За нестинарството: скучно-научно

.

Как се пише за нещо, което не си преживял?

Като видиш и чуеш споделеното от други.

От петте ни сетива най-древното е за допир. После са се развили сетивата за мирис, слух и вкус. Зрението е “най-младо”, появило се е последно. Българската поговорка “Око да види, ръка да пипне” включва всичките пет сетива, но по нашенски – в обратен ред.

Има деца и възрастни, при които водеща е паметта за допир; при музиканти и певци водеща е слуховата памет; при дегустаторите на парфюми и питиета, и при майстор-готвачите – е паметта за аромат и вкус.

Аз съм в групата на “най-младите”, за които водещо е видяното.

Та, нека видя творби на тема “нестинарки”.

Рисувани са от мъже: Атанас Шаренков, Владимир Цоневски, Димитър Казаков – Нерон, Златю Бояджиев, Илия Илиев, Костадинов, Павел Вълков, Чавдар Тепешанов, Насимо.

Рисувани са от жени: Анна Михайлова, Антония Ангелова, Бистра Христова, Галина Петрова, Гергана Манева, Надежда Кутева, Рени Караилиева, Румяна Живкова.

Рисувани са от 15-годишната Мария Жекова.

Има нестинарки на жарава (всички изброени), морски нестинарки (Ангел Атанасов) и голи нестинарки (Дачевски).

Има ги като живопис-мозайка (Калин Балев) и като гоблени с мъниста.

Има нестинарка, направена от захар (Албена Начева), и кукла за деца.

Има статуетки от месинг и черен гранит, и от бронз (Румен Желев).

Има издадени книги (Бистра Спасова, Кармен Мишу, Стоян Райчевски).

Има стихотворение (Теменужка Балинова).

Миналата година, в серията „Български традиции и обичаи”, Българската народна банка пусна сребърна монета с номинална стойност от 10 лева, на чийто гръб са изобразени три нестинарки. Едната е с икона в ръце.

Историческият музей в Бургас има пътуваща изложба със снимки от 1946 до 1953 година, които показват нестинарския празник в село Българи, баба Злата с ръце, вдигнати над главата, и пуснати краища на забрадката, гайдаря и тъпанджията.

А любопитната Мария не е видяла нищо от това “на живо”!?!

(На компютърния екран не се получава представа за размер и… изобщо не е същото.)

Но през 1986 година гледах балета “Нестинарка” на група “Арабеск”, на сцената на Софийската опера.

Какъв спектакъл!

Бога ми, какъв спектакъл!

Каква хореографска интерпретация на музиката на Марин Големинов по разказа на Константин Петканов!

Разказът “Нестинарка” е в сборника “Омайно биле”, издаден през 1938 година от… цигулар и председател на музикалното дружество “Родни звуци” в Бургас. Авторът Константин Петканов е музицирал около 400 тракийски песни и е изживял обредния празник в нестинарското село Колиби. Затова и текстът му изписва ритмични митични кръгове (според
проф. Калина Лукова).

Марин Големинов създава музиката през 1940 година и премиерата на “Нестинарка” – постановка на хореографа Мария Димова – е на 4 януари 1942 година в Софийската опера. Първа изпълнителка на образа на Демна е Нина Кираджиева.

В дневника си Марин Големинов е написал: “Може би светците Константин и Елена са били надвесени над рождената люлка на творбата! И така с тяхна благословия и до днес „Нестинарка“ изгаря върху жаравата, за да възкръсне като феникс от пепелта…”

„Нестинарка“ е поставяна в Чехия, Германия и Русия. Балетната версията за боси крака, която Маргарита Арнаудова създава за „Арабеск“ през 1978 година, е играна в над 50 държави.

На 30 септември 2009 година нестинарството е вписано в Списъкa на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Културна ценност, чийто обреден календар е свързан с езическа ритуалност и най-ранните светци от 2-4 век (според проф. Валерия Фол).

Обичам езическите традиции на предците ни, дошли през Югоизточна България!

Възхищавам се на мъжете, строили долмени! Възхищавам се на жените, стъпвали върху жарава!

Сега, в 21 век, натрупаното знание е огромно и това е чудесно, нали?

Но можем ли да предсказваме катастрофалните капризи на Природата?

Отчасти.

Затова продължаваме да търсим причините за вулкани и земетресения, за пожари и наводнения…

Как приемаме различието между хората – физическо и духовно?

“Различното” плаши и сме в трето отделение на училището по толерантност.

А талантливото, омагьосващото “различно”?

Отричаме го, защото е трудно да се преглътне и признае дарбата на другия. Негативната реакция, която хората получават за свое постижение – “синдромът на високите макове” – е известен от римско време.

“Нестинарка” е поетично-музикален изказ на кръговете, минавани от хубавица, надарена с мистична вяра. Нестинарката може да бъде любима, съпруга и майка като останалите жени.

И да се извиси до своя Бог.

Неможещите и невярващите искат да я принизят до себе си и я погубват.

Огнената легенда е родена!

Мария Стайкова,

Австралия

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

* Есето „За нестинарството: скучно-научно“ е отличено с трета награда за проза в литературния конкурс „Нестинарството – живият въглен на българския дух“, организиран от Съюза на българските творци и Салона за българска култура и духовност – Чикаго. Още от същата авторка – вж. тук, тук, тук.

.