Създаване на регистър за получилите БГ гражданство по произход. Заседание на парламентарна комисия

.

На 9 ноември 2022 г. се провежда заседание на Комисията по политиките за българите извън страната към Народното събрание, при следния дневен ред: „1. Обсъждане на възможности за създаване на публичен регистър на лица, получили българско гражданство по обща натурализация или такива, които са от български произход; 2. Разни.“

Гости на заседание са Райна Мандукова – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за българите в чужбина; Валери Родолов – директор на дирекция „Български общности и информационна дейност“ в ИАБЧ; Цветан Цветанов – директор на дирекция в ДАНС; Ирина Димитрова – председател на Комисията за българско гражданство в Президентството.

Темата за възможностите за създаване на регистър на лица, получили БГ гражданство по обща натурализация, или такива, които са от български произход, ще се обсъжда и на насрочено за 23 ноември, предстоящо заседание на Комисията.

Следва текстът на стенограмата от заседанието на Комисията, проведено на 9 ноември, която е публикувана в сайта на НС.

.

П Р О Т О К О Л
№ 2

На 9 ноември 2022 г., сряда, се проведе заседание Комисията по политиките за българите извън страната при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на възможности за създаване на публичен регистър на лица, получили българско гражданство по обща натурализация или такива, които са от български произход.
2. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по политиките за българите извън страната, и гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 16,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Костадин Костадинов.

* * *

ПРЕДС. КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Добър ден, колеги! Имаме кворум и откривам заседанието на Комисията.

Дневният ред на днешното заседание е следният:
„1. Обсъждане на възможности за създаване на публичен регистър на лица, получили българско гражданство по обща натурализация или такива, които са от български произход.
2. Разни.“
Който е „за“, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се.

Гости на днешното заседание са: от Изпълнителната агенция за българите в чужбина Райна Манджукова – изпълнителен директор, Валери Родолов – директор на дирекция „Български общности и информационна дейност“; от Изпълнителна агенция „Национална сигурност“ Цветан Цветанов – директор на дирекция в ДАНС; от Президентството Ирина Димитрова – председател на Комисията за българско гражданство.

Колеги и гости, предложението за включване на тази точка в дневния ред на Комисията е плод на една дългогодишна – не бих казал точно дискусия, но по-скоро тема, която се е обсъждала в обществото, свързана с липсата на база данни, която да дава достатъчно добра и подробна информация, за това колко точно са българските граждани, които са придобили паспорт по натурализация, къде живеят те и какъв е темпът, в който се развиват българските общности с паспорти извън България чисто демографски.
Гражданите, които получават гражданство извън България по натурализация, след време създават семейства и на свой ред техните деца имат право да получат гражданство и по този начин нашата общност се увеличава, говоря за нашата гражданска общност извън България.
Многократно е ставало въпрос за това, че е имало случаи на злоупотреба с придобиване на гражданство от страна на хора, които се делегират и които се самоопределят като българи по произход, но след това по най-различни причини имат заявления или провеждат открито политика и прояви срещу България като държавата, към която те са подали заявления за придобиване на българско гражданство, реших, че е време да изкоментираме една такава възможност за създаване на публичен регистър.
Може би от порядъка на пет месеца – през месец юли тази година имаше една изключително интересна статия във вестник „Труд“ на един от най-добрите анализатори и познавачи на българските общности зад граница журналистът Костадин Филипов, който е един от доайените на българската журналистика и който в статията си „Стига мълчание за паспортите“ аргументира публично тезата, че ние в крайна сметка трябва да знаем хората, които получават гражданство по произход, каква точно е тяхната ориентация, как и по какъв начин те се ангажират със защитата на българските интереси и със защитата на българската култура извън България. Оказва се, и то много често, че има хора, които получават гражданство, а след това провеждат най-общо казано антибългарска политика.
От тази гледна точка смятам, че въпросът е изключително належащ, но и не толкова лесен за осъществяване, защото касае много институции и затова поканихме представителите на Министерството на правосъдието, на Министерството на външните работи, Министерството на Вътрешните работи, разбира се, Агенцията за българите в чужбина, Агенцията по национална сигурност и Президентството като финалната институция, която издава указите за предоставяне на българско гражданство.
Предлагам да започнем обсъждането с господин Крум Зарков – министър на правосъдието, за да видим какви са съображенията на правосъдното ведомство и как се възприема една такава идея?
Заповядайте, господин Зарков.

СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги от различните заинтересовани институции! Аз ще бъда пределно кратък, тъй като не мога да се ангажирам със становище преди да са ясни самите параметри на предложението, но и от Вашите изложения и от публичния дебат, за който Вие подчертахте, че е от много време, ясно е какъв е въпросът и защо Вие го поставяте.
От тази гледна точка искам да разделя дискусията на няколко момента. Единият е самото техническо изработване на този регистър и заинтересоваността на много институции, но това е по-лесният момент, ако ще се реши да се прави такова нещо. Такъв регистър е проблематичен по много аспекти. Когато един човек има правото да бъде български гражданин, той става български гражданин наравно с всички други получава същите права и същите задължение наравно с всички други, няма допълнителни условия, където и да живее и каквото и да прави.
Аз също четох статията на господин Филипов и естествено тя предизвика достатъчно и самия случай, който беше повод за нея, предизвика достатъчно основателно, струва ми се, възмущение в много хора, но трябва да внимаваме, когато става дума за тази свещена тема, която е българското гражданство и да не се хвърля бебето с мръсната вода.
Като българска държава от дълго време провеждаме политика, в която хората по произход да могат да придобият своето гражданство и естествено да поддържаме нашата общност. Това е напълно нормално и други хора го правят. За съжаление, също така през последните години тази благородна цел и нормална държавна политика беше изродена в няколко аспекта, а не на последно място и схеми откровено корупционни, които се появиха, които също бяха обект на работата на предишните легислатури. Струва ми се, че бяха направени крачки за затваряне на различни възможности за издевателства.
Оттук нататък такава база данни няма нищо лошо да бъде обсъдена, но подчертавам, че тя представлява много сериозни концептуални проблеми и предизвикателства по отношение на равенството на всеки един български гражданин – независимо дали той е получил българското си гражданство по рождение или впоследствие по натурализация на някой от предвидените в Закона основания.
С радост, с удоволствие и с интерес ще проследя дискусията тук. Министерството на правосъдието остава на разположение да съдейства за всяка една идея, която може да подобри, както процедурата по даване на гражданство, да предотвратява злоупотребите, както и да следи за развитието на българските общности навсякъде по света.

ПРЕДС. КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Зарков.
От Министерството на правосъдието някой друг?

СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР КРУМ ЗАРКОВ: Да, ако позволите и заместник-министър Дечев.

СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ ДЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Само в допълнение на казаното от господин министъра, тъй като материята, заради която сме се събрали, касае личните данни, но може би съм бил малко разсеян в началото и не чух дали има представител на Комисията за защита на личните данни.
Споменахте за ДАНС, за Министерството на външните работи, но ние като Министерството считаме, че този орган е много важен, тъй като те са надзорен орган в тази област, касаеща личните, осъществяват контрол, имат отношение по достъпа на личните данни и в този смисъл предлагаме за в бъдеще при обсъждането на законодателни промени непременно да потърсите тяхното становище. Това е, което исках да допълня. Благодаря.

