.
Автор: Проф. Лозан Митев
.
.
Защо днес почти нищо не знае за Българската национална спортна федерация / БНСФ? На този въпрос отговорите започват от третия брой на вестник „Народен спорт“ (орган на спортна власт през комунистическия режим) през далечната 1944 г., преминават през празните папки от унищожените и прочистени архиви на спортните организации, завършват с политическата автоцензура по време на комунизма и с това обясняват отсъствието на интерес и историческо съзнание сред спортната общественост и медии към тази заслужила организация днес.
„Народен спорт“ в поредица от няколко материали през 1944/45 г. засвидетелства началото на унищожението на първата национална спортна организация в България – Българската национална спортна федерация, която със своя девиз и дейност „Чрез спорта за Родината“ застава като препятствие по пътя за съветизацията на спорта у нас, осъществявана от Централния спортен съвет (поделение на просъветската власт на комунистите в страната, представена като Отечествен фронт).
„Изгонени са Ив. Батемберски, Дочо Христов, Стефан Гайдарски, Симеон Кисьов и камарилата от БНСФ. От ловната организация “Сокол” – Георги Шишков, Н. Недков, Ив. Соколов, Пане Бичев. БТС – Божко Ковачев, Стефан Попов, Ив. Янков. Изритани са безвъзвратно хамелеоните и хората на личните облаги Борис Разсолков, Станчо Кехлибаров и антуража им.
Няма вече Стефан Чапръшиков, Димитър Мишайков, Райко Алексиев от ски съюза. Едни сами свършиха със себе си, други чакат думата на народния съд, трети избягаха със своите кафяви приятели.“ (в. „Народен спорт“, бр. 3, 9.10.1944 г.)
Обект на унищожение е не само ликвидирането на ръководителите на организацията по места и в София. Централния спортен съвет, съвместно с комитетите на Отечествения фронт и Народната милиция – ръководени от комунистическата партия и указания от Москва, пристъпва към фактическата ликвидация на спортните организации, които не приемат наложените политически ръководства – БОК, Тенис съюза, множество клубове и дружества в страната на БНСФ, на СБГД „Юнак“, Колоездачния съюз и др. Новата власт иззема архивите, документацията, материалните активи – спортни съоръжения, вестници, материали, предмети, библиотеки и др. Огромната част от тях са разграбени, документите са иззети и засекретени в милицията, или направо унищожени.
“Апел
1. ДА се разгонят фашистките ръководства и да се изберат вр. ръководства, съставени от привърженици на ОФ.
2. ДА се изнесат канцелариите и всички книжа, архиви, екипи и др. Там, където е нужно, да се потърси помощта на НМ.
Временна управа на БНСФ: ген. Владимир Стойчев председател, д-р Сп. Хубенов, Анг. Михайлов, Георги Иванов, свещ. Богданов, Хр. Дионисиев, Богдан Ташев, Боян Димитров, Ат. Атанасов, Андрей Лазов, Георги Стоянов.” (в. „Народен спорт“, бр 4, 16.10.1944 г.)
Но най-важното, което не се публикува, а остава само в заповедите на режима, се свежда до конфискация на имущество, изземване на налични пари и експроприация на банкови сметки. В заповедите и писмата, издавани от ЦСС, запазени в Централния държавен архив, са препълнени с указания, в които главното е издирване за конфискация на пари, имущества и ценни предмети.
Ето защо днес, дори и най-запознатите спортни деятели и ръководители у нас, да не говорим за спортистите и обществото, не са чували нищо за Българската национална спортна организация. А откъслечните сведения на отделни журналисти и изследователи, основани само на ограничени сведения, не могат да формират системно познание и представа за БНСФ, а дават основание само за неадекватни коментари, становища и идеи, свързани с ексцентрични проекти и начинания по повод организацията.
.
