.
В политиката няма страдащи от анорексия (безапетитие),
всички боледуват от булимия (вълчи глад).
Булимията е психично разстройство, характеризирано с лакомия, последвана от желание за освобождаване от изядената храна чрез повръщане. Финансовата булимия е хронична лакомия за пари, която не е последвана от желание за „освобождаване“ от натрупаните пари чрез филантропия.
През 1969 г. американецът Мъри Гел-Ман получи Нобелова награда за физика за откриването на кварките – „странните“ и „чаровни“ елементарни частици. В книгата си „Кваркът и ягуарът“, когато говори за „уплътняване“ на едно съобщение, споменава за учителка в начално училище, която дала за домашна работа написване на съчинение от 300 думи. Един ученик, който играл през целия ден, на другата сутрин написал, перифразирам: „Вчера видях, че убиват прасетата на съседите. Аз се подадох от прозореца и започнах да викам: помощ, помощ, помощ…“. Така съчинението станало точно 300 думи.
Като чуха това, прасетата започнаха да викат: „Мамка им и политици, никакви се не обаждат“, перифразирайки „Мамка му и прасе, ….“ от сборника с разкази “Свирепо настроение“ на Йордан Радичков. За което в едно списание бе написано: „Не е лесно да бъдеш човек с мозък и душа, в страна с много политици с половин мозък и половин душа“. А прасетата запитаха: „Като са такива политиците, защо хората ги избират?“
Наскоро един от националните ежедневници публикува статията ми „В очакване на „българин, спуснат от машина“ – перифраза на Deus ex machina (Бог от машина) – неочаквана помощ, описвана в древногръцките трагедии, където безизходните ситуации се разрешават от “Бог, спуснат от машина“. Но не и на сцената на XLVIII Народно събрание.
В едно истинско демократично общество, бедността, несигурността и несправедливостта са сигнали за опасност, които се усещат от будните граждани. Те излизат на улиците и площадите, съобщават на политиците за бедственото си състояние, сигналите им достигат в парламента, депутатите правят закони, законите се спазват и възстановяват обществения порядък. Това е „Мъдростта на тълпите“ (The Wisdom of Crowds), описана от Джеймс Суъроуики, публикувана през 2004 г. Кога ще бъде написана „Мъдростта на политиците“ все още е неизвестно.
Casus Belli – този латински термин, означава „повод за война“. Днес българските депутати много често намират такива поводи. Настъпва „война на всички срещу всички“ (латински, bellum omnium contra omnes) – „ябълката на раздора“ е подхвърлена и в 48-то Народно събрание. Дуалистичната парадигма „ние срещу тях“ и „аз срещу него“ не може да създаде ново правителство. Тогава, спомняйки си за „1984” на Джордж Оруел и „Бунтът на масите“ на Хосе Ортега-и-Гасет, Народът запита: Докога невежеството, алчността и аморалността ще продължават да бъдат сила? И достигна до логичния извод, че именно това е главната причина за политическата, икономическата, здравната и демографската криза. Ще е нужна, следователно, появата на Bulgarо ex machinа в Народното събрание – депутатите „да променят начина си на мислене“ (от гръцки, metanoia), което означава и „прошка“ – политическата прошка е привилегия на мъдри хора. Тогава, кои политици могат да променят правилата на играта за добро на българите? Когато едни политици обещават да спрат хаоса, други да занулират корупцията, трети да реформират съдебната система.
„За тях“ нобелистът Самюел Бекет е написал пиесата на абсурда „В очакване на Годо“, Георги Господинов – „Физика на тъгата“, аз ще напиша „Физикохимия на политиката“ на Академика кандидат-премиер на „Продължаваме промяната“ и учен с висок наукометричен профил (H-index = 55, публикации = 174, по данни на Scopus Elsevier от 16 май 2022 г.), зад който се крият политически еничари (от турски, „новобранци“). И пак достигаме до „Мамка му и правителство, никакво не се обажда. Ами сега къде да го търсим? В тази държава всички са дошли на власт да крадат, но никой не е дошъл да дава. Неграмотници, за вас няма ли правилник за морал, не знаете ли вие правилника, бе!“ – перифраза на „Мамка му и прасе, никакво се не обажда. Ами сега къде да го диря?!” от „Свирепо настроение” на Йордан Радичков. Затова за неопределено време се отлага и идването на Годо, и идването на Академика, и избирането на ново правителство.
.
Д-р Георги Чалдъков
.
