Страх

.

Пращи земята,
сцепва лятна риза
по шевовете
на безводните реки.
Отвътре ври
в котел некалайдисан
и дъното му черно го боли.

Безводие. Безплодие.
Угроза.
От жажда птиците не могат да летят.
По стръковете са умрели рози.
В кълбо се сви
светът.

О, този свят
отдавна къса своята окръжност!
Изтича млякото
и плачат
без кърма
новородените.

И толкова е тъжно
да сучат
от пресъхнала гърда.
Земята пари,
пукот тих се чува,
дървата пъшкат в стария зимник.

От църква
хората
в джамия
се събуват
и молят Бог, Аллах
все тъй велик,
за дъжд, за хляб, за семе на бащите,
за майките
със недоносени деца.

Тревата е барут!
Ти скрий кибрита!
И слушай,
гледай
как се моли цар
в горите
със
отсечени корони…

Обезглавени
дървеса мълчат,
и дявол дяволите черни гони,
дошли на топло чак от Оня свят.

Петя Пламенова

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Още от същата авторка – вж. тук, тук и тук.

.