Спомени

.

Стихове от Владимир Стан

.

* * *

Детски смях

прониза пещерата тъмна

и огря сърцето тъжно

на света.

.

* * *

Звън отвън,

звън далечен,

обгорял от твоя крясък.

Звън, препънал се край мен,

превърнал се в шепот близък.

Звън отвън далечен,

озарен от твоя блясък.

.

* * *

Спомени,

покрити с наметало,

изтъкано от прах.

Спомени събудени,

облечени в грях;

с поглед неспящ,

напомнящи време отминало.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

* Още от същия автор – вж. тук, тук,  тук и тук.

.