Липсват кредитните досиета на КТБ

.

Сметната палата: Липсват кредитните досиета на КТБ

.

Цветелина Соколова,

Mediapool

Девет години след фалита на КТБ Сметната палата най-сетне публикува официално доклада от възложения в началото на 2022 г. одит по темата, който се забави няколко месеца. Въпреки че става дума за първия голям доклад, който се оповестява от новоизбрания председател на палатата Димитър Главчев, за него не бе публикувано дори прессъобщение.

Одитът засяга дейността на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) – институцията, контролираща синдиците на КТБ за действията и бездействията им по осребряването на активите на източената банка в периода 2016 – 2020 г.

Едно от най-скандалните разкрития на одиторите е, че в проверените описи на имуществото на КТБ, направени през април 2015 г. (веднага след обявения от съда фалит на банката), липсват кредитните досиета. А те са основните документи, въз основа на които фалиралата банка поне на теория може да си върне част от имуществото.

Описите са в кашони

По-конкретно палатата е установила липсата на описани недвижими имоти, описи на наличните ценни книги в помещенията на КТБ. Фондът е отговорил на палатата, че част от ценните книги са били иззети от прокуратурата преди запечатването на банката. Копия на протоколите, с които са иззети ценните книги, обаче не са приложени към описите по Закона за банковата несъстоятелност. „В протоколите и описите липсва информация дали органите на прокуратурата са иззели всички ценни книги, собственост на банката, и евентуално къде (в помещения на банката или във владение на трети лица) се намират ценните книги, които не са иззети“, коментират одиторите.

Открита е и липса на „описани договори и вземанията на банката, вкл. липсват данни и информация за кредитните досиета, налични в банката към датите на изготвянето на описите по чл. 50 от ЗБН, както и за самите договори за банков кредит, наличната документация по предоставените кредити, предоставените обезпечения по кредитите и др.“. Одиторите уточняват, че в отделни случаи е прилагана справка за броя папки с кредитни досиета, но без информация за кредитите (кредитополучател, дата, размер и т.н.) и за съдържащите се документи в кредитните досиета.

По отношение на физическото съхранение на описите е констатирано, че същите се съхраняват в помещение на ФГВБ със специален достъп, на хартиени носители в кашони и хартиени папки, без да са етикетирани и номерирани или да имат общ опис, който да позволява тяхната пълнота и проследимост.

По информация на ФГВБ основната причина за липсата на описани кредитни досиета, ценни книги и други договори и документация на КТБ се дължи на това, че цялата процедура по запечатване, разпечатване, описване на имуществото, която включва значителен обем от работа, е извършвана в кратък период. Според фонда „следва също така да се съобразява фактът, че договорите за кредит, за депозит, както и всички други обичайни банкови дейности се съхраняват предимно на електронен носител, което според фонда гарантира тяхното коректно съхранение“. 

Шефът на фонда не е в конфликт на интереси

Докладът започва с проблемите около непрозрачния избор на ръководство на фонда и наличието на законов пропуск, който прави шефовете на фонда неподвластни на законодателството за конфликт на интереси.

Сметната палата разкрива, че синдиците на КТБ Ангел Донов и Кристи Маринова са плащали регулярно възнаграждение за правно обслужване на адв. Веселин Матев, докато баща му Матей Матев е председател на ФГВБ, от който се очаква да контролира въпросните синдици. Самият Матев – старши работеше по договор за синдиците на КТБ, преди да стане техен контрольор през март 2019 г.

На 1 януари 2019 г. синдиците са сключили договор за правно обслужване със сина му Веселин, става ясно от одита. По неофициална информация на Mediapool първоначално ежемесечното възнаграждение е било сравнително ниско – 2500 лв., но впоследствие е увеличено на 6000 лв. с ДДС, а към края на 2021 г. е предложено то да се вдигне на 12 000 лв. с ДДС. Този разход е бил част от бюджета на синдиците за разходи по несъстоятелността на КТБ, които ежемесечно са одобрявани от управата на ФГВБ.

През 2021 г. фондът е одобрил анекс за увеличаване на възнаграждението на Матев-младши, а през юни 2020 г. са гласувани допълнителни 60 000 лв. с ДДС за адв. Матев за постигнати резултати по делото, по което КТБ си върна 125 млн. евро в масата на несъстоятелността от покупката на БТК. В тези два случая Матев – старши си е правил отвод при гласуването в управата на ФГВБ, защото са свързани с възнаграждението на сина му.

Без да се притеснява от разкритията, дни преди парламентарните избори на 2 април тази година правителството на Гълъб Донев преназначи Матей Матев за нов 4-годишен мандат, начело на фонда. Той е съпруг на говорителя на Централната избирателна комисия Росица Матева.

