Мартин Карбовски,
В царството на политкоректните слепци, едноокият прогледнал е фалшива новина.
Проверете тия дни няколко факта, първия:
⁃ Германия ще плаща ли на Русия въглеводороди в рубли? Ще плаща. И не само тя. Срещу този факт и възможност, определен от икономиката и географията, политкоректните слепци виеха и извиват още глас. Не, не трябва да си путинист и рубладжия, за да разбереш простотата на географията и несъстоятелността на идеята, че от утре можете без руски газ. Диверсификацията си остава добра идея, няма никакъв спор.
Друг факт:
⁃ батальонът „Азов падна“, Мариупол беше превзет. Срещу този факт новинарската съпротива беше дотам извратена, че предаването в плен беше наречено “евакуация”. Свива ми се сърцето, като знам, че евакуацията на тия украински момчета ще е в ужасен руски затвор. Но няма да пренебрегна и данните, че идеологията на „Азов“ е близка до фашистката. В интернационалната им бригада тлееше расистка омраза, документирана от много журналисти. Срещу фактите да се бориш е като да усукваш светлина – не става, хвърляш само сянка с действията си.
Факт три:
– всички политкоректни хора си взеха заплатите, грантовете и в биографията им ще пише как може да се разчита на тях. Говоря за журналисти, на които може да разчита всеки нов голям брат на България.
Ако някой ден Китай стане наш по-голям брат – имате списък на хората, на които може да се разчита. Вземете го от американците, те го имат от руснаците.
Оставаме няколко човека, недолюбвани по тази причина – някои ненавиждаме големите братя на България още от 1985-та.
Факт четири:
– екипът на Карбовски, който не направи нищо друго, освен да се усъмни в едностранната дезинформация, вече два месеца и половина е оставен без работа и обявен за проводник на фалшиви новини.
За съмнението награда няма и никой не е очаквал. Всяка инсинуация, че съмнението се плаща от руснаците, е проста презумпция и тя е, че ние, както и политкоректните, сме платени отнякъде. Това може да си го мислят само платените отнякъде.
Факт пет:
– хейтърство и национализъм: давате ли си сметка, как последните десет години у нас се заклеймяваха хейтът и националните послания? Това сигурно имаше своята логика. Но от няколко месеца трябва да си дадете сметка за говоренето с омраза срещу обикновените руснаци и тяхната култура, както и че украинският ултранационализъм се оказа ужасно приемлив за политкоректното говорене, докато последните тридесет години същата политкоректност забраняваше и подиграваше, примерно, българския национализъм.
Правете разлика между полезен на амерканците национализъм и вреден за амерканците национализъм, две фактически явления, разделени само от делтата на Дунав.
Сверяването на факти може да продължи дълги години, то е процес, не е акт.
С написаното искам само да се отбележи за протокола, че на фона на една информационна война, която не показа нито един украински танк (разбит и победен такъв) – ние в този сайт стояхме срещу вълната и се опитвахме да се съмняваме. Нито повече, нито по-малко. Не в победата на едната или другата страна, а в това, което ни се представи като новини и журналистика.
В това съмнение няма нито героизъм, нито предателство.
В това съмнение имаше само великата идея за свобода на словото, с всичките й грешки, която познаваме от няколко американски филма.
При Вас как е в тоя филм с героизма и с предателството?
Осъзнавате ли нещо смразяващо просто: наспорти идеята на Андрей Райчев, че преходът е завършил – преход нямаше. Ние не сменихме системата, сменихме само Големия брат.
Децата на същите хора, които подкрепяха СССР, днес громят Русия заради САЩ, новия идеологически работодател.
Смразяващо просто.
.