Целенасоченото унищожение на БНСФ, както и на всички останали организации за телесно възпитание и спорт в годините на комунистическия произвол, за да се наложи съветска колониална хегемония в нашата култура, включително и в спорта, е изисквало отстраняване на нашето съзнание за миналото, ценностите и постиженията на нашето общество преди комунизма. И тази власт е успяла. Днес ние нямаме познанието, отношението и вътрешната емоционално-ценностна нагласа за приемственост, за принадлежност на тази част от спортната ни култура към нашите постижения, действителност и идентичност и затова 100-годишнината на БНСФ остава без значимост.
Защо и как бе създадено първото национално обединение на спортните организации в България? Спортното движение в България се създава въз основа на два важни благотворни фактора.
На първо място, това е огромното културно богатство в областта на телесната култура, което изграждат у нас Швейцарските учители от края на 19 век, създавайки организационната основа на граждански тип младежки организации, наречени Гимнастически дружества „Юнак“, през които за 20 години преминава почти цялата градска младеж в страната. И на второ място – въвеждането на нашата страна на изключително напредничава концепция за развитие на телесната култура, основана на идеята за универсалното практикуване на двигателна активност, чрез състезания и системна двигателна подготовка по лека атлетика, тежка атлетика, фехтовка, плуване, туризъм, включително и игри с топка – баскет, футбол и др.
.
В тази среда у нас започва разпространението на модния английски дух на свободни младежки спортни клубове, по образеца на ученическите/колежански спортни клубове в Англия, които основно практикуват игри с топка, лека атлетика, гребане, бойни спортове, конна езда. Тази младежка мода започва у нас, пренесена от Роберт колеж от 1907 г., но трайно се установява след Балканските войни като устойчиво явление в лицето на първите спортни клубчета у нас в София, Варна, Пловдив, Русе. Именно в тези градове се изграждат и първите градски обединения на тези клубчета с цел провеждане на състезания, и то предимно по модния тогава футбол.
.
Първите младежки махленски клубчета
Организационното развитие на тези клубчета в устойчиво спортно движение се дължи на дейността на Българското офицерство. Главната причина за това е обстоятелството, че с подписването на Ньойския диктат армията е унищожена, а Българското офицерство, въпреки доблестното си поведение по време на войните, е подложено на редица унижения от новосформирата власт в страната и е принудено да напусне обществената сцена. Военните създават нелегална организация – Военния съюз, който на първо място си поставя задачата за опазване на Българската национална независимост и да полага грижи за възпитанието на Българската младеж в духа на националните идеали и ценности, като работи за нейното духовно и физическо закаляване чрез нови форми на възпитание.
.
.
Тази нова форма на възпитание военните виждат в спорта като средство за издигане духа, здравето и качествата на нашата младеж. В тази връзка офицерството организира спортен клуб „Атлетик” (1919 г.), преименован в „АС 23”, а по-късно и Българския народен спортен съюз (1921 г.), и Софийска спортна лига (1921 г.). Офицерите създават и областни спортни лиги във Варна, Пловдив, Плевен, Враца и др.
.
„Опразнените казарми бързо бяха заменени със спортните игрища, на които Българската младеж се подготви да остане верна на националните идеали и прегърна девиза „Чрез спорта – за родината”. В спортните клубове се изграждаше новият български младеж, с безкрайна любов към родината си, с високо съзнание за дълг към държавата си и с предана верна слубжа на своя любим Цар.” („В навечерието на 20-годишнината“ – издание на БНСФ, 1942 г.)
Главна заслуга за развитието на спорта имат офицерите Никола Карагьозов, Тодор Новаков, Георги Исаев, Тодор Зъбов, ротм. Златоустов, Славейко Василев, Ефтим Китанчев, Александър Дякович, Ангел Друмев и др. Те са в основата на обединението на спортните съюзи и лиги в различните градове, създавайки Български народен спортен съюз – една организация, която фактически представлява обществена форма за изява на учредената тайна организация Военен съюз. Дейците на Военния съюз използват прикритието на спортната деятелност като основание за легитимация при придвижването на офицерите членове на тайната организация в страната, при организацията на спортни прояви или учредяване на спортни клубове.
