Отношенията с РС Македония и Албания. Заседание на парламентарна комисия

.

На 31 юли 2024 г. се провежда заседание на Комисията по политиките за българите извън страната към Народното събрание, при следния дневен ред: 1. Изслушване на представителите на Министерство на външните работи, във връзка с неизпълнението на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Северна Македония и мерките, предприети от страна на изпълнителната власт за гарантиране правата на българите в Република Северна Македония, чрез реализиране на тяхното легитимно искане за включването им в Конституцията наравно с останалите народи в страната;  2. Изслушване на представителите на Министерство на външните работи за състоянието на консулските и дипломатически услуги на територията на Република Северна Македония; 3. Изслушване на представителите на Министерство на външните работи, относно последното преброяване в Република Албания и последващите реакции на съседни държави; 4. Разни. Заседанието е открито и ръководено от Ангел Георгиев – председател на Комисията. По т. 1,2 и 3 са изслушани представители на Министерство на външните работи, за да запознаят членовете на Комисията, относно актуалните проблеми, свързани с Република Северна Македония и Република Албания.

Следва стенограмата от това заседание на Комията, която е публикувана в сайта на НС.

П Р О Т О К О Л
№ 2

На 31 юли 2024 г. се проведе редовно заседание на Комисията по политиките за българите извън страната.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на представителите на Министерството на външните работи, във връзка с неизпълнението на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Северна Македония и мерките, предприети от страна на изпълнителната власт за гарантиране правата на българите в Република Северна Македония, чрез реализиране на тяхното легитимно искане за включването им в Конституцията наравно с останалите народи в страната.
2. Изслушване на представителите на Министерството на външните работи за състоянието на консулските и дипломатически услуги на територията на Република Северна Македония.
3. Изслушване на представителите на Министерството на външните работи, относно последното преброяване в Република Албания и последващите реакции на съседни държави.
4. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по политиките за българите извън страната, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Ангел Георгиев.

* * *

ПРЕДС. АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по политиките за българите извън страната.
Предлагам дневният ред на днешното заседание да бъде следният:
1. Изслушване на представителите на Министерството на външните работи, във връзка с неизпълнението на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Северна Македония и мерките, предприети от страна на изпълнителната власт за гарантиране правата на българите в Република Северна Македония, чрез реализиране на тяхното легитимно искане за включването им в Конституцията наравно с останалите народи в страната.
2. Изслушване на представителите на Министерството на външните работи за състоянието на консулските и дипломатически услуги на територията на Република Северна Македония.
3. Изслушване на представителите на Министерството на външните работи, относно последното преброяване в Република Албания и последващите реакции на съседни държави.
4. Разни.
Има ли други предложения за включване на точки в дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
За – 8 гласа, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ, ВЪВ ВРЪЗКА С НЕИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ДОГОВОРА ЗА ПРИЯТЕЛСТВО, ДОБРОСЪСЕДСТВО И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ И МЕРКИТЕ, ПРЕДПРИЕТИ ОТ СТРАНА НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ ЗА ГАРАНТИРАНЕ ПРАВАТА НА БЪЛГАРИТЕ В РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ, ЧРЕЗ РЕАЛИЗИРАНЕ НА ТЯХНОТО ЛЕГИТИМНО ИСКАНЕ ЗА ВКЛЮЧВАНЕТО ИМ В КОНСТИТУЦИЯТА НАРАВНО С ОСТАНАЛИТЕ НАРОДИ В СТРАНАТА.
При нас са господин Иван Кондов – заместник-министър, Момчил Райчевски – директор на дирекция „Югоизточна Европа“, Георги Воденски – директор на дирекция „Консулски отношения“ и Весела Щерева – парламентарен секретар.
Заповядайте, господин Заместник-министър.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН КОНДОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В договорения през 2022 г. компромис за европейската перспектива за Северна Македония има разписани условия, които страната кандидат трябва да изпълни, както преди пълноценното отваряне на преговори, така и по време на целия преговорен процес. Тоест изискването за включването на българите в Конституцията е само една от точките в това отношение.
Приемането и непосредствено влизане в сила на конституционните промени, с които българите да бъдат вписани наравно с останалите части от народи във всички съответни разпоредби на Конституцията на Северна Македония е незаобиколимо предварително условие, което да позволи на Скопие реално да започне преговори за членство.
Страната ни няма да допусне въпросът за гарантирането на правата на македонските българи да се превърне в заложник в преследването на вътрешнополитически цели в Република Северна Македония. Тази позиция е ясно заявена пред всичките ни европейски партньори и аз мога да Ви уверя, че навсякъде, където съм участвал – в Съвета по външни работи, в Съвета по общи въпроси, съм го поставял този въпрос всеки път при нашите участия, откакто, разбира се, заемам тази позиция.
Това е позицията, която в изпълнение на решението на Четиридесет и седмото народно събрание от 24 януари 2022 г., Министерството на външните работи категорично отстоява на всички равнища и на всички форуми на Съюза.
Министерството на външните работи ясно комуникира във всички двустранни и европейски формати необходимостта Скопие да изпълнява ангажиментите за осигуряване на равноправна и действителна възможност на своите граждани с българско самосъзнание, да отстоява своята културна и национална идентичност. Активно информираме държавите – членки на Европейския съюз на различни нива и различни формати за системно налагания над българите в Северна Македония институционален и извънинституционален натиск.
Министерството на външните работи предприе незабавни двустранни и многостранни мерки за информиране на държавите – членки на Европейския съюз и Европейската комисия, Съветът и неговите подготвителни органи за позицията на България по отношение на недопустимото поведение на водещи представители на новото правителство на Северна Македония – неизпълнението на договореностите, агресивната антибългарска политическа риторика и заявяваните намерения за предефиниране и предоговаряне на постигнатия европейски консенсус.
Това недопустимо поведение и позиции на политическите лидери на Северна Македония бяха адресирани в официални позиции на Министерството на външните работи. Позицията беше публикувана на 25 юни 2024 г.
Спекулативните хипотези за евентуално повторно отваряне и предоговаряне на утвърдената от всички държави членки, и самата Северна Македония преговорна рамка и неспазване на договора за добросъседство от 2017 г. са отхвърлени от всички евроатлантически партньори.
В рамките на състоялото се 27 – 28 юни заседание на Европейския съвет, България отново защити позицията, че изпълнението на всички поети ангажименти, както и напредъкът по всички свързани с Европейския съюз реформи, остават ключово условие за постигане на напредък в евроинтеграционния процес на Скопие.
Искам да Ви уверя, че България ще продължи да отстоява необходимостта от стриктно придържане към изпълнението на всички аспекти на компромиса от 2022 г. в хода на предстоящи обсъждания по процеса на разширяване в съответните европейски формати.
И мога да Ви гарантирам, че в разговорите ми с представители на други държави, включително на ниво министър, които съм успял да проведа в рамките на съветите външни работи и други срещи в двустранен формат, на практика няма държава членка, която да иска някакво предоговаряне, което би се съгласила на това нещо.
В самата Европейска комисия въобще не възприемат този подход, считат, че той ще отслаби позиции на Европейския съюз. Така че тук има, как да кажа, пълно разбиране на нашата позиция.
Имаше и един неформален обяд със страните от Западните Балкани, на който множество държави отправиха много ясно послание, че договорите трябва да се изпълняват. Използваха латинският израз рacta sunt servanda. Не посочиха конкретни страни, но беше много ясно, че става въпрос за тези държави, които всъщност поставят под въпрос вече договорени и подписани споразумения.
От тази гледна точка аз лично се чувствам спокоен, че ние имаме достатъчна защита и достатъчна подкрепа в Европейския съюз по този въпрос. Друг е въпросът какво точно ще предприемат властите в Северна Македония, очевидно е, че те продължават с тази антибългарска риторика, продължават с натиска над гражданите с българско самосъзнание, включително отиват и по-далеч – започват всъщност да работят и срещу някои, как да кажа, някои въпроси, които не са дори свързани с това. Говоря конкретно за Коридор № 8. Тоест говори се, че искат да не изпълняват тези вече предприети стъпки за изграждането на Коридор № 8, да пренасочват средства.
А всъщност ние подписахме споразумение във Вашингтон с още няколко държави, включително и Република Северна Македония за изграждането именно на този коридор, като един важен коридор на военната мобилност в рамките на НАТО, и за нас е удивително, че само няколко дни, след като това е подписано, започват техни представители да излизат и да отричат необходимостта от изграждането на този коридор или въобще да се опитват да избегнат ангажиментите си по изграждането на Коридор № 8, включително, обвинявайки българската страна, че не била направила едно или друго нещо.
Ще спра дотук. Ще дам, разбира се, думата, ако не възразявате после и на колегите, особено на господин Райчевски, който да ме допълни, ако нещо съм допуснал, и оставам на разположение за въпроси. Благодаря Ви.

