Д-р Иван Гаджев: ЗА БЪЛГАРСКИЯ СИНДРОМ

БЪЛГАРСКИЯТ СИНДРОМ НА РАЗЕДИНЕНИЕТО И САМОИЗЯЖДАНЕТО
/Историческа съдба и национален порок/

.

„В един анекдот се разказва как Господ, който бди за справедливото въздаване в преизподнята, попитал Тартора на дяволите, защо пред казана на българската нация няма никаква стража? Има опасност някой да се измъкне от наказанието. „Няма възможност никой да се спаси.“ – отвърнал Тарторът спокойно – „Защото всеки, който се опита, самите българи отдолу ще го издърпат обратно“. Това разбира се е черен хумор, но в него има горчива истина, отнасяща се до една от най-отрицателните черти в народопсихологията на българите – озлоблението и самоизяждането. „Я не сакам да съм добре” – казал Нане. “По-важно е на съседа Вуте да е зле.“

Самоизяждането и липсата на сговор между съмишленици става причина Дядо Славейков да напише:

НЕ СМЕ НАРОД! НЕ СМЕ НАРОД, А МЪРША,
ХОРА, ДЕТО НИЩО НЕ ЩАТ ДА ВЪРШАТ.

В „Горчиви песни“ през 1895 г. Дядо Вазов също ще сподели болката си от дивите политически страсти и пороците в българския национален характер, избуяли изведнъж след Освобождението:

НИЙ НОСИМ ПЛОДА НА СТРАШНО СЕМЕ:
ПОРОЦИ, ГНИЛОСТ, ЯЗВИ СТРАХОВИТИ!
НИЙ ВЕЧЕ СМЕ СТАРО ИЗХАБЕНО ПЛЕМЕ –
ЕДВАМ ИЗЛЕЗЛИ ИЗ ПЕЛЕНИТЕ!

От злобата, оттам произлиза основната беда. От злобата, която се е стаила в душата му, готова всеки миг да премине в агресия… В своя статия Дядо Славейков отразява окаяното състояние, в което се намирало едно събрание на Цариградското читалище на българите. Поради нехайство, на него никой не присъствал. „ГЛЕДАХМЕ И НЯМАШЕ КОГО ДА ИЗБЕРЕМ! ИЗБРАХМЕ И НЯМАШЕ КОЙ ДА ПРИЕМЕ!“- разказва Славейков.

Алеко Константинов пък пише:

„НАРОДЪТ, В КОЙТО ТИ ВЯРВАШ” – ОБРЪЩА СЕ АЛЕКО КЪМ СЕБЕ СИ – “Е РОБ: РОБУВАНЕТО Е ЗА НЕГО БЛАЖЕНСТВО, ТИРАНИЯТА – БЛАГОДЕЯНИЕ, РАБОЛЕПИЕТО – ГЕРОЙСТВО, ПРЕЗРИТЕЛНОТО ХУРКАНЕ ОТПРЕДЕ МУ – МУЗИКА! И ПАК ТОЗ НАРОД Е КЛЕТ И НЕЩАСТЕН, ТРИЖ НЕЩАСТЕН! БИТ ОТ СЪДБАТА, ОСЪДЕН ДА СТРАДА И ТЕГЛИ ОТ НЕПРИЯТЕЛИ. А ОЩЕ ПОВЕЧЕ ОТ ПРИЯТЕЛИ И СПАСИТЕЛИ… ИЗГУБИЛ ВЯРА В СЕБЕ СИ И В СЪДБАТА СИ, Е СТАНАЛ ТОЙ ПРАКТИЧЕН И ТРЕЗВЕН, ТРЕЗВЕН ДО БЕЗЧОВЕЧНОСТ. БЕЗ ПОМОЩ, БЕЗ СЪВЕСТ, СЪКРУШЕН И РАЗКУСАН ВЪНШНО И ВЪТРЕШНО, ЕТО ГО НА, ЕДНА ПЕЧАЛНА, ОТ БУРЯ РАЗКЪСАНА ОСТАНКА ОТ СТАРИ ВРЕМЕНА… ИМА ЛИ КОЙ ДА ГО СЪЖИВИ, ДА ГО ПОВЛЕЧЕ ПОДИРЕ СИ – ИДЕАЛИ! – СУЕТА, ВЯТЪР!… О, МОЯ ПРОСТИЧКА И БЕДНИЧКА, И ХИТРИЧКА И УМНИЧКА, И НАБОЖНА, И БЕЗБОЖНА, И ИЗМЪЧЕНА, И ИЗПЛАШЕНА – НО ХРАБРА БЪЛГАРИО…“