Насърчаването на новосъздаващото се спортно движение идва преди всичко отвън, като решаващо значение за това има провежданата пропаганда с помощта на външни средства, чрез издаването на вестник „Спортен лист” от 1921 г. и по-късно „Спортен преглед” и в. „Спорт” 1923 г., които в първите си години следват медийната политика и са подпомагани от френската спортна преса през този период. Интересен факт е, че тези издания са били финансирани от френски застрахователни компании за определен период от време и по същество отразяват типичния облик на френското спортно издание Л’Ауто като жълта преса, основани на сензационни кратки съобщения и изобилно онагледяване. (Спортъ. Зората на бълграската журналистика 1924-1944 г. София, 2014 г.)
.
.
От особено значение за изграждането на БНСФ има поканата, отправена от Международния олимпийски комитет през 1923 г., за участие на България в VIII Олимпийски игри в Париж през 1924 г.
Пиер дьо Кубертен, вземайки под внимание участието на Българска държавна спортна делегация на Първите олимпийски игри през 1896 г., въпреки забраната за участие на победените в Първата световна война страни, настоява за изграждането на Национален олимпийски комитет в България, за да може да участва в Олимпийските игри през 1924 г. В поканата-изискване за участие в VІІІ олимпийски игри през 1924 г., ръководителят на организационния комитет граф. Жустиниан Клари, чрез Димитър Станчов – член на Международния олимпийски комитет за България и посланик в Лондон, изпраща по дипломатически път писмо-предложение, с което да се ангажира правителството с изграждане на НОК в България. Поради близките си връзки с външно министерство, офицерите от Българския народен спортен съюз получават правото да създадат Български олимпийски комитет (БОК) на 30 март 1923 г.
Участието ни в олимпийските игри през 1924 г. е важен въпрос с политическо значение за България. Това е международна проява, с която нашата страна преодолява международната икономическа, политическа и културна блокада след войната. Ето защо се налага цялостно обединение на всички спортни организации, с посредничеството на МНП и МВнР, и на основата на компромиси, както и мобилизация за достойно представяне на нашите спортни сили в Париж. Ето защо, създаването на БОК се привръща в катализатор за развитието на спортното движение в България, с необходимост от национално обединение. Но понеже БОК се явява общонационална организация на всички организации за телесно възпитание като Съюза „Юнак“, Колоездачния съюз, организацията автомобилистите, Тенис съюза, Жокей клуба и др., които имат свои специфики, това налага създаването на самостоятелна национална организация за универсално развитие на спортната дейност.
Инициаторите за създаване на самостоятелна национална спортна организация са силно повлияни от идеите и практиката в Европа. Там все по-ярко се очертава влиянието и ролята на спортните съюзи на мястото на гимнастическите движения, които до Първата световна война имат доминиращо значение за развитието на телесната култура.
.
.
Не по-малко важен фактор е и разпространяваната спортна идеология като по-добър път за утвърждаване на идеала за хармонично развита личност на атлета, за пълноценно негово морално възпитание чрез средствата на спортното състезание, а не на гимнастическото обучение.
Инициаторите за създаване на отделна спортна организация провеждат кампания за изграждане на градски спортни лиги и федерации през ноември 1923 г. и агитират за създаване на спортни клубове в цялата страна, които да са във връзка със Софийската спортна федерация, ръководена от БНСС, поела инициативата за обединяването на всички структури. Общият конгрес на спортното движение у нас се провежда на 16 и 17 декември 1923 г. На него присъстват делегати от всички създадени Спортни лиги и области в царството: Софийската спортна федерация, Северобългарската спортна лига, Русенски спортен съюз, Пловдивска спортна лига и Югозападнна спортна лига.
.
На свикания учредителен конгрес на новосъздадените спортните клубове по иницатива на Българския народен спортен съюз, тази организация се саморазпуска и на негово място се учредява Българска национална спортна федерация. Тя поема отговорността за изграждане на цялостна организация на спортното движение, с цел развитие на спорта сред нашата младеж и достойно представяне на нашите спортисти на международното спортно поле. В идеологическо отношение БНСФ възприема концепцията за развитие на аматьоризма и олимпийските принципи, считайки, че общественото значение на спорта е да възпитава младото поколение в морални и граждански добродетел.
