Стрелба

.

Прицелих се. Мушката, изравнена с мишената, ръцете хванали здраво дръжката на пистолета, забавям рефлекторно дишането, плавно натискам спусъка. Изгърмява изстрел. От дулото на пистолета присвятва пламък. Пак удрям малко надолу и малко наляво. Нали съм десняк.
Патрон след патрон. Ден след ден. Понякога куршумите удрят в черната точка в средата на мишената, но това става толкова рядко, че е по-скоро по случайност. И даже тогава те не удрят точно в средата на точката, а малко по-наляво или по-надолу.

Пистолетът е машина, направена за стрелба с патрони. Ако се сложи на стенд, той винаги ще удря право в целта. В ръцете на човек, обаче, всичко става непредсказуемо. По официални статистики, професионалисти полицаи в Америка, трениращи всеки ден стрелба, в реални ситуации, когато им се налага да стрелят по хора, уцелват, където стрелят, в не повече от трийсет процента. Да. Филмите лъжат.

Вижте какво става по фронтовете. Трябват сто хиляди патрона, за да се уцелят стотина-двеста вражески войници. Това са професионални военни. Войната в крайна сметка зависи не от количеството и даже не от качеството на войниците, а от бързината, с която се произвеждат снарядите, ракетите и патроните. Няма героизъм във войната. Събират стотици хиляди хора, карат ги да застават един срещу друг и да насищат пространството пред себе си с олово и тротил. Та убиецът и жертвата даже не се виждат очи в очи. Всичко става на такова растояние и е толкова случайно, че никой в крайна сметка не е сигурен дали е убил някого или не. Всички истории на войници, които съм чувал, са от разузнавателна операция или нападение от засада на малка група. Тогава може да кажеш, че си стрелял по нягоко конкретно. Останалото е просто една месомелачка за хора. Никой не разказва за нея и никой не се гордее с това, че се е насирал от страх, докато около него адът е слизал на земята. Малко са хората като Хашек, които разказват за истинското лице на войната. Много повече са тези, които я героизират.

Да, войната е месомелачка за хора, но има и други човеци. Тези, които въртят дръжката и подават нови порции човешко. Те са професионалисти, военни. Те са учили как се мели човешко месо по най-ефективен начин. На техните карти и съвещания има армии, дивизии, батальони и роти. На по-долно ниво има взводове и редници, а по домовете има Вася, Миша, Пьотр. Докато ги има.
Тези, професионалистите, те са хора като нас. Те се прицелват, забавят дишането и натискат спусъка. Огън – и мишената е поразена, но не съвсем. Не точно така, както си очаквал. Винаги има грешки. Греши и маршалът, и генералът, и докторът, и инженерът, и пилотът. Греши и президентът, и сенатът, и народната тълпа също греши. Грешим всички и винаги. Безгрешните резултати се постигат толкова рядко, че са по-скоро случайност. Така е, защото сме хора. Глупави, безсилни същества, нспособни да използваме без грешки даже и инструментите, направени от нас самите.

Количеството информация, неизвестна на човечеството, е толкова голямо, в сравнение с известната ни, че смело може да кажем, че нищо не знаем. Освен това, цялото ни знание е базирано на минали събития и факти и, строго погледнато, не би трябвало да се прилага в сегашно време, но ние нямаме никаква друга възможност, освен да предполагаме бъдещ резултат на базата на предишен опит, защото времето тече само в една посока. За нас поне е така. Ние не знаем. Ние предполагаме. Всеки авторитетен чичко от телевизора с купища титли пред името си може само да предполага и неговите предположения често не са по-добри от тези на когото и да било друг.

Неизвестното знание около нас е огромно. То всъщност определя живота ни. Ние предполагаме, грешим, разчитаме на случайности или се страхуваме от тях, а за всеобщото знание всичко е закономерно. То знае, че мускулите на ръката ни непроизволно се напрягат и отклоняват изстрела ни надолу и наляво, ако сме десняци. То знае точно колко и как да сменим захвата си и колко и как да промениме натиска на спусъка, за да отива всеки куршум право в центъра на черната точка. Вселенското знание не познава случайности. Но то е също така недостъпно за нас – хората. Недосегаемо, непостижимо, неуправляемо, непредсказуемо.

То представлява първичният страх, хаосът, пред който треперят душите ни. Нищото, от което не можем да заспим през ноща.

Но кой е казал, че То е хаос? То знае всичко, може всичко, прави всико. То създава и разрушава. То унищожава армии и изгражда градове. То може би е Той!

С Вас, с мен, с тях ще стане единствено и само това, което Той реши. Вие, аз, те, нямаме никакъв начин да променим неговите действия или да повлияем на нашите съдби.

Адът и Раят са тук, на Земята. Адът е вечният страх от неизвестното То и живот в упование на себе си.

Раят е вечното упование, отдаване и любов към Него.

Избор!

Той е единственото право на всеки от нас, което никой не може да ни отнеме. Други гарантирани права нямаме на този свят.

.

Виктор Хинов

.