Когато запитали Елин Пелин в едно интервю, какво мисли за суспендирането на конституцията с преврата на 19 май 1934 г., той отговорил: „ПРИЧИНИТЕ СА ИЗВЕСТНИ. ТОВА Е ПАРТИЗАНЩИНАТА, КОЯТО УНИЩОЖИ ВСЯКАКЪВ ПОЛИТИЧЕСКИ МОРАЛ И ВНЕСЕ КОРУПЦИЯ И В НАЙ-ЗАТЪНТЕНИТЕ КРАИЩА НА БЪЛГАРИЯ.“ Според писателя конституцията и законите не бива да дават възможност да се спекулира и развращава народа с партизанството и демагогия и начело на управлението да изпъкват случайни и каквито да е личности.

За политическия маргинал партизанството е страст да живееш активно, дори става професия. В разказа си „ЗАНАЯТ“ Елин Пелин описва този тип българин, който научава най-лесния занаят – партизанщината. „СТИГА ДА ИМАШ УСТА, ДА СИ ИГРАЕШ С ДУМИ – ГОТОВО… И ТРЯБВА ДА ТИ ГОРИ ОГЪН В ДУШАТА. ТРЯБВА ДА ЗНАЕШ ДА МРАЗИШ, ДА ОТРИЧАШ, ДА КЛЕВЕТИШ, ДА ПАКОСТИШ, ДА ГОНИШ ПРОТИВНИКА ДО МИША ДУПКА. ТОВА Е СТРАСТ… КАТО ЛОВДЖИЛЪКА, КАТО КОМАРА, КАТО ПИЯНСТВОТО… НЕ Е ВАЖНО ЗА КАКВО СЕ БОРИШ – ДАЛИ Е ЗА ПРАВДА, ЗА ИДЕЯ, ЗА БЪЛГАРИЯ. ВАЖНОТО Е ПАРТИЯТА. ПРОТИВНИКЪТ Е ОНЯ В СЕЛОТО ИЛИ В ГРАДА, КОЙТО Е СТАНАЛ ПРИЧИНА ДА МУ ЗАВИЖДАШ ЗА НЕЩО, КОЕТО ТИ НЕ СИ И НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕШ. ЩОМ ТИ ЗАГОРИ ВЕДНЪЖ ДУШАТА ОТ ТОВА, ВСЕ ЩЕ СЕ ЯВИ ДЯВОЛЪТ ДА ТЕ ПОКРЪСТИ В НЯКОЯ ПАРТИЯ, И ТОГАВА… ПРОЩАВАЙ МИНАЛО СТРАДАЛНО.“