МОМЧИЛ РАЙЧЕВСКИ: В момента трудно бих могъл да допълня заместник-министър Кондов, единственото, което бих казал е, че изпълнението на Протокола зависи изключително и основно от волята на политическият естаблишмънт в Скопие. Самият договор има различни елементи, които са обхванати в първи и втори протокол.
Предполагам, че Вие сте запознати и в момента не е необходимо да се влиза в детайли.
Като цяло това, което мога да кажа в потвърждение, на този етап Договорът не се изпълнява в духа и същината му. Както казах, българската страна е изявила ясно своята позиция, тук влиза включително и работата на Смесената комисия по историческите въпроси.
Оттук нататък ние сме в положение на изчакване, искам да ме разберете правилно. Не става въпрос, че чакаме просто ей така, но изчакваме, за да видим в крайна сметка политиците, които управляват Република Северна Македония, какво ще предприемат по-нататък – дали ще се продължи в този дух на конфронтация и на бавене на топката, вместо да пристъпят към това, което се очаква от тях или ще продължат в този дух, в който вече според мен ще се задействат други механизми, които не са само на двустранна основа, тук говорим вече и за отношение на Европейския съюз към Македония, следващите стъпки, по-нататъшно предвиждане.
Разбира се, ако имате конкретни въпроси, ще се опитам да отговоря, но подчертавам с оглед на това, тъй като става въпрос за открита среща, тъй като има редица деликатни моменти.
Има едно нещо, с което искам да допълня заместник-министър Кондов. Позицията на България по отношение на вихрещата се риторика в Република Северна Македония, която е с изключително остър тон към България, различен тип обвинения, не говоря само за политици, говоря за общественици, журналисти, включително различни публикации по социалните медии. Ние, доколкото можем се опитваме да следим, има установен такъв канал за комуникация с нашите колеги в Скопие, има особено изявени случаи на говорна омраза, за което е сигнализирано на сигналите с идеята, че трябва да се предприемат определени стъпки или реакции, но нашите европейски партньори, не само европейските партньори, говорим за други страни, които не са част от Европейския съюз, но проявяват интерес към бъдещето на региона, и изключително високо се оценява умереният тон на България.
В редица случаи, мисля, че господин Кондов може да потвърди, ние сме поздравявани за това, че не влизаме в риториката и в конфронтационния вербален режим на Скопие, и това го казвам с цел да обясня защо официалните реакции на България са изключително премерени и като език, и включително като чистота. Тоест не винаги на всяка една провокация, провокативно или грубо изказване се реагира. Но, както знаете, последната реакция беше свързана с Коридор № 8.
Тоест ние се опитваме да водим един изключително калибриран подход по отношение на Скопие, включително и в стремежа да запазим имиджа, който знаете след голямата атака след нашето вето, когато България беше просто притисната, отново да възвърнем доверието на партньорите и да разберат, че нашата гледна точка не е просто така изкарваме моментно хрумване, а се дължи на систематичен дефицит в Република Северна Македония по отношение на върховенство на правото, правата на определени общности, и въобще отношенията с България. Благодаря Ви.

ПРЕДС. АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: В този ред на мисли, преди да дам думата на членовете на Комисията за въпроси, в Договора за добросъседство има редица членове, като например, които задължават двете страни да поддържат контакти и да провеждат срещи между представителите на органите на държавната власт. Също така между представители на органите на местната власт. Също така да разширяват туристическия обмен, да усъвършенстват транспортните и други комуникационни връзки. Да има сътрудничество в областта на културата, образованието, здравеопазването, социалната политика и спорта. Също така има съвместна мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси. Отделно е договорено съвместно честване на общи исторически събития и личности. И не на последно място, двете държави са се споразумели нито една да не предприема, подтиква и поддържа действия, насочени срещу другата държава, които имат неприятелски характер.
Кака ще коментирате развитието на всички тези аспекти, които са засегнати директно в Договора за добросъседство?

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН КОНДОВ: Съвсем в началото, когато беше подписан договорът, де факто имаше някакво позитивно развитие, включително и в Комисията по историческите въпроси, но постепенно този ентусиазъм започна да намалява и де факто, след като започна предизборната кампания, всъщност Договорът не се изпълнява в може би нито един негов член, да го кажа така.
И от тази гледна точка в момента сме в пълен застой. От една страна, властите в Северна Македония се оправдават с това, че България няма редовно правителство. Наложи се да им обясним, че служебното правителство е напълно легитимно правителство, ако искат наистина да поддържат някакъв диалог, но очевидно такова желание у тях няма.
Така че от всичко, което изброихте, де факто абсолютно нищо не е спазено, особено последните изяви на новите управляващи и особено на премиера им, е от откровено, как да кажа, агресивни изказвания, някои от които дори не отговарят на истината, особено по отношение на решенията на Европейския съд за правата на човека, където съвсем ясно е казано, че те касаят не наличието на македонско малцинство в България, а само конкретни административни процедури, по които се регистрират неправителствени организации, и по-важното е, че България всъщност е променила законодателството си още 2018 г. и е изпълнила тези изисквания.
Така че в този смисъл наистина Договорът е абсолютно оставен настрани и въобще по никакъв начин не се изпълнява.
Господин Райчевски, ако искате да добавите.

МОМЧИЛ РАЙЧЕВСКИ: Само като един нюанс. Аз не бих казал точно неизпълнение, особено по членовете от Закона, които Вие изброихте. Все пак да не забравяме, че в голяма степен има някои клаузи, които са асиметрични по обясними причини, както казах, не бих влизал в подробности по определени въпроси.
Но нещата, които споменахте, напротив, България се опитва да поддържа диалога, особено секторния диалог с Република Северна Македония.
За съжаление, понеже не очаквах точно такъв конкретен въпрос по самите отделни членове, в момента не мога да Ви кажа по памет, има ли срещи, които са извършвани от така наречените line ministry – от ресорните министерства, примерно в сферата на туризма, на образование, на вътрешните работи, но контактите продължават. В това отношение не мога да кажа Договорът не се изпълнява тотално, но не се изпълнява в скоростта и степента, в която ние бихме желали и смятаме, че е полезно. Както казах Договорът не се изпълнява, не се спазва от страна на колегите от Северна Македония в неговия дух и същина.
Туризмът, разбира се, продължава, ако не се лъжа има известно повишение на туристическия поток, което е трудно да се обхване, защото част от българите, които отиват там съвместяват това примерно след това с почивка в Гърция или обратно – идвайки от Гърция, някои спират за една нощувка в Охрид основно.
Но, разбира се, ако членовете на Комисията имат желание, ние можем да изготвим един допълнителен информационен материал, който да бъде предоставен от гледна точка примерно през последната година поне, срещите на двустранно ниво между министерствата. Общините също имат контакт, извършват се дейности, които са свързани с проблемите за трансгранично сътрудничество. Има разрешение и се извършват редовни събори, които са от двете страни на границата. Съответните министерства на вътрешните работи издават разрешенията, откриват своевременно пунктове.
Така че аз не бих казал, че диалогът е прекъснат, но на високо политическо ниво в момента това, което можем да кажем е, че няма желание за отворена, добросъвестна, и как да кажа, с уважение към партньора работа с България.
Ако желаете, можем да изготвим в следващата седмица един информационен материал, който е за членовете на Комисията по отношение на Договора.

ПРЕДС. АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Благодаря за информацията.
Аз мисля, че ще бъде полезен такъв документ, такъв информационен доклад за всички членове на Комисията, разбира се, всички ще бъдат запознати с него, за да може да следим реално в подробности какво се случва, макар че, за съжаление, дори и с просто око виждаме, че Република Северна Македония тенденциозно подхожда към ангажиментите, които е изпълнила и голяма част от тях просто, дори с несъстоятелни аргументи се опитва да не ги изпълнява.
Така че, ако искате да добавите нещо.

МОМЧИЛ РАЙЧЕВСКИ: Нещо пропуснах, извинявайте.
Разбира се, абсолютно се присъединявам към оценката, която давате. Това е видимо не само за нас дипломатите, за Вас политиците, видимо е и за обществото в България, забелязват се вече и коментари, че е проблем.
Само исках да кажа, понеже споменахте различни области. Особена активност се опитваме да поддържаме в сферата на културата. Знаете в Скопие ние имаме културно-информационен център, който работи изключително активно, ще Ви дадем точни данни, но те за миналата година имат около няколкостотин мероприятия, които се провеждат в Република Северна Македония.
Така че просто това го казвам в потвърждение, основното послание, което имаме и ние към тях, и към нашите европейски партньори – България не е затворила диалога. България, желае да развива отношения с Република Северна Македония във всички. В потвърждение на това ние се опитваме да поддържаме контактите. Ще ви дадем справка за срещите по линия на различни министерства. Би било добр и те да информират също така, когато имат събития.
Така че нека да не бъдем съвсем черногледи, а да се надяваме на промяна към по-добро. България работи в тази посока, което разбира се, не означава, че бихме приели всяко едно предложение и всяко едно действие. Така или иначе ние сме тук, за да защитаваме националните интереси и да защитаваме правата на онези граждани на Република Северна Македония, които са с български произход или с българско самосъзнание. Това е нашета задача. Благодаря

ПРЕДС. АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Благодаря.
Давам думата на членовете на Комисията за въпроси.
Господин Ченчев, заповядайте.

ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, господин директор на дирекция, госпожо Парламентарен секретар – тук не виждам и Вашата позиция, каква е? Няколко аспекта ми направи впечатление. Не само ще Ви кажа това, което ми е направило впечатление в тази комисия, а и от преди това. Защото ние освен, че се занимаваме с политика сме и български граждани, и се вълнуваме, дали институциите в България пазят националния интерес?
Уважаеми господин Райчевски, ако не лъже паметта, Вие бяхте посланик в Албания. Даже там сме се виждали с Вас. Много добре знаете, когато една държава е настроена приятелски и когато иска, дори и да няма договор да има нормални отношения, цивилизовани с приятелска държава. Не това виждаме от страна на Северна Македония, първо.
Второ, Вие казвате, че ще продължи диалога. Ама какъв диалог по-точно? По същия начин. Няма да стане е ясно на всички.
Вие казахте, господин Райчевски, че Вие сте дипломат и ние сме политици. В момента така, както е устроен и Европейския съюз, както функционират въобще различните държави, и това, което се случва в тях, Вие дипломатите сте първите политици. Вие сте първите политици, които трябва да сте проводници на това, какво правят нашите институции.
Тук трябва да уверите Комисията струва ми се, която така малко предизборно, разбира се, поздравявам председателя затова, че е инициирал тези изслушвания и е направил тези покани. Все пак може би трябваше да попита и другите парламентарни групи тъй като този въпрос не е на тази или онази партия, а на България, и на всички нас. Поради тази причина и особено, когато се задават избори трябва да действаме малко по-коректно когато става дума за външната политика.
Така или иначе обаче си мисля, че няма да стане с диалог и то се убеждаваме всички, че е така. Още повече мен като българин ме заболя много когато техният премиер се видя с нашия премиер и след това каза: „Аз се видях с него от куртоазия – три минути във фоайето“. Нали си спомняте?
Така че, каквото повикало, такова се обадило. Ние трябва да сме твърди в нашата външна политика. Искам Вие да убедите Комисията, че Външно министерство взима правилните решения. А не просто с една позиция – аз не знам, дали е успокоено обществото – една позиция няма да свърши работа, официална на сайта на Министерството. Мисля си, че може да се предприемат и други действия по законите на дипломацията при това. Не нещо друго.
Още повече ми се струва, че Министерския съвет, трябва да Ви окаже по-голямо съдействие в тази част тъй като Вие знаете, че има много неща, които може би не са и в този договор, и които са обсъждани, и не са попаднали в него. Така или иначе, наистина въпросът е деликатен. Тук вече е и ролята на дипломатите, и на политиците да обединят своите усилия тъй като ще бъдат заплашени интересите на България. Това респективно означава, че всички партии ще трябва да взима мерки, както и всички дипломати, за да не се получава това и в други държави.
Това е целта според мен на това изслушване. Да видим, какви са конкретните мерки, които предприема България чрез Външно министерство.
Разбира се, нещото, с което смятам да завърша, господин Председател, и ми направи впечатление в изказването на господин Заместник-министъра. Той каза: „Ние разговаряхме в рамките на Европейския съюз и ще получим оттам защита“. Ние, никаква защита не трябва да получаваме. Каква защита, извинявайте? Това от Европейския съюз – ама ние казахме на Северна Македония да си спазват подписаните договори. Подписаните договори, трябва да се спазват. Това ли е защитата? Не, Европейския съюз трябва ясно да заяви на Северна Македония, че ако не изпълнява този договор ще има последствия тъй като ние сме равноправен член на Европейския съюз. Това трябва да се случи.
Нямаме нужда от защита, при положение че би трябвало да е договорът нашата защита. А какви са нашите гаранции за изпълняването на този договор. Ако Европейския съюз не може да ни го даде, тогава Европейския съюз да се разформирова и да не защитава повече интересите на всичките държавни членки в него тъй като явно и очевидно не може или не се справя с това, или да си смени лидерите.
Така или иначе защо ние трябва да сме потърпевши на цялата тази сага? Още повече, че Вие казахте: „Беше направен този исторически компромис“. Благодаря.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН КОНДОВ: Благодаря Ви.
Ако позволите във всички случаи това, което ни гарантира позицията на нашите съюзници в Европейския съюз е, че европейската перспектива на Република Северна Македония в момента е блокирана. Това, което защитаваме всички и за което имаме подкрепата е, че Република Северна Македония няма да направи нито една крачка по-напред, докато не изпълни изискванията, които сме поставили. Това е голямата защита, която получаваме.
Друг е въпросът: защитата на гражданите на Северна Македония, които са българско самосъзнание. Това е един малко по сложен въпрос, за който ние полагаме много големи усилия, но не е и лесно. Имах посещение по повод процеса на сътрудничеството в Югоизточна Европа и в посолството организирахме среща с българи. Тази среща е една много тъжна среща. Това е един разказ, който изслушах от тези хора за подтисничество, тормоз. Един от тях се изрази може би малко емоционално, може би малко преувеличено, но каза: „Ние сме като евреите в Германия, навремето“.
Веднага след срещата дойдоха при мен – може ли да помогнете, защото ето тук двама мои приятели искат да ги изгонят от армията, защото са казали, че са българи, и така нататък. Това е постоянно. Тази защита е малко по-сложна. Опитваме се да организираме и тази защита. В интерес на истината като се опитваме да измислим един нов механизъм, с който българите да получават, някаква защита, но е трудно. Трудно е защото властите в Северна Македония са много добре организирани антибългарски. В момента, в който изникне нещо българско те го потискат по всякакъв начин.
Между другото един, такъв въпрос, който също премиерът Мицкоски пропусна да отбележи, когато говореше за Съда за правата на човека, че също имат една присъда в Съда, но той пропусна този въпрос.
Наистина не е лесна битката, но това, което ние можем да гарантираме, че поне те няма да могат да вървят напред. Това ще има много голямо влияние, защото там има една много голяма част от обществото, която е силно проевропейска. Включително и от албанската част и други, които може би ще изчакат известно време, даже има такива политически сигнали от страна на някои албански политически фактори, че ще поизчакат, около шест месеца и след това ще започнат да поставят много сериозно въпроса за промените в Конституцията. Защото в крайна сметка за тях е важно да се напредва по пътя към европейската интеграция.
В този смисъл вярвам, че много политици ще бъдат поставени под много сериозен натиск. Затова в момента, както каза и господин Райчевски ние може би малко изчакваме, но в крайна сметка отвътре ще дойде големият натиск в Северна Македония и те ще трябва в крайна сметка да направят, някакъв избор. Как ще го решат след като са били толкова твърди в своята предизборна кампания, как ще го решат с настоящите управляващи това е загадка и за мен.
Господин Райчевски, Вие ако искате нещо да добавите.

МОМЧИЛ РАЙЧЕВСКИ: Не толкова да добавя, колкото просто и към Вас да се присъединя в смисъл, че да, България думата „защита“ може би не е най-правилната. По-скоро това е нашата сигурност. Защото както Вие видяхте ние сме част от Европейския съюз. Все още тези въпроси се решават с единогласие. Така че нашата защита при условие това, което имаме предвид по-скоро е, че след като ние успяваме да убедим нашите съюзници, че всъщност са Скопие тези, които не изпълняват ангажиментите в нашия случай ние вече имаме основание – нашето основание и нашата гаранция е това, че ние може да кажем: не, както сме казали и преди.
За нас важното е, че грубо казано ние сме Брюксел също. Брюксел не е нещо отделно от нас. Хубавото е тук, че има абсолютно разбиране, че на Република Северна Македония е даден ясен алгоритъм. Той е много ясен, много е простичък. Те са няколко стъпки, които трябва да бъдат направени. Мога да Ви уверя, че разбира се, дипломацията и особено европейските имат склонност да говорят доста по завоалирано и с намеци, което на Балканите не веднага се разбира, но рано или късно се разбира.
Сигналите вече към тях и директно изказване са все по-чести, че тези застрашават собственото си европейско бъдеще самите те. И е много ясно, което също за нас е изключително важно, ние успяхме да убедим и партньорите си, че независимо какъв език, и какви аргументи използва Скопие в своите си тези, България няма да има нови искания, но категорично няма да отстъпи, нито на юта от това, което вече е направено като компромис, защото ние също направихме сериозен компромис с така нареченото френско предложение. Това вече е европейският път за Северна Македония.
Така че това е нашата линия на поведение. Категорично сме заявили, че в никакъв случай не можем да предприемем всякакви екзотични идеи, дори да не говорим за предоговаряне, а за отложено влизане в сила на някакви промени в Конституцията тъй като категорично заявяваме искането за промяна на Конституцията това е легитимно искане на гражданина на Република Северна Македония. Това не е нещо, което България е извадила от въздуха като някаква презумпция. В никакъв случай България като държава членка на Европейския съюз не може да прави компромиса с правата на човека. Никъде в света няма практика, неотложно влизане в сила на защита на правата на малцинствата.
Така че нашата позиция мисля, че е ясна. Другото, което исках дебело да подчертая – извинявам се, ако кажа нещо, което за всички е ясно, но Вие тръгнахте в тази посока много правилно. Проблемите, за които говорим, целият сложен комплекс от отношения с Република Северна Македония по принцип, държавите, с които ние имаме национално малцинство – Албания, разбира се, в случая е малко по-специфична, но там си имаше подводните камъни, трябва да се схване, че това ангажимент абсолютно на всички институции в България. Не е само Министерството на външните работи, което трябва да стои на предната линия и да отговаря, и да следи всичко, което се случва. Разбира се, ние го правим и се опитваме. Това трябва да е осъзнато, че това е ангажимент на всички институции, независимо какви са те. Включително ако говорим и на общинско ниво, включително наши общественици, журналисти. Трябва по единно да се говори по тези въпроси. Според мен и открито да се говори.
Това, което правим ние с Република Северна Македония, понеже Вие засегнахте диалога в никакъв случай, независимо какво е тяхното поведение ние сме длъжни да пазим отворен тази диалог и начините за комуникация, защото по този начин ние защитаваме, и нашите интереси. Независимо дали става въпрос за сферата на образованието, в сферата на културата, в сферата на туризма. По този начин ние защитаваме интересите, защото без комуникация няма да има и никакви решения в един момент. Грубо казано, но това имах предвид, когато казахме, че се стремим да поддържаме отворен диалога с тях. Защото и по този начин може да се настоява да изпълнение на определени поети ангажименти. Благодаря Ви.

ПРЕДС. АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Реплика имате ли?

ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря и на двата за изчерпателния отговор.
Като се съгласявам, разбира се, и с това, което Вие казахте. Споменахте, господин Заместник-министър, какви опасни процеси текат там и продължават да текат и дори сравненията звучат чудовищно. Това, което Ви изнесохте.
Точно поради тази причина може би трябва да се търсят някакви по крути мерки по отношение, разбира се, на дипломатичния път. Нека да ходят да се обясняват на вратата на Вашингтон. Защото гаранции, компромиси от наша страна са проявени и мисля, че България беше добронамерена и продължава да бъде добронамерена със своите съседи. Само че не получаваме това, което заслужаваме като толерантност.
Вие казвате: „Диалогът е важен, за да защитаваме нашите позиции“, но до момента нашите позиции в Северна Македония не са защитени въпреки диалога. Казвам Ви: прекратете за известно време диалога, нека да ходят да се обясняват в Европейския съюз и във Вашингтон. Защото си спомням един Коалиционен съвет, президента Макрон три пъти звъня на Кирил Петков по телефона лично заради френското предложение. Тогава беше много на зор. Сега, какво става със Северна Македония? Къде е намесата на френската държава, която беше гарант?
Така че ние компромиса сме го направили. Те трябва най малкото да си спазват договора.

ПРЕДС. АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Заповядайте, ако искате да отговорите или добавите нещо.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН КОНДОВ: Не в случая няма, какво просто да се добави. Това все пак е едно мнение, което има своята релевантност, разбира се.

ПРЕДС. АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Благодаря.
Господин Биков, заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Първо много съм скептичен, че проблемите между България и Македония ще бъдат решени, ако Македония впише в Конституцията си българско малцинство или даже отворен народ българите. Това е едно техническо искане. Според мен от глупост те не го вършат. За мен там има много по-сериозен проблем и много по-стратегически. Целият този говор на омразата, който тече там и който често и ние самите наричаме популизъм, което означава, че той е популярен. Там най-голямата политическа сила е най-антибългарската политическа сила. За нея са гласували най много македонски граждани. Това трябва да ни бъде много сериозен извод, макар и да не е лицеприятен за нас.
Отношението към България в Република Северна Македония не е само в политическия елит. То съществува и е вкоренено според мен вече в македонското общество до голяма степен. Дори се стигна дотам, че ние през 90-е години между другото тази формация ВМРО като на нея, тя беше официално пробългарска партия. Тя така дори се самоопределяше. СДСМ бяха по-скептичните.
Стигна се до момент, в който ние да разчитаме на СДСМ за диалога. За мен това е провал на българската държава, че изобщо стигнахме до положение, в което пробългарската партия се окаже антибългарска или хайде не пробългарска, но да кажем имаше едно по-добро отношение, включително от правителството на Любчо Георгиевски, Борис Трайковски – бог да го прости, но имахме много силни позиции, които изпуснахме според мен по наша вина. Тук не говоря за Външно министерство.
Даже бих поговорил, но няма как да го говорим за българските служби и тяхната роля в българо-македонските отношения с риск да не харесат, твърдя, че те също имат грешки. Оттук нататък първо трябва да бъде ясно, че ние с Македония имаме културен проблем, който избива на дипломатическо ниво, на политическо ниво, ако щете на търговско ниво. Но проблемът е културен. Българите в Македония са непрестижна категория хора. Това е обаче изграждане на национална идентичност на антибългарска основа. Всяка национална идентично се гради на анти някаква основа. Обикновено на анти към този, с който си най близък, за да се отграничиш от него и да покажеш, че си различен.
В Република Северна Македония тази идентичност, изграждането й е закъсняло по най-различни причини и се случва в ХХI век. При нас се е случвало в XIX век.
Този проблем според мен ще има много по-дълъг живот, отколкото приемането на, разбира се, вписването на българите в Конституцията е някаква стъпка, но трябва към нас да бъде въпроса: ние какво сме готови да даваме на Македония. Това може скандално да се стори, като ни напомня на рестрикции и така нататък. Ние рестрикции правим, но ние например в бюджета за 2024 г. вписахме 1 милион за Българския културен център в Скопие.
Нямаме според мен голям интерес към тази тема, за съжаление. Не Външно министерство, защото там Министерството на културата трябваше да прояви известен интерес. Не знам какво става с това. Аз няколко пъти търсих и срещи. Разбира се, ние тук от избори в избори не сме имали възможност да се концентрираме по тази тема, но 1 милион за Културния център в Република Македония не са малко пари за една година и според мен имаше и потенциал да се увеличават в някакъв момент, и да се работи, ако щете с македонски хора на изкуството, на културата. Ние нямаме лоби в Македония, освен тези хора, които се самоопределят като българи, които са подложени на някакъв натиск от страна на държавата.
Не действаме до голяма степен координирано. Според мен ние даже не знам какво искаме от Македония, защото тук се говори за национален интерес, но какъв е националния интерес? Той варира след различите… въпреки че имаме консенсус в парламента по отношение на Македония, но различните партии ще Ви кажат различни неща за националния интерес – от това Македония да се присъедини към България, до това Македония да се присъедини към Европейския съюз и да бъде либерална държава, да го кажем.
Според мен работа е не само на Външно министерство да избистрим нашия интерес какъв е. Защото, ние едно говорим, друго мислим и това се усеща при тях, и им даваме поводи да се страхуват от нас, защото имайте предвид, че там има и страх от България. Те постоянно се страхуват, че ще ги претопим.
Впрочем, докато се страхуват, че ние ще ги претопим, една от албанските партии поиска да има и Албанска академия на науките в Македония, и албанските учени да са в албанската, пък македонските да са в македонската, но това си е техен проблем.
Казвам всичко това, даже не толкова като въпрос, а като повод за размисъл и се радвам, че господин Райчевски е тук, защото ние като държава вече колко години не можем да отворим културен център в Албания. А пътят на България към Скопие минава през Тирана. И нека и това да го знаем. Колко внимание ние обръщаме на Албания, където имаме почва за работа, и според мен ние трябва да насочим на първо време позитивното си отношение към Албания и да инвестираме в културна политика в Албания, защото там има почва за това, а сме оставили албанските медии да превеждат от македонските сайтове новините за България и там се наслагва едно негативно също отношение, защото те са такива новини – негативни.
Ако трябва да задам въпрос: не смятате ли, че ние трябва да стиковаме много по-сериозно нашата позиция по отношение на Македония с гръцката позиция и практически да се движим пакетно с Гърция по тази тема, защото те имат сходни проблеми, макар и по малки отколкото нас. И не смятате ли, че това трябва да се движи с по-плътно взаимодействие, защото все пак с Гърция вече може би няма какво да делим чак толкова, след като сме си изградили националната идентичност, но имаме проблемен съсед.
Защото ние говорим все, че сме братя и много се обичаме, но в крайна сметка единствения проблемен съсед на България е Република Северна Македония. Ние нямаме проблем с други държави около нас.
Въпросът ми е, аз знам, че има някакво взаимодействие, то се и вижда, но доколко е добре, без да се налага мнението, доколко е добре просто да имаме една обща позиция с Гърция по тази тема и предполагам, че Гърция също би подкрепила спазването на правата на българите, а ние бихме подкрепили други искания на Република Гърция.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН КОНДОВ: Благодаря Ви. Аз бих споделил голяма част от анализа, който направихте, наистина. Същевременно обаче считам, че включването на българите в Конституцията, макар и малка стъпка, която няма да реши проблемите в никакъв случай, за тях, ако говорите с българите в Северна Македония ще Ви кажат, че това е огромно постижение. То е огромно постижение дори само заради самочувствието им, което, Вие сте абсолютно прав, че българите в Северна Македония са една бедна прослойка. Защо? Защото в крайна сметка, в момента, в който ти открито заявиш българско самосъзнание, ти нямаш възможности да се развиваш в администрация, бизнесът ти обикновено страда, ако решиш да направиш бизнес и така нататък. Наистина е тежко.
Но въпреки всичко, макар и техническо, то ще им даде някакви сили.
Има още един елемент, който е много важен да се знае – да, има страх там известен. Но защо има страх – защото вероятно повечето от тях знаят истината. Ако натискът на държавата и на държавните институции, който се прави по един доста хитър начин, който не става очевиден за международните институции за защита на правата на човека, най-често. Ако този натиск спре много хора ще започнат да заявяват своя български произход. В момента те го крият, защото нямат много възможности да се развиват след това и ще имат един куп проблеми с местните власти или с полицията и така нататък.
Затова на нас ни се струва, че все пак малките стъпки, дори и това, че са малки победи, и то за защита на тези, които все пак са запазили българското си самосъзнание.
Конкретно по въпроса за пакета с Гърция, това е сложен въпрос. Той е деликатен като цяло. Самата Гърция не винаги е съгласна напълно да влезе в пакет с нас. Те също имат някакви свои визии за нещата.
Ние, когато дойде новото македонско правителство и започна открито да атакува, както Преспанският договор, така и нашия, в много случаи ние реагирахме заедно. В европейски контекст буквално се повтаряхме един след други или давахме се за пример. Но в крайна сметка те също имат своя начин за постигане на целите си, така че пълен пакет не може да се постигне по този въпрос.
Господин Райчевски, ако иска да допълни.

