.
Текстът по-долу е следствие на критичните коментари, които получих дори от приятели, за следното изречение, написано от мен във Фейсбук:
Добре е да се знае, че дори и с увеличените напоследък стрелби в САЩ, по брой на умишлените убийства на 100 хил. души, все още Русия води.
И понеже поставих в заглавието на първо място оръжията, а не убийствата, ще подчертая, че това е съвсем умишлено, за разлика от пропагандата, която би поставила ударението върху броя на убийствата. За нея фактите нямат значение, а е важна тяхната интерпретация. Но аз съм живял достатъчно дълго и помня вицовете от времето на СССР. Ето един от тях:
В Женева се състояла закрита за публиката среща между Леонид Брежнев и Роналд Рейгън. Устроили помежду си състезание. Рейгън победил. На следващия ден във всички съветски вестници излязла следната информация: „На оспорвано международно състезание в Женева генералният секретар на ЦК на КПСС се представи на ниво и завоюва почетното второ място, докато неговият съперник, президентът на САЩ, за съжаление на всички американци завърши предпоследен.“
Та ето сега първо фактите, а след това ще ги коментирам.
Ако отворим Уикипедия или руския източник – statdata.ru (страны, города, статистика населения), ще открием, че на последно място в света, с най-голям процент убийства на 100 хиляди души от населението, е Салвадор (República de El Salvador).
Салвадор – 82,8 – 5257 – 2016 – CTS, RSC
Отделните числа означават съответно брой умишлени убийства на 100 хиляди човека от населението, общ брой убийства, година на преброяването и откъде е почерпена статистиката.
В списъка на 180 място в света се открива Русия.
8,2 умишлени убийства/100 хиляди души
11 964 – общо доказани убийства
2017 година
UNSDC – източник ООН
А на 143 място е САЩ.
5,35 умишлени убийства/100 хиляди души
17 250 общо доказани убийства
2016 година
UNSDC – източник ООН
България е далеч пред тях на 68 място, като числата за нея за 2017 г. са съответно 1,50 и 103.
Средно за света убийствата са 6.2 на 100 хиляди, при общо 437 000 умишлени убийства. По отделни континенти числата са съответно:
Америка – 16,3 – 157 000
Африка – 12,5 – 135 000
Европа – 3,0 – 22 000
Океания – 3,0 – 1 100
Азия – 2,9 – 122 000
Разбираемо, начело в списъка след най-безопасните страни с най-малко (дори с нула на брой) умишлени убийства откриваме малки държави като Монако и Лихтенщайн, но сред първенците са и многомилионна Япония и недалечната от България Словения – вж. снимката.
А сега да интерпретираме фактите.
От данните се вижда, че всъщност умишлените убийства в САЩ са под средната статистика в света, а в Русия са над нея, но всички медии и коментатори ни убеждават, че населението на САЩ трябва да се разоръжи. И никой не дава за пример Швейцария, където оръжието е едва ли не задължително за всеки гражданин от мъжки пол, а убийствата са три пъти по-рядко, отколкото в България.
Отново ще повторя това, което написах и във ФБ:
Не е морално да се забранява на нормални хора да притежават оръжие за защита. Забраната обслужва само престъпниците – където и да се намират те.
Ето защо Втората поправка към Конституцията на САЩ защитава правото на съхраняване и носене на оръжие. Тя е ратифицирана на 15 декември 1791 г., заедно с още девет члена от Хартата за правата. Разбира се, правото не е неограничено и не изключва съществуването на определени дългогодишни забрани като „държането на огнестрелно оръжие от престъпници и психично болни“ или ограничения за „носенето на опасни и необичайни оръжия“.
Втората поправка се основава частично на правото на съхраняване и носене на оръжие в английското общо право и е повлияна от английския Бил за правата от 1689 г.. Сър Уилям Блекстоун описва това право като спомагателно право, подкрепящо естествените права на самозащита и съпротива срещу потисничеството, както и гражданския дълг да действаме съгласувано в защита на държавата.
Но някои ще възразят, че тази Втора поправка е остаряла и не отговаря на съвременността. На тях ще припомня, че действително в Чикаго, след широки настроения срещу оръжията, предизвикани от опитите за убийство на президента Роналд Рейгън и папа Йоан Павел II през 1982 г., бе забранено притежаването на пистолети и друго оръжие, освен ловно. Година по-рано, кметът на чикагското предградие Мортън Гроув първи в САЩ беше приел подобна забрана. Медиите посрещнаха законите с приветствия за победи на здравия разум срещу това, което вестниците започнаха да наричат „епидемия“ от престъпност и разпространение на оръжие.
Всъщност, статистиката е неубедителна за това дали забраните за оръжие работят. В Чикаго убийствата показаха скромен спад след влизането в сила на забраната, а след това скочиха до най-високото ниво от 943 през 1992 г. Но след борсовата криза от 2001 година и особено след банковата и кредитна криза от 2008 година тенденциите се промениха. Знаково в историята на САЩ ще остане съдебното дело, завършило през 2010 година – McDonald срещу City of Chicago. Ето какво четем за него:
„Чернокожият жител на Чикаго Отис Макдоналд, 76-годишен пенсиониран инженер по поддръжка, е живял в квартал Morgan Park. откакто е купил къща там през 1971 г. Макдоналд описва упадъка на своя квартал и твърди, че той е бил превзет от банди и наркодилъри. Неговата градинка редовно е осявана с отпадъци, а домът и гаражът му са разбивани заедно пет пъти, като последният обир е извършен от мъж, когото Макдоналд разпознава. Като опитен ловец, Макдоналд притежава законно пушки, но вярва, че те са твърде тромави в случай на грабеж и затова иска да закупи пистолет за лична защита на дома. Но забраната за оръжие в целия град го прави неспособен да притежава пистолет законно. В резултат на това през 2008 г. той се присъединява към трима други жители на Чикаго в завеждането на дело, което е наречено „Макдоналд срещу град Чикаго“.
Слушанията по делото се състояват на 2 март 2010 г., а на 28 юни Върховният съд, с решение 5–4 приема, че Второ изменение на Конституцията е включено и под Четиринадесето изменение, като по този начин защитава тези права от нарушаване от страна на държавните и местните власти. Загубата на Чикаго довежда до серия нови дела и отмяна на подобни забрани на много други места.
Въпреки че реалният брой на загиналите се увеличава всяка година, предвид нарастването на населението, процентът на убитите е спаднал от 7,4 на 100 000 души през 1993 г. на 6,1 през 2017 г. Това сочи и доклад на ООН. В документа се отбелязва:
„Неравенството, безработицата, политическата нестабилност, вкоренените полови стереотипи, злоупотребата с наркотици и алкохол, безнаказаността и организираната престъпност остават основните причини за повечето убийства.“
Това заключение се потвърждава и от руските изследвания по въпроса – цитирам:
„Въпреки преобладаването на домашни (най-често „пиянски“) убийства в криминалните доклади, престъпните групировки остават най-кървавите, с десетки трупове на сметката си. Неотдавна Московският окръжен военен съд започна да разглежда наказателно дело срещу 12 членове на бандата на Аслан Гагиев (Джако), най-кървавата организирана престъпна група на нашето време. Тя уби 60 души, включително едри бизнесмени и служители на реда.“
Така че истинската борба за намаляване на убийствата започва не с разоръжаване на обикновените хора, а с разоръжаване на бандите и премахване на неравенството, безработицата и политическата нестабилност.
Най-добрата защита на гражданите се състои в това те да са добре образовани, информирани и въоръжени. И това трябва да е задължение на всяка държава, желаеща да бъде уважавана.
П. Стаматов
.