„Белият терор“ по време на събитията през 1923 г. комунистите наричат „Фашизъм“, въпреки че е спорно дали тогава въобще е позната добре в България фашистката идеология или е била достояние само на тесен кръг политици. Белият терор си е бил варварство и диващина, колкото и да се оправдава под претекст, че е защитна реакция на държавата за запазване на властта. Но аз си задавам въпроса: АКО ВЪСТАНИЕТО ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ 1923 г. БЕ УСПЯЛО И КОМУНИСТИТЕ БЯХА ВЗЕЛИ ВЛАСТТА В СВОИ РЪЦЕ, КАКВО ЩЕШЕ ДА СТАНЕ С „КЛАСОВИЯ ВРАГ“, т.е. БУРЖОАЗИЯТА? Убеден съм, че злобата и насилието щяха да бъдат много по-свирепи. Кървавата вакханалия до такава степен щеше да ескалира, че жертвите по време на Цанковия режим или “Белия терор” щяха да изглездат незначителни в сравнение с жертвите на “Червения терор“. Събитията след 9 септември 1944 г. потвърждават логичността на това предположение. За срам на българското племе садизмът е присъщ на бели, червени, кафяви, оранжеви и т.н. Откъде, от кой и от какъв ген на прадедите си сме тази непримирима жестокост и тези диви нрави?
Двойственият живот, КОЙТО МАСАТА ОТ НАРОДА ВОДЕШЕ ПРИ ТОТАЛИТАРНИЯ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ РЕЖИМ, бе резултат на заблудата, насаждана от идеолозите на комунизма и добре платената пропаганда, които превръщаха насилието, абсурда и лишението от храна и парични средства за минимално съществуване, в нещо напълно правилно, исторически закономерно, и научно обосновано в името на светлото бъдеще и идеалите на комунизма. Тъй като масата от народа никога не може да осъзнае кое е добро за нея, тя трябва насилствено да бъде принудена да работи за бъдещето, без да има право да живее сега добре. Трябва да бъдат жертвани няколко човешки поколения, обречени на подтисничество и нищета заради бъдещето. „Хората са толкова глупави, че трябва насила да ги водиш към щастието“ – бил казал Белински.

Кабинетно създадената комунистическа теория всъщност е критика на буржоазната капиталистическа система, но тя няма конструктивна теория и технологичен план как трябва да изгради новото безкласово общество. Затова насилието и заблудата запълниха тази празнота в теорията. Но се получи така, че те само увеличиха процеса на социална ентропия и разрушиха отвътре системата. Комунизмът се оказа утопичен, жесток и античовешки експеримент, който потвърди старата истина, че не всяко ново в социалните устройства е по-добро от старото, утвърденото в живота през вековете, въпреки своите недъзи.

Отхвърлянето на общочовешките културни ценности и национални традиции, както и отхвърлянето на общочовешките морални ценности бе една от големите грешки на комунизма.

Кое накара през месец декември 1946 г., по време на преброяването на населението в Пиринския край, българите насилствено да се отказват от българската си националност и да се записват като македонци, ако не служенето на чужда кауза от страна на БКП?

Едва ли може да се открие друга страна в света, която да е способна на такова предателство към собствения си народ. Всъщност не бива да се учудваме на това предателство, защото то е логично продължение на безродничеството на фанатиците – интернационалисти. Та самият основоположник на социалистическото движение в България, Димитър Благоев, още през 1919 г. не се поколеба да заяви открито: „АЗ СЪМ ОТ СЕЛО ЗАГОРИЧАНЕ, НО НЕ СЪМ БЪЛГАРИН. АЗ СЪМ СЛАВЯНИН!“

А неговият ученик Георги Зайков – Пирински пред американския съд преди депортирането му от САЩ заявява: „ПО РАСА АЗ СЪМ МАКЕДОНЕЦ, НО НАРОДНОСТ СЪМ ЮГОСЛАВЯНИН.“ Нито дума, че е българин.

ГОСПОДА, ИЗУЧЕТЕ ВСЕСТРАННО БЪЛГАРСКИЯ НАРОД И ВИЙ ЩЕ ГО ОБИКНЕТЕ. В НЕГО СЕ КРИЕ ПОТЕНЦИАЛНА СИЛА, НАМЕРЕТЕ ЗДРАВ ИМПУЛС И Я ПРЕВЪРНЕТЕ В ЖИВА СИЛА.

– СТОЙ! ДОЛУ РЪЦЕТЕ! НЕ ДОСЯГАЙ НАРОДА! СВАЛИ ШАПКА И СЕ ПОКЛОНИ НА ТОЗИ ИЗМЪЧЕН СТРАДАЛЕЦ, НА ТОЗИ ДЪЛГОТЪРПЕЛИВ МЪЧЕНИК, НА ТОЯ, КОЙТО ТИ ДАВА ХРАНА И ЖИВОТ, ПОКЛОНИ СЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД! ТОЗИ НАРОД, КОГАТО Е ИМАЛ СВЕТЛА ТОЧКА ОТПРЕДЕ СИ, КОГАТО МУ СЕ Е ПОСОЧВАЛА СВЕТЛА ЦЕЛ, ТОЙ СЕ Е УСТРЕМЯВАЛ КЪМ ТАЗИ ЦЕЛ, С ВЪОДУШЕВЛЕНИЕ, ДОСТОЙНСТВО ЗА БЛАГОРОДНА И НАПРЕДНИЧАВА НАЦИЯ – пише още Алеко.

