на апостолите, в знак на смирение и любов към тях. Църквата припомня и за съда на Пилат Понтийски над Иисус, неговата смърт и погребение. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. Вечерта в храмовете се служи утренята на Велики петък, когато се четат 12 определени откъса от Евангелието, между които и тези за Тайната вечеря, и за предателската целувка на Юда.
Велики четвъртък крие много символика. Според традицията, великденските яйца се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък или на Велика събота, преди празника Възкресение Христово.
Първото яйце трябва да се боядиса в червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството. Това яйце се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което през цялото време е престояло в къщата – да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели. Яйцето се подменя с ново и се поставя на избрано място, където се съхранява през цялата година до следващия Великден. Това се прави за здраве, късмет и щастие на всички обитатели на дома.
Следващото яйце също е червено – то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничното богослужение, което продължава след полунощ или на другия ден. Как ще боядиса останалите яйца е въпрос, който зависи от вкуса на всяка домакиня. След това се боядисват яйца и в други цветове, за да е шарен и пъстър празникът.
Боядисването на яйца има вековна история. Традицията с обагрянето на яйцата, приемани като символ на вселената, датира още от времето на древните китайци, римляните, галите.
На Велики четвъртък се произнася смъртната присъда на Божия син. Прави се Възпоминание на Тайната вечеря. Обикновено в четвъртък вечерта се служи утренята на Велики петък, когато се четат така наречените Дванадесет евангелия, т.е. дванадесетте откъса от Евангелието, които разказват за Христовите страдания. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. По време на маслосвета, всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве.
Български традиции и Великден
Всеки един от дните през Страстната седмица, по българската православна традиция, се отбелязва по различен начин:
– През първите три дни се почиства домът, дворът, стопански постройки и се къпят децата за здраве.
– На Велики четвъртък се боядисват яйцата, като първото яйце се боядисва червено и се правят различни обреди – рисува се кръст на челото за здраве. След което се оставя настрани до следващия Великден, когато се хвърля в течаща вода – вярва се, че така изхвърляме всичко лошо от дома. Също така, на Велики четвъртък не трябва да се работи.
– На Разпети петък се посещава църква, като се минава под масата на плащаницата. Забранено е тъкането, преденето и другите женски занаяти.
– На Великата събота се месят великденски хлябове, питка и козунаци.
– Великден е седем дни, наречени Светлата седмица. След полунощ на Светлата събота, в продължение на 40 дни, православните се поздравява с „Христос Воскресе“ и „Воистина Воскресе!“.
.
