Цавът данем: зов за емпатия към арменците

.

Сълза – студено ми е в топлата ти сфера.
Къде съм? Може би във мярката доколко
си моя – смъртно моя – чужда болко.

Христо Фотев, от „Книга за свободата”

За съдбата им в Нагорни Карабах един арменски приятел в САЩ ми писа, че „както винаги, арменците са сами“. („Like always Armenians are on their own.“)

Първи приели християнството за официална държавна религия през 301 година, тези толкова много добри и трудолюбиви хора пак са заплашени от агхет – арменската дума за „невъобразимо престъпление“, геноцид (гръцки, genus – род, раса, латински, сaedere – убивам). През 1895 г. и 1915-1921 г. са избити повече от един милион и петстотин хиляди (1 500 000) арменци, много други са изселени, включително в гостоприемна България – свободната граница. Какъв заряд от емоции и признателност е имало в душите на тези арменци, за да кръстят детето си Азад Сахман, което в превод от арменски означава „свободна граница” – така е кръстен бащата на известния музикант Хайгашод Агасян.

В „Произход на видовете”, на страница 36 над неговото първо „дърво на еволюцията”, Чарлс Дарвин е написал: I think. (Аз мисля.) Ние трябва да се замислим кои сме? – извисява ли се или пропада човекът, става Homo empathicus (съпричастният човек) или остава Homo necans (убиващият човек)? И „Къде отиваш, България?” (Quo vadis, Bulgaria?) – сега, когато в Европа, Африка, Азия има войни, преди дни и Азербайджан пак направи военно престъпление в Нагорни Карабах, населен предимно с арменци, повече от 100 000 от тях вече са пристигнали в Армения. „Мнозина са гладни, изтощени и се нуждаят от незабавна помощ“ – каза върховният комисар на ООН за бежанците. Арменският премиер Никол Пашинян заяви: „Анализите показват, че в близките дни в Нагорни Карабах няма да останат повече арменци. Това е пряка акция на етническо прочистване и депортация, за която отдавна предупреждаваме международната общност“.

Моят арменски приятел ми писа, че от това мнозина keep smiling американци не са разтревожени. Отговорих му: „No tiene duende (на езика на Ф. Г. Лорка duende означава „повишено състояние на емоция“, накратко, No tiene duende – „няма душа“). Усмивки, който си служат с парите – перифразирам Сократ: „Човек е душа, която си служи с тялото“.

Докато при арменците има традиция – привилегия на духовно богати хора – когато видят натъжен човек, да казват: „Цавът данем“ („Да ти взема болката“).*

На първи октомври 2023 г. арменската общност в Бургас, София, Пловдив, Варна и Русе излeзе на протестно шествие в подкрепа на сънародниците си в Република Арцах, както те наричат Нагорни Карабах. Протести, част от инициативата „Европейци за Арцах“, се проведоха по едно и също време и в Брюксел, Лондон, Виена, Стокхолм, Лион, Марсилия, Копенхаген, Мюнхен, Прага, Лисабон, Братислава, Никозия, Атина, Букурещ и други.

Ние рядко имаме на такива родолюбиви – колективни и синхронизирани – изяви на българската общност у нас и в света. Имаме обаче 14 600 неправителствени организации (до 2017 г., регистрирани НПО), които работят синхронизирано. И неродолюбиво.

„Емпатията е сила, която поддържа обществото цялостно и ние трябва да се научим да я прилагаме“. Емпатията е един от най-скъпите подаръци, които небето е дало на хората – както казва Дон Кихот за друг най-скъп подарък – Свободата.

Нашата емпатия датира от 1899 г., след първия арменски геноцид, когато в стихотворението си „Арменци” Пейо Яворов написа:

Изгнаници клети, отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик…

„Дано това е последното етническо прочистване на моя изстрадал народ. Дано това са последните “изгнаници клети”, докато великите сили гледат безпомощно и апатично“ – писа ми моят арменски приятел.

„Историята постига стабилност само чрез справедливост“ (Симеон Радев), но не с ултиматуми** за „справедлив преход“, ратифициране на конвенции и пращане на нови оръжия. Затова писах на моя арменски приятел: „Както винаги, и българите са сами“.

Д-р Георги Чалдъков

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Научих цавът данем от големия режисьор Крикор Азарян. И от големия бургазлия Саркис Перси Мушехян (накратко, Перси) – благодарение на таланта му да създава приятелска атмосфера. Клубът „Ереван”, разположен в урбанистичното сърце на Бургас, беше епицентър на моряшката, капитанската, артистичната, лекарската, накратко – на интелектуалната бохема на Бургас и неговите гости.

** Искане, което те принуждава към изпълнение, а също така със заплаха за тежки последствия в случай на неизпълнение. Но българските политици мълчат – може би не знаят, че „куражът е най-важната част на всички добродетели, защото без кураж ние не можем да прилагаме нито една друга добродетел“ – думи на Мая Анджелоу​ (1928–2014) – афроамериканката с „Heart of a Woman, Mind of a Writer, and Soul of a Poet“.

.