За разлика от свободомислещите „прогресивни“ интернационалисти или космополити, за разлика от онези, които служеха на чужди каузи, обикновения българин, макар и да е бит, потискан, мачкан, ограбван с непоносими данъци, колкото и да е била обидата му от политиканите, той продължава да обича отечеството си. В една полушеговита, но съдържателна пародия на Вазовото стихотворение „ОТЕЧЕСТВО ЛЮБЕЗНО, КАК ХУБАВО СИ ТИ“ Елин Пелиновият шоп разкрива родолюбивата си вътрешна нагласа, въпреки причиненото му зло:

НЕКА ДА СИ ДУМА КОЙ КАКВОТО САКА,
НЕКА НИ ЛАЯТ ПСЕТА ПО СОКАКА,
АМА И РУСИЯ НА ДЯДО ИВАНА
ДА ДОЙДЕ ДА КАЖЕ: ТРИСТА ГРОША ДАВАМ!
ОТЕЧЕСТВО МИЛО, Я ТЕ ПА НЕ ДАВАМ!

След промените през 1989 г., онези леви политически сили, които служеха на чужди каузи, не можаха да разберат, че времето на политическите интриги, лъжи, демагогия, коварство и насилие е обречено да не се завръща. Народът ни е уморен от разединение, противоборства и самоизяждане. Той жадува за граждански мир, възземане нагоре, откъсване от бедността и търси осигурен живот за децата си. Трябва да се разбере от всички, че идеологията на насилието не може повече да вирее, както досега, и че програмата на марксизма и комунистическия манифест е отдавна исторически анахронизъм. Светът е коренно променен (за добро или лошо) и изисква ново мислене и нови идеи. Или както е казано в Новия завет на Светото Писание: „НИКОЙ НЕ НАЛИВА НОВО ВИНО В СТАРИ МЕХОВЕ, ИНАК НОВОТО ВИНО ЩЕ СПУКА МЕХОВЕТЕ“ /Марк 2:22/. В едно свое интервю със заглавие „ЗАЩО НЕ СЪМ КОМУНИСТ?“ известният чешки писател Карел Чапек (1890-1938) казва: „ЦЕЛТА НА КОМУНИЗМА Е ДА ВЛАСТВА, А СЪВСЕМ НЕ ДА СПАСЯВА: НА ЗНАМЕТО МУ Е НАПИСАН ЛОЗУНГЪТ НА ВЛАСТТА, А НЕ НА ПОМОЩТА. ГЛАДНИТЕ ИСКАТ ДА ВЛАСТВАТ, А НЕ ДА СЕ НАХРАНЯТ. АЗ НЕ МОГА ДА БЪДА КОМУНИСТ, ЗАЩОТО КОМУНИСТЪТ НЕ ЗНАЕ МОРАЛА НА ПОМОЩТА И СЪЧУСТВИЕТО КЪМ СТРАДАЩИЯ. ЗАЩОТО ТОЙ ПРОПОВЯДВА ОТСТРАНЯВАНЕ НА СОЦИАЛНИЯ ПОРЯДЪК, А НЕ ТОЗИ УЖАСЯВАЩ БЕЗПОРЯДЪК, КАКЪВТО Е НИЩЕТАТА… ПОЧТЕНИЯ ЧОВЕК НЕ МОЖЕ ДА ПОДДЪРЖА ТЕЗИ, КОИТО ЗАПЛАШВАТ. ПРИЗОВАВАЩИТЕ КЪМ РАЗСТРЕЛИ И БЕСЕНЕ РАЗЛАГАТ ОБЩЕСТВОТО НЕ С ТОВА, ЧЕ ИЗВЪРШВАТ СОЦИАЛЕН ПРЕВРАТ, А СТОВА, ЧЕ НАРУШАВАТ ЕСТЕСТВЕНИТЕ НРАВСТВЕНИ ЗАКОНИ.“

