Снимка: dversia.net
.
Ще питам Бог за кой ли път
защо мечтите ни не стават спомен.
Емил Иванов, из „Горчив бокал“
Беше 10 ноември 1989 г. и помислихме, вярвахме дори, че комунизмът си отива от България. Първите митинги на българите, зажадняли за Свобода, бяха през 1989–1990 г., през 1997 г. – вторите, през 2013 г. – третите. Песента La Liberta на Джорджо Габер огласяше площадите, след това се промъкваше по улиците и заедно с хората се прибираше в къщите. И в душите им – там, където „Свободата се ражда и руши“ (по Христо Фотев в неговата поема „Книга за Свободата“).
Свобода, Liberta, Eleutheria, Freedom. Психиатърът Димо Станчев даде изумителния пример за мечките в парка край град Белица: „Те всъщност стоят близо една до друга, не смеят да отидат към гората, която не познават, и възпроизвеждат наученото: кълбо напред – кълбо назад, и танцуват на два крака. Да се оползотвори свободата е изключително трудно”. Тези мечки много приличат на онези българи, които страдат от агорафобия – страх да са на площадите и да протестират срещу политиците, които сащисват Родината ни.
Ноември 2023 г., неделя сутрин, около 8–9 часа. Пръснати по кафенета, българите пият първите си кафета – увертюра за обедния аператив. Оживено коментират политиката, но не вярват, че комунизмът си е отишъл. Митингите и „La Liberta“ са сантиментални спомени от първите години на демокрация в България. Защото се оказа, че сме били ентусиазирани наивници, жестоко излъгани от лукавите луканови комунисти.
Колкото повече се „демократизира” българското общество, толкова повече в него се изявяват алчност, агресия и аномия (беззаконие) – бруталните три А-та, който обичат „само себе си, парите и удоволствията“, преватизацията, корупцията, побоищата, убийствата, грабежите, изнасилванията, наркотиците… Всичко това пред очите на българската Темида, която продължава (каква лоша дума, както и „промяна“!) да е сляпа и глухоняма. Освен това, през последните 34 години доста български депутати и министри получиха научни звания (доценти, професори, академици) без научни знания, тоест с публикации предимно в български списания, които са terra incognta в огромната територия на световната наука.
Така, вместо демокрация и меритокрация (власт на заслужители със знания-и-морал), настъпи клептокрация (власт на крадците), медиокрация (власт на посредствените), ликокрация (власт на вълците), където правата на алфа вълка са по-защитени от правата на човека. И „стана България най-тъжното място в света по доход на човек“, отразено в статия на американски учени, публикувана през 2010 г. в английското списание The Economist.
Тревожно, твърде тревожно е, че написахме „точката, от която няма връщане“ – няма повече гориво в политическите и народните самолети. Така, от „45 години стигат, времето е наше“ стигнахме до 34 години стигат, времето е тяхно. Все пак, остана време и за нас – хиляди млади таланти емигрират предимно в САЩ и работят в престижни университети. Някои от тях ще станат Нобелисти – нещо невъзможно, ако останат в България. За такава емиграция има много примери от западно- и източноевропейски страни – по-добре изтичане на мозъци в САЩ и други напреднали страни, отколкото замразяване на мозъци в България!
Защо моделът, създал демокрация в Западна Европа, Северна Америка и посткомунистическа Източна Европа, не проработи само в България?
– Защото нямаше лустрация, която да направи кастрация на номенклатурчиците – и сега те и наследниците им нямаше да са политици, политолози, социолози… нито IT предприемачи, тези дни един от тях беше наречен „будител“ от една бивша министърка от ПП – какво нагло кощунство с Народните будители! И червеният трансгенерационен „будител“ стана кмет на някогашна синя София.
– Защото на върха на политическа пирамида се появиха СДС (Сергей Дмитриевич Станишев) и Георги С. Първанов. Първият, като министър-председател и 11 години председател на Партията на европейските социалисти (ПЕС) – сега евродепутат, който със съпругата си лобират български политици за ратифициране на Истанбулска конвенция, защото ЕС настоява за това. Другият – два мандата президент на РБ.
– Защото трансгенерационният комунизъм се маскира като евроатлантическа, антипутинска демокрация.
– Защото магнитофобията крепи мнозинството в НС и правителствената коалиция, наричана „сглобка“.
– Защото нямаме политици да казват „не“* на ултиматуми.
– Защото сме необразовани и бедни – избиратели и пациенти, а не изучени и здрави граждани.
Остани ни „да мечтаем, а нямаме нищо за мечтаeне“ – както пише американският поет Едуард Къмингс (1894–1962).
Все пак:
Видях българин да гони хоризонта.
Аз бях смутен
и спрях човека.
“Безсмислено е – казах аз –
ти няма никога да стигнеш хоризонта.”
“Лъжеш!” – извика той
и продължи да тича. – „побългарено“ от “Видях човек” на Стивън Крейн (1871–1900).
Ембрион на надеждата? Или ехо от бъдещето?
Д-р Георги Чалдъков
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Сутринта на 28 октомври 1940 г. гърците излизат на улиците, скандирайки όχι! (Не!). От 1942 г. този ден се отбелязва като Ден „Охи“ и е национален празник на Гърция – още един урок по достойнство за нас, българите. Той напомня за отрицателния отговор на ултиматума, предявен от Мусолини на Гърция на 28 октомври 1940 г. В ултиматума се изисква от Гърция да разреши на войските на Италия и Германия да влязат на нейна територия.
.