ПРЕДС. КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Дечев.
Ще Ви кажа само следното нещо. Не сме ги повикали съвсем съзнателно, защото нямаме абсолютно никакво намерение на този етап да публикуваме каквито и да било лични данни на хората. Имайки предвид, че говорим за едно решение, което е доста сериозно и което ще ангажира усилията на няколко институции, министерства и агенции, от тази гледна точка трябва да започнем с изграждането все пак на някаква рамка, в която да се вместим.
Ако погледнете тази презентация, която върви пред Вас и ако погледнете всъщност хартиената разпечатка, която сме Ви предоставили, предполагам, че има пред Вас такава ще видите, че в базата данни няма да фигурират лични данни в обхвата на Закона за защита на личните данни и изискванията на Регламента на Европейския съюз, известен като GDPR.
Целта каква е? На този етап, знаейки, че все пак нашите институции за съжаление не действат толкова бързо, колкото на нас ни се иска и имайки предвид, че насочваме усилията си не само към една институция, а към няколко, само по себе си създава един много сериозен административен шок.
Идеята ни е да направим просто база данни, в която да знаем, да кажем, следното нещо. Зачитам една съвсем кратка справка – район Мала Преспа, Албания. Знаем от историята, че там има девет компактно населени български села и предполагам, че повечето от Вас може би са били там, знаем имената на селата и единственото нещо, което не знаем във всяко едно село, е колко български граждани.
Примерно Долна Горица, където в момента има 150 човека, от тях хипотетично седем български граждани. В село Туминец – 258 човека от тях хипотетично са 15 български граждани, а и не говорим за имена, не говорим за ЕГН-та, не говорим за професия, за възраст и за всичко останало. Говорим като начало просто да имаме една чисто демографска база данни, за която да знаем на територията на всяка една държава или в населените места в тази държава колко български граждани има и къде. Това не са лични данни.
На този етап смятам, че това е съвсем достатъчно, защото изградената вече веднъж база данни ще може много лесно след това да започне да бъде допълвана и тогава вече на втора фаза ще можем, разбира се, със становище на Комисията за защита на личните данни да решим как по най-добрия начин да го направим. Смятам, че трябва да започнем отнякъде при всички положения, защото такава база данни е хубаво да имаме. Тя съществува, но е пръсната и никой към настоящия момент не разполага с нея в цялост или на 100% на едно място, а идеята е да стане публична постепенно, за да се знае.
Мисля, че Вие самите, когато коментирахте преди малко статията на Костадин Филипов, знаете какво точно имам предвид. Така че от тази гледна точка не сме викали тази институция, но в перспектива изключително сте прав – разговорът с тях предстои. Благодаря на господин Дечев.
Искам да дам думата на представителите на Министерството на външните работи
Заповядайте, господин Мичев.
ДАНЧО МИЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители!
Министерството на външните работи е представлявано от дирекция „Консулски отношения“, доколкото ние имаме отношение към българските граждани в чужбина. Госпожа Димитрова е член на Съвета за българско гражданство и познава добре процедурата за получаване и общо-взето всички хора, които евентуално биха влезли в този публичен регистър, са минали като досиета през нейното бюро и нейните ръце.
Това, което ние направихме в навечерието на днешното обсъждане, беше да направим проверка съществува ли подобен регистър в някоя от поне европейските страни. Разбира се, това не означава, че трябва да гледаме буквално – там има, значи и ние трябва, или обратното – щом няма, няма, но еднозначност не намерихме никъде нито на сайтовете на Министерството на правосъдието, нито на тези органи, които се занимават с гражданството. На мен лично ми убягнаха Финландия и Унгария, защото нищо не мога да разбера от езика, но няма такъв регистър под никаква форма.
Другият практически опит, който мога да споделя, е, че при отправени от наша страна по различен повод запитвания към какви ли не посолства и органи на чужди държави, получаваме винаги еднозначен и твърд отговор за предоставяне на данни за гражданство, тоест в тази посока бихме били новатори.

ПРЕДС. КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Заповядайте.

ГЕРГАНА ДИМИТРОВА: Ако позволите, Гергана Димитрова съм, главен юрисконсулт в Дирекция „Консулски отношения“, както ме представи господин Мичев.
Наистина от нашата практика това, което бих могла да кажа, е, че когато сме отправяли запитвания до чужди дипломатически представителства относно наличие на чуждо гражданство на дадено лице, обикновено техните отговори са, че не биха могли да ни предоставят тази информация съгласно разпоредбите на Закона за защита на личните данни, така че наистина смятаме, че се засягат лични данни.
Сега, не знам Вие това, което споменахте като начало, как ще бъде като брой. Вие ще кажете как, но определено трябва много сериозно да се помисли да няма засягане на лични данни. Наистина при така направена справка за други публични такива регистри по други държави, то няма такива.

ПРЕДС. КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Добре, благодаря.
Както Ви казах, идеята тук не е да публикуваме лични данни. Идеята е съвсем различна и идеята е да имаме масив, а това, че примерно, да кажем, други държави отказват да дадат информация за това дали лица, които Вие сте търсили като информация, притежават тяхно гражданство, са го направили, аз не виждам никаква връзка със сегашния случай, който ние коментираме. Абсолютно нищо общо няма едното с другото.

ГЕРГАНА ДИМИТРОВА: Не знам, но при така поставената тема според нас има.

ПРЕДС. КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Нас не ни интересува другото гражданство на други лица, нали разбирате? Ние се интересуваме от българското гражданство само. Дали съответният български гражданин притежава второ или трето гражданство, това нас не ни вълнува.

ГЕРГАНА ДИМИТРОВА: Да, и ние предоставяме информация за българското гражданство на дадено лице, нали? Това е в този публичен регистър.

ПРЕДС. КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Да, но пак повтарям, ние не поставяме никакви лични данни. Ние казваме, че в съответното село има седем човека, които са с българско гражданство.

ГЕРГАНА ДИМИТРОВА: Това явно е, Вие имате предвид за статистически данни.

ПРЕДС. КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Да, на този етап, а след това вече ще минем към следващата фаза. На първа фаза, за да можем все пак да съберем цялата тази информация, с която ние разполагаме като масив, но той е пръснат в отделни институции, все пак трябва да имаме някаква начална работна фаза, с която да започнем. И ако погледнете тази презентация, която в момента върви зад мен, ще видите всичките плюсове и минуси, макар че минуси на този етап поне ние не сме открили.
Всеки един от Вас, колеги, ще може да се изкаже, но нека, първо, да чуем нашите гости.
Господин Драгнев от Министерството на вътрешните работи.

ТОДОР ДРАГНЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господа и дами народни представители! Да Ви кажа, че Министерството на вътрешните работи няма отношение към създаването и поддържането, и дори използването на такъв публичен регистър. За нашите нужди ние ползваме национална база данни население, където са абсолютно всички български граждани, без значение дали те са го придобили още с раждането си или впоследствие с указ на президента.
За чужденците ползваме Единния регистър за чужденци. Двата ни масива са изключително богати на информация и доколкото разбирам, този, който се предлага да се създаде, който да не съдържа лични данни, а да фигурират само някакви демографски данни, дори не бихме го ползвали, защото няма да ни върши работа.
Нещо друго искам да кажа – доколкото знам, в Министерството на правосъдието се води такъв регистър за промяна на гражданството на всички, а колегите могат да ме допълнят и да внесат повече информация по случая. Такъв регистър има за всички, които не само са придобили, изобщо всякаква промяна, свързана с гражданството. Благодаря.

ПРЕДС. КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Добре. Благодаря и аз.
Райна Манджукова – изпълнителен директор на Агенцията за българите в чужбина. Заповядайте.

