Писмо от края на света 3

Писмо трето

Здравей, сине.

Днес най-важната новина е пристигане на руска атомна подводница в Карибско море. Кубинците се кълнат, че на борда няма атомни бойни глави. Тази история има пряко значение за това дали утре ще има човечество. Както винаги, хората се занимават с какво ли не друго, само не и с това. В САЩ демократите се занимават с Тръмп, а републиканците – с Байдън. Двамата са кандидати за президенти. И двамата са старци на по около осемдесет години и до голяма степен изкуфели и без връзка с действителността. Докато САЩ се занимава със своята геронтокрация (власт на старците), България прави избори. Изобщо страните по света, които си делят първите места по честота на изборите, са България, Италия и Буркина Фасо. За Буркина Фасо не знам. Шегувам се. За България и Италия си е истина.

Изборите са една идея на съвременната демокрация. Оригинално демокрация се е наричала система, в която гражданите са учавствали в управлението чрез гласуване по особено важни въпроси. Граждани са били онези, които са били готови да убият или умрат за своя град-държава или страна. Те са носели оръжие и при война първи са отивали да се бият.

Днешната демокрация смята за гражданин всичко, което се движи. Например тук, в САЩ, за граждани се смятат милиони чужденци, току-що нелегално пресекли границата. Те в някои щати имат право да гласуват. Право на глас имат множество хора, които никога няма да убият или умрат, за да защитят страната, на която са граждани. Няма да се очудя, ако един ден право на глас има и някоя по сложна компютърна програма, наречена изкуствен интелект. То и в момента, при така нареченото електронно гласуване, броят на преброени гласове зависи от разни програмни продукти, така че просто трябва да направим още една крачка напред, за да стане всичко напълно легално.

Аз, сине, не съм готов да убия или умра за нищо друго, освен моето семейство. Аз съм съгласен да убия или умра за теб. В това виждам смисъл и така чувства сърцето ми. Това е инстинктът ми за оцеляване.

Навярно инстинктът за оцеляване прави гражданина истински гражданин. Сигурно гражданинът вижда страната, в която живее, като едно огромно семейство и тогава той може да убие или умре за нея. Надявам се някой ден да стана гражданин на държавата, в която живея. А днес ето как се чувствам: Аз израстнах в съвсем друга България от тази, в която има избори днес. Аз не чувствам тази България – мое семейство. Дойдох в съвършено различна Америка. Колкото повече живеех тук, толкова повече Америка се променяше и днес тя страна вече не моя. В смисъла на гръцката демокрация аз съм жител и на двете страни.

Знаеш ли, сине, мисля си, че ако гласуват само истинските граждани по оригиналния смисъл на тази дума, няма да има толкова много войни. Та самите гласуващи ще трябва утре да отидат да умират за своето решение.

Днес войната е лесно нещо. Днес и САЩ, и България се намират във война, но в нито една от страните не е имало гласуване за това, даже и в парламентите. Доколкото няма официално обявена война, ти можеш да си воюваш, да пращаш така наречените доброволци (на които им се плаща), да ги снабдяваш с оръжие, да разработваш и изпълняваш нападения над други страни и най-важното – след като победиш, можеш да се наречеш гордо победител в една война, която даже не си и водил официално.

И така, днес хора, които смятат, че ще им се размине да ходят да умират или убиват на фронта, ще гласуват за това България да продължава ли да воюва и най-вече как и колко да воюва…

Виктор Хинов, Фейсбук

Целият текст ТУК

.