За председател на организацията е избран зап. капитан Димитър Иванов, който до края на живота си е всепризнат ръководител на спортното движение у нас. След него, председатели на БНСФ са Тодор Кожухаров, Лазар Попов – изтъкнат спортен деятел и културен деец, а в последния период от развитието на организацията – Иван Батембергски – народен представител (всичките убити от комунистическия режим).
Председатели на БНСФ: Димитър Иванов, Тодор Кожухаров, Лазар Попов и Иван Батембергски
.
БНСФ въприема принципа за изграждане и развитие на универсални спортни клубове, в които да бъдат застъпени всички модерни спортове, по подобие на клуба „АС 23”, в които да се изграждат секции по спортове като футбол, баскетбол, волейбол, атлетика, бокс, вдигане на тежести, плуване, тенис, ски, хокей на трева, хазена и др. На второ място БНСФ поема отговорната мисия за изграждане на национална организационна структура чрез създаване на спортни области в територайлно отношение по подобие на вече утвърдения модел на Съюза на Българските гимнастически дружества „Юнак“.
.
.
Във функционално отношение БНСФ изгражда комитети/съюзи по видове спортове, създаване на треньорски и съдийски институции, администрация, свързана с картотеката и статистиката, комисии за строителство на спортни игрища. Този организационен модел ясно показва заимстването на опита и примера в Европа, но функционирането му се ограничава до голяма степен от стихийния и доброволен модел на работа на неговите функционери, които нямат опит, средства и теоретически познания, за да го приложат ефективно. Именно поради това, развитието на спортната дейност е страдало от редица слабости, често формиращи неравномерност, непълноценна дейност и чести конфликти между спортните клубове и дейците, видно от обсъжданията по време на годишните конгреси на организацията.
Първите стъпки в дейността на Федерацията са свързани с провеждане на национален шампионат за подбор на олимпийски отбори за 1924 г. по видове спортове, с което федерацията поставя началото на националните/държавни първенства.
БНСФ подготвя първите национални футболен и лекоатлетически отбори, които взимат участие в Олимпийските игри през 1924 г. Във връзка с това е поканен и първия треньор в България – Леополд Нич, който тренира футболния ни отбор.
.
Резултатите от участието ни в олимпийските игри са ярка картина на едва прохождащия спорт в България, който се развива в изключително неблагоприятни условия. Освен липсата на треньори, игрища и финансиране, трябва да се спомене, че първоначално БНСФ дори няма свое помещение, като ползва съвместно с други организации една стая под наем като канцелария. Нещо повече, спортни организации влизащи в БНСФ до 1925 г. запазват своята организационна и финансова самостоятелност. С извършване на реформите от ІІ конгрес през 1925 г. организацията изгражда единна организационна структура. След като първоначално са изградени 7 спортни области, до края на дейноста БНСФ изгражда общо 19 области със свои поделения на градско и селско равнище, основата на които са универсалните спортни клубове. Спортни области през 1943 г: Балканска, Беломорска, Битолска, Варненска, Видинска, Врачанска, Добричка, Плодивска, Плевенска, Рилска, Русенска, Скопска, Софийска, Старозагорска, Тунджанска, Търновска, Хасковска, Черноморска, Шуменска. Така постепенно спортното движение се разраства по численост като през 1929 г. съществуват 83 клуба с 6 231 картотекирани и 5 744 некартотекирани състезатели, през 1932/33 г. – 141 клуба с 10263 картотекирани 10123 некартотекирани спортисти, а през 1943 г. – 734 клуба с 65 226 спортисти.
.
.
Интересен е фактът, че днес в една голяма част от градовете на България няма достатъчно историческа документация и познания за първите спортни клубове, тъй като по време на комунистическата спортна историография се утвърждава идеологическата норма да се споменават само спортни клубове, които са създадени на политическа основа към комунистическата партия. Това е довело до изкореняване на съзнанието и ориентирите за начало и значимост на спортната дейност в страната от тази епоха, което се нуждае от много задълбочена поправка.