РАЙНА МАНДЖУКОВА: Благодаря, господин Председател.
Всъщност очевидно е, че абсолютно всички не сме разбрали правилно идеята и това, което съм подготвила и като въпроси, и като мнения, сме разбрали, че става дума за публичен регистър на имената, тоест всеки един, който има желание, може да влезе и да види дали лицето Иван Петровски е български гражданин.
Аз така разбрах и доколкото разбирам, всички колеги така са разбрали въпроса. Затова може би ще трябва да има още една среща по този повод, ако е необходимо, но при така коригираната тема аз виждам, че няма смисъл да озвучавам това, което съм подготвила по така формулираната тема за така формулирания не регистър, а база данни. Дали в тази база данни ще влизат децата на лицата, които са придобили българско гражданство на основание на български произход, но децата им вече имат българско гражданство на основание родител български гражданин, обаче продължават да живеят в село еди-кое си, примерно в Косово? Това е по отношение на позиционирането, както Вие дадохте пример – в село еди-кое си седем български граждани.
На какъв принцип ще се определя – на принципа къде е роден, на принципа откъде са му документите, които е подал за българско гражданство, защото той може да е роден на едно място, а в момента на подаване на българско гражданство да живее на друго място и документите му да са оттам, а към момента, в който е получил българско гражданство вече да е на трето място, а това място може да не е в България, дори да не е в страната, от която е?! Просто това са въпроси, на които не очаквам отговор, но просто ги поставям за размисъл, над които всички трябва да мислим, при положение че говорим за база данни и за този принцип.
Друго нямам какво да кажа. Ако бяхме говорили за това, с което всички сме останали с впечатление, тогава просто това е един друг разговор, господин Председател.

ПРЕДС. КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Благодаря, госпожо Манджукова.
Още веднъж ще направя следното уточнение – всъщност когато ние разговаряхме с Вас в предварителния разговор, Вие споменахте за това, че ще се сблъскаме с един проблем, касаещ лица, които са граждани на други държави, забраняващи двойно гражданство, но имащи българско гражданство.
Такива случаи има много, а ние не искаме да създаваме проблеми на тези наши сънародници. Точно поради тази причина първият етап, предполагам сте обърнали внимание в презентацията, която върви зад гърба ми, а и ако я погледнете, защото тя трябва да е пред Вас, първият етап обхваща лица, получили българско гражданство по обща натурализация или такива, които са от български произход, като ще бъдат категоризирани само по населени места и по брой.
Вижте какво се получава и това, което каза господин Драгнев от Министерството на вътрешните работи е много интересно – те разполагат с общ масив, обаче в този общ масив не се знае кой откъде е реално погледнато.
Хубаво е все пак, когато говорим за български граждани извън България, тоест тук говорим не просто за българи, а за българи, които са си направили труда и осъзнатото усилие да отидат да си подадат документи, да дадат пари за легализация, за всичко останало, което е необходимо, за да минеш по цялата тази административна процедура, а някои от тях да дойдат и до България не един път, не два пъти, не три пъти, тоест говорим за хора с осъзната българска позиция или поне така би трябвало да бъде на теория.
Друг е въпросът, че не е така на практика на 100%, но в по-голямата си част все пак да гледаме добронамерено, когато говорим за такива хора. Това е идеята на тази база данни. Ние трябва да разполагаме с такава, защото това, което беше казано от господин Мичев, че е направена такава справка и съответно няма, истината е, че има точно една голяма държава от нашия тип, която разполага с подобен тип информация. Това е Унгария, която в Европейския съюз е държавата, дала най-много паспорти. Румънците ги догонват в момента, но все още ги догонват, а унгарците дадоха повече от 2 млн. паспорти. Румънците все още не са ги достигнали и са малко зад тях.
От тази гледна точка на практика няма кой знае колко много други държави, с които бихме могли да се сравняваме в това отношение, и е нормално да не разполагат с такива бази данни, но пък, от друга страна, както Вие казахте, можем да бъдем новатори. Защото, ако погледнем реално, около нас навсякъде само унгарците в това отношение приличат на нас – навсякъде около своята държава да имат диаспора. Тук не говорим за имигранти – трудови или гастарбайтери, а говорим за хора, които живеят на тази територия, която е откъсната от родината майка, най-общо казано.
Така че от тази гледна точка смятам, че всичко това, което коментираме в момента, е изключително важно и трябва да видим как да можем да го осъществим, как да се направи взаимодействието между институциите, за да се знае наистина кой български гражданин е по рождение, кой е по произход, кой е по натурализация, защото това са трите вида. Ако пропускам някой – поправете ме.
Смятам, че е особено важно от гледна точка на активна българска външна политика по места, където би трябвало да знаем къде и на какво стъпваме, защото има много места, в които има страшно много българи, обаче няма никакви български граждани, а пък там, където има български граждани, все пак бихме могли да разполагаме с някаква, на първи етап, поне публична информация за това колко са те.
Разбира се, тук е тънкият момент примерно казусът с Турция, защото там имаме – ето сега тук ще е интересно да разберем колко точно български граждани има в Турция, които обаче от тях с български произход да кажем са сигурно единици, защото повечето от тях не се самоопределят като българи, а като турци. Така че всичкото това нещо е важно да бъде изкоментирано сега и да тръгнем по един път, по който в крайна сметка да стигнем до решение, с което да разполагаме с един масив, който оттам насетне да бъде надграждан и мисля, че това и специално за МВР ще е изключително важно, в някакъв етап вероятно.
Давам думата на господин Цветан Цветанов – директор на дирекция в ДАНС.
Заповядайте, господин Цветанов.

ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа членове на Комисията! От това, което научаваме на място в тази зала, става въпрос за няколко етапа на една инициатива.
За първия етап специално от ДАНС нямаме абсолютно никакви забележки, наистина би било полезно да знаем с каква диаспора разполагаме в съседните държави, включително и в държави отдалечени на повече километри, каквато е например Русия и Албания. Относно вторият етап, специално на мен не ми стана ясно в какво ще се състои и кой ще има възможност да достъпва до информацията, която се съдържа там. (Реплика.)
Публичният регистър специално го разбираме като регистър, до който може да достъпи всяко заинтересовано лице, независимо от неговото качество, в това число и служители, действащи на чужди специални служби, които естествено тази информация ще я използват за постигане на свои цели и в ущърб на правата, интересите и свободите на лицата, придобили българско гражданство, независимо на какво основание.
Ако не коментираме някои от следващите етапи в рамките на това заседание, то на този етап ДАНС няма бележки и възражения.

ПРЕДС. КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Цветанов.
Безспорно на следващия етап вече, разбира се, ако въобще се стигне до следващия етап, защото в крайна сметка започваме разговор по темата, този въпрос, който Вие поставяте, ще бъде изключително важен, тъй като никой от нас не иска да навреди на интересите на българските граждани зад граница.
Точно това беше причината, поради която след разговора с госпожа Манджукова в предварителния разговор още при обсъждането на темата и на идеята, взехме решение да го разделим на две фази, защото съм напълно съгласен с Вас, но ще има време, в което да го обмислим и да решим как и по какъв начин да подходим – дали въобще да има втора фаза, защото можем да вземем решение, че няма да има и точно поради тази причина в момента правим това събиране на всички институции, за да вземем възможно най-доброто решение и да не сбъркаме някъде, тъй като е възможно да сгрешим.
Позволете ми да добавя, тъй като госпожа Манджукова постави въпроса за това какво правим с хората, които са там в кое село ги записваме. Госпожо Манджукова, знаете много добре, че можем да работим само и единствено на базата на това, което хората, които самите те са ни предоставили. Всеки един дава адресът, на който живее в съответната държава, какъвто адрес даде – на този адрес ще го запишем.
Вие знаете, че в нашата държава е така, хората имат адрес, а по лична карта живеят на съвсем други места и на последното ни преброяване, което беше преди малко повече от година, видяхте, че не можа да се случи на 100%, впрочем се оказа, че на практика хората не могат да бъдат преброени на 100%. От тази гледна точка ние имаме този проблем в България, какво да говорим пък за извън България, но ще работим с данните такива, каквито са ни предоставени.
Госпожа Ирина Димитрова – председател на Комисията за българско гражданство при Президентството.
Заповядайте.

