Писмо от края на света 10

.

Писма 1, 3, 4, 6, 7, 8, 9 – вж. тук, тук, тук, тук, тук, тук, тук.

Писмо десето

Днес, сине, искам да поговорим за това какво е да си мъж. Първо, сине, хората не се раждат мъже или жени. Те се раждат деца – момченца или момиченца. Малкото момченце се отличава от малкото момиченце по това, че има пишле, и по това, че е малко по-буйничко в игрите. За всичко останало те са си деца. Добрички, палави, любопитни, непослушни и във всеки нормален възрастен предизвикващи умиление и радост. Момченцата, когато пораснат, имат възможността да станат истински мъже. Момиченцата пък, ако успеят, могат да станат истински жени. Нито едно момченце не може да стане истинска жена и нито едно момиченце не може да стане истински мъж. Разбира се и момченцата могат да си пуснат дълги коси и да облекат женски дрехи, но те могат да сложат на гърба си и меча кожа. Това не ги прави нито момиченца, нито меченца. Това е само на игра. Не е истинско. Децата обичат да си играят. Когато си играеш и си представяш, че си страшен мечок, ти тренираш най-ценното, което човек притежава – въображението си. Ти дълбоко в себе си знаеш, че ти не си мечок, но ти е интересно да опиташ. Интересно ти е да си поиграеш. Не подтискай въображението си, сине. Представяй си, че си всичко на света, и развивай този Божи дар. Та ти си Теодор, а това означава – Божи дар. Децата имат една много важна работа на този свят – да си играят. Възрастните също имат една много важна работа – да направят така, че децата да могат да си играят в безопасност. Ние, твоите родители, следим игрите ти да си остават игри. И ние също така ти разказваме приказки. От приказките ще научиш, че на този свят има вещици и зли магьосници. Те често омагьосват децата, а най-лесно е децата да се омагьосат, докато си играят.

Ето ти, например, си представяш, че си меченце, и си играеш в гората с други меченца. Ако магьосникът направи магия, в този момент ти може да станеш мече завинаги. Няма да можеш да станеш момченце пак, да се върнеш при мама и тати, да видиш нас с баба, ще трябва да живееш в гората с другите мечки, а те ще знаят, че ти не си съвсем като тях и ще те обиждат и ще бягат от теб. Магьосниците обичат подобни магии. Та нали самите те едно време са били омагьосани по този начин и са останали сами. Те са нещастни и им се струва, че ако направят всичките нещастни, то така няма да забелязват своето нещастие. Те грешат, сине. Само ако подариш щастие на някого другиго, можеш да станеш истински щастлив. Магьосниците са болни от особена слепота. Те не виждат светлината. За да им се помогне, ти трябва много да учиш, много да работиш и да станеш голям, умен, силен и смел, да станеш истински мъж. Само истински мъж – герой и богатир може да се пребори с магьосниците и това, сине, също го има в приказките. Аз ще ти ги прочета, колкото мога. Знаеш ли, колкото повече живея на този свят, толкова повече разбирам колко истина има в приказките. Приказката е най-добрият начин да си говорят дядо и внук. Може би не трябва да ти пиша писма, а приказки.

Ето например приказката за златото:

Преди много много години не е имало нищо. Нищо, освен една голяма обич. Както обичта на твоята майка към теб. От тази обич се родил първият магьосник. Роден от обич, той бил много добър. Погледнал той наоколо и като видял нищото, много го съжалил. Горкото нищо било много самотно, тъжно, черно и добрият магьосник пискал да го напълни с неща. Първо той създал светлината. Така на нищото му станало по-светло и радостно. После той създал други неща, за да правят сянка, защото светлината се оказала много любопитна и искала навсякъде да надникне и от нейното любопитство за нищото понякога не оставало никакво място. Така нищото можело да се крие в сенките и да си почива, ако светлината му идвала в повече. Тези неща били най-различни. Някои били леки като парата и прозрачни като въздуха. Те не давали много сянка. Нищото не ги харесвало, а светлината обратното – обичала да си играе с тях. Имало и други неща – тежки като камъните. Те давали много хубава сянка и нищото много ги харесвало. Тежките неща поради теглото си падали по-надолу, а леките летели нагоре в небето и така светът се разделил на горе и долу. Горе живеела светлината, а долу живеело нищото в сянката на тежките неща. Така възникнало златото. То е от най-тежките неща и затова се намира много дълбоко под земята. Над земята са въздухът, водата, слънцето, птиците, животните, хората, дърветата, тревата.

Ние всички сме деца на светлината. И ти, сине, също си дете на светлината. Ние обичаме светлината, а тя обича нас. Дълбоко под земята нищото се крие зад златото, среброто, оловото, желязото и друго тежки и тъмни неща. Тези неща понякога излизат на повърхността, когато земята се тресе и разтопен камък излиза от недрата й. Тогава хората ги намират. Светлината заиграва по златото и среброто и хората, привлечени от нея, се стремят към тях. Те се стремят към светлината, но с всяко късче злато, което запазят за себе си, малко парченце от нищото влиза в душите им. Затова в душите на хора, които имат много злато, няма нищо. Нищото обича сянката на златото и се настанява в душите на хората, които обичат златото. И колкото повече нищо има в душите им, толкова повече злато искат. Те разбират, че са болни, че вместо въздух, вода, птички и дървета, се радват на едно тежко парче камък, но нищо не могат да направят със себе си.

За да не се чувстват болни, те започват да убеждават другите колко важно е да имаш злато. Толкова важно, че си струва да забравиш истинската светлина на слънцето, заради отразената, студена и мъртва светлина на златото. Хората ги слушат и си казват: „Какво пък? Може би едно-две парченца злато няма да ми навредят.“ А златото е много трудно да се намери, защото, както знаеш, то се намира много, много дълбоко. Там го има много, но е трудно да се извади. Така хората започват да търсят златото, да се карат за него, да се нараняват и даже убиват един друг. Нищото се настанява в много души и става по-силно. Хората се обръщат с гръб към светлината, за да търсят злато.

Никога не се обръщай с гръб към светлината, синко. Ако си с гръб към светлината, то пред теб ще видиш сянката си, а в нея е нищото. Сянката изглежда като човек, движи се като човек, но тя е нищо. Тя е просто липса на светлина. Не допускай прекалено много сянка в живота си. И друго нещо не допускай. Болни хора да те заразяват с болестта си. Те обичат да правят това. Така се чувстват по-малко болни. Болните хора, сине, имат нужда от лечение, имат нужда от лекар. Много дълго трябва да учиш, много трябва да четеш и много трябва да знаеш, за да излекуваш болния, без да се разболееш. Ако искаш да помогнеш на болните, не се поддавай на тяхната болест, а чети много книжки, слушай много хубави приказки, ходи на добро училище. Така ще се научиш да отличаваш истинската светлина от отразената и живите хора и животни – от сенките им. Тогава ще можеш да помогнеш на болните.

Това е моята първа приказка за теб. Може би малко нескопосана, но е от сърце и написана с много любов към теб. Ще се постарая да ти разказвам колкото мога по-хубави приказки отсега нататък.

Д-р Виктор Хинов

.