Фестивалът на културите на общностите в Млада Болеслав, Чехия, за пети път ни събра всички общности в парк Виставище в Млада Болеслав, на 14 септември 2023 г.
.
.
Една чудесна инициатива на Комисията за интеграция на чужденците и CPIC – Центъра за интеграция, със спонсорството на „Шкода“ в Млада Болеслав, която за тези пет години се разви и доби голяма популярност сред местното население, да посещават фестивала и да се докоснат и запознаят отблизо до всички куртури на общностите, които населяват и работят в региона на Млада Болеслав.
По статистика на кметсвото, 40 процента от населението в Млада Болеслав са чужденци. Затова и се стремят да интегрират чужденците в обществения живот на града и съответно запознаване на техните култури, както с образователна цел, така и чрез различни акции и мероприятия с цел-приобщаване им като част от общността в града.
Датата за фестивала беше обявена още през април, за да могат всички да имат време да се подготвят.
.
.
Ние, българите, тази година се подготвихме добре. Заедно с Лена Йотова, социален работник в Центъра за чужденци, която помогна да намерим помещение за това. Подписахме договор за безсплатно ползване на простанството на читалище „Клементинка“, за няколко срещи и включваше конферентна зала, кафене, танцова зала и прекрасен двор.
Очаквах, че ще се включат много хора с желание да играят в танца-хоро не само за фестивала, но и за постоянно при тези прекрасни условия, но за съжаление нямаше достатъчно желаещи.
За фестивала се включиха около 12 доброволци, или същите с малки изключения като миналата година, но хора с качества и на които можех да разчитам. Само с три срещи уточнихме с какво ще се представим. Събрахме от всеки така необходимата инвестиция за закупуването на храната за представянето ни и всеки пое някакъв ангажимент. Потренирахме танците-хора и бяхме готови.
Благодарим и на Саша Вакашински от Либерец и на Величка, които също се включиха с инвестиция, но не можаха да присъстват на акцията.
Голяма услуга със собствени носии направи Елен, като облече три доброволки, които си нямаха носии. Така че изпълнихме изискването за минимум пет носии за представянето ни. Участвахме с десет носии.
.
.
В деня на фестивала заехме мястото си на определения щанд.
На щанда застанаха красивите ни деца Орлин и Симона, които стояха през целия ден там и не се умориха от непрекъснатия контакт с минаващите. Те знаят перфектно чешки език, защото са родени тук, но са възпитавани във всичко българско и родно. За тях не беше проблем да обясняват за всичко, които минаващите ги питаха. Връзваха на ръчичките на децата мартенички- гривни, които поготвихме за здраве, любов и за зли очи и ги ороматизираха с мускалчета аромати на Българската роза. Възрастните и те с удоволствие приемаха същите неща и ни хвалеха.
.
.
Тръгнах да обикалям по останалите щандове на останалите 13 общности, които взеха участие на фестивала. Това бяха доброволци от Словакия, Турция, Кралство Тонга, Украйна, Виетнам, Полша, Монголия, Молдова, Тайланд, САЩ, Индия, Камбоджа и България. Отделни се бяха разположили щандовете на организаторите и двата центъра за чужденците CIC и CPIC.
За разлика от други години – това, което видях, ме впечатли. Всички се бяха подготвили прекрасно и богато, и по различен начин. Личеше си, че са имали дълга преварителна подготовка и желание да впечатлят публиката с подбрани сувенири и лъскави носии. Бе приказно да видиш цялата дъга от колоритни общества, а и музикалните им програми след това.
Сутрешната програма започна от 9.00 и продължи до 12.00 часа. Беше предназначена за децата от училищата с образователна цел. Да се запознаят с традиционните култури на всяка страна. Също така наблюдаваха и програмите на всички общности на сцена, имаха и различни забавления. Към програмата се включиха и фолклорна формация от Баков и шоу на Бублините.
.
Българският щанд го бяхме украсили богато, с традиционни сувенирни предмети, продукти на българска роза, менче с здравец и пано от мартеници. Бяхме закачили много презентации с традиционните занаяти и подробна презентация с най-живописните места за посещение в България. В центъра бяхме сложили голяма снимка на малката Нати, която определихме за символ за нашия фестивал. Тя е на шест години и вече е ученичка в първи клас в чешкото училище. Говори свободно чешки и български език. Научи се да играе право хоро. Останалите хора са и още трудни, но тя не се отказва.
