.
Само плебисцитът и действеният контрол може да гарантират народната воля
Автор: Славчо КЪНЧЕВ*
.
„В републиката всеки жител, правейки това, което желае, и нищо от това, което не желае, взе участие непосредствено в законодателството и ръководството, както в производството и циркулацията на благосъстоянието. Там всеки жител е стопанин, тъй като всеки има цялостна власт. Той господства и ръководи. “ (Пиер Жозеф Прудон – френски политически деятел, икономист, социолог и мъдрец)
Налице ли е републиканизмът у нас в държавното ръководство? Въпреки че то публично е категоризирано посредством самото название на страната ни като “ република „, неговите следи в общественото ни ежедневие са незабележими. Народните маси, етикирани ласкателно – и лицемерно – като “ жители „, не допират с пръст нито едно копче върху пулта за държавно ръководство, макар че те са болшинството. Това състояние не е непреднамерен пропуск от страна на властприлагащото (властимащ е единствено суверенът!) малцинство. Точно в противен случай! То е съзнателно изшутване в навън от региона на държавното ръководство, надълбоко планувано недопускане до неговите равнища, където биват взимани окончателните решения за обществено-политическото развиване на България.
Всъщност, тази интервенция за обезправяването на моите сънародници, непринадлежащи към (псевдо)елитарното малцинство, е изкусно камуфлирана. В общественото пространство политолози, социолози, историци и още представители на обществознанието нападателно постановат изказванието (добре заплатено!), че народоволието пълноценно, неоспоримо и задоволително господства по време на изборите. През останало време на междумандатните интервали на жителите се предписва и – постанова чрез целия наказателен капацитет на закона – да се подчиняват на античната латинска поговорка “ Ne supra crepidam sutor iudicaret “ ( “ Обущарят не трябва да съди по-високо от своя шаблон “ ). Или казано с думи елементарни и мисъл пределно ясна:
Всяка жаба да си знае гьола!
По този въпрос френският мъдрец и публицист, един от представителите на Просвещението и идеолог на дореволюционната дребна буржоазия Жан-Жак Русо (1712-1778) е безапелационен: “ Английският народ мисли – отбелязва той, – че е свободен; той надълбоко се лъже, тъй като е свободен, единствено до момента в който избира членовете на парламента; свършат ли изборите, той е плебей, той е нищо. “ ( “ За публичния контракт „, Книга трета, гл. 15)
Безспорен факт е, че представителната форма на държавно ръководство, в случай че не е съчетана с механизъм за надзор и наказания от страна на жителите по отношение на трите сфери на властприлагане, им дава единствено по един ден, в който те не са в ролята на “ идиоти “ – в истинското старогръцко значение на думата, което и Аристотел употребява: “ човек, който не взе участие в политиката и живота, без обществени умения „. По този метод (псевдо)елитарната каста си основава конюнктура, удобна за удовлетворяването на нейните упоритости от материално и/или психическо естество. Най-често и от двете.
Всъщност, разликата сред представителната форма на държавно ръководство, показана и в България от нейния неолиберален вид, и републиканската парадигма е освен кардинална, само че и антагонистична.
Както написа Режи Дебре в своето политическо есе “ Вие демократ ли сте или републиканец? „: “ Всяко ръководство, колкото и стеснен да е неговият небосвод, почива върху избрана концепция за индивида. Дори и да не го знае, републиканското ръководство дефинира индивида като рационален по своята същина, роден, с цел да отсъжда и да разисква в естетика със своите себеподобни. Свободен е единствено този, който доближава до владеене на себе си, в единодушие на деяние и слово. Демократичното ръководство държи на това, че индивидът е по същността си произвеждащо животно, родено, с цел да фабрикува и търгува. Свободен е този, който има. Свободен е този, който има богатства – бизнесмен или притежател. В единия случай политиката ще има преимущество пред стопанската система, във втория стопанската система ще ръководи политиката. “
Каква е философията на републиканското ръководство? То съставлява, казано с политологична терминология, присаждане на компетентността на специалистите върху дървото на националния суверенитет, в контраст на обстановката с така наречен представителна народна власт, при което върху ръководството на “ настойниците “ или “ квазинастойническите “ институции са накачени декорациите на “ демокрацията „.
