Гражданинът на РС Македония с българско самосъзнание Живко Чавдаров е изпратил на 7 ноември т.г. поредно писмо до народния правозащитник (националния омбудсман) на РС Македония Насер Зибери, до Основната държавна прокуратура против организираната престъпност и корупцията и до Комисията за превенция и защита от дискриминация на РС Македония, във връзка със системна дискриминация срещу него, основана на етническа принадлежност.
Г-н Чавдаров изглежда отдавна се опитва да защити човешките си права, себе си, близките си и въобще македонските граждани с българско самосъзнание, пишейки жалби и петиции до различни ресорни институции в РС Македония, но тези жалби и петиции не спират организираната и институционализирина антибългарска политика в Северна Македония, водеща до подобен тормоз и безправия.
В писмото на Живко Чавдаров до македонски институции, което той изпрати и на нашето издание, се казва:
„…Пренасяте неверните твърдения на криминализираните кръвожадни антибългарски структури в управлението, които не са обект на моите петиции, а като премълчавате и не споменавате други се опитвате да релативизирате и прикриете държавната и системна политика на дискриминация, преследване, тормоз, унижение на членовете на коренния български народ в Република Северна Македония, в рамките на тайните антибългарски проекти на държавна и системна политика, което беше публично признато и казано от първия председател на парламента на Република Македония г-н Стоян Андов в интервю за телевизия ALSAT, а същото каза и призна и настоящият президент на РСМ г-н Стево Пендаровски в първото си интервю, дадено веднага след встъпването в длъжност като президент на РСМ ексклузивно за БНТ 1.“
„…С това поведение на г-н омбудсмана Насер Зибери може свободно да се констатира и заключи, че ако Адолф Хитлер е имал за свой „съветник“ министъра на пропагандата и разпространението на лъжите Йозеф Гьобелс, той (б.р. Насер Зибери) е имал Марян Поньевич, който е изготвил неприемливия доклад с мръсни лъжи, в който се релативизира и прикрива антибългарската системна политика на дискриминация на македонските българи.“
„…След насилствено влизане в стаята, в която лежеше майка ми, командирът на същия патрул на спецназа, въоръжен с огнестрелно оръжие, Лазе Лазаровски, над главата, над леглото в стаята, в която лежеше майка ми, с висок заплашителен тон, лаеше и викайки, я разпитвал и изисквал от нея да му отговори кой и защо я е принуждавал на стари години в писмени молби, подадени от нея до МТСП на РСМ, ОУ МССР – Гевгелия, да се обяви за българка, а за мен да му каже в кои сдружения на българските граждани в РСМ членувам. След това стресиращо събитие здравословното състояние на майка ми се влоши допълнително и се изрази с появата на други заболявания, които бързо прогресираха, и в резултат на съществуващото здравословно състояние и най-вече от стрес, претърпян през тези късни нощни часове за нея и на 03.03.2020 г., тя почина. От този ден до смъртта си майка ми вече не ме познаваше, идентифицираше ме и се обръщаше към мен, сякаш съм нейният покоен съпруг и се обръщаше към мен с името на баща ми – неин отдавна починал съпруг.“
„…След това събитие и след моите жалби до комисията за вътрешен контрол към МВР, от съпругата на тогавашния заместник-командир на ПС ОН – Гевгелия Пепи Еленски, моята доскорошна съседка Милица Еленски, която живееше и все още притежава къща на около 40 метра от къщата на майка ми и на 50 метра от моята къща, ме заплаши на два пъти да спра да пиша за съответните прояви на полицейско насилие и злоупотреба със служебно положение, служебна униформа и служебно оръжие от съпруга й или да да се преместя в България, защото луната ще ме погълне – фина заплаха от физическо ликвидиране.“
„…За да запазя мълчание и да не изисквам действия след тази присъда, имах голям брой сериозни заплахи за живота ми в дълъг период от време, от тогавашния член на УДБА-УБК-АНБ, сега „пенсиониран“ Вангел Попов – наричан Гедзо, който ме насочи да си търся правата в България.“
„…Въз основа на кой член и кой закон (публично публикуван в Държавен вестник на РМ-РСМ) местното самоуправление, компетентните местни органи, инструктирани от тайните служби в продължение на десетилетия назад, реализираха тайни антибългарски проекти в РСМ, и в съответствие с държавната и системна политика на дискриминация спрямо македонските българи непрекъснато възпрепятстваха и възпрепятстват изпълнението на окончателното и влязло в сила решение на Общински съд Гевгелия П. № 413/90 от 06/08/1990 г., потвърдено с решение на тогавашния Окръжен съд Скопие Gž. № 733/91 от 14 февруари 1991 г.“
„…Накрая повтарям още нещо, че за посочените в това възражение конкретни събития, примери и конкретни случаи на няколко десетилетия държавна и системна политика на дискриминация на етнически признак от инсталациите на тайните служби, с патологична и генетично заложена омраза към всичко българско и особено жестоко изразено към членовете на българския народ в РСМ, поради публичното деклариране на принадлежност към българския народ в РСМ, на няколко пъти съм се обръщал към МВР-комисия за вътрешен контрол, и до правителството на Република Македония, сега РСМ, и до президента на държавата г-н Стево Пендаровски и до омбудсмана на РСМ.
До момента не съм получил отговор от нито една от горепосочените институции, въз основа на кои членове на кои публично публикувани законови или подзаконови нормативни актове и въз основа на какви основателни или необосновани съмнения за извършване на престъпни или други деяния, са извършени въоръжени спец. полицейски патрули в късните часове на нощта, по тъмно, първия път влязоха насила в къщата и стаята на майка ми и, пак повтарям, убиха майка ми, втория път само на двора и не получих нито един отговор нито за какво на какво основание са ми отправени и се отправят горепосочените заплахи за физическо ликвидиране и на какво основание компетентните институции и органи на местното самоуправление на Община Гевгелия отказват да действат и да изпълнят горепосочените решения на Върховния съд на Република Македония и Основният съд на Гевгелия, както и да действа и изпълнява горепосочените решения на правителството на Република Македония, сега РСМ.“
Цялото писмо в оригинал тук: Заявление Чавдаров
Надяваме се, че г-н Живко Чавдаров няма да продължи да бъде сам в борбата му да защити себе си, достойнството си, живота си, идентичността си и че поредният пример за системен натиск и тормоз над македонски българин в РС Македония няма да бъде заглушен. Че неговият глас ще бъде чут и в България, както и в ресорни европейски и международни институции.
.
