На пресконференция в „София-прес” на 8 август, 2011 г. Национален антикриминален и антитерористичен форум изложи свое виждане за проблемите, свързани с тероризма и организираната престъпност.
Беше припомнено, че през време на българския „преход” владеещите олигархичния капитал, обединени с криминалния и подпомагани от българския „политически елит” преразпределиха в своя полза и вреда на българския народ финансовите и производствени ресурси на държавата.
Това им осигури възможност да се превърнат в несменяем „национален елит”. В тази връзка е интересно поведението на някои субекти.
Откровенни криминални престъпници тръбят, че са имали за цел да рушат устоите на комунизма преди 1989 г. Други твърдят, че тяхната дейност била така добре организирана и законспирирана, че като не можели да ги разкрият, им прикачвали фалшиви обвинения. Трети по произход и принадлежност са ползвали всички облаги, като тяхната основна грижа е да получат нова легитимация, независимо дали цената са компромиси, метаморфози или предателства.
Тези добре аранжирани прослойки получиха възможности, които следваха планомерно: натиск от улицата; уж постигане на споразумение между политическите сили на Кръглата маса, легитимирало следващите ликвидации и приватизации; раздаване на необезпечени с нищо първоначално и опростени по-късно като несъбираеми кредити и др. Всичко беше съпътствано от лозунги за по-малко държава и утвърждаване на разбирането, че в отсъствието на закони всичко незабранено е позволено.
Напомняйки често мними минали заслуги, повечето според случая се представят ту за заслужили и принципни комунисти, ту за жестоко преследвани борци за демокрация и дисиденти. Всъщност добре известни криминални методи, съчетани с благословия на властта, прани на биографии и капитали, налагане на нови правила.
Криминалният капитал изсветля и се сля със сивия и съмнителен, охотно споделян с рекрутите от политическия спектър. Връзките между трите прослойки се легализираха, което даде възможност на сбора криминални елементи да претендират все по-явно за политиката и властта. Симулирането на битка с престъпността и корупцията стана основен инструмент на новия елит, докато продължава да граби безнаказано.
Всяка заплаха за статуквото се посреща с незабавно раждане на нови политически проекти, което гарантира на самоопределилият се „национален елит” непрекъснат достъп да националните материални, политически и властови ресурси. А не промени, които да осигурят по- добри условия за живот на основната маса български граждани, чиято воля все по- слабо се чува. Гарант за това са овладелите медийната власт или стимулиращите я щедро, които също са част от „елита”.
За потвърждаване на казаното, тук ще стане дума за някои лица и похвати, които илюстрират преплитането на интересите на представители на горните групи. Контактните точки на тези интереси се явяват събирателни за уж защитаващи различни политически идеологии и принципи субекти.
Костадин Паришев е известен в миналото спортист-колоездач, превърнал се в по-ново време е един незаобиколим по неясно какви причини фактор. Единият от синовете му, Пламен, известен като Парко, съвсем „закономерно” става шеф на служба “Пътни такси и разрешителни” на ГКПП Капитан Андреево. В приграничните зони и пунктове всъщност са естествените връзките между представителите на различните власти и институции. Така или иначе, но Паришеви притежават над 50 имота само по нашето Черноморие.
Важен български прокурор, отговорен служебно за района на действие на тези хора пък беше заловен с недекларирано голямо количество валута в съседна страна, където подобни валутни прегрешения се наказват строго. Компромиси се правят само при правилно отношение от страна на нарушителите към съответните служби, които имат грижата за националните интереси на същата страна. Прибралият се в България прокурор – нарушител не беше проверяван, разпитван или отстранен, а издигнат.
Оказа се и състудент на високопоставения ръководител на българската служба за сигурност Иван Драшков, която противодейства на чуждия шпионаж. Брат му Петър е дългогодишен ръководител в БОДК, превърнато в АДИС и приватизирано пък беше обвинен, че се е обогатил неправомерно с едни от най-стойностните имоти в столицата. После внезапно беше оневинен, като се оказа, че някакви неизвестни наглеци фалшифицирали подписи на тогавашния столичен кмет Бойко Борисов и вместо себе си, обогатили Петър Драшков.