ИРИНА ДИМИТРОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, гости от различни институции, с които работим по темата за българско гражданство! Темата за личните данни я засягам, разбрахме, че тази тема не е доразбрана от повечето гости.
По отношение на изграждането на такъв публичен регистър в параметрите, които Вие зададохте към настоящия момент – да, наистина трябва да се отговори на основни въпроси и критериите, по които ще бъдат идентифицирани лицата на територията на съответната държава в смисъл такъв: място на раждане, разбира се, могат да се включат и други признаци от сорта на пол и обобщени бройки, така че да не могат да бъдат идентифицирани самите лица поотделно и да се злоупотреби с техните права и свободи.
Мисля, че по отношение на подобен регистър или някакви частични данни за лицата от българските общности зад граница, тоест не български граждани, тук госпожо Манджукова може би да е по-точна, назад във времето мисля, че имаше такива данни в бившата вече Държавна агенция за българите в чужбина към настоящия момент, но може и да се лъжа.
По отношение на българските граждани зад граница, Министерството на правосъдието е администраторът, който борави с пълните данни, министърът е задължен да опазва регистрите и да осигурява тяхното съхранение и опазване и да предоставя на съответните компетентни органи или заинтересованите лица при необходимост, така че господин Крум Зарков може да бъде по-точен в тази насока и съответно колегите от Министерството на правосъдието.
Нещо много важно само бих искала да отбележа по отношение на българските диаспори и лицата, като знаете, че много наши сънародници напуснаха през годините, български граждани живеят постоянно или не толкова постоянно зад територията на България, а техните деца са български граждани в момента на тяхното раждане.
Съгласно Закона за гражданската регистрация, задължение на родителите е да ги регистрират като български граждани в България, но това задължение няма санкция в Закона за гражданската регистрация и колегите от Министерството на правосъдието може даже да са по-точни, че понякога това установяване на българско гражданство става изнесено напред в годините, тоест детето може да е вече пълнолетно и тогава да разбере, че всъщност е български гражданин. Така че пак ще кажа това, с което започнах – много е важно точните критерии, които ще се заложат, за да може да се направи такъв регистър. Благодаря.

ПРЕДС. КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Благодаря и аз.
Давам думата на членовете на Комисията.
Заповядайте, господин Зарков.

СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР КРУМ ЗАРКОВ: Прощавайте, господин Председател, но понеже става по-ясен обектът на разговор и с цел да спомогнем повече, искам да кажа и да уточня каква информация има в Министерството на правосъдието в статистически вид, която би Ви помогнала да прецените и следващите етапи на действия, защото дава до голяма степен частично поне информацията, която Вие правилно сте идентифицирали и има нужда, за да преценим как можем да продължим нататък.
При нас са достъпни – те са публични, а не са тайни справки, за броя на издадените укази на вицепрезидента на Република България за промяна на гражданството от 1 януари 2001 г. до днешния ден. Те са с разбивки по държави и по основание, по произход и на общо основание, най-общо казано. По тях може да се ориентирате за общия брой гражданство, които са предоставени по произход страна по страна като една база данни, която според мен е полезна в контекста на това, което говорим.
Същата справка я има за общия брой образувани преписки – не само за тези, които са стигнали до края на процедурата, също е интересно да бъдат погледнати и аз, естествено, ще Ви предоставим тази информация, каним Вас и всички, които са заинтересовани да я поискат или да дойдат да им я предоставим.
Последно изречение в контекста на това, което се каза дотук, Вие споменахте преброяването на българските граждани, което ме накара да се замисля – това преброяване, ако не се лъжа, до голяма степен беше на доброволен принцип, в смисъл българските граждани се заявяваха чрез интернет.
След това имаше втори етап, който минаваше по адресите, но това беше принципът и основната база, доколкото си спомням, имаше дори и насърчителни кампании хората да се заявяват. Такъв тип преброяване би могло да бъде опитано и инициирано от контекста на българската диаспора – да видим какви данни можем да съберем, просто хората първоначално да се заявят, ако желаят за това. Това би могло да даде някаква по-голяма яснота във връзка с информацията, която се търси, за да може да имаме, тъй като аз така го разбирам – идеята е да имаме по-ефективна политика в полза на тези хора.
Така че информацията, която предоставяме, и справките, с които разполагаме са на Ваше разположение, а и госпожа Катя Матева – директор на съответната дирекция в Министерството на правосъдието, е също на Ваше разположение.

ПРЕДС. КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте, господин Иванов.

ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, гости, колеги! Аз взимам отношение по темата за публичния регистър.
Първо, искам да попитам: кое налага така безапелационно да бъде поставено и създаването на този публичен регистър? Какви са целите за създаването на този публичен регистър? Кое налага създаването на този публичен регистър и какъв е смисълът от създаването? Тук вече можем да коментираме доста.
Що се отнася за това, което Вие дадохте като пример за дадено село, примерно, че в дадено село живеят седем човека и да се знае, че тези седем човека живеят точно там, то държавата съответно по регистрите и по ГРАО може да се знае точно какви са и къде са. Този публичен регистър може да бъде използван двояко – както за позитивни активни мероприятия от наша страна, така и за активни мероприятия от другата страна на съответната държава. Мисля, че тук всички добре ме разбирате.
Второ, в ХХI век трябва да имаме съгласието на тези хора. Значи, след като те са придобили български паспорт, ако ти го направиш, без да попиташ тези хора, тази информация е публична, ти застрашаваш неговите, най-общо казано, права за това, че примерно той ще бъде посочен или ще се знае, че е в даденото село, и този, който му дава хляб и подслон, той ще знае, че този гражданин, примерно, е българин.
Тук ние заплашваме личното пространство и неговите права от гледна точка на това, че той ще бъде дискредитиран в общество. Това, от една страна, говоря конкретно, е с този публичен регистър. Нещо друго, което буди много въпроси в мен, е това, че всички тези граждани са се регистрирали в посолството. Аз ще Ви дам пример със себе си, когато бях за първи път депутат през 2005 г., първото нещо, където някъде отидох, обръщах се към консулския отдел и питам: „Абе, колко българи има и колко са се регистрирали?“
Отговорът в консулския отдел беше – всички онези, които имат желание, са се регистрирали и участват активно, примерно на мероприятие на посолството, било то на 3 март или някакъв национален празник. Тук трябва да имаш съгласието на дадения примерно човек дали той е съгласен да бъде в такъв публичен регистър. Така че аз лично смятам, че за целите на държавата и държавността, както чухме от министър Зарков, държавата разполага с точна фактология колко паспорта са издадени, къде са издадени и как са.
Що се отнася до местонахождението и къде са намират гражданите, Вие знаете, че дори не включвам Европа за свободното движение на хора, пари и стоки и така нататък, но по същия начин имаме едно свободно движение на всички граждани, където и да са по света. Той може да живее в Белгия, след това да отиде в Австралия и така нататък, като говоря от ЕС да отиде извън ЕС и тази интерактивна карта какво – ще бъде променяна и кой ще я поддържа тази карта?
Изключително много въпроси възникват с тази идея и не зная вероятно е от статията или може би е Ваша инициатива. Заключавайки моето изказване, искам да кажа, че дори, ако се замислим, тази публична карта може да бъде използвана за доста активни действия, които няма да бъдат в повечето случаи в полза на държавата и държавността, а най-вече на гражданите.
В крайна сметка всички тук искаме да защитим правата на всеки гражданин и неговите свободи, така че лично аз смятам, че такава интерактивна, такъв публичен регистър и то интерактивен публичен регистър аз лично не бих подкрепил.

