Преди 40-50 хиляди години настъпва Големият мозъчен взрив (Brain’s big bang) – увеличава се сивото вещество на мозъка, човекът започва да мисли логично, да разбира другия – неговите чувства и поведение. “Ние не сме мислещи същества, ние сме емоционални същества, които мислят” – обобщи през 1994 г. проф. Антонио Дамазио в книгата си “Грешката на Декарт” (и на един нов седмичен вестник). От 30-40 години големият мастен взрив (Fat’s big bang) тресе здравето не само на българите – затлъстяването (лат. – obesitas, англ. – obesity) е едно от най-тревожните глобални явления – нарича се globesity, а затлъстялият човек – Homo obesus. Преди векове Диоген (412-323 пр. Хр.) е казал: „Аз съм гражданин на света”. От 1980-те години Homo obesus повтаря тези думи на древния гръцки философ.
Тук пиша за болести, свързани с увредена функция на адипозната (мастна) тъкан – най-голямата по размери и най-продуктивната жлеза с вътрешна секреция на човешкия организъм. По-точно – за отношението на политиците и икономистите към Homo obesus и болестите, които го придружават, съответно – за адипополитика и адипоикономика. Адипозната тъкан е един от примерите за бинарната същност на човешката природа – накратко, бялата адипозна тъкан трупа мазнини, кафявата адипозна тъкан гори мазнините. Уинстън Чърчил е типичен пример за букварите по адипополитика. Майка му, богатата американка Джени, го ражда през седмия месец на бременността си. Бъдещият сър Уинстън е бил много лакомо бебе и така потвърдило максимата “Дебелото бебе е дебелият политик“.
Днес вниманието на лекари и учени все повече е насочено към патологичната роля на натрупването на (бяла) адипозна тъкан около сърцето, кръвоносните съдове и други вътрешни органи при външно незатлъстяли хора („скрито затлъстяване“, видимо само с образни технологии – вж. Табл. 1).
Таблица 1. Локализация на натрупана мастна тъкан в човешкото тяло: варианти+
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
СОЗО** слаб отвън, затлъстял отвътре
СОСО***** слаб отвън, слаб отвътре
ЗОЗО* затлъстял отвън, затлъстял отвътре
ЗОСО*** затлъстял отвън, слаб отвътре
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-––––––––––––––
+ Броят на звездите означава качество, в случая – качество на здравето. Следователно, бъди СОСО!
Все пак, eдин от рутинните показатели за затлъстяване е body mass index (BMI, индекс на телесната маса) – стойността на теглото в килограми, разделено на височината в метри на квадрат (kg/m2). Човек с BMI 30 и повече от 30 е Homo obesus (Табл. 2). Предполагам, че средната стойност на BMI на 240-те депутати в 49-то Народно събрание е повече от 25, тоест теглото им е наднормено.
Таблица 2. Тегло на човек и стойности на BMI
____________________________________
Тегло BMI (kg/m2)
____________________________________
Поднормено 16 – 18.5
Нормално 18.5 – 25
Наднормено 25 – 30
Средно затлъстяване 30 – 35
Тежко затлъстяване 35 – 40
Много тежко затлъстяване над 40
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Обезитас не е козметика, а болест, която води до развитие на други, най-често сърдечнометаболитни болести (СМБ) – атеросклероза, хипертония, тип 2 захарен диабет, метаболитен синдром, болест на Алцхаймер (тип 3 захарен диабет?) и техните усложнения сърдечни инфаркти и мозъчни инсулти. По данни на Световната здравна организация, около 19 милиона човека в света умират годишно от тези болести. В Европа живеят около 700 милиона човека, от тях 150 милиона затлъстели и 450 милиона с наднормено тегло. Особено тревожно е, че обезитас засяга и децата.*
Поради нездравословен начин на живот, необразованите и бедните жителите на САЩ са най-големите дебеланковци в света. Затова сенатори и журналисти все по-често обсъждат: “The politics of fat” и „How obesity threatens America’s future?”. В България не съм чул някой депутат и журналист да е запитал „Толкова дебел ли е българският политик?” и „Как затлъстяването влияе на бъдещето на България?”.
Преди 20 години ние концептуализирахме като адипобиология и адипофармакология науките за адипозната тъкан и болести, свързани с нея и тяхното лечение (Chaldakov GN, Stankulov IS, Hristova MG, Ghenev PI. Adipobiology of disease: adipokines and adipokine-targeted pharmacology. Curr Pharm Des 2003; 9:1023-1031. DOI:10.2174/1381612033455152 ). Нямаме, обаче, политици, просветени и посветени на адипополитиката и адипоикономиката. Сега остава да ги сложим на кантара и да си спомним думите на Цезар от „Юлий Цезар“, Акт I, Сцена 2 на Уилям Шекспир:
„Нека имам мъже до себе си, които са тлъсти,
с прегладени глави и сънливи.
