За ефективността на българските неделни училища в чужбина. Анализ и становища

.

Над 50% от учениците, записани в подготвителна група или първи клас в българските неделни училища в чужбина, отпадат до края на 5 клас. Под 1% от учениците, обучавали се поне една година в БНУ, продължават образованието си в България. Това се казва в Анализ на ефективността на системата на българските неделни училища, изготвен от Димитър Иванов, експерт по оценяване ефективността на организациите, и Камелия Конакчиева-Трибулен, преводач и ръководител на три български неделни училища във Франция.

.

.

Изследването обхваща само децата и учениците, обучаващи се в българските неделни училища, финансирани от българската държава по Постановление на Министерски съвет № 90 от 29 май 2018 г. и Национална програма „Роден език и култура зад граница“. 

Авторите на анализа смятат, че целите на държавната политика, поставени на българските училища зад граница, са далеч от постигане. 

„Държавната политика по отношение на младото поколение мобилни български граждани по света се нуждае от нови, адекватни, реалистични и смислени цели, отговарящи на реалните нужди на тази част от нацията и на техните родители. Необходими са целенасочени проучвания за идентифицирането и разбирането на тези нужди. МОН се нуждае от подходящи инструменти за измерване и управление на ефективността на системата на българските неделни училища в чужбина“.

„Огромна част от децата напускат системата с нетрайно утвърдени езикови познания на сравнително базово ниво, до 12 клас остават много малка част от учениците (под 10%), а тези, които продължават обучение в България, са под 1%. Сравнително краткият период на престой в системата на БНУ и ниската интензивност на занятията е малко вероятно да водят до трайно изграждане и утвърждаване на българска национална идентичност и самосъзнание.“ – се казва в изследването.

„През системата на българските неделни училища (БНУ) в чужбина от началото на тяхното финансово подпомагане от държавата досега (учебни години 2011/2012 до 2023/2024) са минали не повече от 135 000 деца и ученици. Това е по-малко от половината от бройката, която Министерство на образованието и науката официално съобщава.
• Над 50% от децата, започващи обучение в подготвителна група и първи клас на БНУ, отпадат от училище преди достигане на 6 клас. Придобитите знания по български език на този етап на обучение съответстват на някаква степен на ограмотяване (децата се научават да четат и да пишат).
• Над 60% от децата, започващи обучение във втори и по-горен клас на БНУ, отпадат след преминаване на четири следващи класа.
• Под 10% от децата, започващи обучение в подготвителна група и пързапочващи обучение в подготвителна група и първи клас на БНУ, завършват 12 клас.“ – се казва още там.

Както и, че „МОН не следи колко индивидуални деца се обучават в неделните училища, колко от тях и кога (в кой клас) отпадат, не регистрира поради какви причини отпадат и какво се случва с децата след това. МОН не само няма представа за тези ключови параметри, но и не показва никакъв интерес спрямо тях, въпреки заявения публичен интерес.“

Димитър Иванов и Камелия и Камелия Конакчиева-Трибулен отправят препоръки към ръководители и учители в българските неделни училища, към Министерството на образоването и науката и към вземащите политически решения.

Из препоръките им към ръководители и учители в БНУ:

• Да анализират причините за ранното напускане на БНУ от децата в подготвителна група и първи клас. Това може да стане post factum, но най-добре е да се прави в течение на учебната година, за да може процесът да се управлява превантивно.
• Диагностика с цел разбиране на действителните потребности на детето и семейството му. По отношение на детето, диагностиката трябва да е езикова, а по отношение на семейството да се фокусира върху перспективите.
• При децата, които стартират в БНУ от подготвителна група до 4 клас: фокусиране върху родителите, насърчаване да говорят вкъщи на български с децата си (поне в определени ситуации) и оказване на методическа подкрепа със съвети и подходящи образователни материали (физически и онлайн). Дори да се стигне до отпадане на детето от БНУ, ако в семейството му се говори с него и на български език (дори само с единия родител), в дългосрочен план това е път към успех на следващ етап.
• „Задържането“ в системата на БНУ, както и обхватът, не трябва да се превръщат в самоцел. Фактори, влияещи на отпадането като допълнителното натоварване на децата и родителите им в почивните им дни, необходимостта от дълго пътуване до мястото, в което се провеждат занятията по БНУ, не са в сферата на влияние на учителите в БНУ.“

Из препоръките им към МОН:

„Да подобри качеството на данните, които БНУ въвеждат в системата, предвид това, че тази база данни ще има все по-голямо значение за бъдещи анализи. Обективният проблем с честата липса на ЕГН при децата, родени в чужбина, може да се преодолее чрез създаване на изкуствено ID от имената на детето (две или три) и рождена дата. Това е начинът за сравнително точно идентифициране на детето и за откриване и коригиране на аномалии в записите, и по специално на повече от едно ID на дете, чрез хронологично проследяване по учебни години на записите, групирани по изкуствено генерирано ID.

