Преди седмица в Казахстан се състояха избори и Касъм-Жомарт Токаев очаквано запази поста си.
За по-малко от година президентът на Казахстан Токаев удави в кръв най-мощните бунтове в историята на страната си (238 жертви за девет дни), обезвреди всемогъщия си предшественик и се изправи срещу Владимир Путин, пише по повод изборната победа на Токаев агенция Франс прес. Но той направи и някои отлични промени в изборните закони, за които в България все още само си мечтаем, на фона на борбите ЗА и ПРОТИВ хартиената бюлетина.
Следва кратък текст (цитат) за изборите в азиатската държава:
Международните наблюдатели от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) изразиха съжаление от „липсата на истинска конкуренция“ на президентските избори в Казахстан, чийто държавен глава Касъм-Жомарт Токаев бе преизбран вчера според предварителните резултати с около 80 на сто от гласовете, предаде Франс прес.
В комюникето си ОССЕ изразява също така съжаление, че никой от останалите кандидати „всъщност не е оспорвал програмата на сегашния президент“ и в резултат на това „изборът на гласоподавателите е бил ограничен“. „Вотът открои необходимостта да се осъществят повече реформи (. . .), за да се осигури истински плурализъм“, добави ОССЕ.
Петимата съперници на държавния глава изпълниха роли на статисти – никой от тях не събра над 3,5%, а нововъведението на изборите – опцията „против всички“, бе избор на 5,8% от гласоподавателите и зае втора позиция.
От организацията за сигурност и сътрудничество в Европа отбелязаха, че свободата на изказа и достъпът до информация са гарантирани от казахстанската конституция, но при все това ограничени от рестриктивната юридическа рамка, а това се съчетава със случаи на сплашвания и нападения срещу журналисти.
Организацията обаче приветства факта, че „за пръв път, с цел да се възпрепятства многократно гласуване, положението на участниците във вота като избиратели бе проверявано онлайн чрез портала на президентската администрация“.
Не се учудвам, че в българските медии не се появиха паралели между изборите в Казахстан и в България. Това е разбираемо. Та кой смее да посочи, че макар и назад в демокрацията, те са напред с реформите в изборния закон, след въвеждането на опцията против всички и с държавния онлайн портал за гласуващите.
Въведения, за които сме писали и предлагали многократно от страниците на Еврочикаго още от 2013 г. (вж. линк). Три години по-късно, усещайки накъде вървят нещата и засилващия се натиск на обществото, нашите депутати въведоха нищо незначещото квадратче – не гласувам за никого, което, макар и подобно, коренно се различава от въведеното в Казахстан. С гласувам против всички може не само да се пренареди подреждането в изборите, но и да се отхвърлят нежеланите от народа кандидати. С един замах и едно активно действие от избирателите може да се изметат от списъците всички стари и омръзнали на народа муцуни. Цитирам думите на Христо Карастоянов във в. „Сега“:
„Ще се преброят най-сетне реално демонизираните “твърди ядра” на основните политически сили и ще се съпоставят с хората, които искат промяна. … Aко гласовете “Против всички!” са повече от 50%, то тогава…. Анулират се, насрочват се нови избори, но за новите в листите да ги няма ония, дето със самото си присъствие по плакатите са станали причина толкова народ да е против!… Защото е срамота. Тези, дето само физиономиите им са ни пратили да берем гъби в изборния ден, се смятат за законно избрани и си позволяват след това да викат, че който не е гласувал – нямал бил право да ги критикува. Негласуването не е нищо друго, а съзнателно имплантирана апатия, по силата на която демократичното ми право да избирам и да бъда избиран си се превръща именно в задължението ми да избирам едни и същи хора!”
Очаквам най-после да се намерят достатъчно граждани и политици, които наистина да поискат да се направят реални (а не козметични и фиктивни) реформи в изборния кодекс, за които сме писали например ТУК и ТУК.
П. Стаматов
.
