.
Вървя по затворени улици
с надежда да намеря пролука –
вид изход, макар и прозоречен…
Мога да се измъкна чрез чудо.
Вървя и провиждам из бъдното.
А то е тъй различно от днеска.
Широки и светли са друмите,
магистрали към пътища звездни.
И хората някак запалени
от мощни космични енергии,
понесли таланта си в дланите,
изваждат доброто от себе си.
Но питам се днес в криволиците,
които преграждат живота ми,
кое ни задържа в различие
от същинските, будните хора?
Защо не отвържем талантите,
приспани дълбоко в сърцата ни,
и чрез творчество път да направим
за мечтите, чужди на граници.
Вървя по затворени улици…
Но чрез мисъл градя хоризонти,
из които животът танцува
и с човека е в пълна синхронност.
.
Калина Томова
.