.
Приключихме с 23 представления на „Щъркелите на Делиормана“ за един сезон, а още не сме обиколили дори областните градове. Това са 23 български града, в които дарихме на хората поне миг щастие, повод за размисъл, за равносметка на собствения им живот и идеи за общочовешкия характер на цивилизационните ценности. Както и да се погледне, това е спектакъл, в който са заложени поне 100 представления. Пропуснатите градове – през новия сезон.
.
Ала не това е най-важното. За мен ценното от този сезон е, че намерихме пътя към симбиозата – аз им помагам да пълнят салоните, а те ми осигуряват безплатно поле за представяне на книгите ми. И… превърнахме сме в едно общо семейство с актьорите от театъра. Изкарахме безброй часове заедно, и на маса и на кафе, и понеже деди никога не губи времето си, а го оползотворява, през това време изградих прототипи на всички артисти от театъра. И не е далеч времето, когато ще им предложа друг спектакъл, който кърти, и всяка роля ще е написана за точния човек, но не още. С два мои спектакъла ще ни завидят. Когато му дойде времето.
Благодаря на всички приятели от ТМЦ – Разград, актьори, сценични работници, режисьори, поддържащ персонал, за прекрасния сезон. Специални благодарности на моята приятелка Таня Карбова, че сред навалицата от автори ме откри. Благодаря и на всички фенове, които ме подкрепиха персонално, идвайки на театър, без това да е любимото им изкуство.
До нови срещи наесен, приятели. А през това време искам малко и да попиша, все пак.
.
.