.
Както вече писахме ТУК и ТУК, миналата неделя МПО „Пирин“ – Чикаго отбеляза 150-годишнината от рождението на Гоце Делчев с панихида, прожекция на документален филм и историческа лекция за Апостола на македонските българи.
Сега Ви предлагаме един свидетелски разщаз на Томас Г. Лебамоф (Лебамов).
РАСТЕ КАТО АМЕРИКАНСКИ МАКЕДОНСКИ БЪЛГАРИН
От Томас Г. Лебамоф
4 май 2022 г.
През 1902 г. е спокоен есенен ден в Костурската област Егейска Македония. Гоце Делчев – българският патриарх на ВМРО, е на гости при прадядо ми Типо Цулев, Костурския войвода (т.е. военачалник). Взаимно съобщиха новини за дейностите на ВМРО в Костурска област, както и други локации. Дни след като Гоце напуска село Вишени на Типо, Типо е открит и убит от турците при селската чешма. Съпругата му Деспа Нанов, прабаба ми, е изпратена в гръцки затвор в Албания, докато е бременна с моята баба Вацилинка. През зимата, без да знае моята стада баба Деспа, и други политически затворници са тайно осъдени на смърт, но вярват, че ги освобождават. Българският борец за свобода на ВМРО Ник Пандов и неговата чета (т.е. въоръжена група) спасяват Деспа и други от коварния план за убийство на затворниците в планините. Ник разказа тази история на брат ми Джони: „Помни, ти си българин и нямаше да си тук, ако не спасих твоята стада баба и неродената баба.“
През 1903 г., на 2-рия ден на август, празника на Св. Илия, българи в цяла Вардарска, Пиринска и Егейска Македония координират планирано нападение, известно като Илинденското въстание. В късната сутрин турците минават и пият вода на чешмата, където година преди това е убит Типо. Един от четниците (т.е. чета членове) поставя пушката си срещу прозореца и преминаващите турци забелязват отблясък. Започват да стрелят на воля и убиват двама членове на семейството, убиват моята стада баба Мария Стумбов (която е била омъжена за моя стада дедо Васил Лебамов) и Георги Димитре Лебамов, прадядо ми, е вторият убит член на семейството. Васил, който е женен за убитата баба Мария, бил див, бил е в Константинопол с един от синовете си (Атанас) и други бунтовници, които се бият с турците и ограбват банка за ВМРО. Дядо ми на 13 години е държал в ръцете си умиращата си майка Мария. До края на деня 150 от 200 жилища са изгорени до основи във Вишени.
Роден съм в Америка, националността ми е американка, етносът ми е българин, а родовите ми корени са живеели от красивата земя на Егейска Македония. Моят кръстник беше Петър Ацев (Войвода и основател на МПО), който беше най-добър приятел с лидера на ВМРО Иван Михайлов. Една година преди да почине Ванчо, баща ми Георги, батко Джони и аз посетихме Ванчо в Рим. Той беше строен, 80-годишен, висок красавец. Имаше пронизващи сини очи и говореше с мен и Джони на български, както баща ми превеждаше на английски. Докато ни гледаше много внимателно, със спокойно, но много умишлено поведение, той ни посочи и каза: „Ти си българин, семейството ти говори старобългарски диалект, езика на цар Самуил и войниците му.” Той продължи да маха пръст от всяка страна на врата си и ни каза: “Не предавайте идеалите на МПО и, положите ли клетва днес, не предавайте идеалите на ВМРО.” Ние кимнахме и той продължи с клетвата за ВМРО, като сложи Библия на кухненската маса, а след това кама, а на Библията – стар пистолет. Дадохме клетва пред ВМРО. Вярвам, че Джони, аз и нашият отец Джордж, сме последните оцелели членове на ИМРО. Ванчо каза на баща ми: „Милете се за Вардарци; обичайте братята и сестрите си от Вардар, защото от Вардар ще дойде независимостта на Македония.
Израствайки в Америка, моят дедо (основател на МПО) винаги ни казваше, че е ходил в българско училище и е посещавал служби в българска църква. Говореше на старобългарския език както баща му и дядо му, всички бяха българи. Той щеше да ни каже: „Като ти си американец, аз съм македонец, но етносът ни е български. В трите области на Македония или си грък, сръбски, албански, румънец/влашки, или българин – няма македонски етнос. Тито смени езика и създаде югославска идентичност. Семейна линия от дядовци до бащи, до синове, вярвали, че първо са българи, после с пистолет превърнати в сърбо-югославски и накрая, като фалшифицират историята, сега са етнически македонци.” В САЩ, и Канада беше просто да се каже: „Аз съм македонец“. С напредването на възрастта започнах да чета и да разбирам по-добре историята и словесните разкази от кръстника, дядовците, вуйчовете/лелите, Ванчо, епископ Кирил Йончев и много Преподобния Георги Неделкофф – всички българи.
Дедите ми са македонци, откакто са родени в Егейска Македония. Те са етнически български и не идват в Америка, защото небето е по-синьо или въздухът по-чист, или градовете са асфалтирани в злато. Те идват в Америка за свобода, свобода от нарушения на човешките права. В Северна Америка никога не сме изпитвали антибългарска идеология като македонските българи, живеещи днес в Република Северна Македония.
Точно както демократите етикетират републиканците като расисти в Америка, така е лесна и удобна лъжа да сложиш етикет на Иван Михайлов за фашист и да насърчиш антибългарската пропаганда.
Толкова се изтърпя за македо-българите, емигрирали в Северна Америка, както и други части на света, включително и българите в Република Северна Македония. Проля се твърде много кръв, за да се позволи фалшифициране на историята и заличаване на българската идентичност от РСМ. България трябва да защити човешките права на своя народ, от правителството на РСМ зависи да промени и да осигури конституционна подкрепа на всички хора от РСМ – истинска „Швейцария на Балканите“.
Всичко, което току-що ви казах, не е от книга, а от разкази на очевидци. Историята не може да бъде пренаписана и изтрита. МПО, начело с чикагския „Пирин“, ще използва силата си, за да защити човешките права от антибългарската пропаганда.
.
