Жоро Павето и скритите му таланти

Из предстоящия да излезе сборник с разкази на Йордан Стоянов
„Жоро Павето и Пернишкият Риголето“

По онова време, някъде средата на седемдесетте години на миналия век, в затвора заедно с моя парков приятел е пребивавал и може би най-екзотичният престъпник на НР България, прословутият нападател и изнасилвач на жени, известен като Жоро Павето*. Като библиотекар Калата имал възможност често да контактува с него. Жоро Павето всъщност се казвал Милчо, бил много любознателен и обичал да комуникират. Глухоням по рождение, той все пак ползвал няколко думи и са провеждали, макар и ограничени, разговори. В началото на Калата му било много трудно да разбере какво иска да каже, защото едвам промучавал по някаква неясна сричка или дума. Владеел само езика на глухонемите. Но с времето са започнали да се разбират доста по-добре и дори да си приказват. Постепенно Жоро му споделил доста неща. В затвора бил назначен като дърводелец, каквато е била професията му и в цивилизацията. Винаги бил много любезен и любознателен, често се отбивал в библиотеката. В началото едвам можел да напише без грешка само името си. С голямо търпение се научил да чете доста по-добре, а не само да срича като първокласник и да пише с по-малко правописни грешки в едно изречение. Винаги имал пари и често го черпел с вафли, локум или други лакомства от затворническата лавка. Постепенно Жоро, благодарен, че библиотекарят му помагал да напредне с четенето и писането, му споделял за някои от тарикатските си трикове, чрез които забогатявал. Необичайно доброто разположение към Павето се дължало особено на факта, че той го подхранвал, бил му доставчик за сладки неща. Така взаимно си помагали един на друг в едно миролюбиво, гастрономическо-културно сътрудничество. Благодарен за вафлените пирове, му запазвал вестник „Футбол“, който Павето много харесвал. Бил голям почитател на футбола и по-конкретно на отбора „Левски“. Понякога му давал и вестник „Стършел“, който Жоро наричал „Сата-рата“ (Сатирата). Постепенно Жоро му споделил как забогатява. В дърводелната имал почти неограничен достъп до чист, 100-градусов индустриален спирт. Измислил си схема за кражба на стратегически ценния за повечето “пансионери” в “Учреждението” продукт – базов алкохол. Изхитрил се да изнася всеки ден чист спирт, който наливал в един маркуч, запушен с коркови тапи от двата му края. Самия маркуч си връзвал на кръста, под панталона. Така успявал да минава на обиска на вратата на дърводелната. Всеки ден изнасял по около 250-300 грама чист спирт. Разреждал го с чешмяна вода, в съотношение 60% вода и 40% спирт, и плячката скачала на над половин литър, за радост на съкилийците му, неустоими почитатели на твърдия алкохол. Жоро го продавал на мераклиите на твърда, фиксирана цена, по два лева за малко шотче, както им казват днес на „старобългарски“ език. За онова време, когато една бутилка водка “Столичная” струваше 1,73 лв., два лева са били много пари. Търсенето на ценния дефицитен продукт вдигал цената му до безумие. Но и гафът не закъснял. Един ден, точно на ежедневния, рутинен ръчен обиск, при излизане от дърводелната, проверяващият го надзирател го потупал по-силно по кръста и едната от тапите на маркуча, пълен със спирт, се отпушила. Алкохолът изтекъл в гащите на Павето, все едно се е напикал. Размирисало пред надзирателите, но вместо на урина, на чист спирт. Оттогава контрабандата на чист спирт секнала, а контрабандиста пратили на самотни размисли и страсти в карцера за една седмица. Докато измисли следващата схема, парите на Жоро Павето секнали. Разказал как в началото, след като го арестували, дълго време се инатял и отказвал да признае за деянията си. Следствието се забавило и от затрудненията по комуникирането с него, защото се е водел легално за глухоням по рождение. Той имал някакъв, макар и много слаб слух, но се правел на напълно глух и уж не разбирал следователите. Те извадили голям късмет, защото не тяхното умение в разпитите, а футболната запалянковщина на Жоро им помогнала повече. Павето бил пристрастен левскар. Случило се така, че през месец ноември 1968 г. предстояло голямото дерби, футболен мач между “Левски” и ЦСКА. Изключителният футболен запалянко Жоро се размекнал и чрез преводача на езика на глухонемите, предложил на следователите следната сделка: Пълни самопризнания, срещу гледане на един футболен мач на живо, на стадиона. Обещал им, че ако го пуснат да изгледа дерби срещата на живо на националния стадион “Васил Левски“, веднага след мача ще направи пълни самопризнания. Предложение, достойно по дързостта си за холивудски филм с Пол Нюман и Роберт Редфорд. Да не забравяме за кое време става дума – 1968 година. Когато беше пълно мъртвило и тотален тупик на всякакви човешки права. Много е странен и останал напълно неизвестен фактът, че следователите се съгласили. Явно заради голямата публичност на случая, ръчкани от началствата, следователите са бързали да приключат успешно следствието. След колебания, координиране и допитване до най-висши инстанции, до тогавашния министър на вътрешните работи ген. А. Солаков, който откликнал положително, от следователския екип използвали ситуацията и се съгласили с тази крайно необичайна за тогавашните мрачни години сделка. Само двама-трима човека, самият Жоро Павето и по някаква случайност и хроникьорът на този скромен разказ знаем за този полукомичен случай. Той става известен след десетилетия, в момента, в който и вие ще прочетете тези редове. Завели Павето, разбира се плътно придружен и заобиколен от трима мастити милиционери, за да изгледа дербито на живо. Така престъпникът с много гъвкав ум, нашият криминален герой Жоро Павето, си уредил предварителен промоционален бонус, преди да посети „Учреждението“. Най-възторжено успял да изгледа на живо на стадиона голямото дерби. Милиционерите се смилили и дори му купили пакетче семки, за да му е пълна идилията. Което за ония мракобесни времена си е мега прецедент. На всичкото отгоре страстният запалянко извадил и абсолютен, до уникалност късмет. “Левски” направо смазал ЦСКА със 7:2! Видял е на живо как незабравимият и непрежалимият ни Георги Аспарухов – Гунди (точно тогава съм служил в полка на Гунди, в поделение 50130, където самият той е бил войник, десет години преди мен!) лично е вкарал цели три гола на ЦСКА. Мачът се е състоял на 17 ноември 1968 г. на стадион “Васил Левски“, пред 55 хиляди зрители, между които и люпещият сладко семки, заловеният престъпник и бъдещ квартирант на “Учреждението” Жоро Павето! Кой знае за този факт днес? Ако се абстрахираме от тежките престъпления, които е извършил, можем да го похвалим за неговия брилянтен и оригинален усет към сделки с правосъдието. Павето е видял на живо девет гола. Ако съдим по броя на головете, които “Левски“ е вкарал на ЦСКА, чисто статистически погледнато, правосъдието му е дало средно малко под три години на всеки вкаран от “Левски” гол – общо 20 години пансион. След мача запаления левскар достойно и джентълменски удържал да думата си. Направил пълни самопризнания за всичките си, общо 6 нападения и насилвания, но не признал за убийството, в което са го обвинявали. Което е напълно вероятно и възможно и да не е извършил. Защото, както вече споменах, следователите се опитали да му лепнат всички подобни престъпления, извършени за последните две години в София и околностите. Няма физически или теоретически логичен възможен начин всичките да са извършени само от един човек. И цели две години в голяма София да е безчинствал само един-единствен престъпник изнасилвач! Въпреки това са го удостоили с традиционните за онези години, дежурни 20 години. Въобще, по онова весело време, правосъдието никак не са си поплювали, били са доста щедри на раздаването на годините. А и на смъртни присъди никак не са се скъпели.