А духовният глава на будизма ДАЛАЙ ЛАМА (Тензин Гятсо) казва: „МНОГО ГОДИНИ АЗ БЯХ УБЕДЕН ПРИВЪРЖЕНИК НА КОМУНИЗМА И СЕ ЗАСЪПВАХ ЗА ТОВА. ЗАСТЪПВАХ СЕ ЗА НОВА ПОЛИТИЧЕСКО-РЕЛИГИОЗНА ТЕОРИЯ, СЪЧЕТАВАЩА МАРКСИЗМА И БУДИЗМА, НО В КРАЙНА СМЕТКА СЕ УБЕДИХ, ЧЕ МАРКСИЗМЪТ ПРИТЕЖАВАЩ ВЛАСТ, ЗА РАЗЛИКА ОТ ТОЗИ НА ТЕОРИЯ, Е РАЗРУШИЛ ОНОВА, КОЕТО ЛЕЖИ В ОСНОВАТА НА ЧОВЕШКАТА ПРИРОДА. МАРКСИЗМЪТ ПОВСЕМЕСТНО Е СЕЕЛ СЕМЕНА НА ЧОВЕШКА ПОДОЗРИТЕЛНОСТ…“

Миналото и традициите на един народ са като корените на дървото – ако ги няма, дървото загива. Народ без корените си също така загива. Затова онези, които се обявяват срещу изучаването на миналото на българския народ, оскверняват достойнството на този народ, а поведението им не може да се определи другояче освен като национално предателство.

Не може да се окачестви другояче освен като национален нихилизъм инициативата за издигане на паметник на ФИЛИП II МАКЕДОНСКИ в гр. Пловдив. Срамно е въобще поставянето на този паметник, независимо от това какви са мотивите. Тези „инициативни“ българи не разбират, че съвременният ни живот е пълен с динамични обрати и се движи на приливи и отливи. По някое време изведнъж може да се появят апетити за територии у някои съседи (България винаги е имала апетитни области и винаги е страдала от такъв глад на съседите си), въпреки че сега това не изглежда възможно.

В миналото, когато всеки подозира всекиго и се страхува от него, арабският поет ОМАР ХАЙЯМ казва:

НЕ СЕ ПРИВЪРЗВАЙ! НЕКА НИКОЙ ДА НЕ ЗНАЕ ТВОЯТ ПРАГ,
ПО-НАСТРАНА, СЕГА Е ВРЕМЕ ДА БЪДЕШ ХЛАДЕН КАТО СНЯГ.
ОТКРИЙ ОЧИТЕ СИ И ВЗРИ СЕ В НАЙ-БЛИЗКИЯ ЗА ТЕБ ЧОВЕК –
И ЩЕ СЕ УЖАСИШ, НАМЕРИЛ СИ НАЙ-НЕПОЗНАТИЯТ СИ ВРАГ.

У политика или чиновника, който си служи с държавата за своите егоистични цели, користолюбието често приема формата на корупция. Тя винаги се появява, когато с бездействието от управлението на държавата създава възможности за нейното покълване. Тя се нарича КЕЛЕПИР. Стремежът към келепир може да бъде облагодетелстване от лична власт в политическата йерархия, но може да бъде и угодничество към силния във властта.

Ако хората доволни от собствените си блага можеха да се въздържат от аспирации към благата на съседите си, мирът и спокойствието щяха да бъдат вечни. Оказва се обаче, че алчността у човека е вечна и ненаситна и затова в света не може да има вечен мир и спокойствие.