МОМЧИЛ РАЙЧЕВСКИ: Аз само исках да допълня, извинявам се, просто беше към Вас. Все пак и двата договори са различни по същина и цели. Така че там трудно можем…
Единственото, което исках да кажа, в продължение на Вашите мисли и това, което каза заместник-министър Кондов, благодаря, че споменахте Албания, защото там мога да дам и конкретен пример – защо вписването в Конституцията е толкова важно за тях, но е важно и за нас. Да това е технически, да много често го казваме на нашите партньори, че за разлика от промяната, когато трябваше да сменят името на държавата, при нас става въпрос по-скоро за допълнение на вече съществуваща клауза, съществуващ текст. Просто ние добавяме още четири общности.
Разбира се добавянето, след това много е важно, защото текстовете на Конституцията пък следват някои други вътрешни актове на Република Северна Македония, които, в момента дори ида искаме да бъдат променяни не могат, защото те изискват основния закон да има съответния текст.
Затова за нас е толкова важно.
Може би не трябва да изключваме и чисто психологическия ефект от това включване, преди всичко за нашите сънародници в Република Северна Македония, но включително и по отношение на някой текст, защото като стане промяната…
Да не забравяме, че, за да можеш да контролираш някакъв процес много е важно и този, срещу когото си изправен, също да е част от тези процеси, защото тогава можеш да поставиш рамки и изисквания.
Да не забравяме, че в един момент евентуално започване на преговорите на Република Северна Македония, след като изпълни тези стъпки начални, там те трябва да изготвят, както и Република Сърбия, специален план, който е за действие по отношение на националните малцинства. Имат специална Пътна карта, която е свързана с върховенството на закона, където много от тези елементи ще бъдат включени и ние там също ще имаме контрол, наблюдение и оценка, и съответно – да и не, доколко ние смятаме, че са изпълнение.
Така че за нас, тук съм съгласен с Вас, за тяхното отношение, но наистина те съзнават една малка стъпка, всъщност според мен те много добре са наясно какво следва след това, което те вече трябва също да изпълняват.
Тоест, те няма да могат да се отклоняват.
Дадох примера с Албания, защото след почти моите пет години там и много работа с нашите сънародници в трите области – Голо бърдо, Корча и Кукъска Гора.
Аз съм убеден, че сега при преброяването, резултатът, който се получи се дължи не само на мога да кажа постоянната политика на България по съответните програми, които имаме за подпомагане на българките общности в шест държави, но отношението не само на посолството, но и на всички делегации, които са идвали в Република Северна Македония, включително индивидуални контакти, имаше индивидуални акции на народни представители, които подпомагаха една или друга наша акция. Но включването им в Конституцията 2018 г. на тях им даде самочувствието да могат на преброяването спокойно да излязат и да кажат те какви се чувстват.
От тази гледна точка смятам, че това наистина е много важен момент, който трябва да бъде изпълнен и мисля, че на всички вече е ясно и в Скопие знаят, без това няма път напред за тях. И това е нашата сила, защото това е нашата политика.
… Ако позволите да добавя и още нещо, което споменахте Тирана като столица, има още една столица, от която доста зависи и това е Белград.
Само като пример, единият от министрите в новото правителство от сръбски произход, той със спокойствие и гордост го заяви, всички го подкрепиха. Имаше един други министър, на когото му откриха български паспорт изведнъж. Той го скри, отказа се, притесни се и се наложи премиера да го защитава публично, за да остане като министър. Тоест, това Ви показва разликата в отношението и влиянието на тази друга столица.

ПРЕДС. АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Заповядайте.

ТОМА БИКОВ: Само кратко уточнение.
Аз не подценявам изобщо вписването на българите в Конституцията. По-скоро мисълта ми беше, че то ми е достатъчно. Аз виждам и във Вас това отношение. Но за това да увеличим престижа и с колегите може би трябва да имаме консенсус по този въпрос, да увеличим престижа на българите в Македония не може да се случи само с рестрикции по отношение на Македония. То може да се случи, както и в Албания, с внимание, с инвестиции в култура, в икономика, в регионално развитие, ако щете. Може би да се направи анализ къде има най-много български граждани, като разположени и да започнем да работим основно в някакви райони.
Престижът е въпрос на това доколко държавата стои добре и, че държавата в определени моменти праща самолет, някой като са го набили. Но вижда се, че тя има, че стои цялата държава зад някой, зад един човек.
Това е въпрос на инвестиция вече. Колкото и рестрикции да правим престижа няма да се увеличава, той ще се увеличи с отношения и с последователна политика, каквато, за съжаление, не винаги българската държава като цяло е склонна да поддържа дълго време.
Защото ние от време на време се присещаме за Македония, обикновено като стане някой скандал. Говоря за нас тука, не за Вас. Вие си имате вероятно всеки ден отношения. Но в парламента обикновено избухваме, като нещо стане. После го забравим. После пак се присетим.
Не е задължително да сме много агресивни по отношение на говоренето, по-важно е да предприемаме някакви действия и да постигаме резултати и най-важното нещо за вписването на българите, че ние там сме постигнали някакъв резултат, ще имаме някакво удовлетворение и после ще можем да поставим някаква нова цел.

ПРЕДС. АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Госпожо Симеонова, заповядайте.

ДЕНИЦА СИМЕОНОВА: Специални благодарности към заместник-министър Кондов и екипа за това, че изложихте така подробно въпроса и във Вашето изложение, съответно с отговори към колегите. Вярвам, че това е начина именно тук, в парламента, да се провеждат този тип дискусии и да се държи една обща посока, която беше поставена именно в 47-ото Народно събрание, като общо решение за пътя на Република Северна Македония към Европейския съюз.
Тук по-скоро като коментар, но и въпрос, от една страна исках да благодаря на господин Райчевски, че предложи да ни запознае подробно с всички двустранни срещи и инициативи, които се провеждат. Бих искала специално да го помоля и да междуведомствените работни групи да ни даде отчет – дали те се случват? Те бяха инициатива също, целяща по-голямо взаимодействие и един ранен момент в, не само културната сфера, но и в други сфери.
Доколкото знам определени министерства имаха задача да движат този въпрос, така че ще е интересно. Случват ли се срещи във формат междуведомствени работни групи, стартирали също по време на кабинета Петков?
Тъй като виждам, че има и колеги от медиите, знаете тази Комисия също онлайн може да се гледа от всички български граждани.
Смятам е хубаво, Вие го споменахте и във Вашето изложение, но да ни уверите, да повторим, че Европейския съюз остава именно зад позицията на България. Това че, е условие за българското малцинство да бъде включено в Конституцията на Република Северна Македония като част от пътя на Северна Македония към Европейския съюз.
Дали има в момента на ниво Европейска комисия или други примери срещи, които можете да дадете в последните месеци, където отново е потвърдено това.
Видях, че Вие експлицитно споменахте определени партньори, държави-членки на Европейския съюз, които в момента също поддържат нашата позиция. Явно е хубаво да се подчертае това и е изключително важно, че позицията на Европа е позицията на България към момента.

МОМЧИЛ РАЙЧЕВСКИ: Благодаря Ви за това. Разбира се, ние ще доставяме материал, само бих искал да посоча, че особено по отношение на междуведомствените групи ние можем да дадем това, с което разполагаме като информация, където участваме. Имаме и други групи. Така че може би, ако Комисията иска да получи по широка картина, може би трябва да се обърне към всички министерства с молба да ги запознаем, но за срок, който Вие пожелаете с двустранни, ние го наричаме секторен диалог. Защото, примерно, можете да имате среща на МВР, които се занимават конкретно със специфичен проблем, свързан с някой граничен пункт, дали става въпрос за нов, за разширяване на съществуващ или за някакви конкретни мерки.
Имайте предвид не всичко минава през Министерството на външните работи.
Така че ние ще дадем информация, с която разполагаме, а вече за самите заключения от междуведомствените групи, това трябва да се поиска по принцип от водещите министерства. В много случаи ние сме участник. Каквото имаме ще предоставим на колегите.

ПРЕДС. АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Господин Таслаков, заповядайте.