ПРЕДС. КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Иванов.
Само да вметна някои уточнения, защото очевидно не сте разбрал всъщност някои неща и затова сега ще Ви ги повторя.
Първо, както вече казахме, единствената информация, която ще споделя в първия етап, е само и единствено населено място и брой, нищо друго. Тази информация кореспондира с публичната информация, която се споделя от всяко едно преброяване в Европейския съюз.
Давам един простичък пример: във всяко едно населено място в България имаме информация колко точно българи, колко турци, колко цигани и колко други живеят, защото има само четвърта графа „Други“. Не пише имената на съответните хора, нито пише пол, възраст и занятие, нали разбирате, тоест тук не говорим за идентифицирана персонифицирана база данни.
Тук говорим за нещо, което уважаващите себе си държави правят и знаят, само че аз сега преди малко останах изумен, когато представителят на Президентството каза: ние не знаем в Агенцията за българите в чужбина дали има още, няма ли. От Министерството на правосъдието научаваме, че имат информация за указите от 2001 г., което е добре. Цялата тази информация очевидно присъства, тя е налична, но въпросът е, че не е на едно място, не е събрана. Най-важното нещо, ние няма как да работим с тази информация.
Вие сте много прав като казвате, че отивате в консулската служба на съответната държава, където има наша консулска служба и казвате: искам да знам колко са българи. Те Ви казват: които имат желание, са се регистрирали.
Това не е сериозно за една държава, която да претендира да е европейска държава. Да, вярно е, не можем да ги насилим тези хора, но все пак трябва да имаме някаква представа къде какво имаме като български граждани в чужбина. На практика е невъзможно, но е желателно все пак държавата ни да положи необходимите усилия, за да имаме поне предварителна представа за това.
Веднага ще Ви дам един простичък пример със САЩ. Мина тяхното преброяване съвсем наскоро и се оказа, че официално са се преброили като българи около 100 000 души. Ние всички знаем, че българите там са с българско гражданство, защото в САЩ няма българска общност, която да е местна, всички те са потомци на емигранти, всички тези хора са имали българско гражданство и със сигурност българските граждани там, които притежават български паспорт, са много повече от тези, които са се самоопределили като българи. Това само по себе си не е кой знае какъв сериозен проблем, защото не всички от тях може би имат американско гражданство и очакват може би да се върнат в България. Ето Ви някои въпроси, върху които нашата държава очевидно не работи в момента.
Хубаво е да разполагаме с такава информация, която е, меко казано, интердисциплинарна. Тя включва най-различни институции – Министерство на външните работи, Министерство на правосъдието, Агенция за българите в чужбина към Министерството на външните работи, в някаква степен Министерството на вътрешните работи и ДАНС, макар че тук говорим по-скоро за ситуации извън държавата. Казахте, че ако ние искаме да знам, ще се обърнем към ГРАО. Няма как да се обърнем към ГРАО в Косово и няма да ни дадат тази информация.
В МВР имат информация за българските граждани къде живеят в България, но когато един, да кажем, гражданин на Македония реши да придобие българско гражданство, той си измисля някакъв адрес в България в буквалния смисъл на думата, понякога измисля, и не само той. Ние имаме тук негов адрес в България, но не знаем реално в Македония и няма как да знаем от самата македонска държава. Ние имаме тази информация на база на неговото заявление в съответната българска институция.
Що се отнася до последния въпрос, който поставихте – кой ще поддържа базата данни, това е въпрос, който тепърва ще се обсъжда безспорно. Поставените от Вас въпроси тепърва ще се обсъждат.
Все пак ще се обърна към Вас с една молба – нека да не отхвърляме на прима виста всичко, което се казва. Видимо е, че не разполагаме с тази информация в първата четвърт на ХХI век, а е необходимо да имаме такава информация, а на този етап е неперсонифицирана с всеки един човек и снимката да е пусната в интернет. Това безспорно няма как да се случи, но поне трябва да знаем къде колко българи имаме според нашите официални данни и нашата официална статистика и така, както го правим с преброяването.
Господин Зарков може би най-добре разбра философията на цялото предложение, а реално погледнато това е своеобразно преброяване и удостоверявани на българските граждани, не на българите в чужбина, защото далеч не всички българи в чужбина са български граждани – на българските граждани в чужбина, придобили гражданство по натурализация, иначе казано.
Заповядайте да коментирате.

ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Да, имам реплика.
Вие на няколко пъти казахте и държите да имате, както казвате, предварителна информацията. След като са издадени паспорти и те са преминали през всички институции, държавата и аз по-скоро бих казал, че ако се прави такъв регистър, той не трябва да бъде публичен, а да бъде изцяло за функциите и нуждите на администрацията на държавата, защото тя ще се ползва от тази информация. Кому е нужна, ако няма някакви други мисли тази информация да бъде публична?! Реторичен въпрос.
Второ, Вие твърдите за преброяването, но ние знаем колко паспорта са издадени в Македония, понеже Вие казахте за Америка. Когато излезе преброяването в Македония, Вие изнесохте данни, че броят на паспортите издадени от българска страна не съответстват на гражданите, които са вписани. Ерго, какво означава това, че тези граждани не желаят публично да бъдат обявени, че са българи?
Просто навлизам в темата, не смятах да взимам отношение, но Вие просто с Вашата реплика ме предизвикахте да кажа – тези граждани не желаят тази информация да бъде публична, тоест този регистър, който Вие искате да направите, Вие ще ги дискредитирате тези хора. Вие казвате: „Ние не искаме снимка, обаче ние искаме да знаем къде живеят.“
Извинявайте много, но когато знаете един гражданин къде живее в дадено село или град, Вие спокойно можете да му позвъните на вратата, тъй като Вие знаете къде живее. Моето предложение е – ако се прави такъв регистър, то да бъде изцяло в полза на държавата за нейните конкретни действия по една или по друга програма за финансиране, но в никакъв случай публичен. Дадохте пример с Америка, но защо смятате, че българските граждани – те са много повече от 100 000 души, както добре знаем, не са се вписали и не са написали? Оставям го пак на Вас.
Нещо друго, понеже говорите за българското преброяване, там може да се напишеш какъвто искаш, примерно македонец можеш да се напишеш. Тази информация къде отива? Отговорът е ясен – отива във всички институции в държавата. Е ли е нужно тази информация да бъде публична?! Аз твърдо считам, че не трябва.

ПРЕДС. КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Тя е публична, да, отново ще напомня.

ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Искам да кажа, че тези граждани, които са искали, са заявили и тя става публична, но тези, които не са искали, примерно долу в македонско, не са се написали, защото не са пожелали. Тук оставяме личния избор и личната свобода, а Вие после да я облечете в публичност?!
Съжалявам, но аз не мога да приема, аз съм демократ човек и не мога да приема това, което Вие казвате – публично да изложим всички хора къде живеят, как живеят и адресите им. Да, ние не искаме да знаем техните снимки и лица. Завърших.