• Да въведе в електронната база данни, с помощта на БНУ в чужбина, липсващите данни за периода от 2011 до 2017 година, за да получи сега пълна картина за отпадането на ученици до 12 клас. Въпреки че тази работа ще е трудоемка, инвестицията си заслужава. В противен случай
ще трябва да се чакат още години, докато стартови учебни години след 2018 създадат представителна картина за отпадането и за класовете от 6 до 12.

• Да насочи фокуса на вниманието си не само върху дейностите, но и върху постиженията. В тази връзка да въведе в употреба дела на отпадащите до съответния клас като показател за измерване на ефективността, за откриване на училищата с потенциал за подобрение, евентуално за откриване на училища с наличие на аномалия – липса на отпадащи ученици (поради груби грешки при декларирането или дори възможни измами) и за оценка на влиянието на формата на обучение (присъствена или дистанционна) и други фактори. Същевременно да внимава да не употребява този показател за строг контрол или финансова регулация, за да не се стигне до нежелано поведение като съсредоточаване само върху най-перспективните за обучение деца.“

Из препоръките им към вземащите политически решения:

„Преразглеждане на целите за „съхраняване“ на целеви състояния като „българско самосъзнание“ и „национална, културна и духовна идентичност“, които по начало не съществуват сред децата на мобилните български граждани по света и които не могат да се изградят пълноценно извън България. Резултатите от работата на българските неделни училища в чужбина дотук показват, че такива цели са напълно илюзорни от чисто практични съображения – времето на престой на децата в БНУ и ниската интензивност на занятията не достига за такава дълбочина и трайност на постиженията. В съвременния мобилен, динамичен и свързан свят е подходящо формулирането на цели, свързани с развитие. В тази връзка е необходимо политиките на българската държава да стъпят на реалността, че поколенията мобилни български граждани, родени или емигрирали и живеещи в чужбина, имат „хибридна“ идентичност.

Преосмисляне на презумпциите, върху които почиват политиките за мобилните български граждани по света. Дори те да имат добри познания на езика, географията и историята на България, това едва ли ще са ключовите фактори за „завръщането” им в България. Миграцията
в чужбина на техните родители се е случила често без владеене на езика и исторически познания за приемащата страна. Българската държава трябва да положи усилия да бъде привлекателна за собствените си граждани и конкурентна спрямо всички останали страни по света. Това
означава да предлага професионално административно обслужване и уважително отношение към гражданите, здравословна среда за живот, съхранена природа, качествено здравеопазване и образование, ефективно правосъдие, прозрачно и отговорно управление на публичните ресурси, сигурност по отношение на собствеността и спазване на граждански права.“

Анализът на Димитър Иванова и Камелия Конакчиева-Трибулен вече бе отразен от някои български медии, като в. „Сега“ и БТА.

.

.

КАКВО МИСЛЯТ ЗА ТОВА ИЗСЛЕДВАНЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА БЪЛГАРСКИ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА, КАКТО И АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА? Ето и тяхната гледна точка: 

Във връзка с публикувания и изпратен на Министерството на образованието и науката анализ, който е бил изпратен от министерството до българските училища в чужбина, Асоциацията на българските училища в чужбина е изпратила официално становище на МОН, в което се казва:

.

.

„Асоциацията на българските училища в чужбина изразява своето категорично разграничаване от изводите, препоръките и заключенията, изложени в представения анализ, който претендира да оцени „ефективността на системата на българските неделни училища в чужбина“.

Настояваме да подчертаем, че генерални изводи на базата на този анализ не биха могли да се правят. Нашите основни възражения са следните:

• Анализът не е издържан методологически. В него не са използвани нито количествени, нито качествени методи за изследване. Най-добрите изследвания в областта съчетават и двата подхода, за да осигурят балансирана и обективна картина. Липсата на такава комбинация компрометира достоверността на направените заключения.

• Намираме за крайно да се критикуват понятия като „самобитност“, „духовност“ и „идентичност“. Тези понятия са основополагащи за съхранението на културната и езиковата идентичност на българските ученици зад граница. Връзката между опазването на културната и езиковата идентичност и развиването на многоезична и мултикултурна личност е неделима. Критиката към такива понятия всъщност показва липса на разбиране за тяхната важност и значимост в контекста на българската образователна система в училищата зад граница.

