Черни облаци над община Босилеград?

.

В навечерието на разпадането на бивша Югославия президентът на Президентството на Югославия, хърватинът Стипе Месич, беше заявил пред австрийските медии, че той ще бъде последният президент на Югославия. Тогава последователите на политиката „И след Тито – Тито” му се подсмиваха и го подиграваха, но времето показа, че той много добре е знаел какво прави и какво говори.

Кметът на Босилеград Владимир Захариев вече съвсем спокойно може да заяви, че и той ще е последният кмет на Босилеградска община. Под неговото „мъдро” двудесетилетно управление вече са изпълнени всички условия община Босилеград да бъде закрита, а територията й да бъде прикачена към някоя от съседните сръбски общини.

Член 18. от Закона за местната власт на Р. Сърбия гласи:

„Общината е основна териториална единица, в която се осъществява местно самоуправление, което е в състояние чрез своите органи самостоятелно да упражнява своите права и задължения, и която има най-малко 10 000 жители”.

Вярно е, че в същия  този член са предвидени и изключения, когато община може да има и по-малко от 10 000 жители. На практика, в Сърбия наистина има общини и с по-малко от 10 000 жители. Въпрос на тълкуване и на конюнктурни политически решения, но Босилеград действително вече е паднал на много по-малко от 10 000 жители. Ако, въпреки всичко, някой все пак реши, че Босилеград трябва да запази статуса си на община, това ще бъде поради всякакви други, исторически, географски и политически причини, но не и заради това, че той изпълнява предвидените със закона критерии да бъде община, в която гражданите могат самостоятелно и свободно да упражняват своите права и задължения – така, както са регламентирани с Конституцията и законите на Р Сърбия.

Поради намаляване на броя на жителите на общината, вече години наред определени държавни институции бяха изнесени в близките по-големи общини Сурдулица, Владичин хан и Враня.

Такива са например Родилният дом и хирургичната зала, Бюрото по труда, Основният съд, Основната прокуратура, Кадастралното управление, а скоро трябва да се изнесе и Данъчното управление в Босилеград, поради намаляване на обема на работа. Е, ще останат по-един двама чиновници да си доизкарат пенсията, но скоро и те ще си отидат.

В същото време общинската администрация е силно раздута. Броят на общинските съветници в Общинската скупщина продължава да е 31, въпреки че, според броя на жителите, не би трябвало да е повече от 10. Жителите в някои села вече се броят на пръсти, а повечето избирателни секции, в които са обединени и по няколко села, вече са под предвидения със закона минимум от 100 души. А, че избирателният списък не е ажуриран и на общинските избори безобразно се злоупотребява с имената на починалите и изселените жители на общината, е само благодарение на това, че следствените и правосъдните органи удобно не си вършат работата. Отворен е и въпросът с легитимността на местните избори, проведени по престъпен начин и при пълен бойкот от страна на опозицията, но и затова едва ли някой ще се замисли.

Управляващият криминален контингент превърна нашата действителност в сюжет, подобен на романа „Мъртви души” от Гогол, в който нашият Чичиков си прави сделки на републиканско равнище – ако аз ви дам толкова гласове за народни представители, вие няма да ме закачате на местните общински избори. Сделките, разбира се, не спират дотук. Те продължават през всичките мандати. Ако се замислим, през цялото това време, докато икономиката на Босилеград умираше, а населението се стопяваше, кметът Владимир Захариев бе покровителстван от сръбските премиери и президенти. Това едва ли е случайно.

Вероятно на това се дължат и силно раздутите общински бюджети които неизвестно как се се наливат до горе от държавната хазна. За 2022 г. бюджетът на община Босилеград е 617 447 705,00 динара, при население, я има, я не, 5-600 хиляди жители!? При това Босилеград в Сърбия винаги се дава като пример за икономическа изостаналост.

Напоследък в социалните мрежи плъзнаха картини и видео-клипове на потресаваща бедност на изоставени възрастни хора в планинските села. И то на фона на разточителни фолклорни фестивали, започнати и недовършени обекти и десетки непотребни спортни и всякакви други сдружения, финансирани от общинския бюджет, като почнеш от такива за астрономия, до сдружения на глухите или с леко увреден слух!?

