.
Генералното консулство на Р България в Чикаго качи на ФБ страницата си пореден материал от проекта „История и постижения на българската емиграция в Северна Америка“. Той е за първия български посланик в САЩ проф. Стефан Панаретов.
В проекта „История и постижения на българската емиграция в Северна Америка“ днес имаме удоволствието да Ви разкажем историята на първия посланик на България в САЩ, проф. Стефан Панаретов.
Стефан Панаретов е роден в гр. Сливен през 1853 г. и е сред първите български възпитаници на Роберт колеж в Константинопол, където по-късно е професор по български език в продължение на 43 г.
Начетеността на Стефан Панаретов, неговата ерудираност и езикова подготовка, мотивират българското правителство да разчита на него в редица отговорни външнополитически мисии. „Той е високоинтелигентен мъж, говори и чете английски като роден език. Съпругата му е американка.“
.
Чрез него светът се запознава с турските издевателства по време на Априлското въстание през 1876 г., като за целта е изпратен от Екзарх Антим I, а по-късно и от българското правителство, със специална мисия в Англия.
Той участва в движението против решенията от Берлинския конгрес (1878 г.) и разпокъсването на българския народ, като в редица публикации у нас и в чужбина Панаретов възкликва: „Затова ли оставиха костите си достойни българи по бойните полета, затова ли се биха?”
На 10 декември 1914 г. в прочутия Овален кабинет Стефан Панаретов връчва акредитивните си писма на президента Удроу Уилсън. В словото си той уверява американския президент, че ще положи всички усилия да спечели доверието му и да изпълни с успех мисията си.
.
Само шест месеца след като Панаретов е назначен за дипломат в Америка, започва Първата световна война. На 23.11.1914 г. в Ню Йорк той се среща с представители на най-важните американски вестници, пред които разкрива причините за неутралитета, към който се придържа България в началото на Голямата война. Проф. Панаретов впечатлява аудиторията си с брилянтен английски език, с отлично познаване на американската история, политика и култура, както и с ясно декларирано желание да установи тесни и приятелски отношения между България и САЩ.
Стефан Панаретов е работил активно и за оказването на помощ на пострадали в България от Първата световна война сираци, вдовици и бежанци. Събраните от него 80 000 долара са използвани в страната ни за хуманитарна дейност.
От 1914 до 1925 г. действителният член на Българското книжовно дружество отстоява българските национални интереси отвъд океана и допринася много за развитието на двустранните отношения между България и САЩ. Панаретов участва в българската делегация при подписването на Ньойския мирен договор през 1919 г., а през 1921 г. е делегат на събранието на Обществото на народите (днешната ООН).
.
Освен голям учен и дипломат, Стефан Панаретов е обрисуван от съвременниците си и като пламенен патриот и родолюбец. Македонският въпрос се оказва ключов за политическата мисия на Панаретов.
През 1913 г. в Чикаго се учредява Македоно-българския народен съюз (МБНС). МБНС е по своята същност българска емигрантска политическа организация, която, въпреки че просъществува за кратко, дава основните насоки за успешното развитие на бъдещата Македонска патриотична организация (МПО). Стефан Панаретов напълно съзнателно не установява веднага връзка с ръководството на МБНС, за да не създаде впечатление, че общобългарското патриотично обединение е „казионна“ организация, създадена и контролирана от София.
.
Пълномощният министър възприема тактика за постепенно установяване на връзки с МБНС чрез срещи първо с неговите местни комитети, което се оказва и правилния подход за коопериране на двете страни.
Преди да напусне поста си българският дипломат обръща внимание на факта, че 80% от изселниците ни в Новия свят са от македонски земи.
Стефан Панаретов заедно със съпругата си Лидия Гaйл (1869-1931), оставя цялото си състояние, възлизащо на около 5 млн. лв., за подпомагане на българското просветно и културно развитие.
Източници: Гаджев, И. (2003) „История на Българската емиграция в Северна Америка“; А.к. (2021) „България и Македония. История и политика“; А.к. (2003), „Българите и американците“; Енциклопедия „Дарителството”
Consulate General of Bulgaria in Chicago
.