Синът на Иван Драшков пък ясно доказа, че има право на двадесет и няколко години да владее огромна земя и неизброимо число апартаменти.
Така и не се разбра кой кого и как е иизмамил. Но и не се разбра имотите дали отново станаха общинска собственост.
Докато тези неща се случват в София, Коста Паришев официално започва да представлява турския мулти-милионер Фуат Гювен в управлението на безмитни магазини и бензиностанция, които се намират в граничната зона. Парко Паришев след напускане на държавната служба започва бързо да гради верига бензиностанции, транспортна фирма, да държи и управлява хотели и т.н.
Към всчки партии потичат дарения.
Местната връзка с БСП е бившият кмет на Свиленград и бивш граничен офицер Атанас Атанасов. Това, че е преследвал нарушители никак не пречи да другарува с Паришеви и Стефан Марашев, станал междувременно шеф на митница Свиленград. При това всички се оказват комшии в престижни, трудно достъпни селища, построени незаконно в екозащитени територии и в чашката на един от най-големите язовири и едновременно вододайна зона със стратегическо значение.
Сигурността на такива важни персони трябва да се пази, за което помага и стремглавата кариера на началника на хасковската икономическа полиция, станал по-късно директор на РДВР Иван Петров и вече депутат от ГЕРБ. Получил имунитет, сега той признава, че в поверената му някога окръжна дирекция е правено разследване на законността на имотите по брега на язовир Ивайловград. Естествено, без резултат.
И за Фуат Гювен се грижат всички. Той си купува Демир банк.
По някаква случайност бившата служителка на финансовото министерство Гергана Беремска става член на управителния съвет на „Търговска банка Д“, където е и финансовият ексминистър Стоян Александров, дежурно харесван от БСП за всевъзможни партийни, държавни и обществени постове. Иначе икономистът откровенно признава, че не разбира разликата между ляво и дясно. Съпругата на вицепремиера от ДПС в правителството на СДС Евгени Матинчев също заработва в офис на Фуат Гювен.
Роден в Момчилград, той се премества в Турция, където започва да търгува с кожи в началото на 90-те години. Твърди се, че дължи особено много на покровителството на Ахмет Доган. През 1991 г. Гювен сключва договор и доставя голямо количество произведени нелегално под марката на известната Круп в Турция ловни пушки. Тази сделка става с благословията на тогавашнияят председател на Българския ловен съюз Нинов и неговият заместник проф. Стоян Кушлев. Макар не съвсем професор, но дългогодишен съветник на главния прокурор на Народната Република проф. Лютов, взет след неговата смърт под крилото на близкият до Тодор Живков генерал Христо Русков.
Посветеният в политиката Кушлев успява да подлъже Дончо Цончев да спретнат Царски ловен клуб, който да върне издаденият на новоредения Симеончо ловен билет. Инициаторът става близък с Величеството, депутат от НДСВ и събирач на неправомерно имущество. Толкова за комунистическо-монархическите метаморфози на този поборник, който с пример и заплата подложи на поредно съмнение властническата безкористност.
През 1992 г. Иван Костов вече като финасов министър бърза да разреши дейност на бензиностациите на Фуат Гювен въпреки експертите да твърдят, че всички обекти в района на граничните пунктове ще бъдат на практика безконтролни. Видимо не съвсем така са мислилили обаче Йордан Соколов, Илко Ешкенази и други видни „демократи”. Техни интереси са преплетени в оперативните архиви на почти всички български служби, от където е докладвано на държавните ръководства и власти, но санкции няма.
По-важно е, че ефект има – Фуат Гювен увеличава влиянието и имуществвата си. А и хората покрай него.