СТОЯН ТАСЛАКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми гости! Аз внимателно слушам дискусията и моят въпрос е насочен към правната помощ, тъй като Вие казахте, че хората с българско самосъзнание са по-бедната част от обществото в Македония. Тоест те трудно биха могли да се доберат до правна помощ, а България е заявила готовност да се бори за човешките права там с един механизъм.
В тази връзка да кажете какво точно нашата държава е направила, за да осигури необходимата правна помощ, особено за бедните българи там, които не могат да си позволят? Защото, за да се бориш за човешки права, трябва някой да изготви сигнали, жалби, трябва достатъчно капацитет, тъй като Вие също казахте, че системата им е много добре организирана да смачква такива производства. Тоест, за да се бориш с тази система, трябва ти също да си добре организиран, да предоставиш най-малкото логистика, юристи или някаква организация. Да кажете какво прави държавата и дали имате информация за последната една година колко са регистрираните случаи на дискриминация или нападения? Това е.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН КОНДОВ: Благодаря Ви.
Да, това е един наистина много деликатен въпрос. За съжаление, това, което наблюдаваме, е, че българите, особено когато става въпрос за защита на техните права или в случаите, когато бяха палени клубовете и така нататък, процесите се водят страшно бавно, супер неефективно и много често всъщност ние не намираме защитници за хората.
Не знам дали Ви прави впечатление, много често защитниците са от албански произход, защото това, което са ми разказвали, аз не мога да го потвърдя, разбира се, на 100%, но ако Вие приемете да бъдете адвокат на един такъв засегнат човек, може да си изгубите лиценза, може да имате всякакви проблеми. Разбира се, това го говоря по-скоро неофициално.
Затова ние започнахме работа и фокусът, който поставяме върху защитата на правата на българите и представителите на българските общности, според нас изисква създаването на един финансово обезпечен механизъм за правна защита и процесуално представителство в случаи на нарушения на правата на човека. И разбира се, проявите на дискриминация, говор на омраза и така нататък – престъпленията от омраза, както беше случаят с Пендиков, чийто процес продължава във времето вече не знам колко, година и половина може би. И то всеки процес, който аз като чета информациите от колегите за всеки процес, той се прекъсва по някакви доста смешни процедурни причини, неявяване на свидетели и така нататък.
Така че ние работим по този механизъм, продължава работата по прецизирането на този механизъм, защото истината е, че досега нямахме такъв механизъм. И аз вярвам, че ние ще създадем един ефективен механизъм, за да можем да подпомогнем тези хора.
Тази година в централния бюджет бяха определени малко повече средства. Програмата за финансиране на програми за подпомагане на традиционните български общности в чужбина започна през 2020 г. с 500 хил. лв. за всички. Тоест представяте си 500 хил. лв., но говорим и за Молдова, за Украйна, за Северна Македония и така нататък. За щастие, има разбиране от ръководството и постепенно тя беше увеличавана.
Единственото, което все още, освен че ще продължим да искаме увеличението ѝ, това, което ни се иска, е да влезе и в нашия бюджет. Защото тя винаги е в централния бюджет и там реално какво правим? Тя е на проектен принцип. Правим проектите, много често като се приеме бюджетът по-късно, ние трябва след това да направим проектите, да ги представим и чак тогава да вкараме постановлението, за да изискаме парите. Това се случва някъде в средата на годината, един път се случи септември или октомври. Ето, декември ме подсеща колегата. Представете си какво можем да свършим, когато това нещо става в много кратки срокове.
Тоест логично е тази програма да си влезе в бюджета на Министерството. Ние, естествено, ще я вкараме в такъв параграф, така че да не може да бъде използвана за друго, за да няма притеснения, че при някакви пренасочвания ще вземем пари от тази програма и ще я насочим примерно за ток или нещо друго. За нас е изключително важно тази програма да продължи да съществува, да влезе в бюджета и да бъде увеличавана. И това ще ни помогне за тази правна защита, разбира се, и този механизъм, който е деликатен, защото няма как държавата директно да се намеси, но има възможности да подпомогнем такъв правен механизъм.
Ако господин Райчевски иска да допълни нещо.

МОМЧИЛ РАЙЧЕВСКИ: Не толкова да допълня. Както казах, има редица въпроси, можем да проведем и други срещи, но просто не може всичко на този етап да бъде споделяно.
Единственото, което исках да допълня заместник-министър Кондов, е само два елемента. Програмата за българските общности, за която той спомена, която вече е над 2 милиона, се доказа като изключително ефективна, защото това е един от механизмите, с който самите дружества, организациите, да не казваме дружества, организациите, създавани от българските национални малцинства и българските общности, защото все пак има един нюанс между двете, и в Република Албания, и в Република Северна Македония особен случай, но включително и в Република Северна Македония не забравяме. Благодарение на тази помощ се осъществиха редица инициативи и на техни организации. Но това става с времето, това е с натрупване.
Има една много хубава английска поговорка за дипломацията – че дипломацията е да изпиеш едно езеро с чаена лъжичка. Тоест малко по малко става, особено в тези държави, където с десетилетия са натрупани проблемите. Но това ще стане по този начин.
По отношение на правната защита абсолютно е прав. Това е абсолютно нов механизъм. Ние не просто в момента работим върху него, защото основната цел на този механизъм е да подпомогне хората на място да могат да извървят цялата процесуална процедура вътре, да изчерпят механизмите в държавата, където се намират, за да може след това това нещо вече да бъде използвано и да се вдигне примерно в Страсбург или на съответните места. И тъй като в тези случаи наистина няма как да бъде открито, тоест директно да се намесим, говорим все пак за вътрешно-законодателни процедури в една държава, идеята е да се намери такъв механизъм, който да позволи, финансов механизъм, който да позволи тези българи, които са обект на репресии, дали става въпрос за уволнен безпринципно от работното си място, за говор на омраза, за физическо нападение, както беше случаят с господин Пендиков и има още няколко оплаквания, да бъде задвижен и проследяван на място и да не се позволява местните власти да използват един или друг подход, вратичка за забавянето му, за не даване на отговори. Защото, ако говорим открито, имаме случаи, в които се подават жалби, след което тази жалба не се придвижва по редица причини напред, тоест не стига вече до следващата инстанция, което за нас е също част от нарушаването на правата на нашите сънародници.
Така че усилено се работи. Но, пак казвам, това не е само на Външно министерство създаването на този правен механизъм, тук се включват и други институции, но се гледа много сериозно на този въпрос и се надявам, че ще бъде решен не бих казал незабавно, но във възможно най-кратките срокове. Защото наистина трябва да се намери и финансовото му обезпечаване начинът, по който ще се гарантира, че този механизъм ще действа по начина, по който е предназначен.

СТОЯН ТАСЛАКОВ: Тоест този механизъм е в процес на създаване, в момента се работи върху него. И въпросът ми е допълващ – дали се работи за популяризирането му сред българските общности, защото е много важно и те да знаят за неговото съществуване, нали, към кого да се обърнат при евентуален проблем. Това ми е въпросът. Защото изключително важно е, както казахте, да има сигнали и жалби, които да достигат до международната общност, тъй като до този момент нищо не излиза от държавата и няма как другите държави да знаят за проблемите в Македония. А това може би е целта – да се видят проблемите, за да се решат.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН КОНДОВ: Със сигурност като го създадем ще има начин да ги уведомим. В това можете да бъдете сигурни.

МОМЧИЛ РАЙЧЕВСКИ: Само да добавя, въпреки че влизам в полето на колегата. По принцип всички знаете, че има механизъм. Първите в такива случаи, едно от първите места, където те винаги са информирани, че трябва да се обърнат, това са нашите мисии в съответната държава, генерални консулства, където ги има или посолствата. Така че по един или друг начин ще има и взаимодействие, защото е хубаво. Сигналите могат да постъпят по различни канали, това също е много важно, за да може живот и здраве, когато имаме този механизъм, да може да се задейства.
Но всичко става въпрос за прецизиране след неговото създаване, изграждане на правилата, по които ще функционира и така нататък. Но, разбира се, нашите съграждани навсякъде, тук не говорим само за Република Северна Македония, искам да уточня, този правен механизъм би трябвало да подпомага всички наши сънародници в съответните държави, които се сблъскват със сходни проблеми, защото случаи на дискриминация и на натиск има не само в Република Северна Македония, има го и в Република Сърбия, и в други държави.

ПРЕДС. АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Благодаря.
Само да допълня.
По Ваша преценка какви средства са необходими да се заделят в бюджета, за да започне да работи този механизъм? Тоест какви средства са необходими, за да се създаде, за да стартира ефективно, и вече впоследствие съответно могат да бъдат увеличени?

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН КОНДОВ: Вероятно около 1 милион. Към настоящите пари вероятно около 1 милион.

МОМЧИЛ РАЙЧЕВСКИ: Просто да стартира, за да се види как функционира и след това вече какви ще бъдат нуждите от такъв механизъм. Защото ние също в момента трудно можем да преценим. Имаме случаи, по които държавата по един или друг начин е намирала възможности за подпомагане на съдебния процес. Но просто ние от сега не бихме могли да кажем колко случая на година би обхванало. Така че всичко е етап по етап. Може би за такава сума в началото, която, пак подчертавам, не би трябвало да бъде част от програмата, която е за помощ. Или, ако бъде част, тя трябва да бъде специално предназначена, тоест добавена специално за този механизъм. Но това е вече въпрос и на други институции, с които работим, как ще се реши.

ПРЕДС. АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Благодаря.
Други въпроси има ли?
Ако няма, аз бих желал да задам един въпрос.
Имаше изказване на премиера Мицкоски, че едва ли не България ще продължи да поставя нови условия, и видите ли, едно от новите условия по неговите думи едва ли не ще бъде да ги накараме да признаят, че Гоце Делчев и Даме Груев са българи. Съответно не мислите ли, че Външно министерство следва да има доста по-категорични позиции по този въпрос, предвид че ние няма нужда да казваме дали Гоце Делчев и Даме Груев са българи, защото можем да използваме техни цитати, където те самите казват това много ясно. И тук става въпрос за една много нагла, много категорична, много директен опит за кражба на история.
След като Гоце Делчев казва: „Какво да правим, като всички сме българи, всички страдаме от една обща болест и разцепленията и разделенията хич да не ни плашат“, и след като Даме Груев казва, че това да съхраним Македония и Одринско, тяхната автономия, като един бъдещ етап за присъединяването им към общото българско отечество, не следва ли точно тези цитати да бъдат поставени на вниманието на Мицкоски? И ако се налага, съответно македонските политици да бъдат ограмотявани, образно казано, на историческа тематика. Защото в един момент наистина кражбата на история вече придобива гигантски размери. Виждаме, че те без абсолютно никакъв свян посягат на всяка една личност в българската история. Благодаря.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН КОНДОВ: Да призная, и на мен ми се иска да бъдем може би понякога малко по-директно. Но в крайна сметка нашите решения са по-дипломатични. Обикновено казваме: „Няма да имаме нови изисквания, но имаме тези, които са вече включени“. Тоест не трябва да се забравя, че те много успешно изкарват само промените в Конституцията и забравят, че има и други изисквания. Забравят за протоколите, забравят за всичко друго, което искаме. И понякога се страхувам, че един ден ще кажат: „Ама, чакайте, това са нови искания“, а всъщност това са старите искания.
И да, може би трябва да бъдем малко по-открити, но засега. Ние се опитвахме и предишното ръководство, когато имаше редовно правителство, да не се намесваме, в един момент да не ни обвинят, че сме се намесили в предизборната им кампания, че по някакъв начин сме повлияли негативно. Затова бяхме много внимателни.
Сега продължаваме да сме внимателни, защото това е служебно правителство в крайна сметка. Идеята е да има редовно правителство, което да започне една по-ясна политика. И това ще бъде политическо решение. Иначе по принцип аз съм малко повече привърженик на тези по-ясни заявления, но внимаваме все пак да не навлезем в прекалено мътни води.