Омразата винаги е съществувала в българските политически нрави, през целия ни държавен живот. Задушен от омразата Вазов възкликва:

КРИЛА, КРИЛА ДА ИМАХ! – ТА ЩЯХ ДА ИЗБЯГАМ АЗИ
ОТ ТУЙ БОРБИЩЕ ШУМНО НА СТРАСТИ И ОМРАЗИ,
ДЕ МОЯТ ДУХ ПОД СКЪРБИ ПРЕГЪВА СЕ КАТ’ РОБ.
/В недрата на Родопите/

Но когато омразата използва и насилие, тя се превръща в най-тежкото престъпление. Кървавите събития през 1923 г., както и жестоките репресии и хиляди българи след 9 септември 1944 г., бяха мотивирани не само от волята на чужди господари, но и от патологичната омраза, в която са генерално заложени инстинктите на човека звяр.

ЗАБЛУДАТА е третия път към злото. Казват, че да будиш заспал лъв е опасно, но още по-опасно е да будиш заблуден човек – рискуваш да бъдеш изяден. Затова гласността на перестройката се натъкна на ожесточена съпротива, също като тази при развенчаването на култа към Сталин. Истината не трябваше да излиза наяве, защото узнавайки истината за „най-прогресивния“ строй, светът щеше да разбере за неговите ужасни престъпления. Казано е в Евангелието: „ЩЕ ПОЗНАЕТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ“ /Йоан 8:22/. Когато един народ е заблуден, той живее в лъжи, словото е изопачено, то е уморено, а духът, изпаднал в криза, страда. Но има хора, които са свикнали да живеят със заблудата, предпочитайки лъжата пред истината. Защо? Защото истината ще ги направи свободни, а те искат да си останат роби.

Най-съдбовното нещастие на един народ се случва тогава, когато задреме и стане нехаен към бъдещата си съдба, когато е уморен от политически и икономически провали, от лъжи и беззакония, изпаднал в бедност, изоставен в несигурност, незащитен от престъпен и бюрократичен произвол. Тогава изпада в апатия и опасна дрямка като в зимна снежна фортуна, каквато именно сега е налегнала по-голямата част от българския народ. Но тъй като не намирам силни думи, за да му кажа, че избавлението му от това състояние няма да дойде наготово отвън, а сам трябва да се стегне като народ и да си помогне, затуй ще цитирам пак Дядо Вазов:

ТИ БЕ ПРАВА СРЕД ТЕГЛАТА,
О, РОДИНО МОЯ.
ТИ БЕ СИЛНА В ЖЕЛЕЗАТА.
О, РОДИНО МОЯ!
……………..
ТИ СВОБОДНА СИ, НО ВЛАЧИШ,
ИСТИНСКИ ВЕРИГИ,
НАПРЕД ВЪРВИШ – НАЗАД КРАЧИШ,
ВПЛЕТЕНА В ИНТРИГИ –
Я СТРЕСНИ СЕ ДОР Е ВРЕМЕ,
О, РОДИНО МОЯ.
ДНЕС УМИРА, КОЙТО ДРЕМЕ,
О, РОДИНО МОЯ.
/Из „О, РОДИНО МОЯ“/

Към пробуждане на нашият народ е призовавал постоянно и Дядо Славейков. И тъй като „няма нищо ново под слънцето“, както е казано в книгата на Еклесиаста, ще припомня следните стихове на нашия будител, които и днес звучат актуално:

СТАНИ! ВСЕ СЪН, И ДОКОГА ЛИ?
ИЛИ ДА СПИШ ТИ СИ РОДЕН?
НЕ СТИГА ЛИ ТОЛКОЗ ГДЕТ’ СМЕ СПАЛИ
СТАНЕТЕ! ДОЙДЕ „БЪДНИЙ ДЕН“!
/Из „БЪДНИЙ ДЕН“, 1855 г./

ЧЕ БЪЛГАРСКИЙ НАРОД ЖИВЕЕ…
ТА ЗАПАДНИТЕ ПЛЕМЕНА, КОГА НА ИЗТОК СЕ ОБЪРНАТ
ДА ВИДЯТ НАШАТА СТРАНА –
И С ЛЮБОВ ДА НИ ПРЕГЪРНАТ!
/Из „НОВА ГОДИНА“, 1850 г./

На сградата на Народното събрание има надпис: „СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА“. Мъдри хора са го поставили там, за да ни напомня за нещо, което ни е липсвало.

