Бесовете на горделивостта

.

Война е!

Отново е война. Какво е това в хората, което ги лишава от разум и ги хвърля в братоубийствена касапница?

Знам анатомия и физиология, но нито при дисекция на труповете, нито под микроскоп, не намерих в човека някакъв орган или клетка, които да ги няма в другите животни.

Те, обаче, не воюват…

Казват хората, че животните нямали разум. Предполагам, че животните са сигурни, че ние, хората, не сме разумни същества. Що за разум има в това положение? Онези искат да ни убият и затова ти ще отидеш да ги убиеш пръв, но ако не отидеш, то ние тук ще те убием, защото не искаш да ходиш. На това в медицината му казваме параноя и е характерно за шизофренията.

Има и други състояния на човешката душа, които наподобяват шизофренията. Едно такова състояние е любовта. Какво разумно има в това? Тя е най-хубавата, най-добрата, най-чистата жена на света и е създадена само за мен и никой друг. Делюзии и халюцинации, а хората ги възпяват. Хората, впрочем, възпяват и войната. Та „Илиада“-та е в основата на литературата на Европа.

Разумът ни е предназначен да обяснява околната среда, но много често в това обяснение той я изменя до неузнаваемост. Обикновено околната среда през нашите очи изглежда като картинка, нарисувана от тригодишно дете, в сравнение с реалността. Ние сме възхитени от тази картинка. Държим я в ръчички, притискаме я към сърцето и не желаем вече да видим нищо, което се отличава от нея. Колкото човек е по-малко разумен, толкова по-трудно се разделя с любимите си картинки. По-разумните от нас също не могат да нарисуват реалността такава, каквато е, но те могат да нарисуват за другите картинки, които им изглеждат много истински.

Не, не сме ние истински разумни. Ние сме просто деца. Деца, оставени сами на произвола на съдбата, на една малка и крехка планетка, изгубена във Всемира. Възрастните са някъде и са се забавили.

Междувременно ние ще се бием и помиряваме, ще чупим и оправяме, ще цапаме и чистим. Зависи какви импулси изпълнят детските ни мозъци.

Днес разделяме планетата, която не ни принадлежи. Ние принадлежим на нея, а не тя на нас, но ние в детския си егоизъм искаме да я притежаваме. Решаваме, че част от нас трябва да се махат от тази планета и, тъй като единствения начин, който знаем, за да махнем някого от планетата, е да го убием, почваме да убиваме. И нас ни убиват. Убиват ни както онези, така и тези. Тези даже понякога с по-голямо настървение. Все пак онези са срещу нас на бойното поле и бързо осъзнават, че разлика между нас и тях няма. Поне за куршума няма. Никаква. А тези, те са хитри. Те седят зад гърбовете ни и ни рисуват картинки. Те не смятат, че сме една порода. Тяхната порода е друга. Те могат да ни нарисуват картинка, която ние да стискаме в ръчички и пристискаме до сърцето. Те са по-големите.

Така е. Знам го. Аз пиша много и, когато ми харесват писаниците, се гордея с превъзходството си. Аз съм успял да Ви внуша. Не Вие на мен, а аз на вас. Ние не сме вече просто група хора. Аз съм писател, а Вие сте читатели. Аз съм учител, а Вие ученици. Аз съм лидер, а Вие народът. Аз съм вечен, а Вие заменими. В клуба на безсмъртните пускат срещу заплащане, но валутата там не са доларите, не приемат също така злато и ценни метали, или произведения на изкуството. Там пускат срещу човешки души в брой. Ако съм убедил десет човека в нещо, само мога да стоя на улицата и да преглъщам. Ако съм убедил десет милиона, може да ме пуснат във фоайето. За стотици милиони или милиарди, получаваш специално място близо до дансинга.

Това са бесовете на горделивостта. Те са в правителствата, непрекъснато по телевизията и интернет. За тях е жизнено важно непрекъснато да са пред очите Ви, в съзнанието Ви, в душите Ви, защото банкрутират ли, то веднага губят местата си. Вие сте тяхната валута. Вашите души продават. А как могат да докажат, че душите Ви им принадлежат? Много просто. Вие мизерувате, боледувате и умирате заради техните картинки.