Кои са теоретичните детайли
които биха могли дейно и рационално да бъдат незаобиколимата основа на едно републиканско ръководство в България?
Първо: Основният закон би трябвало да бъде признат, или след това, в случай че се постанова в него да бъдат осъществявани промени, това да бъде направено единствено чрез обществен плебисцит. Плебисцит, а не референдум. “ Плебисцит “ произлиза от политическата процедура на античната Римска република, от “ plebis citum „, които съчетават “ plebis „, т.е. “ плебс „, “ национални маси “ + “ scitum “ – “ определение „, “ решение „. Докато плебисцитът е наложително решение за държавното ръководство, то референдумът, чийто смисъл е от новолатински, тъй като е липсвал в политическата процедура на античната Римска република, произлиза от “ re-fero “ – “ предавам „, “ оповестявам “ мнение.
Вторият детайл за присъединяване на националните маси при взимането на окончателните решения за обществено-политическото развиване на която и да е страна, в това число и България, е внедряването на гражданските начинания при правенето на нормативната база. Като праговете за отпочване на сходни процедури да бъдат доста по-ниски, в сравнение с понастоящем са регламентирани. В Швейцария да вземем за пример, за инициирането на смяна или за приемане на нов закон са стартово нужни 50 хиляди подписа. Уви, у нас прагът е 400 хиляди души. Освен това, което е извънредно значима кардинална разлика, в Швейцария няма ограничаване кои обществени области могат да бъдат подложени на националното законотворчество, до момента в който у нас член 9, алинея 2 от Закона за директно присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление постанова редица ограничавания, като разказва необятна територия на възбрана за националното законотворчество.
И в случай че за смяна на главния швейцарски закон, т.е. на конституцията, стартирането на процедурата е единствено чрез 100 хиляди подписа, то редовият български жител би могъл да види сходно свое присъединяване единствено през крив макарон, изключително когато въпросите са от компетентността на Велико Народно заседание.
Бариерите по отношение на националното волеизлияние
у нас са спуснати и по две други посоки. Срокът за иницииране на така наречен референдум в България е единствено 6 месеца, до момента в който в Швейцарската конфедерация той е три пъти по-дълъг, т.е. има по-големи шансове да бъдат събрани нужното количество подписи за пускане на съответната процедура.
Освен това, с цел да бъде годен резултатът от референдум у нас (в позволените за разискване области), е належащо участниците в гласуването да не са по-малко на брой от пусналите бюлетини в урните при последните парламентарни избори. Именно по този начин беше прецакан резултатът от референдума, иницииран от Слави Трифонов – не доближиха към 12 500 гласа.
В алпийската република няма регламентирана изборна квота за най-малък брой участници. Условието националната воля там да бъде зачетена е половината плюс един швейцарски жител от участвалите в процедурата да са дали позитивен избор, колкото и да са те. Като, заради конфедеративното устройство на страната, има условие половината кантони като обособен брой гласове също да са одобрили предлагането или предложенията, защото в Швейцария нормално се прави изява на националната воля по едно и също време по няколко въпроса за разискване.
Напълно единодушие със сентенцията на древноримския оратор, юрист и политически деятел Марк Тулий Цицерон (106-43 година пр.н.е.): “ Res-publica est res populi „, т.е. “ Държавните каузи са дело на народа „.
Освен това свое значение, съчетанието “ държавни каузи „, “ res-publica „, има смисъл и на: 2. държавна благосъстоятелност, хазна; 3. държавни интереси; 4. страна, общество, държавно устройство; 5. политическо състояние. Независимо кое от смислите на “ res-publica “ се вземе поради, сентенцията на Цицерон постановява, че всички те са “ дело на народа „.
Но главният ключ за гарантиране на републиканизма в държавното ръководство в изискванията на представителна форма на управление на държавните каузи е съществуването на активен механизъм за управление на осъществяването на народоволието. Тази гаранция може да бъде единствено една. Изразена е действено в 18 от щатите в северноамериканския континент. Такова право имат даже жителите на “ недемократичната “ – съгласно неолибералите – Венецуела, закрепено в нейната конституция. Там е допустимо гласоподавателите чрез плебисцитна процедура да отзовават лица, заемащи обществени постове, преди да са им изтекли съответните мандати.
Източник: duma.bg
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Авторът е ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България.