• Например, не е възможно да се оцени степента на съхранение на българския език в БНУ само чрез измерване на процента на отпадналите ученици. Такава оценка би била спекулативна и неоснована на солидни доказателства.

• В анализа всъщност липсват обективни данни. Авторите твърдят, че „по-малко от 1% от завърналите се в страната ученици са учили в БНУ“ (стр. 4 и стр. 27). Този извод е необоснован, тъй като не са налични обективни данни в подкрепа на това твърдение. Възниква въпросът как е направено това заключение при липсата на необходимата информация.

• Подходът в анализа е едностранен. Анализът не разглежда в дълбочина причините за отпадане от БНУ, проблемите, с които се сблъскват родителите, ръководителите и учителите, както и ограничените ресурси, с които разполагат училищата. Необходима е по-широка картина и по-голяма продължителност на изследването, за да се направи обективен и задълбочен анализ.“

.

Из становище, изпратено до МОН, на Филка Ананиева, основател и директор на Българско училище „Звънче“, графство Съри, Великобритания:

.

.

„От създаването на българско училище „Звънче“ през 2008 до 2014-2015 учебна година,
когато бяхме одобрени по програмата “Роден език и култура зад граница”, ние работихме и се издържахме само от собствени средства и от събраните такси от родителите. Беше изключително трудно и тежко. Ако не бяха ми дадени пари назаем от семейство и приятели – никога нямаше да успея да се справя. Дори и с отпуснатите средства по Програмата ние имахме много малко възможности за развитие.
До 2016 година – не бях взимала никаква заплата, заради което бях наказана от HMRC и бях глобена £4800. Тях изплащах няколко години. Учителите ни се трудиха неуморно и с огромно желание, но затова получаваха минимални средства, а всички ние работихме на няколко места, за да се издържаме. Училището беше сърце, отдаденост, любов. Успяхме да си отдъхнем в момента, в който бяхме вписани в списъка на българските съботно-неделни училища по ПМС 334. Започнахме да си позволяваме повече неща, да мислим за качество, да работим усилено, за да имаме деца, които не само са ограмотени на българско четмо и писмо, но и да запазим българските традиции и култура зад граница. […]

От две години насам се забелязва, че семейства с децата си масово се прибират в България, а емигрантската вълна спря. Освен това при нас се наблюдава и това, че много семейства се местят да живеят в по-евтини райони, които са извън Лондон. Децата се записват в други български училища. Някои спират за една година, за да се подготвят за изпити, за да влязат в елитни гимназии. Изпитите са тежки и за едно място на първи кръг се борят до около 200 деца. […]

Нашето училище е изпитен център на ДЕО. На първата изпитна сесия се явиха 8 деца. В български Вузове учат повече от 11 наши възпитаници, влезнали на първо класиране, първо желание, с изпити на български. Ако ги нямаше тези програми и това финансиране – нямаше да има нито едно. […]

Парите, които ни се отпускат от българската държава, не са много. При нас те стигат само за заплати на част от отработените от учителите часове и остатъкът от 15 000 лева плаща едва 1/4 от наемите. Но ако нямахме тази помощ, ние нямаше да можем да съществуваме изобщо. Щеше да
ни се наложи да затворим врати.“

.

.

Из становище на д-р Станка Колева, училищен ръководител на БНУ „Св. Иван Рилски“ – гр. Кавала и Трето БНУ „Св. Иван Рилски“ – гр. Драма. (Становището е подкрепено и от Генка Пападопулос, училищен ръководител на Второ БНУ „Св. Иван Рилски“ – гр. Комотини, и Анелия Христова, председател на дружество „България“ – гр. Кавала.)

„Оценявам положително идеята на авторите да съдействат за подобряване работата на българските неделни училища /БНУ/ в чужбина, но до тук /с идеята/ приключва и моята
положителна оценка.
Считам, че така предоставеното ни авторово изследване (не бих могла да го окачествя като анализ, а още повече на „системата на българските училища в чужбина“ – б.а.) не е издържан нито в научен, нито в приложен план – и в този аспект няма как да има убедителна реализация.
Липсва ясна и стройна методика и методология и тяхната апробация. Изначалните данни са
некоректно и целенасочено използвани, направените сравнения по години не подлежат на
стройна логика (когато става дума за едно статистическо проучване), изследвания период е
твърде кратък и в него по различно време са създавани и стартират своята работа български неделни училища и т.н. […]
В някои от отправените препоръки има смисъл и дават насоки за повишаване качеството на работа в БНУ (част от тях се съдържат и в разработката, но не са изведени накрая), но те според мен са плод на личния дългогодишен опит на авторите при обучение на учениците и контакт с родители, учители и други училищни ръководители, а не на база на така предоставения ни „анализ“. Независимо от афинитета на авторите към подобни анализи (показван неведнъж в различни ситуации през годините), имам основание да отбележа, че в редица случаи се губи съотносителността между „постановки“ и „практически решения” или най-малко тази връзка не е достатъчно убедителна. […]

