Проектът е реализиран от Асоциация „Балкан“ – Мадрид, по Програмата „Неразказаните истории на българите“, финансиран от Министерството на образованието и науката
.
.
Като огранизация в Испания, вече над 20 години работим за разпространяването и запазването на българския език, култура и история.
Литературата често изследва универсални теми и преживявания, които надхвърлят културните и езикови бариери. Теми като любов, загуба, надежда и борба за справедливост са разбираеми и емоционално резониращи за хора с различен произход.
Проектът за изследване на живота и творчеството на Димитър Димов в Испания е преминаване през историческите и литературни сцени, които са оформили неговата личност и творчество. В тази статия ще разгледаме началото на проекта, неговата предистория, текущото изпълнение и значимостта му.
Предистория на проекта: През 2016 г. срещата с испанската писателка Фелисидад Оркин, съпруга на Хуан Едуардо Сунига, приятел на Димитър Димов, заложи основата на това удивително пътешествие из времето и пространството на литературата. Сунига, известен преводач и познавач на българската култура, се превърна в ключова фигура за разбирането на връзката между Димов и Испания. Последвалото удостояване на Сунига с орден „Св. св. Кирил и Методий“ I степен свидетелства за значимостта на връзката между България и Испания през този период.
Цели на проекта: Проектът има за цел да събуди интереса на българските ученици към националната литература, като проследи влиянието на Испания върху творчеството на Димитър Димов. Също така, той се стреми да представи българската култура пред испанската публика чрез филмово изкуство и литература.
Текущо изпълнение: Проектът включва изследвания, събиране на данни и организиране на срещи, които да проследят стъпките на Димов в Испания. Една от изследователските дейности разкрива важна информация за локализирането на местата, описани в романа „Осъдени души“. Например, данни за на лагера за болни от тиф в Пеняранда де Бракамонте, откриване информация и архиви за прототипа на отец Ередиа (отец Винкус), които проследяват част от житейската му траектория; за връзката между Димов и йезуитите, която проследява възможни източници за творчеството му.
.
Значимост на проекта: Този проект не само насърчава образованието на българските ученици в чужбина, но и представя богатството на българската култура пред международната публика. Чрез откриването на следите на Димитър Димов в Испания, проектът ни помага да разберем по-добре връзката между личността на писателя и неговите литературни творби.
Заключение: Проектът за изследване на Димитър Димов в Испания е не само пътешествие в миналото, но и възможност за разширяване на нашето разбиране за влиянието на културните взаимодействия върху литературното творчество. Той съчетава исторически анализ с практически опит, за да представи на публиката нови перспективи за разбиране на Димитър Димов и неговата творческа област.
.
.
По стъпките на Димитър Димов в Мадрид
Представете си Мадрид „като идалго, облечен в модерен костюм, но наметнал с грижлива елегантност традиционния плащ на миналото“. Тези думи на Димитър Димов създават образа на града, който е обичал, и където е живял една година.
Учениците намериха материали и сведения за живота на Димов в Мадрид.
Димов пристига в Мадрид на 26 януари 1943 г. Пристигнал е от Сан Себастиян с влак, който хваща на 24 януари.
Отсяда в хотел „Дерби“ на ул. „Албаран“ 7, който е близо до Paseo del Prado и Gran Via.
По-късно отсяда в пансиона на самия институт „Рамон и Кахал“, където е специализант.
В края на февруари се нанася в Пансиона на Пилар, площад „Леалтад“ 2. Терасата му е била към същия площад, откъдето е наблюдавал хората, минаващи по Пасео де Прадо, които са отразени в много от произведенията му.
През юли месец същата година се премества в друга квартира (по-евтина) на ул. „Алберто Агилера“ 35, етаж 3-Д, където е пребивавал до завръщането си в България.
.
.
Тази квартира е близо до седалището на йезуитите, ул. „Алберто Агилера“ 23. В романа си „Осъдени души“ Димов е описал, че неговият герой отец Ередия преподава гимнастика и хигиена в „Колехио де Ареналес“, което е на този адрес.
.
Вече и двата пансиона не съществуват, но до вратата на Пансиона на Пилар има паметна плоча, посветена на нашия писател. Плочата е поставена по инициатива на неговия испански приятел Хуан Едуардо Сунига.
.
Приютът в Пеняронда де Бракамонте, село близо до Саламанка, който е посещаван от Д. Димов, според жената на Х. Сунига.
След наши проучвания, в това село е имало приют, който по време на Гражданската война е приютявал ранени (Hospital Sagrado Corazón de Jesús y del Patriarca San José), но е нямало лагер
за болни от тиф. Възможно е Д. Димов да е посещавал тази болница-приют напът за Авила. И тези впечатления, и множество лични преживявания да са послужили като вдъхновение или контекст в неговите произведения.
