Николай Милчев: Баламосват ни хора, заслужаващи само презрение

.

Заместник-председателят на ДПС Йордан Цонев напусна снощи студиото на предаването „Панорама“ по БНТ, заради, както се изрази, „лицемерието на управляващите и рушенето на държавността“. Той каза, че нямало да коментира никакви други теми, освен записа от срещата на парламентарната група на „Демократична България“, участниците в която не са подозирали, че микрофонът и камерата в залата в НС, в която са, са останали включени, докато Христо Иванов ги информира за преговорите за съставяне на правителство.

Казаното на тази среща предизвика политическо напрежение. След огласения публично запис, лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов обяви, че прекратява преговорите на  „Има такъв народ“ за съставяне на правителство с последния, трети мандат, който бе даден на БСП. Ясно е, че друго правителство в рамките на това Народно събрание няма да има, но отвращението от политическите нрави се засилва.

Следва коментар по темата на писателя Николай Милчев.

Ако мислите, че „Панорама“ е предаване, си е Ваша работа.

Ако мислите, че бледият юноша от „Продължаваме промяната“ е председател на Социалната комисия в Народното събрание и знае колко е часът, си е Ваша работа.

Ако мислите, че Йордан Цонев и ДПС са загрижени за задкулисието, си е Ваша работа.

Ако мислите, че БСП и ДБ могат да бъдат заедно, си е Ваша работа.

И, ако мислите, че зад кривата усмивка на Тошко Йорданов има нещо повече от клюки и вицове, си е Ваша работа.

Обаче моя работа е да кажа, че ми се повръща от вмирисаната политическа система и от сметището, което ни представят като Народно събрание и Правителство.

Особено ме разчувства Йордан Цонев. Актьор и половина. Само че вече актьор от второто действие. Политически въжеиграч, който гледа въжето от долу нагоре. Обаче отправя заплахи, рекетира човекът етнически.

Срам ме е, че го докарахме дотук – да ни баламосват хора, които заслужават единствено презрение. Партийната система е мъртва, макар и да Ви говори тази вечер чрез различни уста и образи в „Панорама“.

Проблемът е само в едно-единствено нещо – тези, които вече си имат бухалка, да не допуснат и други да се снабдят с такава. Бухалката трябва да остане само една.

Нищо друго няма.

P.S. Някога на село и ние си имахме бухалка – дървена и бая тежичка. С нея майка ми переше чергите в реката.

.