Милчо Миланов – Жоро Павето е излежал точно 13 години и 8 месеца от двадесетгодишната си присъда. През 1982 г. е бил освободен за примерно поведение, по преценка на ръководството, затова, че напълно се е самопревъзпитал. Днес би трябвало да е на около 77 лазарника.

В разказа „Затворническият фестивал на свободните изкуства“ в настоящия сборник отново главен герой е Жоро Павето. Той се оказва един неизчерпаем иноватор и изобретател на разни трикове и начини да подобри финансовия си статут и личния си комфорт.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Б.а.:  Жоро Павето – или по-точно Милчо Миланов е роден през 1948 г. в село Ракита, Плевенски окръг. Работел е в София, като дърводелец в “Тих труд” – предприятие, специализирано за глухонеми. За повече от една година Жоро Павето, с бушуващи хормони, обиден, озлобен и отчаян от това, че не може да си намери приятелка, спорадично на няколко пъти вечер е проследявал жени по тъмните улички на крайните софийски квартали и им е посягал престъпно. Понеже не са го заловили веднага, всички неразкрити престъпления на сексуална база, опити за изнасилване, преследване на жени и момичета в период за около две години са били приписани по време на процеса на Жоро Павето. Хванали са го на място през февруари 1968 г. Осъден е на закрит за публика процес на 20 години, за едно непризнато от него убийство и 6 изнасилвания, за които си е признал. Влязъл е в затвора през 1969 г., почти 5 години преди Калоян, и е излязъл дълго време след него, някъде през 1982 г. Близо 14 години на държавна издръжка…

.