Касий има мършав и гладен поглед;
той мисли твърде много: такива хора са опасни.“
И, разбира се, да ги запитаме „Защо не обръщате внимание на профилактиката и терапията на затлъстелите и с диабет и хипертония деца и на възрастните, страдащи от инсулти и инфаркти?. Нито на учените, работещи в изследванията на СМБ?“. И всичко това – каква безотговорност! – в лицето на повече от тревожната национална статистика: (i) 148 995 българи умират през 2021 г. – като разделим 148 995 на 365, се получава 408 – ужас, толкова много българи умират дневно, (ii) през същата година в България от инсулти и инфаркти са починали 80 002 души, разделено на 365, се получава 219 българи умират дневно от тези болести и (iii) за лекуването и инвалидността на болните със СМБ се плащат стотици милиони лева годишно. И още, правителството на Япония, която имаше много висока смъртност от мозъчни инсулти през 1950–1970-те години, създаде Японския център по превенция на инсулти, ръководен от проф. Юкио Ямори (в който работих през 1986-1987 г.). ДЪЛГОСРОЧНИТЕ ПРОГРАМИ, разработени от този Център, успяха да намалят многократно смъртността от инсулти в Япония. Това наистина е национално постижение с огромен медикосоциален и икономически заряд. И пример за незабавно следване от България. (Вж. приложената фотография, показваща д-р Юкио Ямори и моя милост във Варна през 2006 г., когато се инициира, но не се осъществи идеята за Център за превенция на сърдечносъдови болести във Варна.)
.
.
Примери за подражание има и от здравната политика в САЩ: (i) спадане на наднорменото телесно тегло с 5-10 % може да намали значително риска от СМБ – това спестява повече от 5 милиарда долари годишно и (ii) намаляване на солта в храната на човек до 2-3 грама дневно може да спести милиарди долара годишно от разходите за лечение на хипертония.
Не трябва да чакаме времето, когато Европейският съюз (ЕС) ще настоява не само за подобряване на съдебната система и за прилагане на Истанбулската конвенция, но така и за подобряване на Здравето и Образованието на Българите. Вероятно такова време няма скоро да дойде, защото няма политика на емпатия и реципрочно уважение нито в ЕС, нито в НАТО, въпреки че и двете организации имат научноизследавателски институти. Българските политици трябва да разберат, че Здравето и Образованието са най-важните човешки права, за които да работят. Да разберат, че не само заразните, но и незаразните болести (non-communicable diseases), включително СМБ и канцерът, оказват тежки поражения върху здравето на хората и икономиката и, като цяло, върху демографията. Съответно, организирането и финансирането на дългосрочни програми за първична и вторична профилактика на СМБ и канцер (нарича се предиктивна и превантивна медицина) може да подобри здравето на хората и да спести милиарди левове, които да се инвестират за повишаване на качеството на науката, образованието и културата (НОК). Иначе, повтарям и ще продължавам да повтарям, че държавата ще бъде НОКаутирана. Затова в честотния речник на политиците думите „здравеопазване”, „училище”, „университет”, „наука“ и „култура“ трябва да са на много по-високо йерархично ниво от „евроатлантически ценности“, „диверсификация на газ и петрол“, „съдебна реформа“ и „въоръжаване на Украйна“. Което означава, че ще ги виждаме по-често в училищата, университетите и научните лаборатории, отколкото по стълбите на властта. И да знаят, че емпатията не е, парите са съществен компонент на „евроатлантическите ценности“.
Надявам се тази статия да бъде прочетена и от български политици и те ще започнат да сътрудничат – финансово и дългосрочно – на профилактиката, лечението и научните изследванията на СМБ, от които най-често в света умират хората, които ги избират – ние, наивните и болни българи.
Д-р Георги Чалдъков*
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Авторът е професор по клетъчна биология и член на Международната академия за сърдечносъдови науки.
** От есето за един съученик и приятел, което е публикувано в книгата ми „Бургас. Сантиментални истории“: “Константин Кюркчиев – Коцето от дете пълнееше и другият му прякор стана Дебелия. Ако кажеш за него „стояхме на един чин“, ще предизвикаш учудване, защото самият той трудно се сместваше на чина. За него имаше по-голям чин, по-големи дрехи и обувки, дори тетрадките и учебниците му бяха по-големи. Навярно в тях е пишело повече, отколкото в нашите учебници, защото Коцето разказваше истории, които ние въобще не знаехме.“
.