ПРЕДС. КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Няма да влизам в диалог, защото е излишно, а само да Ви кажа, че пак не сте ме разбрал. Никой не говори за адреси и мисля, че това го казах вече три или четири пъти. (Реплики.)
Има ли някой друг, който иска да вземе отношение?
Заповядайте, госпожо.

ИННА ИВАНОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми гости, уважаеми колеги! Считам, че за да създадем един такъв публичен регистър, по-скоро като правни норми бихме създали по-голям социален проблем. Изключително много се съгласявам с господин Лъчезар Иванов. Изразявам становище, че лично като човек, който е живял над 12 години в чужбина и се е местил по-различни адреси, ако някой ми знае адреса, въобще няма да ми е приятно, първо.
Второ, ако реално информацията наистина е достъпна, защото за Вас публична е всъщност базирана в интернет да може да бъде достъпна от всички, а в случая тя е достъпна, но трябва да бъде изискана от институциите, което също означава достъпно. Считам, че тази информация, когато е налична така или иначе, на който му трябва, може да вземе да я поиска и да си получи.
Създавайки такъв регистър, който да бива отчетен и ако Вие наистина считате, че този регистър е чиста доза преброяване – 1 милион души в Щатите, 20 000 в Италия и така нататък, това е съвсем различно от това, което искате да кажете, когато те имат адреси, но тази информация е публична. Изразявам становище, че съм против, защото демократичната ми същност не би позволила да създадем социална норма и проблеми в самата държава.
Един фундаментален последен въпрос: какво ще спечели България, ако този регистър е публичен за всички или какво ще загуби? Всъщност какъв е фундаментът на това да създадем този регистър?

ПРЕДС. КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Госпожо Иванова, ще подам на госпожа Белобрадова да ви даде презентацията. Няма смисъл да Ви отговарям надълго и нашироко, като там е написано всичко това, което Вас Ви вълнува като въпроси.
Само ще кажа за пореден път, че никой не говори за адреси и веднага ще Ви дам един простичък пример. Господин Климент Шопов, който е член на нашата комисия е роден в Монреал. В Монреал има българска общност и далеч не всички от тях имат българско гражданство, защото някои от тях са родени там, но родителите им не са направили необходимите постъпки, за да изкарат паспорти на децата си. Да кажем, че по-голямата част от тях имат.
Когато на картата на Канада видите, че в провинция Квебек в град Монреал има 1643 български граждани – хипотетично казвам, измислям си числото в момента, това означава, че на базата на това някой ще отиде и ще Ви потропа на вратата в Монреал, то няма такова нещо. Говорим за два критерия само, на базата на които ще се изгради българското преброяване и всяко едно друго преброяване. Данните в преброяването ще са публични по отношение на това колко хора живеят в съответно населено място и какви са те по етнос.
В този конкретен случай ние даваме в съответното населено място колко са български граждани и нищо повече, тоест населеното място – името и колко човека там живеят български граждани. Нито има адреси, нито има имена, нито има каквато и да е било персонификация. Ще Ви дам един простичък пример.
В нашето законодателство заради режима GDPR е забранено, когато има под 10 души в съответното населено място или са по-малко, да се описва – например, ако са трима души в населеното място, не се споделя етническият произход на тези хора, защото ако са трима и са трима българи, знаеш, че и тримата са българи. Това е забранено. Ако погледнете, защото всеки един може да види данните от преброяването, те са публични и ще видите, че на малките населени места, когато са много малки и говорим за двама, трима, четирима човека, не се пише какъв е етническият състав на хората вътре. Тогава вече господин Иванов е прав, когато говорим за големи населени места в крайна сметка нещата са съвсем различни.
Ако приемем, че има някоя махала хипотетично, в която има трима души, от които единият е българин, в този случай прилагаме, естествено европейския регламент, защото няма как да избягаме от него, независимо че няма да говорим за имена и за адреси.
Заповядайте.

ИННА ИВАНОВА: Добре, съгласна съм с Вас. Тогава пак се връщаме на въпроса – каква ще е фундаменталната разлика ако този регистър реално съществува да речем само с броя хора в даденото населено място? Какво ще спечели България от това?

ПРЕДС. КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Смятам, госпожо Иванова, че България ще спечели, че имаме яснота по отношение на това къде живеят българските граждани в света.
Дори преди малко коментирахме българите в Македония. Не знам колко български граждани има реално там, спекулира се с най-различни числа. Ако някой тук от присъстващите институции може да ни каже, ще съм благодарен. Самият аз не знам. Говори се за 120 хиляди, 160 хиляди, 200 хиляди, но никой не знае или поне в публичното пространство няма едно число, което да е общо.
Ето Ви един конкретен случай за Съединените щати – не знаем колко точно българи имаме там, български граждани, говоря или поне няма официално дадена обща сума. Разбирате ли, би трябвало да имаме тази информация и тя да е публична, защото не говорим за нещо, което е скрито или тайно?!
Заповядайте, госпожо Белобрадова.

ЕЛИСАВЕТА БЕЛОБРАДОВА: Доколкото разбирам, ние тепърва изясняваме характера на това, за което сме се събрали. В този смисъл всъщност искам да адресирам написаните в презентацията ползи по отношение на тези данни.
Идеята всъщност, госпожо Иванова, какво адресира – каква ще бъде ползата от този регистър? На мен това ми е най-големият въпрос каква ще бъде ползата, защото ние реално не можем да разберем дори и да съществува подобно нещо – разбрах, че няма да има адреси. Ние реално не можем да разберем нищо от подобен регистър.
Ще дам един краен пример като примера със Северна Македония, а мисля, че за Украйна може да се говори така и за Молдова може да се говори така. Всъщност има много големи разлики особено по отношение на Украйна, на Северна Македония от хората, които имат паспорти с хората, които са с българско самосъзнание, тоест хората, които реално имат български произход.
Според мен това са три различни групи гора – хора, които наистина обективно имат български произход, хора, които са с българско самосъзнание, хора, които имат българско гражданство. Всъщност, когато гледаме Северна Македония, може да гледаме два фактора – хората, които са се регистрирали с български паспорти и хората, които са се преброили като българи.
Огромната разлика е между хората, които са преброили като българи, и хората, които имат български паспорти. Всъщност ние какво разбираме – говорим, когато целим да разберем колко българи има на дадена територия. Ние всъщност разбираме, че има много хора, които искат да имат гражданство в Европейския съюз. Ние разбираме, че има много хора, които могат да докажат по нашите правила, че имат български произход или имаме хора, които са с българското самосъзнание и са само например 3000 човека. Какво разбираме, за да можем да изпълним останалите ползи?
Създаване на възможност на българската държава да определи точни политики и послания. Към кого са тези политики и послания – към 3000 човека или към 100 хиляди човека? Как определяме политиките, при условие че те не искат да се регистрират и изобщо те не искат да се обявят като българи?
Второ – представа и ясна картина за миграцията на българите по света. Няма как в този случай и е абсолютно невъзможно с подобен регистър да изпълним тази цел. Следващото – подобрява се връзката между институциите и диаспората. Може би евентуално би могло да преценим по някакъв начин колко финансови усилия да насочим, но пак не можем, защото Македония, Украйна и дори в Америка ние не можем да преценим основно по този регистър. Като цяло мен ме притеснява, че ние създавайки подобен регистър не успяваме да изпълним ползите и целите, които са залегнали, всъщност в самата карта. Това е моето притеснение.
Господин Председател, извинявайте, всъщност как постигаме конкретно ползите, които са изброени тук?