Защо ни е на нас, американците, войната? What is it good for? Absolutely nothing!*

Ние си имаме купища проблеми. Животът ни се утежнява с всеки изминат ден. Стоките и услугите стават по-скъпи и по-некачествени. Хората са по-агресивни. Увеличават се не само убийствата и грабежите, но и дребните кражби. Помните ли как Тодор Колев питаше: „Как ще ги стигнем американците?“. Тогава имаше една такава приказка. Даже и те да тичат назад и ние към тях, пак не можем ги стигна и след сто години.

Само трийсет години бяха необходими, за да ги стигнем. Преди седмица съпругата ми купи нова тоалетна чиния, извинявам се за пикантната подробност. Та, тази чиния идва с пакетче, в което има два винта за закрепването й. С учудване намерих само едно винтче и забелязах, че пакетчето е разкъсано от нечия палава ръчичка. Това в Америка бе невъзможно допреди половин година. На никого просто нямаше да му дойде в главата такова безсмислено деяние.

Ще Ви съобщя задължително, когато ми откраднат чистачките. Това за мен ще е знак, че ние сме ги стигнали американците. А може би те са стигнали нас. Не знам.

Разказвам Ви тази случка, за да разберете, че животът на обикновения американец хич не е добър, а става и все по-тежък. Какво мислите, че е общественото мнение за милиардите средства, изпращани оттук за убийство на хора? Правилно! Мнението е, че трябва да се помогне на малка демократична страна в борбата й с голям и зъл тиранин. Такава е картинката. Триста милиона души. Това е капиталът на днешното американско правителство. Те могат да нарисуват картинка, в която триста милиона вярват дотолкова, че ще живеят в мизерия, ще умират в атомна пустиня, но ще я притискат до сърцата си и ще размахват знаменца, символ на нещо, за което си нямат никаква представа. Нито един американец не може да каже каква е разликата между украинец и руснак. Аз, човек с руско възпитание и руска кръв във вените си, не мога да кажа каква е тази разлика. Зеленски и Арестович не могат. Нито един украинец в емиграция не говори на украински и не, защото не иска, а защото просто не го знае. Смешно е да виждаш как се карат украинци и руснаци на руски език по повод войната. Смешно и жалко. На мен ми е жалко. На американците им е само смешно.

Знаете ли колко знамена има Тексас? Знамена на държави, към които този щат някога е принадлежал. Седем. Ако утре Тексас реши да стане отделна държава, както е бил не толкова отдавна, и Русия или Китай решат да защитават това му суверенно право от лошия му северен съсед, на американците няма да ни е хич смешно. Ние ще сме в потрес. Та как е възможно това!?!

Възможно е. Всичко зависи от картинката. Кой ще я нарисува и кой ще я притиска до сърцето си с любов и упование.

Рисувайте своите си картинки, приятели. Каквито и да са, рисувайте си ги сами. Вие нямате нужда от никого да Ви рисува картинки. Вие сте разумни същества. Вие сами можете да отсеете зърното от плявата. Освен това не забравяйте – даже и най-красивата картинка е само картинка и не отговаря на реалността.

И още нещо. Не притискайте толкова силно към сърцата си тези картинки, даже и да са нарисувани от Вас самите. Не се поддавайте на беса на горделивостта. Истинската картина е нарисувана само от Бог и платното е пред всички нас. Гледайте го, радвайте му се, живейте го и не си губете времето да го копирате.

В клуба на бесовете няма изход. Има само вход. Той се казва „Хотел Калифорния“.
„You can check out any time you like, but you can never leave!“**

Д-р Виктор Хинов,

Индианаполис, САЩ

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* За какво е полезно? За абсолютно нищо!

** „Можете да напуснете по всяко време, но никога не можете да си тръгнете! “

.