Снимка: otizvora.com
.
През втората половина на ХХ век етнолози като Николай Колев, Иваничка Георгиева, Евгений Теодоров, Иван Венедиков, Георги Михаилов и др. успяха да докажат, че обредите от най-тачените български празници са тракийско културно наследство. Става дума за Гергьовден, Трифон Зарезан, Сирни Заговезни, Коледа, Еньовден, Атанасовден.
За тракийско наследство са обявени също Кукерските и Русалийските игри, Лазаруването, Ладуването, обредът Герман, нестинарството, поманата, жертвоприношението при строеж на нов мост или къща. Не можем да забравим и самодивите, несъмнено явяващи се ехо от спомена за тракийските нимфи.
Установено е също, че особената почит на българите към Св. Марина, Св. Модест и Св. Илия е отражение към древните божества Бендида, Хермес, тракийския Зевс. Принасянето на яйце в жертва край извор до Глава Панега пък е остатък от култа към божеството на лечението Асклепий, който е обявен за тракийски бог от Димитър Дечев в негова работа от 1925 г. Същото виждане се споделя и от д-р Васил Бакърджиев.
В началото на XXI век способни изследователи като доц. д-р Павел Стефанов и Борис Илиев публикуваха интересни работи, засягащи остатъците от култовете към Сабазий и Земела при нас, българите. Трябва да се отбележи, че култът към Земела – майката на бог Дионис, е запазен в Североизточна България, която повечето от историците ни обявяват за обезлюдена по време на идването на “прабългарите”.
В своя работа проф. Иваничка Георгиева дава подробности, които със сигурност ще изненадат мнозина:
“Българският фолклор е запазил мотива за митичния певец Орфей, макар и в твърде променен вид… Д. Маринов предава легендата за Боен, която обяснява възникването на обичая Боенец. В образа на царския син Боен са оставили следи Боян и Орфей — славянският и тракийският певец. Според легендата Боен свирел толкова омайно, че „когато засвирел или запойвал, птиците, дивяча, дори листьето на гората спирали да го слушат“. Разбирал езика на птиците и животните, който научил от змийския цар, а с пръстена на този цар правел магии. Самовилите залюбили Боен, отнесли го в своето царство, където го оженили за най-младата и хубавата самовила. Момите се разтъжили и, за да не го забравят, почнали всяка година през пролетта, когато самовилите го отнесли, да играят Боенец.”
Според проф. Димитър Попов, спомени за Орфей са оцелели в народната песен “Марко Кралевити, Иве и дете Дукатинче”. В случая най-сладкогласният Иве отговаря смислово на Орфей.
Имайки предвид тези факти, трябва да си зададем няколко въпроса:
1. Ако по времето на княз Аспарух траките са романизирано или елинизирано малцинство, изповядващо християнството, то кой тогава предава култовете към Дионис, Залмоксис, Земела, Бендида, Хермес, Хероса и т.н. на “прабългарите”?
2. Как и защо едно изповядващо християнството малцинство налага езически култове на “нашествениците от север и изток”?
3. Кой нашественик приема религия от едно покорено малцинство?
4. При условие, че остатъците от култовете към древните тракийски божества са в изобилие в българския фолклор, а няма никакви следи от култ към Тангра или към някое иранско божество, не навежда ли това на мисълта, че възраждането на тракийското езичество след 681 г. е резултат от завръщане на тракийско население, напуснало земите си заради римляните?
5. В случай, че през 681 г. траките са едно романизирано или елинизирано малцинство, на какъв език ca дали инструкции да се спазват древните обреди, ако този език е неразбираем за нашествениците от север и изток?
В историята няма парадокси, реално парадоксите са продукт на страха или нежеланието на група учени да кажат някаква неудобна на влиятелни хора истина.
Павел Серафимов
.