ПРЕДС. КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Ако е въпрос към мен мога да Ви кажа следното нещо. Към настоящия момент, ние не постигаме никакви ползи, защото нямаме никаква политика, така че тръгваме по един път, по който да, възможно е да не се постигнат всички цели, но със сигурност ще се постигнат някакви резултати.
Вие сте прочел много внимателно презентацията, но все пак представлява едни общи политики и послания, които към настоящия момент са в сферата на добрите пожелания – дали ще се случат реално зависи от институциите. В момента ние можем да се опитаме да дадем насока в каква посока, да кажем, да се развиват действията на изпълнителната власт и нищо повече.
Имаме точно два модела на поведение: или казваме, че няма да стане както много често се случва в България и нищо не правим, а най-лесно е да кажеш, че нищо няма да стане, или в другия вариант – опитваме се. Ако кажем, че няма да стане, със сигурност няма да сбъркаме, защото, който не работи, не греши, но не е успешен.
В другия случай, когато тръгнем, може и да сбъркаме, може да направим нещо, което да не е най-доброто, но със сигурност ще постигнем и други резултати. Това е моята философия и затова имам едно предложение, което така или иначе тепърва ще се обсъжда, ще се гледа, ще се коментира, като може да се приеме или може да се отхвърли.
Основното нещо, което трябва да ни вълнува, е българският национален интерес. Една част от това, което Вие казахте, е много точно, защото има различни категории на българите зад граница. Ние трябва да започнем по някакъв начин и да се опитаме да избистрим тези категории, да се опитаме да ги консолидираме в една обща категория, за да няма българи, които са взели гражданство само за да пътуват навън. Разбирате ли ме?
Трябва да започнем отнякъде и трябва да стъпим на базата на нещо, включително това да показва и резултатите от някаква българската външна политика извън България. Ако нашата държава е активно ангажирана със своите граждани зад граница, те ще бъдат много по-консолидирани зад българската позиция, зад българската култура и въобще зад българщината – каквото и да означава това понятие, отколкото да разчитаме единствено да отидат в Консулството, както каза господин Иванов, и да се регистрират.
Ние имаме един много сериозен проблем, защото българските общности зад граница са най-бързо асимилиращите се, като имам предвид емигрантските общности. Ние се топим още в рамките на първото поколение, а да не говорим за второто. Това е идеята ни, а дали ще стане – не мога да кажа, защото зависи от всички нас. Ако имаме добрата воля, ще започне някакъв разговор какъвто в момента правим, независимо от различните си виждания и мнения.
Смятам, че все пак всички сме се обединели около една обща цел, мислейки доброто на нашите сънародници зад граница, като в конкретния случай говорим само за българските граждани обаче.
Ще кажа следното нещо, преди да дам думата на следващия желаеш.
Преди десетилетия основната цел на външната политика на всяка една от балканските държави е била да показва своята диаспора извън границата на съответната държава на Балканския полуостров. За тази цел са се правили възможно най-подробните и най-подробните статистики и за всяко едно населено място на Балканите, доказвайки, че там живеят N на брой българи, сърби, турци, албанци, гърци и власи – към този момент все още македонците не са били изобретени, така че на практика в момента ние попълваме една историческа празнина. В нашите държавни бази данни със сигурност имаме такъв масив на някои места, но го нямаме на едно място, а е хубаво да започнем отнякъде.
Колеги, аз искам да задам един въпрос, който е много важен: къде смятате, че трябва да бъде позиционирана една такава публична база данни и към кое Министерство трябва да бъде, защото в момента има представители на три министерства и на президентската институция?!
Госпожо Манджукова, заповядайте.

РАЙНА МАНДЖУКОВА: Бих искала да кажа едно нещо. Очевидно е, че трудно се разбираме точно защото сме дошли неподготвени, а ние сме дошли неподготвени, защото сме мислили, че ще говорим за друго.
Надявам се, че не се намесвам във вътрешния ред на работата на Комисията, но ако бяхме получили тази презентация дори в електронен вид, ако бяхме разбрали за какво ще говорим, сега разговорът щеше да е много по-конструктивен. Сега в процеса на разговора ни възникват въпроси, а междувременно някой вече отговаря на тях, като например аз исках да попитам какво става в едно село от 15 човека, а междувременно получих отговор.
Госпожа Белобрадова постави други въпроси, които са изключително важни особено за нас от Изпълнителната агенция за българите в чужбина. Ако целите са за подобряване на политиките, тогава защо говорим само за българските граждани, какво правим с останалите и не ги ли делим по този начин?
Що се отнася до самия регистър в този вид, за който в момента говорим – да знаем къде колко български граждани има, то в Министерството на правосъдието ако се зададе във филтъра, ще могат да кажат в коя страна колко са хората. Ние ги определяме по адреса, който са подали при подаване на документите, всеки е посочил задължително адрес в страната, защото такива са изискванията, така че те такава информация могат да ни дадат.
Тези неща трябва да се помислят и аз си мисля на прима виста, че този регистър не трябва да е публичен – на всеки когото му хрумне, а да се използва от политическите партии, от министерствата, от общините, както се ползват нашите регистри. Това е нашето мнение.

ПРЕДС. КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Заповядайте.

ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Смятам, че самият регистър би следвало да бъде по-скоро като интегрирана система, която да дава информация за хората с българско гражданство, а ако няма такава, да бъде за институционални цели и за обмен на информация между институциите.
Когато става въпрос за публичен достъп, тогава той да бъде ограничен под определена форма и да може да се получава информация такава, каквато е нужна, примерно за броя на хората в конкретно населено място. Не считам, че е редно, а и надеждността на информацията няма да бъде достатъчна това да бъде публично, защото, както и колегите казват, всеки си сменя местожителството и гражданството в един момент или адресната регистрация.
Ако направим една такава карта като публичен регистър, надеждността на тази информация ще бъде силно под въпрос поне за мен.

ПРЕДС. КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Заповядайте, госпожо Белобрадова.

ЕЛИСАВЕТА БЕЛОБРАДОВА: Мисля, че като оставим негативите от това да бъде публичен регистърът, всъщност реалните ползи, които могат да се получат от подобен регистър, е той да бъде само институционални и ние може да разширим неговата функция.
Единственият смисъл за мен, за да провеждаме по-смислени политики и наистина да имаме добри политики за българите в чужбина, е всъщност да имаме статистиките, като по принцип в България има много малко статистики за каквото и да било, а затова много трудно се работи. Въпросът е: в съответните държави колко хора имаме с българско самосъзнание имаме, колко хора са с гражданство, каква е разликата между тях, колко хора има, които се заявяват или не се заявяват като българи?!
Всъщност ние можем да направим сравнително проучване и тогава според проучването да изграждаме политики за разширяване на диаспората и за насочване на някакви средства. Всъщност този регистър реално няма как да служи на публиката и много трудно ще намери въобще някакво приложение в публичния сектор. Но ако имаме база данни, която да се ползва от самите институции, за да имаме сравнителен анализ по отношение на групите, които са в различните държави, то тогава вече можем да говорим за изграждането на някакви политики – въз основа на сравнение на различните групи, които са в дадена държава.
Примерно кой всъщност се счита за българин, но няма паспорт, защото например шеста година чака и това е един проблем. Когато имаме такава база данни, то вече започвам да виждам смисъла по отношение на това как ще изградим политиките спрямо българската диаспора.

