Чеиз

.

ЧЕИЗ

Сега си толкоз малка и чуплива!
Сред репеите стръкче минзухар…
И сгушена под мокрия ми шлифер,
не искаш да повярваш, че съм стар.

Обичам те, красавице, обичам те!
Как искам дирижабълът да спре.
Прекрасно мое слънчево момиче,
ела да прекосим това море…

Сега светът спокоен се подпира
на бащините силни рамене…
Но скоро, щом се спусна по баира,
ще проумееш, че не съм Антей.

Върви! Върви по своя път, детето ми,
не спирай! Нали ми обеща?
Иди отвъд мечтите ни, където
не стигна твоя уморен баща…

Аз ще те гледам горе, от високото.
Ще стискам палци в труден час.
Четворка на контролното ли? Споко!
Четворки, тройки имал съм и аз…

А как ще се гордея, ако знаеш,
когато влезеш в университет.
Целувка по звездите ще ти пратя,
ще бъда най-щастливият поет!

На сватбата ти скришом ще приседна,
хем радостен, хем малко натъжен.
Вместо чеиз – ще ти изпея песен…
Да не забравиш чаша и за мен!

И ако трябва да потърсиш смисъл
в живота, пълен с грях и суета,
спомни си, дъще – някога бях писал:
“Доброто надживява и смъртта!”

.

БЪДНИ ВЕЧЕР

.

Ивайло Диманов

.