Снимка: Авторът
.
Покрай празника (б.р.: Цветница) се сетих за Яворов. Вероятно защото в църквата до нас той се е оженил за Лора през 1912 г., точно преди да замине за фронта в Македония.
Ако бях режисьор, със сигурност бих направил филм за Пейо Яворов. Каква история само…
Бил е сподвижник на Гоце Делчев, карал се е с Яне Сандански, получиш е кръст за храброст, бил е със сърце на революционер и войвода, но с душа на поет и любовник.
Става част от кръга „Мисъл“, където се събира с Пенчо Славейков, сравняват го с Ботев. Поезията на Яворов е опияняваща и изпепеляваща.
Често се е подписвал под псевдонима Отело. За зла участ, съдбата му е досущ като на шекспиров герой.
Спечелил сърцето на Мина, сестрата на известния драматург Петко Тодоров. Тя обаче умира млада от туберкулоза – тази, жълтата гостенка.
Следващото му завоевание е именно Лора, племенницата на не кой да е, а на Любен Каравелов. Бурна любов с много подозрения, накрая Лора се самоубива, а той се застрелва, вследствие на което ослепява, а по-късно поглъща отрова.
Шекспир по български.
Бил е близък приятел с Дора Габе, макар историците да не дават обяснения за понятието „близък“.
Въобще, цялата интелигенция на нацията се е въртяла около Яворов в онази епоха.
***
Бих направил филм като „Полунощ в Париж“ на Уди Алън. Героят влиза в кафене и изведнъж осъмва в стара София, а наоколо са Славейков, Дора Габе, Каравелов, Яворов, Лора, Петко Тодоров, княз Фердинанд, Кръстьо Кръстев и т.н.
А после да се върне в съвремието и там да срещне днешната „интелигенция“ в местния мол…😊
.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Заглавието е на редакцията.
.