Към бензиностанциите и кожите се добавя бизнес с кабели, акции в предприятия на Булгартабак, магазини „Аида“ и „Шипка“, водноелектрически централи, курортни комплекси, спедиторска фирма и др. Когато ДПС владее Министерство на земеделието и горите, някой предоставя през януари 2009 г. на Фуат гори в Троянския Балкан, за чиято замяна се сдобива с 90 дка. горски фонд на морето. Ловната резиденция от времето на Тодор Живков „Арамлиец” с прилежащи около 408 дка. гори край с. Вакарел е продадена също на Фуат Гювен с помощта на кметицата от БСП на Ихтиман Маргарита Петкова, лобирала въпросната земя да бъде дадена на фирмата на Фуат Гювен „Фортера”.
Преди да стане близка до Социалистическата партия и кметица на Ихтиман, Маргарита Петкова и съпругът й работят за силова групировка на „борците”.
Всъщност подкрепата за Гювен едва ли е случайна.
По време на парламентарните избори през 2009 г. водачът на листата в Бургас Сергей Станишев лично оценява високо правените от Гювен инвестиции и очертава евентуално партньорство след изборите с ДПС. Икономистът Стоян Александров, директор в банката на Гювен и в управителния съвет на приватизираното бургаско предприятие „Елкабел” стои наблизо. Сега бургазлии шушукат, че умишлено воденото към фалит социалистическо предприятие „Елкабел ще бъде сринато, а на неговата земя ще бъдат докарани незнайни инвестиции. Естествено, в полза на Фуат Гювен.
Всъщност освен мегапроект, който се очаква да донесе огромни печалби, инвестицията ще има и геополитически ефект. Но не за България, а за Турция! Завесата непредпазливо повдига Стоян Александров в едно изказване: “Ориентираме се към няколко акцента – първо, да обхванем обслужването на транзакциите от и към България на нашите изселници в Турция. Второ, да обърнем по-голямо внимание на турския бизнес у нас.”
Според класацията на най-богатите българи, направена в края на 2007-а от популярния сайт “Инвестор” Фуат Гювен се нарежда в една редица с други обгрижвани представители на „елита”- Митко Събев, Петя Славова, Петър Петров, Георги Гергов, Иво Прокопиев, Ивайло Мутафчиев, Цеко Минев и др.
Сигурно е, че каквото и да прави, Гювен влага средства в различни икономически сектори с дългосрочно намерение.
Сигурно е също така, че концентриран в районите със смесено население, неговите капитали може да се окажат никак не случайни. Никак не е за подценяване, че той и семейството му твърде дълго са живяли извън България.
А Търговска банка „АД” е създадена като дъщерна институция на турската Демирбанк и получи лиценз през март 1999 г. Банката е била собственост на „Джингълъ холдинг“ и е одържавена по време на голямата финансова криза в Турция, когато е поставена под управлението на Фонда за гарантиране на спестяванията и влоговете, т.е., под държавен контрол. Впоследствие се твърди, че е купена от консорциум с участието на Халит Джънгълъоглу и финансовата група „Доан холдинг“, които имат близки до държавните интереси в енергетиката, търговията, телекомуникациите, финансовия сектор, туризма и медии като „Хюриет“ и „Миллиет“.
Такова разпределение сочи за наличие на сериозни интереси и потенциал за въздействие, на каквито България едва ли би могла да реагира.
Сега предизборно МВР постави въпросите за получаваните дарения, а в същото време един одит на Сметната палата показва, че то е получавало солидни суми от безмитната търговия с горива на Фуат Гювен в продължение на 17 години. Той е близък със собственикът на фирма „Б.Н.К.“-ООД Веселин Балевски, съпруг на секретарката на министъра на финансите Иван Костов.
Когато Иван Костов след театрално предводителство на тълпите със синя лента през челото става министър–председател, същият Балевски, за когото се знае, че е щатен офицер от ДС, става негов съветник по въпросите на младежта.
Като зам.-министър на финансите в Тройната коалиция Георги Кадиев обяви, че само за 2006 година през бензиностанциите на Фуат Гювен(девет на брой) са минали 15% от оборота на дизел в България, докато останалите количества, са разпределени между пет хиляди бензиностанции.
