Д-р Георги Чалдъков
.
SOS ЗА HOMO OBESUS
„Цезар:
Нека имам мъже до себе си, които са тлъсти,
С прегладени глави и сънливи:
Касий има мършав и гладен поглед;
Той мисли твърде много: такива хора са опасни.“
Уилям Шекспир, „Юлий Цезар“, Акт I, Сцена 2
Сега аз пиша “Това е твоята адипозна (мастна) тъкан за политиката и икономиката”, а науките, които ги изучават и прилагат, наричам, съответно, адипополитика и адипоикономика. Но преди това – един адипополитически анекдот: през 60-те години на миналия век италианските политици Джорджо Амендола и Джорджо Наполитано често са ходили заедно по кафенета, канцеларии и улици в Рим. Приятелите им шеговито ги наричали “Giorgio o chiatto” и “Giorgio o sicco” – ‘‘Дебелия Джорджо” и “Слабия Джорджо”. Заради неговото “o sicco”, Джорджо Наполитано достигна 81-годишна възраст, когато през 2006 г. бе избран за президент на Италия. Изводът от този анекдот е, че мастната тъкан играе важна роля за здравето на човека – поне в Италия.
Така е и при някои английски политици – Уинстън Чърчил е типичен пример за учебниците по адипополитика. Майка му, богатата американка Джени, го ражда през седмия месец на бременността си. Това, може би, е причината сър Уинстън да е потвърждение на максимата “Дебелото бебе е дебелият политик“.
Преди векове философът Диоген казва: „Аз съм гражданин на света”. От 80-те години на миналия век Homo obesus (затлъстялият човек) повтаря тези думи на древния гръцки „циник“. Въпреки че сега вниманието на лекари и учени е повече насочено към патологичната роля на натрупването на адипозната тъкан около вътрешните органи*, eдин от рутинните показатели за затлъстяване е body mass index (BMI, индекс на телесната маса) – стойността на теглото в килограми, разделено на височината в метри на квадрат (kg/m2) (Табл. 1).
Таблица 1. Телесно тегло и стойности на BMI
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Тегло BMI (kg/m2)
_________________________________________
Поднормено 16 – 18
Нормално 18 – 25
Наднормено 25 – 30
Средно затлъстяване 30 – 35
Тежко затлъстяване 35 – 40
Много тежко затлъстяване над 40
__________________________________________
Затлъстяването (латински, obesitas) е болест, която води до развитие на други болести, най-честите от тях са сърдечно-метаболитните – атеросклероза, хипертония, тип 2 захарен диабет, метаболитен синдром, метаболитно когнитивен синдром, болест на Алцхаймер (тип 3 захарен диабет) и техните усложнения сърдечни инфаркти и мозъчни инсулти. По данни на Световната здравна организация, около 19 милиона човека в света умират годишно от тези болести. В света има над 1 милиард хора с наднормено тегло, около 500 милиона от които са затлъстели. В Европа живеят около 700 милиона човека, от тях 150 милиона затлъстели и 450 милиона с наднормено тегло. Особено тревожно е, че тази пандемия засяга и децата.**
Поради нездравословен начин на живот, необразованите и бедните жителите на САЩ са най-големите дебеланковци в света. Затова сенатори и журналисти все по-често обсъждат: “These are fat times in politics”, “The politics of fat”, “Is Al Gore too fat?” и „How obesity threatens America’s future?”
В България рядко съм чувал някой политик и журналист да е запитал „Толкова дебел ли е Бойко Борисов?” и „Как затлъстяването влияе на бъдещето на България?”. Ние имаме адипобиология (наука за адипозната тъкан и болестите, свързани с нея), но няма адипополитика и адипоикономика. Има дебели политици, които преяждат от власт, но не обръщат внимание на затлъстелите и с диабет и хипертония деца и на възрастните, страдащи от инсулти и инфаркти. Нито на учените, работещи в изследванията на сърдечно-метаболитните болести.
И всичко това в лицето на повече от тревожната национална статистика: (i) 148 995 българи умират от тези и други болести през 2021 г. – като разделим 148 995 на 365, се получава 408 – ужас, толкова много българи умират дневно, (ii) през същата година в България от инсулти и инфаркти са починали 80 002 души, разделено на 365, се получава 219 българи умират дневно от тези болести – още един ужас, и (iii) за лекуването и инвалидността на болните със сърдечно-метаболитни болести се плащат стотици милиони лева годишно.
SOS за Homo obesus!
