На днешния Гергьовден

.

На днешния Гергьовден ще ми се пръсне главата. Ще ми се пръсне главата на Деня на храбростта.

Мисля си за мъртвите, дето са умрели от храброст. Войни и смърт, войни и смърт – нищо друго ли няма? Например любов няма ли? Любовта заради смъртта ли е? Майка ни жална, ако е така.

По една от руските телевизии дават пленени украински войничета. Кръв ми прокапа на корема. Уплашени, окъсани, прежълтели, със скъсани бронежилетки.

Майка й мръсна на войната! Все така прави, че хем ставаш звяр и убиваш, хем ти е жал. И всичко е за продан – и животът, и смъртта са за продан. Най-вече пропагандата е за продан. Пропагандата стана злато – по-скъпа е от златото. И всички са прави. Прави са, докато легнат убити.

Курва е войната, курва и половина. Няма грешка. Но тази курва не си ляга с войничетата – нито с руските, нито с украинските. Ляга си с онези дебили, които я обсипват с пари, нищо, че се въргалят с нея в легло от кръв.

Повдига ми се от политиците – от всички. От всички малоумници, които допуснаха да се лее кръв, които спаха и дремаха, преди кръвта да шурне.

Повдига ми се от Путин, но не искам и Зеленски да ме поучава и да ми вменява вина сутрин, обед и вечер.

Повдига ми се и от дяволите, и от ангелите, ако ги има някъде.

А най-много ми се повдига от нашите тарикати, довчерашни балони и анонимници, които са готови да продадат майка си и баща си – само да останат още малко по върховете на властта.
И как ни назидават само, как си кривят устата и си променят интонациите, само и само да си натъпчат тлъстите гуши с пари, с кървави пари и да ги видят, откъдето трябва.

Повдига ми се от креватната храброст на тези плазмодии, повдига ми се от храбростта, с която искат ние да страдаме, докато те тънат в лукс и безпаметство.

Мисля си го, и то много сериозно, че голяма част от така наречените наши големци са абсолютно затъпели и оглупели от безнаказаност, крадене и пиянство. И от незнание на кой свят са. Готови са в една и съща минута да се кланят и на Свети Георги, и на змея в краката му. Ако змеят има жена, и на нея ще се кланят.

И се надяват ние да ослепеем – нищо да не виждаме и нищо да не мислим.

И се надяват още, че каквото ни кажат те, само това трябва да е истина.

Защото от зализаните им физиономии няма какво друго да излезе, освен истина.

А истината е, че ако продължава така, първо ще умрем от глад, а после от срам. Ще умрем от срам, че не сме им потърсили сметка на тия юнаци, които са ни яхнали.

Казват, че на Гергьовден всяка капка дъжд е равна на жълтица. Дано капките дъжд да не станат капки кръв и по нашите глави.

Николай Милчев

.