Със Заповед № 90/25.03.1992 година на министъра на финансите Иван Костов става възможен безконтролния износ на петролни продукти без начислен акциз, мита и данъци от бензиностанциите на територията на ГКПП. Всъщност същите бензиностанции получават въпросният лиценз, когато са все още собственост на „Братя Василеви”, а собственик на получилата право да внася горива в тях е фирма „Б.Н.К.“-ООД на Веселин Балевски. Макар и втората фирма да няма лиценз, разрешение през март 1992 г. й дава Йордан Соколов, вече министър на вътрешните работи. Всъщност тогава е публична тайна, че Фуат Гювен преговаря с Василеви за закупуване на техните бензиностанции, което въпросните властници не могат да не знаят поради близостта си с продавачи и купувачи.
По-късно, при прокурорската проверка срещу Веселин Балевски е открита и друга заповед на Иван Костов, с която се дава разрешение на Балевски да отвори магазини в безмитната зона на Кулата и Калотина.
На основание на друга заповед № 196/02.12.1991 година на министъра на финансите Иван Костов, на 16.10.1992 година е сключен скандален договор между фирма „Шипка – Фуат Гювен“ – Турция и началника на ДФ „Свободна безмитна зона – Свиленград“ за експлоатация на построената бензиностанция в безмитната зона при годишен наем от 3360 долара за срок от 10 години. С анекс от 21.07.1993 година, подписан от шефа на безмитната зона в Свиленград Димитър Митев и фирма „Шипка-Фуат Гювен“ – Турция в 10-годишния срок, на основание чл. 6 от договора, турската фирма придобива правото да извършва продажба на безмитни и данъчни горива.
С тази клауза се отнема и възможността на различните органи да контролират безогледния износ на горива от безмитната зона в Свиленград чрез транспортни средства, с допълнително вградени към тях резервоари за безпрепятствен износ на гориво към бензиностанции на територията на Турция. По същото това време разликата между цените на горивата в България и Турция е достатъчно значителна, което определя огромни загуби. За нас.
Заради такива обгрижвани от партии и властници бизнесмени в междинен доклад на Еврокомисията бяха категорични, че фришоповете и бензиностанциите са „средищна точка на организираната престъпност и корупцията“.
В отчетен доклад на РДВР – МВР Хасково за 1997 г. пише дословно: “С помощта на длъжности лица от Районна митница и от ж.п. гара в Свиленград преминават значими по обем контрабандни стокови потоци, износ на стратегически суровини, важни за функциониране на националната ни икономика, което пречи за преодоляване на кризата, обхванала продоволствения комплекс”. Направен е извод, че се касае за сериозна заплаха за националната сигурност. Вместо да бъдат поощрени, ръководителят П. Босев и служители на Регионално звено сигурност при РДВР Хасково са наказани и уволнени.
За да замете следите, там е изпратен смесен екип на МВР, ръководен от секретарят на МВР и едновременно директор на НСС Атанас Атанасов и директорът на ГДБОП Кирил Радев. Видимо за особени заслуги към правителството двамата получават след политическо решение генералски пагони.
През 1999 г. влиза в сила новият Закон за митниците, който забранява продажбата на течни горива в свободните зони, но по предложение на финансовия министър Муравей Радев в правилника за прилагане на Закона за акцизите е вкаран нов параграф, с който се дава право на лицата, които търгуват с горива в свободните зони, да продължат да го правят до изтичане на договорените срокове.
По това време такова лице е само и единствено Фуат Гювен.
През цялото това време последният е бил обект на оперативни разработки, като за поведението и резултатите от действията на засичаните лица са били уведомявани премиери, министри и главни секретари на МВР, прокурори и др.
Публична тайна е, че бизнесменът на Фуат Гювен се ползваше с протекциите на ДПС, на СДС, ОДС, на Тристранната коалиция и сега.
Всъщност помни ли някой, че в своята дейност специалните и специализирани служби изпращат еднаква информация на министър председателя, председателя на Народното събрание и президента. И че в Народното събрание има съответно постоянни и временни комисии.
А идват поредни избори.
Е, и!?
Тихомир Стойчев,
span>Bolgari.net
