.
Росен Петров, водещ на предаването „Тяхната история“ по телевизия Bulgaria ON AIR, е публикувал във Фейсбук следния интересен и любопитен материал:
.
.
Има ли българин, номиниран за Нобелова награда, когото да сме забравили почти напълно? Той се казва проф. Иван Николов Странски и е роден в София през 1897 година. Историята му е едно от доказателствата, че „кръвта вода не става”. Баща му Никола Странски става един от първите фармацевти у нас и е придворен аптекар и зъболекар на царското семейство, а чичо му е Георги Странски – прочутият революционер, лекар и съратник на Ботев.
От малък Иван боледува от костна туберкулоза и първоначално решава да се посвети на медицината, за да открие лек за това тежко заболяване, но после избира да следва химия. Първо завършва в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, а после става доктор на науките в Берлин. Всъщност, той е първият преподавател по физикохимия в България и е основател на българската школа в тази наука, където се създават учени от световна величина като Ростислав Каишев и Любомир Кръстанов.
Самият Странски през 1930 година е поканен да работи в Германия, където постига огромен успех. В сътрудничество с Валтер Косел полага основите на фундаменталната теория за кристалния растеж. Българинът има такива заслуги за това откритие и за неговото практическо приложение, че е наричан „бащата” или „първомайсторът” на кристалния растеж. Нещо повече. В негова чест през 1960 година с фамилията му са кръстени група минерали, открити в Намибия, а през 1965 година е номиниран за Нобелова награда за химия от Георг-Мария Шваб (Georg-Maria M Schwab).
Дали неговата работа е важна за човечеството? Да видим какво казват за приноса на Странски от Национален политехнически музей в София. Цитирам:
„Компютърните технологии се нуждаят от силициеви кристали с определена структура. Ако науката не познаваше механизмите на растеж на кристалите, нужното съвършенство на силициевите матрици в чиповете на процесорите и паметите на изчислителните машини би било недостижимо. Пример за технологично приложение на кристалите са магнитната лента и компютърният твърд диск.”.
Така че, проф. Иван Странски, поне теоретично, е поставил част от основите на една от най-големите индустрии в света. Тази, на която „скролваме”, „цъкаме” и „шерваме”. У нас, по традиция за човек с неговия произход, е низвергнат след 9 септември 1944 година, но той продължава да работи в Западна Германия, където благодарение на негови разработки повишават ефективността на процеса на рудодобив за металургията с 40%. В интерес на истината, през 1967 година му е разрешено да пътува отново до НРБ и получава признание и два ордена „Кирил и Методий”. Отива си от този свят в България през 1979 година, но е погребан в Берлин.
За какво Ви разказвам тази история? Иван Странски е учен със световна слава, с огромен принос в много важни за човешкия прогрес области. И какво излиза накрая? Германците кръщават на него Институт по физикохимия в Техническия университет в Берлин и Научноизследователски институт в Оберхаузен. Номинират го за Нобелова награда. Кръщават на него минерали, а у нас името му носи едва една улица в Студентски град в София, България. Дали минаващите по нея знаят кой е проф. Иван Странски?
.
Минералът странскиит – CuZn 2 (AsO 4) 2 е открит от Карл Хуго Струнц през 1957 г., който го наименува на Странски през 1960 г., като признание за ролята на Странски като „баща на изследването на растежа на кристалите“.
.
.
Въпросът звучи странно! Странски може да бъде „забравен“ само от тези, които никога не чували за него! Дали Росен Петров не е от тях, щом поставя въпрос за „пълно забравяне“. Странски е не само велик учен и създател на световна школа. За съжаление той е принуден да остане в Германия от „родолюбивите комунисти“. Странски е единственият, който се решава да излезе от Берлинския университет и да разговаря с немската рота, която е трябвало да пртърси сградата. Той – българинът – отклонява обиска, който би струвал живота на много укрили се вътре немци.