ПРЕДС. КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Благодаря. Има ли друг някой?
Госпожо Димитрова, заповядайте.

ИРИНА ДИМИТРОВА: Благодаря, господин Председател.
Всъщност регистърът, за който се чудих, е регистър на българите зад граница, а не на българските граждани и е базиран на това, че ми е попадала пред погледа интерактивна карта на общностите и диаспорите зад граница. Дотук, за българските общности зад граница и може би членуващите лица в тях. Това е по отношение на този регистър, който може да се вписва и поддържана от Агенцията.
По отношение на публични данни за лицата, придобили българско гражданство, освен в Министерството на правосъдието, са публично достъпни и на сайта на Администрацията на президента.
Има публично достъпни обобщени доклади от Комисията по българско гражданство, откакто е създадена през 2012 г., а от предходните мандати има обобщен брой по държави на лицата, придобили българско гражданство в по-големите групи от обособените. Информацията е публична, но тя е базирана на гражданството на лицето, което е заявено към датата на подаване на указа. Години след това напред този критерий може да бъде променен, в предвид на това, че някой може да се откаже от националното си гражданство.

ПРЕДС. КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Благодаря.
Искам да направя следното съобщение на дискусията. Първо искам да кажа, че не бива да бяхме в никакъв случай от каквато и да било публичност, защото тук не говорим, пак повтарям още веднъж, за никаква персонификация. По същия начин би трябвало да няма такава база данни на Агенцията на българите в чужбина, където пише, че в Косово живеят 20 000 души.
Плюс това имаме и карти на много различни места, където се споменават областите, където живеят тези българи. На база на преброяването на хората в Украйна в Молдова, нима излагаме на опасност българите там?! Това просто няма как да бъде прието за сериозно, но така или иначе приемам, че идеята трябва да бъде коментирана оттук насетне.
За мен са важни, разбира се, не само чисто техническите подробности, но точно към коя българска държавна институция трябва да бъде разположена тази база данни или в кое министерство да бъде сложена, как точно и по какъв начин да бъдат обединени в една платформа, за да се претендира за някаква институционалност и най-важното нещо е в какъв срок може да бъде изработена тази база данни.
Тъй като на всички тези въпроси към настоящия момент няма как да очакваме отговор от страна на присъстващите институции, ще направим второ заседание на комисията, да кажем, след около две седмици. Мисля, че ще бъде достатъчно времето, за да може съответните институции вече да имат допълнителната информация към настоящия момент, която да приемем, и вече да коментираме евентуално реални някакви срокове за изпълнение на тази задача.
Разбира се, оформя се и компромисен вариант, който е за една база данни, която да не е публична, но, да кажем, и това е вариант. В крайна сметка, ако тази информация, с която вече разполагат няколко ведомства, бъде събрана на едно място и бъде систематизирана, дори да не е публична, то мисля, че това ще бъде достатъчен успех, дори само това да успеем да направим.
Госпожа Белобрадова е много права, като казва, че трябва да се включат вече конкретно българите, а не българските граждани, защото, ако гледаме българите в Македония съобразно преброяването, те са пет хиляди човека. Да не говорим, примерно за българите в Турция, където са 30 000 граждани, а пък на последното преброяване мисля, че са няколкостотин, а да не говорим за това, че там има българи мюсюлмани, които са българи, но нямат българско гражданство, защото са се изселили преди около 100 години и никой не може да каже колко точно са.
Така че тук може да влизаме в много свободни съчинения, а ние сме държава, която претендира да е сериозна държава и нямаме право да сме любители в това поле. Трябва да разполагаме с такава информация и тази информация дори да не е публична трябва да е налична в една българска институция и тук мисля, че нямаме две мнения по въпроса.
Колеги при всички положения смятам, че е хубаво да се движим в тази посока, защото това е една от основните задачи на нашата комисия, да не кажа основната задача всъщност. Обединяваме ли се около идеята след две седмици да направим второ заседание с представителите на институциите. Мисля, че това е разумен срок. Благодаря на всички гости.

Продължаваме със следващата точка:
РАЗНИ.
Госпожа Белобрадова е направила едно предложение. Давам Ви думата.

ЕЛИСАВЕТА БЕЛОБРАДОВА: Господин Председател, колеги наш гост е една бесарабска българка, която иска да представи писмото си към българските институции.

НАТАЛИЯ ЛУЛЧЕВА: Аз съм Наталия Лулчева от Николаевска област, Украйна. Искам да Ви представя писмото, което вече е входирано, мога да ви го зачета.
Поради невъзможност да бъдем тук днес физически, искам вашето позволение и молба ми е да бъдем изслушани онлайн на следващото заседание, може би след две седмици. Ще прочета това писмо-искане, в което сме написали накратко какво искаме, а вие ще прецените.
„До Комисията по политиките за българите извън страната, Народното събрание на Република България – във връзка с постъпило на 24 октомври 2022 г. писмо от българите в Украйна до президента на Република България, до служебния министър-председател, до Народното събрание и постъпилите реакции след неговото зачитане на трибуната на Народното събрание.
Ние, председателите на българските дружества, отправяме писмо покана поради продължаващата руска инвазия на територията на Украйна. Ръководителите на дружества сме възпрепятствани да пътуваме и молим най-учтиво да ни разрешите онлайн включване на наши представители на заседание на Комисията. Искрено се надяваме, че ще бъде дадена възможност да изкажем позицията на нашите сънародници и да отговорим на всички Ваши въпроси.“

ПРЕДС. КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Разбрах, че ще четете това писмо, което беше оповестено по медиите, защото на практика става въпрос за дублиране, нали така?
Заповядайте.

ЕЛИСАВЕТА БЕЛОБРАДОВА: Аз предлагам да обсъдим реалните проблеми, които те срещат и какво като комисия можем да направим като законодателни или други инициативи, защото в края в края на краищата Комисията по политиките на българите в чужбина има ясна цел. При условие че всъщност идеята за публичността на писмото ви беше изпълнена от трибуната на Народното събрание, аз предлагам, когато дойде време за дневен ред по преценка на председателя на Комисията и на другите членове, да обърнем по-скоро внимание на това какво се случва с нашите български сънародници в Украйна и какво може Комисията да направи чисто като законодателни инициативи.

ПРЕДС. КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Всъщност ако трябва да повторите това, което беше казано от трибуната, на практика няма смисъл. Ние вече сме запознати и направихме жест, защото смятам, че като Комисия сме длъжни да направим такъв жест.
Абсолютно съм съгласен с госпожа Белобрадова и нека да бъде по конкретни въпроси и проблеми, с които се срещат българските сънародници в Украйна, които срещат в ежедневието си в момента и с какво примерно нашата държава би могла да бъде полезна, защото всичко останало вече беше казано до някаква степен и консумирано в българската вътрешна политика.
Нашите прерогативи са по отношение на българите извън страната към настоящия момент и за в бъдеще от тази гледна. Можем да помислим за едно такова изслушване и за проблемите, които има българската общност, и начинът, по който България би трябвало да съдейства, стига да е нещо допълнително извън това, което вече чухме. Тези хора, които са се подписали, имат своята позиция и тя беше изчетена, беше казана, беше споделена публично.
Благодаря ви, колеги. Поради изчерпване на дневния ред закриват заседанието.

.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Бел. ред.: Видеозапис от заседанието може да се види ТУК, след като се кликне на „Заседания“ и после на „Видео архив“ за заседанието на 9 ноември 2022 г.

.