.
.
По следите на отец Венкус, прототип на отец Ередиа от „Осъдени души“
Открихме информация от литовски език за отеца. Също има и други архиви и статии, които проследяват част от житейската му траектория.
Гара Медиодиа (Аточа): Това е мястото, от което започваме нашата екскурзия.
Старите книжарници около гарата ни отвеждат към миналото, където Димов също е купувал книги.
.
.
Интерактивна карта на маршрута – вж. ТУК
Паметната плоча на писателя в площад Lealdad: Тук се спираме, за да отдадем почит на великия писател. „В тази къща през 1943 г. живя и твори българския писател Димитър Димов – големият приятел на Испания“.
Парк Ретиро: Този парк е не само красиво място за разходка, но и място на вдъхновение за Димов. Факултетът по Хистология на института „Рамон и Кахал“, където той е специализирал, също се е намирал тук по негово време.
Музеят Прадо: Това е едно от най-вълнуващите места за всеки почитател на изкуството. Димов описва своята преживяна емоция в писмо до професор Москов от 06.03.1943 г., което разкрива колко силно е било впечатлението от посещението му тук. „… бях в музея Прадо и излязох смаян от онова, което видях. Представете си една безценна сбирка от най-хубавите картини на Рубенс, Мурильо, Гоя, Веласкес – картини, които ни завладяват така, че бихте желали да ги изучавате цял живот.“
Националната библиотека: Това е мястото, където Димов е учил и събирал информация за специализацията си.
Кафене „Хихон“: Това кафене е било не само място за отдих на Димов, но и място за срещи на много културни личности, които са събирали идеи и вдъхновение.
Било е посещавано от Сантяго Рамон и Кахал (учен и лекар-хистолог), Бенито Перес Галдос (писател и политик), Рамон Мариа дел Вайе Инклан (драматург), Камило Хосе Села (писател и публицист), Фернанфо Фернан Гомес, Лорка и много други. През по-късни години в кафето отсядат Ева Гарднер, Орсон Уелс, Жозеф Коттен, Пако Рабал, Франсиско Умбрал, Сара Монтиел.
Виадуктът на ул. „Сеговия“: Тук Димов е обичал да идва. Съзерцавал е Мадрид и е събирал впечатления, както от заобикалящата го среда, така и от хората около него.
Йезуитският университет (ул. „Аргуелес“ 23):
Литературни лекции: Чрез лекции и дискусии в училищата ни и срещи с испанска публика, се стремим да анализираме произведенията на Димитър Димов и да разберем техния контекст.
Учениците разработиха презентации за живота и произведенията на Д. Димов на испански и български език.
На 8 март проведохме открит урок за ролята ма майка му, Веса Харизанова, върху неговото израстване като човек и писател. Надникнахме в тяхната кореспонденция.
.
Писмата от нея започват винаги с „Мой скъпи Мишо…“, „Мое свидно, любимо дете…“, а най-отгоре на всяко от тях стои неизменното „Дано Бог те пази!“. Писмата, достигнали до нас, са изпращани от Веса Харизанова до нейния син в Испания, по време на специализацията му в института „Рамон и Кахал“ в Мадрид.
„Дано Бог те пази!
Мой скъпи Мишо!
Пишеш, че от литературно гледище отиването ти в Испания ще бъде от голяма полза. Аз знам, че това така ще бъде. Знам, че тази страна, със своята вековна култура, със своята величава история, със своя бит и природа, ще обгърне, ще опияни душата ти, сърцето ти, ще пробуди творческия твой дух и ти ще осъзнаеш нещо силно и прекрасно. И аз тръпна от майчина радост и гордост още от сега… Аз зная какво си и какво можеш да създадеш! Никой не познава красотата и величието на душата ти, дълбочината на ума и възможностите на дарованието ти така, както те познавам аз… И ето защо, аз чакам, с трепет и вълнение часа, в който ще сложиш под печат свой нов труд. Дано само Бог те пази жив и здрав.“
Веса Харизанова (Vesa Harizanowa) 21.05.1943, en Е.Иванова, „Писма на Веса Генева до Димитър Димов в Испания“, Литературна мисъл, 1, 1990, стр. 133-155, стр.145.
.
Изложби и културни събития: Изложбите и прожекциите на филма „Осъдени души“ и „Тютюн“ дадоха възможност на публиката да се запознае по-добре с живота и творчеството на Димитър Димов.
.
Този проект ни отведе в света на един от най-изтъкнатите български писатели и ни показа влиянието на Испания в неговите произведения.
.
Антоанета Мишева,
ПБНУ„Св. Иван Рилски“ – Мостолес, Мадрид
* Ползвани са снимки и материали от gettymagen, къща-музей „Димитър Димов“ и личен архив.
.