.
С развитие на стратегията за пълноценно изграждане на териоториална организационната структура на Българския спорт, БНСФ провежда системни мерки за увеличаване на спортовете, които се развиват в нея. Федерацията създава централни съюзи или комитети по видове спортове- футбол, лека атлетика, игри с ръчна топка (баскетбол, волейбол и хазена), тенис на маса, кънки, плуване, ски, борба, бокс, вдигане на тежести.
.
.
В тази дейност БНСФ среща непреодолими трудности, както от страна на другите спортни организации като Морския сговор, СБГД „Юнак“, Тенис клуба и др., така и в собствените си редове, поради това, че отделните спортове като футбол и лека атлетика за определен период от време напускат федерацията.
.
С реформите от 1938 г., в които се засилва влиянието на отрасловите съюзи по видове спорт, БНСФ решава проблема, като Висшия спортен съвет, който като ръководен орган на БНСФ поема само въпросите, свързани международната дейност, взаимодействието с държавните институции, сътрудничеството с други спортни, културни и обществени организации, спортния арбитраж и строителството. Съюзите имат относително голяма самостоятелност при техническото ръководство на състезанията, тренировъчния процес, администрирането и финансирането на дейността. Така БНСФ запазва своето единство и се превръща в една модерна спортна европейска структура.
.
В своето 21-годишно развитие БНСФ има важно значение за развитието на спортния живот в страната, които са фундамент на нейната политика. Федерацията следва неотклонно в своята дейност няколко основни направления:
1. Изграждане на система от градски, областни и национални първенства по застъпваните видове спортове.
2. Провеждане на постоянна кампания за сътрудничество с Българското училище за включване на спорта в образователните програми и въвеждане на всекидневни занимания със спорт. Провеждане на система от училищни спортни първенства.
3. Провеждане на културно-просветна дейност и обществена пропаганда на спорта сред цялото общество, чрез свои печатни органи и водещите печатни издания и радио.
4. Приобщаване на всички държавни институции за делото на спорта – Министерство на народната просвета – Службата за телесно и държавно гражданско възпитание, Министерство на войната, Министерство на обществените сгради и др.
5. Активна дейност за развитие на спортното и младежко законодателство.
6. Системно участие в международния спортен живот като израз на стремежа за достойно представяне на България.
7. Строителство на спортни игрища и стадиони.
8. Работа за създаване на Академия за физическо възпитание и курсове за подготовка на спортни специалисти.
.
.
В краткото си съществуване БНСФ провежда няколко важни инициативи и постига успехи на полето на спорта, които са принос в нашата спорта култура. Най-важната заслуга на федерацията е органицацията и провеждането на система от състезания на национално, областно и местно равнище за мъже, жени, юноши и девойки. Особено значение в това отношение има провеждането на Общобългарските спортни събори в Добрич и Скопие през 1942 г., които имат характер на универсални национални състезания по подобие на олимпийските игри.
БНСФ създава Юношески спортен съюз, който осъщесвява широкомащабна дейност за развитие на спорта в училищата. БНСФ се включва активно в подготовката на Българските олимпийски отбори за олимпийските игри 1924, 28 и 1936 г. Федерацията дава идеята, която е подкрепена от БОК, за провеждане на Балканската купа, а по-късно и на Балканските игри, Балканския десетобой и др. БНСФ е член на ФИФА, ИААФ и получава признание от ФИНА – международната федерация по плуване. Федерацията провежда два курса за подготовка на спортни инструктори, издава специална спортно методическа библиотека и поддържа спортните периодични издания „Спортен преглед” и „Спорт”.