Към днешна дата няма информация дали Веселин Матев продължава да работи на договор с контролираните от баща му синдици.

Отговорните държавни институции, запитани от Mediapool, са на мнение, че случаят няма отношение към законодателството за конфликта на интереси, защото той не попада нито в правомощията на КПКОНПИ, нито в тези на Главния инспекторат на Министерския съвет. Затова Сметната палата препоръчва промяна в закона, с която ръководството на ФГВБ да влезе в ограниченията на закона за конфликт на интереси.

Мандатът на зам.-председателя на ФГВБ Нели Кордовска, която като ръководител на банковия надзор в БНБ изтегли на каса в последния възможен момент влога си от КТБ вечерта преди затварянето на банката през 2014 г., е изтекъл още на 4 февруари 2019 г. и оттогава няма решение за преизбирането й, установява още Сметната палата.

Одиторите констатират, че законът не предвижда особена процедура за номиниране на председателя и зам.-председателя на ФГВБ, но световните стандарти изискват членовете на подобни фондове да са почтени, независими и да не са свързани с потенциални реални или въприети конфликти на интереси.

Странности при назначенията на синдиците

Сметната палата критикува сериозно и процедурата по избор на синдици през 2015 г. „За синдик, с правомощия по управление на маса на несъстоятелността в размер на над 1 млрд. лева е назначено лице, което не притежава предходен опит в процеса по несъстоятелност (вкл. банкова и/или търговска), както и професионален опит в банка“, пише още палатата. Освен това лицата, които са назначени за синдици на КТБ през м. ноември 2015 г., са добавени едва месец по-рано в списъка на БНБ на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици на банка.

Налице е значително забавяне на оценката на вещите и имуществените права на банката и изготвяне на ликвидационния баланс спрямо първоначално определения срок – 13.11.2015 г. (с почти 9 месеца, след четирикратно удължаване с решения на управителния съвет на фонда по искане на синдиците), посочва още палатата.

Одиторите имат сериозни критики и по отношение на прозрачността в работата на Фонда за гарантирането на влоговете. Информацията в публикуваните на сайта на
фонда отчети на синдика включва списък с извършени действия през съответния период, но липсва съществена информация като: месечният ликвидационен баланс, предявените искове по опазване имуществото на банката и резултатите от тях, своевременното изпълнение на одобрената Програма за осребряване, достигнатият процент на възстановяване (recovery rate), разходите по несъстоятелността и т.н. Публикувани са номера, дати и наименования на актове (заповеди) на председателя на управителния съвет и на управителния съвет на ФГВБ, но липсва информация по същество за указаните с тях действия, изтъква палатата.

Върнати са 20% от близо 7 млрд. лв.

Одиторите са изследвали и каква част от източените пари от КТБ реално са възстановени на кредиторите за близо 9 години след затварянето на банката.

Прогнозираният процент на възстановяване (recovery rate) е приблизително 20% (19.98%) при съотношението между стойността на активите на КТБ след инвентаризация и оценка (по първоначален ликвидационен баланс към 22.04.2015 г.) – 1.377 млрд. лв., спрямо първоначалната им стойност към 30.06.2014 г. – 6.89 млрд. лв.

Стойността на получените средства от осребряването на активи от масата на несъстоятелността на КТБ за периода 22.04.2015 г. – 30.06.2022 г. е 1.4 млрд. лв., която съпоставена с първоначалната стойност на активите (6.89 млрд. лв.), достига 20.5% на възстановяване.

„Посоченият процент включва групи активи, осребряването на които не е показателно за положените усилия от синдиците и от фонда, и респ. за постигнатите резултати в производството по несъстоятелност, напр. парични средства и парични салда при централни банки и финансовите активи на КТБ. Процентът на възстановяване, изключващ цитираните активи, достига 15.3% (915 млн. лв. към 5.97 млрд. лв.)“, пише още палатата.

След фалита на КТБ Фондът за гарантиране на влоговете плати 3.7 млрд. лв. свои средства, за да върне защитените влогове на гражданите до размер от 196 000 лв. От тази сума фондът си е възстановил 25%, тоест три четвърти от средствата не са върнати.

Към 31 декември 2021 г. разходите по несъстоятелността на КТБ са 99 млн. лв., посочва още Сметната палата.

Крайната констатация на одиторите е, че „през одитирания период не е осъществен достатъчно ефективен контрол относно упражняването правомощията на синдици на банка в несъстоятелност“. Въпреки тежките фактически констатации в одитната институция е излязла само с няколко препоръки от одита – най-вече за засилване на капацитета на ФГВБ да осъществява функциите си при фалит на банка.

Като положителен е отчетен фактът, че към днешна дата фондът е достигнал целевото ниво от 1% на наличните средства спрямо размера на гарантираните влогове у нас.

Източник: Mediapool

.