Райна Манджукова Източник: ФБ профил на авторката
.
Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция за българите в чужбина, г-жа Райна Манджукова, която бе назначена за ръководител на агенцията преди година, след като преди време също бе неин ръководител, написа вчера следното на стената си във Фейсбук:
Една година. Само една година. Цяла една година…
Не мога да повярвам, че е минала цяла една година!
От друга страна, сякаш беше вчера онзи петъчен следобед, когато прекрачих (за втори път!) прага на председателския кабинет в Изпълнителна агенция за българите в чужбина…
Върнах се в моята агенция, за да довърша недовършеното….
Върнах се, за да върна агенцията на полагащото й се достойно място в общественото пространство на България, в тази му част, свързана с връзките и взаимодействието с пръсната на четири континента Световна България; да върна доброто й име на институция, призвана да се гружи за тях…
Върнах се, за да „върна“ сънародниците ни в в агенцията, да им припомня, че ни има, и че по-голямата част от 30-годишната история на агенцията за българите в чужбина сме работили с тях и за тях…
Това в общи линии бяха задачите, които си поставих, връщайки се в агенцията.
Дали съм успяла?
Една година, при това година с големи трусове в политическия живот на страната ни, е прекалено малко време, за да отговоря на този въпрос.
Но смело мога да кажа, че пътят, по който сме поели, е верният.
– Все още нямаме единна държавна политика, но си имаме министерство, имаме министър, на който да се опрем (от април 2022 г. агенцията е към министъра на външните работи);
– Все още не е преодоляно разминаването в редица законодателни актове, регламентиращи в една или друга степен бългаския произход, но имаме добрата воля на всички политически сили, за да се поправи това (трябва ни още време);
– Все още има какво да се желае от екипа, с който работя, но е налице желанието на младите ми колеги да се учат, да надграждат, за се развиват, което е най-добрата предпоставка за успешно изграждане на компетентни специалисти.
Бих могла да продължавам с още много „Все още/но все пак“, но не е това целта. Това тук не е отчет, а само един опит за равносметка.
Защото за мен това е важно – да съм на своето място, да върша работата си с любов и, не на последно място, да виждам резултати.
Засега успявам.
Дано имам повече време.
.