Една от особеностите на дейността на БНСФ е свързана с доброволния характер и дейност на деятелите на БНСФ. Днес едва ли може да се повярва, че тази организация до 1929 г. не е имала платени служители. През 1938 г. това са били общо 3 лица, а 1943 г. – 7 лица, предимно технически специалисти, счетоводители. В тази връзка прави ярко впечатление поддържането на високите хуманни идеали в спорта чрез изтъкване на преден план ценностите на доброволчеството, на аматьоризма и честната игра, борба срещу упадъчните тенденции на търгашество/комерсиализма, залагания, договаряния, насилие, измами в спорта.
.
Друга важна особеност на БНСФ е подчертано националния облик на организацията, която поставя широк спектър от възпитателни цели в работата с изграждане на младото поколение на България – чрез спорта за величието на своето отечество. БНСФ е организация с ярко изразена обществена позиция по националния въпрос и във връзка с това сътрудничи с всички обществени организации, имащи отговорна национална позиция – Съюза на запасните офицери, Съюз „Родна защита”, Български кино университет, Българска филмова студия, Български национален студентски съюз, Съюза на инвалидите, Дружество за единение на младите славяни, Съюза за закрила на децата, Съюза на културните и професионални организации и др., Всенародния съюз „Отец Паисий”. БНСФ подпомогна морално и материално особено акцията на 27 ноември срещу Ньойския договор, както и взима дейно участие по пренасяне на Свещенния огън във връзка с честванията на 1000-годишнината на цар Симеон. В условията на ІІ световна война БНСФ полага огромни усилия за поддържане на спортния живот в страната и за разпространение на спортните организации, особено в Добружда, Македония, Западните покрайнини и Тракия. Обективно, обаче, организацията среща изключителни трудности, поради въвеждане на ограничения в придвижването в страната, мобилизацията на голяма част от спортните деятели и спортисти във войската. От друга страна, БНСФ е поставена в подчинено положение от държавната организация на Българската младеж „Бранник” и, под влияние на политическата конюнктура, е принудена да извърши обединение със Съюза на Българските гимнастически дружества „Юнак”, за създаване на единна спортна организация под държавен контрол.
.
.
Краят на БНСФ
.
Краят на БНСФ настъпва на 9 септември, с устоновяване на комунистическия режим в страната, който подлага на незабавни репресии ръководството на федерацията – проведена е разправа с Иван Батембергски, Дочо Христов, Лазар Попов, Александър Дякович и др, които са убити. Самата организация е принудена да проведе повсеместни изборни събрания за определяне на ръководства, излъчени от партийните листи на ОФ партиите – РП, Звено, БРСДП, БЗНС. Тези клубове, които отказват да изберат активисти на ОФ, биват разтурени. БНСФ е поставена под пълно политическо ръководство на създадения от Отечествения фронт Централен спортен съвет (ЦСС). Същевременно този съвет забранява издаването на спортните издания, провеждането на спортни състезания, обществени инициативи, събрания и др. По-късно, в началото на 1945 г., ЦСС принудително обединява БНСФ и Съюза „Юнак” в единен Народен съюз за гимнастика и спорт, който се превръща в идеологически сателит на новосъздадената власт.
.
Комунистическата власт наложи забрана не само върху организациите за телесно възпитание и спорт до 1944 г., но и върху тяхното наследство, като унищожи създадените от тях библиотеки, музейни сбирки, архиви. В общественото пространство тези организации бяха сатанизирани като фашистки, реакционни и шовинистически, като инструмент на буржоазията за господство над работническата класа. С това комунистическият режим доведе до отстраняването на спомена и съзнанието, че нашето спортно движение има зад гърба си достойна история и оригинален опит, съобразен с особеностите на нашия национален характер и обществено устройство.
.
.
