Мъчениците на едно прогнило общество

Босилеградската общественост отново бе скандализирана от информации, които излязоха в сръбския „Телеграф” (вж. тук, тук и тук), за тежкото положение на самотни възрастни планинци в Босилеградските села Мусул, Горна Любата и Назърица – на 30-40 километра от Босилеград. Оставени на доизживяване от семействата си (ако ги имат), от социалните и здравни служби, от държавните и общинските органи, от църквата, най-често в недостъпни планински села без път, често без ток и вода, без пенсии и социални помощи, без лекар и лекарства, понякога и до 18 километра от селски магазин. Дори коли с висока проходимост трудно стигат до тях – трябва да се ходи пеша, за да им се занесе торбичка с продукти.

Обикновено на никаква цена не искат да напуснат семейното си огнище. До последните си сили се справят сами. Гледат по някое добиче, събират гъби, горски плодове, дърва. Понякога даже не искат да общуват с никого, да взимат милостиня и подаяния, най-често няма и кой да им я подаде.

Когато попаднат в медиите, тръгват призиви за хуманитарна помощ, откриване на банкови сметки, отзовават се добри хора и организации, събират се дрехи и обувки, купуват се продукти, събират се някакви средства – проблемите временно се решават. После всичко стихва, докато други самотни планинци изпаднат в същото положение.

Когато наближат избори, власт и опозиция обичат да се снимат с тях. И взаимно да се обвиняват, че не са направили нищо, или да се хвалят колко много са направили. Минат ли изборите, всичко стихва и животът си тръгва по същия начин. В Босилеград има стотици потребители на социални помощи, които обикновено не достигат до най-драстичните случаи.

За представите на съвременния човек, те наистина са потресаваща гледка, която не може да се сравни нито с клошарите в големите градове, които надничат в контейнерите и спят по пейките в парковете, нито с ромските гета, нито с бежанците от Сирия и Афганистан, а още по-малко с тези от Украйна.

В техните измъчени лица и погледи се оглеждат не само крайните резултати на самонадеяната, двайсетгодишна еднолична общинска власт на Владимир Захариев и компрометираните общински служби, но и фалшивият християнски морал на ония, които са слепи за истинските живи съвременни мъченици.

Иван Николов

.