ПРЕДС. АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Благодаря за отговора.
Господин Таслаков, заповядайте да зададете въпрос.

СТОЯН ТАСЛАКОВ: Благодаря, господин Председател.
Вие ми припомнихте нещо. Имаше едно условие за отваряне също на архивите, доколкото си спомням. Та в тази връзка да кажете дали знаете нещо дали се прави и от наша страна, съответно от македонска, да бъдат отворени тези архиви? Защото, ако бъдат отворени, реално информацията там ще потвърди повечето от нашите тези.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН КОНДОВ: Аз лично не съм информиран нещо да е направено. Но аз самият също бях доста по-скептичен от колегата по отношение на нашите връзки. Аз считам, че те са доста ограничени. Но все пак той има малко повече детайлна информация, така че ако господин Райчевски знае нещо.

МОМЧИЛ РАЙЧЕВСКИ: Признавам, че в момента конкретно не мога да Ви кажа. Това, което знам – те отвориха част от своите архиви, но с доста условности по отношение на това какво може да се пита и какво засяга. Мога да проверя въпроса. За момента само това мога да Ви кажа, но и да има, достъпът е изключително ограничен. За тях въобще въпросът, проблемите, които са за тях са инстанционно, това е въпрос на тяхното съществуване.
По отношение на общите личности тук вече има роля изпълнението, има договор за приятелство. Защото въпросът за общите исторически личности, което е компромис от наша страна в някаква степен, е заложен там. Така че всичко опира в крайна сметка до това, което ние казваме – поетите международни ангажименти и договори трябва да се изпълняват. Иначе има съответните санкции.
Разбира се, санкциите са до един етап. Колкото и на един политик в Северна Македония, който твърди нещо, да му обясняваш историческия факт, когато той не иска да го чуе, то няма никакъв ефект. Там се търсят други начини.

ПРЕДС. АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Благодаря.
Ако няма други въпроси по точката, единствено ще спомена, че до Комисията е постъпило писмо от Виктор Стоянов, председател на Фондация „Македония“. В резюме се казва, че те следят реториката и действията на правителството на Република Северна Македония по отношение на двустранните отношения с България и поетите ангажименти и това буди тяхната загриженост по ред причини. Виждат в действията на Скопие системни репресии, преследване на лицата с изразено българско самосъзнание, системно унищожаване и подмяна на българското културно-историческо наследство. И в тази връзка предлагат частично или цялостно замразяване на предприсъединителните фондове на Република Северна Македония до включването на българите в Конституцията на страната.
Аз няма да коментирам. Ако Вие желаете да коментирате, заповядайте.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН КОНДОВ: За момента предпочитаме да не коментираме. Благодаря Ви.

ПРЕДС. АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Да, заповядайте.

………: Като цяло се стремим, макар и може би по-дипломатично, отколкото Вие го казахте, се стремим да насочим вниманието към това, че по този начин се вкарва едно влияние, което най-вероятно идва извън Европейския съюз и от други държави.
Аз лично директно не съм говорил на Съвет по външни работи за теорията на македонизма. Просто няма такава възможност, защото там имащ три минути за изказване и трябва да кажеш много неща. И това е един малко по-исторически и философски разговор. Но съм съгласен, че в някакъв момент ние ще трябва да говорим може би не на съвсем високо политическо ниво, но по някакъв начин да започнем да насочваме вниманието, първоначално чрез медии може би после в някакви научни конференции и така нататък. Аз съм съгласен, че там трябва да има някакво действие. (Реплики.)
Нашите партньори разбират влиянието на Белград вече все по-ясно. Те виждат влиянието върху Босна, върху Черна гора. Мисля, че им става все по-ясно ролята на Белград в Западните Балкани.
Извинявам се само, може след заседанието да зададете въпроси, ако обичате. За да продължим, понеже имаме още три точки по дневния ред.
Изчерпахме въпросите по тази точка.

Продължаваме с втора точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ ОТНОСНО СЪСТОЯНИЕТО НА КОНСУЛСКИТЕ И ДИПЛОМАТИЧЕСКИТЕ УСЛУГИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ.

Ще представя кратка хронология. Конкретно става въпрос за един проблем, за който съм сигнализирал още, когато беше министър на външните работи госпожа Мария Габриел, относно дейността на Генерално консулство Битоля по сигнал за нередности във връзка с процедурата по предоставяне на българско гражданство. Като тогава беше обещано, че ще бъде извършена извънпланова проверка и ще бъде изготвен доклад с оценка на всички събрани документи, информация за анализ на евентуални нарушения с краен срок март тази година.
Към настоящия момент липсва информация относно резултатите от тази проверка, съответно и от доклада. Доколкото ми е известно, тези резултати, тяхното оповестяване съвпадаше с евентуалната ротация тогава, поради което така и не бяха оповестени.
Става въпрос за проверка за сигнал, свързан с неправомерно прекратени няколко хиляди преписки, може би 5000 преписки за българско гражданство на лица, които са от Република Северна Македония от страна на Консулството в Битоля. Поводът да бъдат прекратени е, че не са проведени интервюта със заявителите. Като това няма как да е по вина на самите кандидати в компетентност на въпросните служители в Консулството. И при провеждане на интервютата служителите на Генерално консулство Битоля са задавали само един въпрос на кандидатите, а именно: „Как се казват“, като не са спазени изискванията на Министерството на правосъдието за провеждане на всяко едно интервю.
Имаше данни за това че служител на Генералното консулство Битоля на име Весна Котевска, която е била на позиция „Хигиенист“ в Генералното консулство на България в Битоля, докато е заемала тази позиция, е провеждала интервюта за българско гражданство. Като бях сигнализиран, че извършва тези неправомерни действия в периода от 2021 г. до 2023 г., включително. А също така че е провеждала интервюта за придобиване на българско гражданство. След като зададох въпрос към тогавашния министър на правосъдието Атанас Славов, разбрахме че 2719 молби не покриват изискванията за пълен комплект документи. Като не се удостоверява основанието за натурализация именно на основание български произход, съответно не отговарят на чл. 15, ал. 2 от Закона за българското гражданство.
В тази връзка, ако можете да споделите какво се е случило с проверката, завършена ли е, на какъв етап е, какво показват данните, има ли съответно установени нередности и дали някой ще понесе персонална отговорност, както тогава беше обещано от Мария Габриел като министър на външните работи?
Заповядайте, господин Кондов.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН КОНДОВ: Благодаря Ви.
Доколкото знам по времето на госпожа Габриел е изпратен Инспектората в Генералното консулство в Битоля. Те направиха обстойна проверка и понеже те са на пряко подчинение на министъра, вероятно са и докладвали за резултатите от тази проверка, открити слабости, препоръки за преодоляване на тези слабости. Не съм пряко запознат с доклада. И след това, разбира се, ротацията, падането на правителството и идването на ново правителство, вероятно са спрени продължения. Но доколкото знам, препоръките са отправени и ако имало някакви недостатъци, те или се оправят в момента, или са били вече преодолени.
Така че, ако ми дадете малко повече време, по-нататък мога да се опитам да намеря доклада, да видя какво е било състоянието и какви са били взетите мерки.
Специално до наказания не се е стигало, но по принцип нашите консулски служби са недостатъчно добре обезпечени откъм човешки ресурс, да го нарека така. С това се сблъскваме и сега с влизането в Шенген. Някои служби в трети страни се сблъскват с голям интерес към шенгенските визи, а всъщност те нямат достатъчно служители. В момента се борим да преодолеем този ефект, но все пак без да искам да звуча като да се оправдавам, Министерството на външните работи за последните 20 години е съкратено с близо 30%. Това са около 600 щатни бройки от 2005 г. Гледахме една статистика наскоро с директора на „Човешки ресурси“, от 2005 г. досега около 600 щатни бройки. От 1924, ако не се лъжа, на 1359 сме съкратени. Това са хора, които вече много трудно може да възстановиш в сегашното състояние. Бюджетът ни 2008 г. – 2009 г., мисля че беше съкратен с 40%, тоест сега ние тепърва трябва да откриваме нови места, да намираме хора, да ги обучаваме и да ги изпращаме в чужбина.
Аз лично бих искал да видя едно много по-сериозно подпомагане на консулските служби в определени държави. Особено в трети страни извън Европейския съюз, където е необходимо доста сериозна работа, но това не става от днес за утре.
Сега имаме даже една одобрена от премиера им и министъра на външните работи докладна, с която нови 15 броя ще бъдат определени. Ще търсим финансиране. Ние нямаме финансиране за тези бройки. Бавно и трудно става този процес.
Конкретно за тези отказани молби бих искал да дам думата на господин Воденски, директор на дирекция „Консулски отношения“, за да каже по-подробно.