.
.
Нати е от смесен брак – баща българин и майка словачка. Тя е по-малкото дете в семейството, има по-голям брат Илиан. Възпитават се във всичко българско и родно и да знаят българските традиции и фолклор.
Изложихме на щанда и книгата на Стефан Иванов с неговите скици на коли, рисувани само с молив и описващи историята на „Laurin § Klement“ до наши дни.
.
.
Дойде и Миглена, майсторката на повечето мостри мартеници на таблото. Връчих и преждата с куката и за много кратко време изплете красиви мартенички… Не можа да показва дълго изкуството си. Наближаваше времето за нашета програма на сцената, с танца ни – хоро.
Хорото ни за пореден път привлече възрастни и деца тичаха към нас, за да се хванат за ръце, като се мъчеха да схванат стъпките на хорото ни.
.
.
Следобедната програма започна от 14.00 и продължи до 18.00 часа. Беше предназначена за възрастни и общностите се представихме с традиционни ястия, подготвени на малки хапки, които гостите опитваха различни вкусове и оценяваха. На сцена отново предложихме програмите си.
На следобедното си представяне Българската общност предложихме нашите си кебапчета и кюфтета, българската ни лютеница, баница, реване със сладко от рози, локумени вафли и нашия си локум.
.
.
Цялата храна трябваше да стигне за повече от хиляда души преминаващи, а това беше нелека работа за всички. Тук споменавам работата на Иван и Андрей. Доста се поизпотиха на скарата. Андрей в този ден имаше рожден ден. Почерпи, а ние му подарихме хубав подарък и торта, която си хапнахме. Анрей със сигурност ще запомни как е прекарал този рожден ден.
.
.
За останалите работата също беше напрегната. Всичко трябваше да се нарязва на малки хапки, в плата и подходящо украсени и поднесени на щанда. Бързо свършваха и отново и отново трябваше да подготвяме нови плата. Здравка донесе в глинен гювеч, традиционния варен боб, с който ни изненада, но и той бързо свърши.
.
.
За нашето участие поканихме гости, които да видят как ние, доброволците, сме се подготвили и как представяме българската традиция и култура в Млада Болеслав.
Това бяха: г-н Кирил Беровски – председател на Асоциацията на българските сдружения в Чешката република, г-жа Силвия Кръстева – председател на Българска православна общност в Чешката република, г-н Илия Иванов – завеждащ отдел „Логистика“ в „Шкода“.
.
.
Нашата програма на сцена започна с презентация: представяне на гостите; българската роза като символ на България и в какво намира приложение; традицията – как посрещат българите с питка с мед и сол (приготвената питка подадохме в края на програмата ни на публиката); символа на здравеца в нашите традиции; българската носия, с която се играе нашето хоро.
Нашето хоро и музиката, която го съпровожда, наистина привлича хората и те се включиха.
Изви се дълго хоро, а нашият байрактар няма равен. Николай е едър, снажен българин и байракът много му отиваше. Пък и е добър танцъор.
.
.
Деца и възрастни наскачаха на нашето хоро и нямаше значение, че не знаеха стъпките – бяха щастливи и омагъосани от ритъма на хорото и живеца в музиката. Не искаха да свърши, но това бе краят на програмата.
Може би точно това ни кара българите да се чувстваме толкова горди в чужбина, когато чуем нашата си фолклорна музика и се хванем на хоро… Независимо къде… Пред изумените погледи на хората… И после спират да ни гледат… Правят ни снимки или видео… Харесва им… И започват да ръкопляскат….
А българинът… На него душата сияе… Изпълва се с страхотна емоция… Изпъва тялото си… Бузите стават алени… И се чувства щастлив…Че носи българското в себе си…
И това му стига.
.
.
А за нас, доброволците, които се представихме на фестивала, ще си оставим за пореден път един красив спомен и дълбока емоция, която ще ни държи дълго след това.
Благодарим на организаторите от комисията за чужденци за прекрасното мероприятие всяка година и дадената ни възможност да покажем нашенското си.
Българското.
.
.
Ирена Ангелова
представител и говорител на българската общност,
Млада Болеслав
.
