.
Разказ от Мира Папо*
.
Леля Вангелица влезе важно-важно в църквата, стиснала вестник в ръка, огледа се тайнствено наляво и надясно и се насочи право към иконата на Иисус Христос.
– Номер едно – прошепна още по-тайнствено тя.
След това продължи да върти глава, докато намери иконата на Света Богородица.
– Номер две!
Този път шепотът беше по-силен и леля Вангелица продължи да търси още нещо сред светците в църквата. Спря се пред иконата на Свети Мина, прекръсти се от радост и извика:
– Номер три!
Изшътках й да мълчи, че в църквата не се говори на висок глас, а тя бързо ми подаде пари и каза:
– Дай ми три свещи от 2 лева!
Подадох й свещите, а леля Вангелица тръгна полека, пристъпвайки някак бавно и тържествено към иконата на Иисус Христос. Запали първата свещ, разтвори вестника и зачете нещо пред иконата. Нервите не ми издържаха повече, спуснах се към нея, дръпнах й вестника от ръката и казах:
– В църква вестник не се чете! Има си молитвеник за това!
– Чакай, чакай… – Леля Вангелица измъкна вестника от ръката ми и изфуча: – Има специална молитва тук! – И размаха вестника пред носа ми. – Много специална! Не бързай да се сърдиш, а ме изслушай!
– Какъв е този вестник?
– Вестник „Феномените на България”. – Леля Вангелица го вдигна високо, сякаш ей сега щеше да се случи нещо феноменално и в църквата, и продължи, като ме изгледа страшно: – Това е молитва за изчистване на грехове до дванайсето коляно! Разбра ли сега?
Ха сега, де! Молитва за изчистване на грехове до дванайсето коляно. За първи път чувах за такава молитва и попитах:
– А защо до дванайсето коляно? Защо не до седмо, осмо, девето коляно?
– Ами защото, защото… – Леля Вангелица се замисли за малко и бързо отговори: – Защото апостолите са дванайсет, затова!
– Аха, затова значи… Добре де, казваш до дванайсето коляно, ама напред или назад в поколенията?
Леля Вангелица пак се замисли дълбоко, а мен вече ме напушваше смях. Тя погледна към иконата на Иисус Христос, сякаш търсеше небесно съдействие, и промълви:
– Трябва да е назад в поколенията, чааак до дванайсето коляно. Напред, кои да са грешниците? Децата и внуците ми ли!?
– Добре де, а тринайсето коляно да гори в ада, така ли? За тях не ти ли е мъчно, че няма да очистиш греховете им?
Леля Вангелица се предаде:
– Тук! – И размаха вестника заканително. – Тук така пише! До дванайсето коляно… И не ми пречи да си прочета молитвите. Защото първата молитва се чете пред иконата на Иисус Христос и се държи запалена свещ от 2 лева. Втората молитва я четеш пред иконата на Света Богородица и държиш запалена втората свещ. Трета молитва я четеш пред иконата на Свети Мина. Молитвата я четеш пред всяка икона, докато не изгори всяка свещ.
– Миии, то тия свещи от 2 лева горят около четири часа всяка, виж колко са дебели. Поне до среднощ ще стоиш в храма.
– Ще стоя! – Леля Вангелица изпъчи гърди напред, приглади косата си и ме погледна с фанатичен блясък в очите. – Дванайсет поколения МЕН чакат да им очистя греховете! – И със замах запали и втората свещ.
.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Из сборника с разкази „Отец Константин се бори с дявола“ (изд. „Библиотека България“, 2022). Още от същата авторка – вж. тук, тук и тук.
.