Власт без ум и морал е източник на зло. – Демостен, перифраза
Не трябва да чакаме времето, когато Европейският съюз (ЕС) ще настоява не само за подобряване на съдебната система в България, но така също и – на Здравето и Образованието на българите. Вероятно такова време няма да дойде – няма политика на емпатия нито в ЕС, нито в „Америка за България“. Българските политици трябва да разберат, че Здравето и Образованието са най-важните човешки права, за които трябва да работят. Да разберат, че големите незаразни болести (major non-communicable diseases – NCD), включително сърдечно-метаболитните и ракови болести, оказват тежки поражения върху здравето на хората, икономиката и, като цяло, върху демографията. Съответно, организирането и финансирането на дългосрочна първична и вторична профилактика на болестите (нарича се предиктивна и превантивна медицина) може да подобри здравето на хората и да спести милиарди левове, които да се инвестират в подобряване на качеството на науката, образованието и културата (НОК). Иначе държавата ще бъде НОКаутирана!
Отново, Здравето и Образованието са най-важните човешки права, за които трябва да работят политиците. Затова в честотния им речник думите „здравеопазване”, „училище”, „университет”, „наука“ и „култура“ трябва да са много пред „евроатлантически ценности“, „диверсификация на газ и петрол“ и „магистрали”. Което означава, че ще ги виждаме по-често в училищата, университетите и научните лаборатории, отколкото по стълбите на властта и на тенис кортове. И държавата ще инвестира приоритетно в здравеопазването и НОК. Иначе политиката ще продължава да страда от йерархиопатия – патологично, инверсно състояние на йерархията на ценности. И българите ще продължаваме да сме най-болните и най-бедните в Европа. А имаме толкова много таланти по света!
Надяваме се, че тази статия ще се прочете и от някои български политици и те ще започнат да сътрудничат – финансово и дългосрочно – на профилактиката и научните изследванията на сърдечно-метаболитните болести, от които най-често в света умират хората, които ги избират – ние, наивните българи.
Д-р Георги Чалдъков,
професор по клетъчна биология
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Д-р Джими Бел е професор по образна и молекулна медицина в Център по клинични науки в болницата Hammersmith на Медицински факултет на Имперския колеж в Лондон. В едно интервю той каза: „Бидейки слаб, не означава, че не си затлъстял. Ние изследвахме 800 човека с MRI, с цел да видим разпределението на мастната тъкан в цялото тяло на човека. Установихме, че около 45 процента от жените и 60 процента от мъжете са СОЗО (слаб отвън, затлъстял отвътре) – стойностите на индекса на телесна маса са нормални (20-25 kg/m2), нормална е и обиколката на талия (жени под 80 см, мъже – под 94 см), но СОЗО имат натрупване на мастна тъкан около вътрешните органи, което е много опасно за здравето.” Вж. Таблица 2.
Таблица 2. Локализация на натрупана мастна тъкан в човешкото тяло: варианти+
––––––––––––––––––––––––––
СОЗО** слаб отвън, затлъстял отвътре
СОСО***** слаб отвън, слаб отвътре
ЗОЗО* затлъстял отвън, затлъстял отвътре
ЗОСО*** затлъстял отвън, слаб отвътре
––––––––––––––––––––––––––
+ Както за хотелите, броят на звездите означава качество, в случая – качество на здравето. Следователно, бъди СОСО!
** В седмичния вестник „Филтър“ (3-9 август 2022 г.), описвайки историята на съученика си Наско – „добро и послушно дебело дете“, Милена Фучеджиева запита: „Можем ли да кажем думата „дебел“?“. На нея изпратих есето ми за моя дебел съученик, което е публикувано в книгата ми „Бургас. Сантиментални истории“. Ето началото: “Константин Кюркчиев – Коцето е наш съученик и приятел, роден на 21 май 1939 г. в Бургас. Наричахме го още Големия бивол, брат му беше Малкия бивол…. Коцето от дете пълнееше и другият му прякор стана Дебелия – когато се ожени за една чаровна лекарка от София, тя гальовно го наричаше Ragazzo obesus dell‘ Burgas. Ако кажеш за него „стояхме на един чин“, ще предизвикаш учудване, защото самият той трудно се сместваше на чина. За него имаше по-голям чин, по-големи дрехи и обувки, дори тетрадките и учебниците му бяха по-големи. Навярно в тях е пишело повече, отколкото в нашите учебници, защото Коцето разказваше истории, които ние въобще не знаехме. Беше ученолюбив, завърши гимназия с почти отличен успех.“
.