При това плувният басейн се разпадна, преди да бъде построен. Спортната съблекалня и спортната зала се разпаднаха пред очите на хората, преди да бъдат завършени и открити. Друг е въпросът, дали точно от това имахме нужда в този момент. Същата съдба сполетя и проектът за водопровод „Рода-вода”. Водата пресъхна преди водопроводът да бъде завършен и пуснат в експлоатация! Стотици милиони отидоха на вятъра и никой не бе извикан на отговорност! Малките ВЕЦ-ове също са на път да спрат, защото водата набързо изтича по тръбите и, освен че нарушават природното зареждане на подземните резервоари с питейна вода и околната среда, застрашават и собственото си съществуване. Рудниците за олово и цинк, които дори в разцвета на Югославия работеха далеч по-рационално, сега оставят пустош по босилеградските села. По речните корита пълзи само отровна оловно-цинкова каша, която според учените не бива да се използва за нищо. Сметището продължава денонощно да гори и да прикрива града с дим и отровни изпарения.

Заразните болести по говедата и другите домашни животни буквално редуцираха животновъдния фонд и лишиха селските домакинства от поминък. След тях останаха пустеещи стопанства. После дойде и Ковид-19, който ускори заболяването и смъртността сред възрастните, които и без това си имаха редица други придружаващи заболявания.

Нека да не се самозалъгваме, цялата тази социално-икономическа и демографска катастрофа безспорно се дължи на еднолични и лекомислени управленски решения, взети от некомпетентни и самозабравили се хора, опиянени от власт и чувството за недосегаемост, някъде на тъмно, без обществен дебат и без да се поиска мнение на специалисти. Всъщност, решенията за всичките тези започнати и недовършени проекти бяха взети не само напук на науката и специалистите, но и напук на здравия разум. Резултатите, естествено, не можеха да бъдат други. Някогашната Босилеградска околия, после Босилеградска община, е на път да загуби статуса си на община и да стане притурка към някоя друга община.

Знаем много добре как съседните сръбски общини биха се погрижили за нашите малцинствени права и свободи, за българския език и просвета, за нашата национална култура и традиция, за българските културно-исторически паметници и другите наши интереси. От тях и не можем да очакваме друго.

Тоя, който най-много се кълнеше в „народеца” и целуваше ръцете на бабите по пазара, който две десетилетия се премяташе през глава по селските събори, който ни преследваше за всяка дума и дублираше всяка наша инициатива, който яростно гонеше инвеститорите, които идваха да предложат работа и поминък на хората, който се наложи за образец за „патриотизъм” и малоумно броеше лайковете ни по социалните мрежи, и се бъркаше в личния живот на хората, накрая може да се окаже и последният кмет на Босилеградска община. И то не само заради собствената си глупост. По-скоро неговата глупост, властолюбие и нарцисизъм бяха използвани като оръжие за постигане на набелязаните завоевателски цели в началото на миналия век, в името на Велика Сърбия. Проект, който скъпо струваше не само на балканските народи, но и на самите сърби.

Освен това, днес берем и горчивите плодове от лозунгите за Тито и партията, необвързаните, братството и единството, социалистическото самоуправление, сдружения труд, общонародната отбрана и обществена самозащита, двуезичен модел на обучение и купища други проюгославски и прокомунистически заблуждения, благодарение на които изтръгнаха корените ни и ни превърнаха в скитници, които търсят поминъка си и личната свобода по европейските градове.

А в Босилеград все още се мъкнат възрастните самотни воини на „дълбоката държава” – пенсионирани доносници на службите, заслужили „ветерани”, тарашували по косовските къщи за бойна плячка, и които, по навик, все още слухтят кой идва в Босилеград, с кого се среща, какво си говорят хората на семейните сбирки, в кръчмите, по улиците и даже вкъщи. Понякога даже си позволяват да дават и политически съвети на „некадърната опозиция”, която не била способна да свали управлението!? За собствената си отговорност – нито дума. А именно те бяха хората, които навремето заклеймиха опозиционните „предатели” и разчистиха пътя на „патриотите” към тяхната неограничена власт. Власт, която в крайна сметка изостави и собствените си фанатични поддръжници, които, самотни и презрени, вече няма с кого да седнат на кафе в обезлюдения Босилеград.

.

Иван Николов

.