Снимка: Туитър
.
Иван Николов, kicbos.org
Мечката най-напред заигра на Босилеградските избори.
Силно раздути избирателни списъци, в които „…телата си сплели живи и умрели“, автобуси с фантомни гласоподаватели от Македония, пълнене на избирателните урни с фотокопирани бюлетини, преправяне на опозиционните бюлетини на „невалидни“, преправяне на протоколи, купуване и изнудване на гласове с държавни пари, очерняне на опозицията като „сепаратистка и сецесионистка“, заклеване на вярност на „майка Сърбия“ и накрая на изборния ден – цигански оркестър и друсане на хоро на мегдана за добре свършената работа.
И тогава протестирахме, издавахме съобщения, призовавахме за помощ и нито една сръбска партия в Сърбия не си мръдна пръста да защити не нас, а свещените правила и принципи на демокрацията. Даже злорадстваха и издевателстваха над нас.
„Победителят“ в краденето и фалшифицирането на изборите стана най-популярният кмет в Сърбия, телевизиите се надпреварваха коя по-напред да го покаже, журналистки приклякваха да снимат „народния човек“, докато позира с лопата да чисти сняг, да се премята през глава на селските събори, да целува ръка на бабите, да крещи на висок глас и да плещи врели-некипели.
Каквито изборите, такова и управлението – всичко беше лъжа и измама.
Накрая лъснаха и резултатите. За две десетилетия, две трети от населението си събра багажа и отиде по света да си търси късмета. Умрелите превишиха 50% на избирателния списък. Сукачките на зелници ги премстиха за метачки, които по цял ден агитират с метлите за него, защото без него щяло да настане глад и мор!?
Сега, обаче, мечката заигра и в центъра на Белград.
И всички се опулиха в избирателните списъци, автобусите с фантомни гласоподаватели от Република Сръбска на белградски адреси, фотокопираните и „невалидни бюлетини“, преправените протоколи, превеждане на държавни пари по сметките на пенсионери, ученици и студенти, купуване на гласове по баснословни цени, протестите за изборната кражба станаха „цветна революция“, улицата пред сградата на Републиканската избирателна комисия – „Майдан“, международните наблюдатели на изборите – „лъжци“ и пр.
Искрено съчувствам и подкрепям хората, които с цената на здравето си се опитват да разобличат великата кражба, да привлекат вниманието на демократичната световна общност в отбраната на демократичните принципи и ценности, преди да е станало твърде късно и Сърбия напълно да бъде овладяна от еднолична диктатура.
Може би сега е неуместно да се отправят упреци, но не бива да се забравя и непрекъснато трябва да се припомня как се стигна дотук.
Обществената тишина, докато в сръбските градове се устоличаваха местни феодали с неограничена власт, извозване на литийни шествия, с които се разрушаваше независимостта на Черна Гора, автобуси с фантомни гласоподаватели на адреси в Черна Гора, терористично нападение на Косово, превръщане на Войводина в „Северна Сърбия“, аплодисментите на Вучич, всичко това и много други премълчани постъпки подхранваха чудовището, което сега дойде и в центъра на Белград.
В момента започва битка за отбраняване на избирателната воля на гражданите на Белград. От изхода на тази битка зависи дали Сърбия ще стане демократична държава или под воала на някаква формална демокрация ще се крие грозното лице на диктатурата.
В такъв случай съдбата на Сърбия я чака съдбата на Босилеград, откъдето преди две десетилетия мечката поведе хорото.
.