ГЕОРГИ ВОДЕНСКИ: Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Относно отказаните молби за българско гражданство, те реално минават разглеждане през Съвета. Тоест, когато се подаде една молба за българско гражданство в консулското представителството, консулският служител, който е на място, преглежда документите дали са събрани по списъка всичките, провежда това интервю, за което става въпрос, окомплектова преписката и я изпаща чрез Министерството на външните работи до Министерството на правосъдието. Вече в Министерството на правосъдието се прави една допълнителна експертиза, заедно с други служби, които имат отношение към това относно истинността на документите, тяхната пълнота, ако трябва да се правят някакви допълнителни проверки. И тази молба за българско гражданство влиза в Съвета по гражданство, където се разглежда. Съветът е колективен орган, който гласува дали да подкрепи тази молба или не. И вече вицепрезидентът издава указ за придобиване на българско гражданство или не.
Относно проверката, която господин Кондев каза, направена от Инспектората, тъй като аз съм малко по-запознат, тъй като пряко ни касаеше, Инспекторатът направи тази проверка, излезе със своите препоръки, които бяха одобрени от министъра. И на нас ни бяха сведени в частта, която касае дирекция „Консулски отношения“. Съответно имаше там указания да се подобри прозрачността при приемането на молбите. Как да се оформят преписките. Ние за всичко това нещо сме изпратили указания не само до Битоля, а и до всичките консулски служби, за да може, ако някой види, че тези пропуски са допускани, да си ги оправи.
Общо като отказани преписките, аз не мога да кажа защо са толкова голям брой, тъй като не участвам във взимането на решения по тях.

ПРЕДС. АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Благодаря.
Колеги, има ли въпроси по тази точка? Няма.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ ОТНОСНО ПОСЛЕДНОТО ПРЕБРОЯВАНЕ В РЕПУБЛИКА АЛБАНИЯ И ПОСЛЕДВАЩИТЕ РЕАКЦИИ НА СЪСЕДНИТЕ ДЪРЖАВИ.
Заповядайте за процедура.

ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Процедурата ми е следната. Къде е всъщност министърът на външните работи? Знаем, че съвместява длъжността премиер.
И по скоро Вие, в качеството си на Председател, уведомен ли сте, че той ще отсъства по така важните точки, които разискваме? Прави ли бяха тези, които, в смисъл това може би едва ли е, ръководството на Външно министерство в лицето на неговите представители тук ще ми отговори, но ние трябва да видим какво е отношението към Комисията от страна на външния министър, тъй като в Комисията, и в мое лице, има съмнение, че той е достатъчно отдаден на своята работа като външен министър. Нещо, което няма да признаят представителите тук, разбира се, ние не очакваме това от тях. Но трябва да имаме предвид, че България на практика в момента е със заместник-министър, който е по-деен, отколкото е министърът на външните работи. Което си е от всякъде за критика.
Нека не изглежда като заяждане. Но обсъждаме въпроси, а ние на практика сме обезглавили Външното министерство и то с решение на самия премиер.

ПРЕДС. АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Благодаря, господин Ченчев, за процедурата.
Уведомен съм, че няма възможност да присъства господин Главчев, като съответно аз се надявам, че в бъдеще отново ще бъде канен и се надявам, че ще може да присъства. И ще се включи по-дейно, съответно ще ни удостои с възможността да присъства, да даде повече информация лично той. Засега смятам, че представители те на Министерството на външните работи се справят доста добре с поставените въпроси. Но наистина би било добре и самият външен министър да присъства.
Колкото до точката, става въпрос за това че, както знаете, на последното преброяване в Албания има 7057 граждани, които са декларирали своя български етнически произход. Това доведе до много остра реакция особено от страна на Скопие. Албания беше обвинена едва ли не, че под натиск от България е допуснала манипулация на данни и така нататък. България беше обвинена, че едва ли не, дали чрез някакви стимули, дали чрез принуда, е успяла да накара повече граждани на Албания да се запишат в преброяването като българи.
Така че тук би било изключително полезно да чуем становището на Министерството на външните работи, съответно предприетите мерки в защита на българския национален интерес и дали има реално намеса във вътрешните работи и на Албания, и на България от страна на Северна Македония.
Заповядайте.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН КОНДОВ: Благодаря Ви.
Първото, което бих искал да кажа е, че данните от това преброяване са безспорен успех за работата на дипломатическата служба. И тук без да искам да правя комплименти на господин Райчевски. Той е също един от хората, които много са допринесли за това като посланик в Тирана. Това са дългогодишни целенасочени усилия и в крайна сметка това е един резултат, който ние виждаме и който е много позитивен.
Искам да подчертая, че това което ние наблюдавахме като преброяване, като методи, като оперативна намеса, по никакъв начин не можем да обвиним албанските власти, че има нещо, което да е нередно. Напротив. Това преброяване всъщност получи доста позитивни оценки и от външни фактори, и от Европейския съюз. Така че обвиненията, които бяха отправени, които между другото бяха на много ниско ниво, са изключително неверни. Бих казал даже обидни. Всъщност тук за първи път българите в Албания имат възможността свободно да определят своя етнически произход. И това е благодарение и на нашите целенасочени дългогодишни усилия на държавата, на Министерството на външните работи и така нататък.
Аз мисля, че албанската държава съумя да проведе и да организира едно преброяване в голяма степен прозрачно при съблюдаване на всички стандарти, в резултат, на което естествено представителите на българското национално малцинство за първи път имаха възможност да изразят свободно своята воля.
Всички намеци за някаква намеса от наша страна, за някакви корупционни практики са абсолютно неверни. Още повече, че ние нямахме и парите да се намесваме по такъв начин. Но, разбира се, сме работили много усилени с това малцинство, за да му дадем някакъв кураж, да му дадем смелост да създаде своите асоциации, да излезе напред и да не се притеснява, че ще бъде атакувано.
И тук, както споменаха и Вашите колеги, има значение отношение на държавата. На държавата Албания, което е приятелско отношение. Което де факто даде възможност за тази свобода.
Естествено трябваше да понесем реакцията и обидата от страна на нашите македонски съседи, които явно не очакваха, че сме постигнали такъв добър резултат. Въпросът е, че това, което те направиха, беше изключително, бих го нарекъл наистина на ниско ниво, което не отговаря въобще на истината.
Ние реагирахме внимателно. Може би дори по-внимателно, отколкото понякога ми се иска. Но за момента, понеже в крайна сметка става въпрос за преброяване в друга, в трета държава, предпочитаме да не поставяме Албания в неудобно положение.
Но в крайна сметка се вижда разликата в начина на действие на едната държава и на другата държава. И затова ние много често вече настояваме пред нашите съюзници в Европейския съюз да започне едно разделяне между Албания и Северна Македония. Което де факто донякъде е започнало, но да стане ясно, че тази държава върви напред, върши работа, спазва нещата и може да продължи напред съгласно своите собствени заслуги. И това според мен би трябвало да се оцени, за да може другата страна да разбере, че като не изпълняваш ангажиментите си, всъщност не можеш да напреднеш.
Това е, което бих искал аз да кажа. Господин Райчевски, ако Вие искате все пак, Вие сте пряк участник в тези събития?

МОМЧИЛ РАЙЧЕВСКИ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Аз няма какво да добавя. Единственото, което само да разширя казаното от заместник-министър Кондов, е че това наистина е въпрос на вътрешната политика на Република Албания. Това е национално преброяване, то не беше само на населението, то беше на имуществото, на хора, които са в чужбина. Тоест широкомащабно преброяване. То беше подготвено с участие на експерти и от Брюксел, от други институции, съгласно най-добрите практики. И това беше отчетено. И това е факт.
По-скоро ние гледаме на истеричната реакция на Скопие. Особено на техните организации, специално на лидера на едната партия, която е македонска, която по стечение на обстоятелствата стана и депутат по време, когато аз бях в Тирана, тъй като опозицията тогава напусна парламента, изгори си мандатите. Изведнъж се появиха хора, които седяха назад по листите. Тя е изключително активна. Но тази тяхна истерична реакция доведе по-скоро до обратното, защото нито е имало натиск от България към Албания. Самите албански институции отлично знаят това. И това е така или иначе е намеса на Македония във вътрешните работи на Албания, където, напротив, ние смятаме, че реакция на България конкретно по тези обвинения, би подхранило допълнително този наратив от страна на Скопие.
За нас е по-важно, че албанската държава в представителството на своята изпълнителна власт, в контакти на съответните нива с нас, имаха нашата оценка как ние оценяваме преброяването, как е проведено, какви са резултатите. И реално благодарността на България, че това преброяване беше проведено съгласно най-добрите световни практики, което позволи на нашите сънародници да се декларират.
Отчитаме факта, че за Скопие също така ударът е тежък, тъй като политически се появява значителна група българско национално малцинство от другата им страна, където България никога не е присъствала, дори исторически, ако говорим, не говоря за Средновековието, говоря за по-новата ни история.
И другото което е, че ние ясно заявихме на нашите албански партньори, че сме разтревожени от опитите на Скопие да предизвика или да се опита да вкара някакъв клин в двустранния диалог между България и Албания. И че ние няма да позволим такива обвинения да поставят сянка на съмнение между приятелските и съюзническите отношения между нашите две страни. Благодаря.

ПРЕДС. АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Благодаря.
Давам думата на народните представители, ако имат въпроси п точката. Няма.
Искам да Ви благодаря за така изнесените данни, за участието Ви. Надявам се по-често да се срещаме, да имаме повече поводи за оптимизъм. Пожелавам Ви от страна на Външното министерство все по-успешно да защитавате българските национални интереси, да имате повече такива поводи за оптимизъм и за гордост, както беше и преброяването в Албания. Както надявам се ще бъде и преброяването в Косово, за което може би също можем да очакваме подобна реакция от страна на Северна Македония. Нищо чудно това да бъде бъдещата точка, която да коментираме като част от работата на Комисията. Благодаря Ви.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Ако има нещо, колеги, заповядайте. Благодаря.
Закривам заседанието.

.