Д-р Колева се обръща в становището си и към авторите на изследването:

„Разбира се, че е много полезно да има анализи на ситуацията по периоди, но тези анализи, особено при толкова специфични ситуации, в които е всяко едно от нашите неделни училища, при толкова различни законодателства в отделните страни, с които следва да се съобразява всеки един училищен ръководител, следва да подлежат на множество и много по-различни количествени и качествени характеристики, на множество ограничения и допускания, а дори бих изразила мнение, че подхода към тях следва да е коренно различен от Вашия, с оглед поставените цели на българската държава към нас, които лично аз оценявам силно положително.
Написаното дотук е лично мое мнение и следва да имате предвид, че не съм ръководител в голям град, където има съсредоточена и голяма българска общност като посочените от Вас (ние имаме общо 173 ученици общо във всички училища и филиали), но бих искала да Ви попитам (при това без да скрия емоцията си) няколко неща във връзка с нееднократно повтореното от вас в анализа мнение за финансирането на БНУ в чужбина:
1. Знаете ли какво е да се бориш за всяко едно дете, да говориш многократно с всеки един родител, при това по отделно с майката и бащата (които в повечето случаи са от различна националност)? (Въпросът е по повод записването или отпадането на ученици.)
2. А знаете ли какво е да не събираш такси от родителите и да разчиташ само на финансирането от МОН на нашите училища, защото много от децата искат да учат български език, но родителите нямат финансовата възможност?
3. Знаете ли какво е като учител да работиш и да даваш всичко от себе си за нашите деца на двойна по-ниска „сума“ от тази, която взимат учителите (в държавни и частни училища) в градовете и страните, в които сме създали училища, и да го правиш с удоволствие, знаейки какво можеш да им дадеш на същите тези деца (при това ще допълня – да пътуваш/идваш отдалеч и да се налага да си поемаш сам разходите за това)?
4. Знаете ли какво е непрекъснато да търсиш помощ и подкрепа, за да могат учениците да се радват и гордеят с това, че се обучават в нашите училища в нормални за това условия?
5. За Вас БНУ само училища ли са? Защото за нас са и нещо много повече, което дори не искам да коментирам, защото би следвало да се чувства, вижда, усеща от всеки един българин в чужбина. […]

Системата на обучение във всяка една държава е различна, начина на полагане на изпити и получаване на оценки е различен, начинът на преподаване е различен, различни са изискванията към учениците и т.н. и т.н., но във всички наши училища, следва тя /системата/ по своята същност да е една и съща и да води до постигането на близки резултати. Резултати, които следва да помогнат на нашите ученици за лесна адаптация при евентуално обучение в България; независимо от класа, университета или годините, на които ще решат (ако решат) да се завърнат в родината. […] Тези деца са деца на ново време, при това много скоростно „ъпгрейдващо се“; деца, раждащи се и живеещи в съвсем различен от нашия свят; деца, чиито мозък работи по друг начин, деца, които вече не са на вълна да попиват само знания, а и да ги „произвеждат“. […]

Финансирането според мен е недостатъчно, щом се налага огромен процент от училищата да събират такси за обучение или да търсим спонсори или дарители, за да се радват децата, че учат на истински чинове, че имат бели дъски или някой и друг лаптоп; че могат учителите да си помислят да направят някое мероприятие с отделен клас или цялото училище, за което обаче са необходими средства за наем на зали, облекла, озвучаване и др. От друга страна, ако не беше МОН и българската държава и всичко, което се прави за нас, нито едно училище нямаше да може да просъществува във времето, а ние щяхме да се молим и търсим варианти нашите деца да осъзнаят и да растат горди, че носят България в сърцата си.“

Относно цитирания многократно в изследването ID номер, както и други неща в онлайн системата, Станка Колева пише: „Считам, че би било полезно да се направи мероприятие (конференция, кръгла маса или както да го наречем), в което да можем всички да участваме ползотворно, както ние от една страна, така и МОН и всички заинтересовани страни, от друга, и ако може нещо да се подобри, да го направим заедно.“

Министерството на образованието и науката се очаква също да излезе със свое официално становище относно анализа на Димитър Иванов и Камелия Конакчиева-Трибулен. Когато то бъде оповестено, ще отразим и него.

.