По принцип обединението и сплотеността винаги допринасят полза, а разединението – вреда. Разделено царство и разединен дом пропадат – гласи Евангелието. Когато българите са били единни, те са печелили, когато са били вътрешно разединени, те са губели. Едно от най-ярките доказателства за това, че когато сме били единни, сме печелили, е съединението на Източна Румелия и Княжество България на 6 септември 1885 г. А типичен пример за разединение, което ни е донесло фатално нещастие е завладяването на България от османските поробители. Една от причините за това е именно разпокъсването на страната на три отделни царства: Търновското царство, Видинското царство и Добруджанското деспотство.

Разединението на българите е национална съдба, когато е причинявано отвън, но в същото време е национален недъг в политическия ни живот, от който сме страдали през цялата си история като свободен народ. Много ни е пречил в миналото, пречи ни и сега.

Разединение на основата на социален статус винаги е имало и ще има. От него са произлезли социални сблъсъци и конфликти. То е извор на морални категории като завист, ненавист, омраза, подсилени от наранени чувства за социална справедливост.

Разединение на основата на идеологии е имало и пак ще има, защото не могат да се сложат прегради и задължителни пътни знаци пред мисълта и словото. Разединение на основата на религиозни вярвания и спорове е имало и вероятно пак ще има, защото различията няма да изчезнат в бъдеще. И в християнството е имало различни ереси, противоборства, схизми, отлъчвания, разколи, анатеми и т.н. Извършвани са и много престъпления в името на вярата. Но насилствено религиозно обединение и оскверняване на храмове, както това стана през нощта на 21 и 22 юли 2004 г. в България, е позор за една цивилизована държава. И това стана възможно, защото отровата на атеизма у нас още продължава да действа. Дори нещо повече, тя е в услуга на политиката.

Разединение между политически партии и формации е имало във всички държави и винаги ще има, когато става въпрос за обединяване на хора в името на различни съсловни групови, професионални и политически интереси. Но политическо разединение на обществото по общонационални и жизненоважни за държавата въпроси не бива да има, защото винаги е било опасно и е донасяло само вреди. Макар да се среща инцидентно в историята на много народи, у нас то е постоянен недъг в политическия живот, който ни е обричал на изоставане, недоимък или бедност. Огромният брой политически партии в България, ангажирани постоянно в противоборство, са изтощавали социалната енергия, която е била нужна за градеж, до такава степен на абсурдност и социална криза, че се стига до въвеждане на безпартийния режим след преврата на 19 май 1934 г. Разбира се това е другото отклонение на политическото махало, причинено от крайностите в разединението. Но една единствена политическа сила или партия, която се смята призвана да въведе справедливост и ред, и да даде по-добър живот на народа си, колкото и да изглежда по-силна от другите политически партии, колкото и целите да изглеждат примамливи, тя самата не е в състояние да обедини всички хора около своята идея и цел. Само съобразяването с интересите и въжделенията на всички хора може да се изгражда социално равновесие и граждански мир на обществото, както и на устойчиво управление и напредък на държавата. Затова печеливша се оказа онази партия, която в своите стратегия и тактика съумее да избере най-подходящи и силни съюзници.

Ала най-вредоносно се оказа разединението вътре в една партия (или държава), когато е породено от разочарованието и обезверяването на хората, когато те загубят доверието в лидерите си, съмнявайки се в техните способности или моралните им качества или когато целите не се постигат и каузата им, за която се борят, пропада. Тогава хората се чувстват измамени и изоставени, обезверени.

Д-р Иван Гаджев

–––––––––––––––––––––

* Използвани са извадки от статията на БОЖИДАР ДИНКОВ, отпечатана във вестник „Про и Анти“ от проф. Васил Станилов

.
На снимката: Институт по История на българската емиграция в Северна Америка – „Илия Тодоров Гаджев“, чийто основател, спонсор и директор е д-р Иван Гаджев.