Целта на тази кампания е подготовката на обществото в България за безпрепятствено и пълно приемане на съветския модел телесна култура, наричан „физкултурно движение“, по подобие на модела на културната колонизация на републиките от Съветския съюз. Съобразно идеологическите норми, думите „спорт“ и „спортист“ се възприемат като буржоазно реакционно понятие и дейност, което довежда до пълното отрицание и сатанизация на всичко създадено у нас до идването на просъветския режим на власт. Предприетиете репресивни мерки и вандалското унищожение на всичко, създадено от БНСФ и другите спортни организации, създаде едно ново поколение, наречено „физкултурници“, които дълго време възприемаха състезанията и спорта като поле на идеологическа война. Физкултурното движение издига като възпитателна ценност класовата борба с импераилизма, капитализма и проявите на национален шовинизъм, а младите хора чрез инструментите на „доброзорни“ мерки – да бъдат обхванати задължително в масовите физкултурни организации, за да се подготвят за труд и отбрана.
Унищожението на БНСФ, както и на другите спортни органазиции до 1944 г., нанася тежки поражения върху Българската спортна култура като прекъсва изцяло традициите, изменя ценностната система в спорта, определя нови цели и стратегии за неговото развитие. Тези насоки, обаче, отразяваха ценности и традиции, внесени декретно от Съветския съюз, които са неприсъщи и неприложими за нашия народ и поради това, само след 10 години на безплодни експерименти, спортните власти в социалистическа България бяха принудени да се върнат към опита, организационната структура и принципите на спорта, които бяха създадени и развити от Българската национална спортна федерация. Макар и под партиен контрол, се пристъпи към възстановяване на универсалните спортни клубове чрез създаване на дружествата за физическа култура и спорт и БСФС през 1957 г., премахването на съветския тип Доброволни спортни организации по социално-ведомствени признаци – „Динамо“, „Спартак“, „Урожай“, „Строител“, „Червено знаме“ и др. и създаване на отраслови съюзи по видове спортове – националните спортни федерации. И не на последно място – стана ясно, че спортът не може да се развива у нас, подчинен на идеологическите ценности, и бе възстановена идеята той да служи за изява на националното достойнство на българите.
Съдбата на Българската национална спортна федерация е горчив урок за днешните и бъдещите поколения спортисти и спортни деятели, който може да бъде осмислен, ако имат достатъчно високо съзнание и култура да търсят основните принципи, традиции и насоки в развитието на спорта като социално-културно явление в България във всяко едно време и при всяка една инициатива. Това е особено необходимо днес, когато съществуването на националния спорт се тресе от вътрешни кризи и няма социално призната и легитимна ценностна ориентация и стратегия. Ето защо, в такива моменти примерът на миналото, и то от епохата на Българската национална спортна федерация, е един от източниците за изхода от съвременна безпътица.
Важното е да се усвоят идеите, принципите и организационната система на ръководство и сътрудничество между държава и обществото, важното е днешните спортни фактори да осмислят моралната и социалната мисия на спорта, който има смисъл само, ако работи за изграждане на цялото младо поколение в страната, за да го предпазва от пороците и заплахите на неговото развитие. Превръщането на спортните организации в инструменти за финансово облагодетелстване за сметка на здравето на младите хора, в механизъм за корупция, за прикриване на криминални практики и безпринципни котерийни борби – кой как да заграбва държавно и обществено имущество, маскиран зад спортни структури и фалшиви дейности, води неминуемо към тотална криза и безизхода, които в крайна сметка отблъскват обществото от спорта.
Несъмнено при едно сравнение между двата свята на спортната култура у нас от началото на ХХ и началото на ХХІ век, ще изпъкне коренната морална разлика, която днес звучи като присъда върху отговорните фактори в държавата и обществото, които изкористяват това социално явление за корпоративни и партийни интереси, мимикрирайки с евротерминология и псевдодемократизъм. Присъдата върху днешното поколение спортни дейци, довели спорта в България до състояние на краен разпад, разложение и пълна липса на социално-културна мисия в обществото, е още по-безпощадна на фона на яркия пример на безкористност, доблест и вярност към националните интереси на спортните деятели от БНСФ, от обикновения селски клуб до неговото висше ръководство.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Бел. ред.: Архивните снимки, факсимилета от документи, вестникарски страници и пр., приложени в тази статия, са издирени, копирани и изпратени на нашето издание от автора, който е преподавател в Националната спортна академия в София.
.
