Нийл Бъкли, в. „Файненшъл таймс“
Двайсет години след разпадането на Съветския съюз руският премиер Владимир Путин може и да не се опитва, както се твърди понякога, да го възкреси. Той обаче преследва друг проект – да изгради “подобие на Европейския съюз” от бившите съветски републики. Лансираният преди година от него Митнически съюз между Русия, Беларус и Казахстан вече премахна митата и митническия контрол по вътрешните граници на трите държави.
Следващият януари се очаква той да прерасне в “общо икономическо пространство”, гарантиращо свободно движение на стоки, услуги и капитали в единен пазар с население от общо 165 милиона души, което се равнява на 60 процента от населението на бившия Съветски съюз. На среща на върха в Москва този месец премиерите на трите държави си поставиха още по-амбициозна цел – до 2013 г. да превърнат групировката в Евразийски икономически съюз. Говори се дори за бъдеща обща валута на съюза.
“Това наистина е събитие с много голямо междудържавно и геополитическо значение”, каза Путин след срещата. “За пръв път след рухването на Съветския съюз беше предприета реална стъпка към възстановяване на естествените икономически и търговски връзки в постсъветското пространство”, добави той. Това може да е преувеличено, но за разлика от по-ранните опити за реинтегриране на бивши съветски държави, този бележи напредък.
Путин предложи също след като общото икономическо пространство стане факт, членовете му да започнат преговори за споразумение за свободна търговия между блока и ЕС. Предвид това, че Русия преговаря вече 18 години (досега безуспешно) за членство в Световната търговска организация, изгледите за подобно грандиозно споразумение изглежда доста далечни. Изпълни ли се обаче, то ще осъществи виждането на Путин – изложено от него миналия ноември в Германия – за “хармонизирана общност на икономиките от Лисабон до Владивосток”.
Възстановяването на връзките между бившите съветски страни е отдавнашна цел на Путин. През 2000 г. той подписа с половин дузина държави споразумение за учредяване на Евразийска икономическа общност, или EurAsEc (ЕурАзЕк), но оттогава всичко си остана на думи. От 2009 г. насам той се стреми за задълбочаване на интеграцията с две страни членки на ЕурАзЕк до постигането на настоящия митнически съюз. Авторитарният казахстански президент Нурсултан Назарбаев прегърна плана. Силно зависимата от Русия Беларус бе “вкарана в кошарата” с помощта на енергийни “моркови и тояги”.
“Виждането на Путин започна да се ориентира все повече към създаване на Европейски съюз в пространството на бившия Съветски съюз” казва Лилит Геворгян, анализатор в консултантска фирма “Ай Ейч Ес глоубъл инсайт”. Митническият съюз възприе голяма част от европейското законодателство, каза висш руски представител. Копирането на вече съществуващ модел пести труд, но то може – теоретично – един ден да улесни задачата за създаване на зона за свободна търговия с ЕС.
Задълбочаващият се митнически съюз има типичните предимства да стимулира развитието на бизнеса, като премахва търговските бариери. Той може да помогне също за възстановяване на хоризонталните връзки между индустрии и предприятия, прекъснати при разпадането на СССР. Нещо повече, обвързвайки Казахстан (най-успешната централноазиатска бивша съветска икономика) с Русия, съюзът парира засилващото се китайско влияние в района. Съседните Киргизстан и Таджикистан също проявиха интерес към евентуално присъединяване.
Любопитното е, но съюзът може да успее там, където други опити се провалиха и да принуди Русия да подобри своя бизнес климат. Висши служители в казахстанската столица Астана говорят за привличане на руски компании да се пререгистрират в Казахстан, който, според тях, предлага по-добра бизнес среда.
На европейския фланг на Русия митническият съюз осигурява на Москва едновременно стимул и механизъм за подкрепа за Беларус – затънала във финансова криза, която наложи внезапна девалвация – и да предотврати обществени вълнения, които да доведат до преориентиране на Минск към ЕС. При това въпреки негативното лично отношение на Путин към беларуския президент Александър Лукашенко.
“Русия ще държи Беларус на санитарния минимум”, допуска Геворгян. “Чрез субсидирани енергийни доставки ще й отпускат достатъчно, за да поддържа живота на икономиката си, но не толкова, че Лукашенко да дръзне да предизвиква Русия”, обяснява тя. Онези, които го познават, казват, че Путин много иска да “придаде завършен вид” на съюза, привличайки в него големият славянски съсед на Русия – Украйна. С присъединяването на нейните 45 милиона жители, населението на блока ще се равнява на три четвърти от това на бившия Съветски съюз.
Независимо дали Украйна ще се включи или не, Путин ловко се възползва от грижите на Запада с дълговите му проблеми, казва Николай Петров от московския мозъчен тръст Център “Карнеги”. “След като Русия е в относително по-добра позиция от много страни от еврозоната, моментът е подходящ за прокарване на интеграционните и идеи”, казва той.
Източник: e-vestnik/ БТА
