Поглед отвътре

.

Преди много години ми се стори много чудно, че повечето от познатите ми искаха да построят живота си “като на Запад” и да живеят “като бели хора”. Аз гледах белите им лица и се чудех кое ги кара да се мислят за не бели. Питах ги какво му е толкова хубавото на Запада, а те ми показваха филми на Шварценегер и Чък Норис, показваха ми магнетофони, дънки и найлонови пликчета със снимки на актриси по тях – и се държаха така, като че след това аз автоматично трябва да разбера предимството на Запада и западния начин на живот. Много малко от тях бяха ходили на запад, а тези, които бяха ходили, бяха ходили на туризъм, спортни състезания или да учат за държавна сметка. Някои, живели там по-дълго, разказваха за някаква свобода, която там имало, а у нас не.

Границите се отвориха и ненадейно аз се оказах с шанс да замина със зелена карта в Америка. Помислих си, че така ще мога от първа ръка да видя прословутия Запад и живота на “белите” хора и да си създам правилна представа накъде сме се запътили. Минаха трийсет години и ето го моят поглед отвътре.

Западът е плосък. Плосък в смисъл, че той обича да кара всички да живеят по определени от него правила. “Белите хора” живеят по тези правила и за най-малкото нарушение биват наказвани без всякакво снизхождение. Тези, които не спазват правилата и ги измислят, управляват всички други. Ако не нарушаваш правилата, то ти си свободен да правиш, каквото си искаш. За всеки случай всеки е поставен на границата между свободния живот и затвора. Неотдавна един западен философ сподели, че всеки жител на САЩ нарушава средно три закона на ден, без да си дава сметка за това. Това означава, че ако е необходимо, всеки един може да бъде съден и наказан. Всички го знаят и самоограничават свободата си, за да не привличат излишно внимание. Та в тези рамки човек е абсолютно свободен. Може да се боде с хероин, да се напива като прасе, да си сменя пола, да се облича и сресва по всякакъв начин, да си сменя работата или изобщо да не работи, да пътува от щат в щат или да не излиза от едно малко градче цял живот, да се жени или не, да се развежда или не, да вярва, в каквото си иска, стига да не действа според вярата си, а според правилата, създадени за всички от малцина.

Западът стои на три слона, а те стоят на една огромна костенурка. Костенурката е вярата на западния човек в първородния грях. Западният човек е убеден, че човек е греховен и нищо не може да се направи по въпроса. В основата си човек е лош. Можеш да си глупав наивник и да се опитваш да помагаш на хората да станат добри, а може да се умен прагматик и да правиш пари от техните грехове. Костенурката е стара, прагматична и умна. От векове в играта на рулетка на живота тя залага на греха и винаги печели. Тя е на повече от петстотин години и никога не е губела, залагайки на греховната природа на човека.

На нея стоят три слона. Първият се казва Вилфредо Парето. Той е италиански математик, който е открил принципа, кръстен на неговото име. Принципът на Парето гласи, че във всяка една ситуация само двайсет процента от причините са отговорни за осемдесет процента от следствията. Принципът е универсален за цялата вселена. Както двайсет процента от доматените растения ще ви дадат осемдесет процента от реколтата, така и двайсет процента от свободните протони ще дадат осемдесет процента от енергията на атомния взрив. Най-интересното е, че в свободно от регулации общество двайсет процента от хората ще имат осемдесет процента от парите. Това е закон на вселената, значи богатството е бедността са неизбежни.

Вторият слон е Атлас, който държи света. Това е идея на Ен Райан. Идеята за богатите, които са солта на земята. Първо – богатият е богат, защото това е вселенски закон. Той просто е по-добър от осемдесет процента други хора в правенето на пари. Второ, богатият тези пари ги връща обратно на обществото. Независимо дали иска или не, той ги дава обратно. За имението си ще наеме архитекти, строители, а по-късно градинари, чистачи и готвачи и на всичките ще плаща от парите си. За колата ще са необходими инженери, леяри, ковачи, работници и какво ли още не. За дрехите му и на семейството му, за забавленията му, за хобитата му, за всичко той ще плаща на други хора и така неговото богатство ще създава работни места, ще стимулира науката и производството и ще облагодетелства културата. Богатството е винаги добро за всички и, колкото е по-голямо, то толкова е по-голямо доброто. Така тръби вторият слон.

Третият слон е слонът на Борсата. На Борсата се продава и купува всичко. Стоки, услуги, ресурси, бъдеще, минало, настояще, възможности, хора, животни, Бог, дявол, ангели небесни, Марс, Венера, а и цялата вселена. Всичко се продава и купува. Борсата е една голяма рулетка, на която всеки може да играе и така да участва в разпределението на богатствата пряко. Вие, например, не можете да ограбите вдовица, да изнасилите девица или да застреляте дете. Искате обаче да участвате в печалбите на тези хора, които всичко това го могат и го правят. Вие не искате да се чувствате лошо и да престъпвате морала си, но искате печалба. Вложете си парите в Борсата. Там парите потъват, сменят милиони пъти притежателите си, вида си и формата си, попадат най-накрая при тези, които знаят как да направят пари от пари, и малка част от печалбата се връща при вас, защото сте си дали парите и не сте се интересували как точно те са се уголемили. Това е е една малка награда за двуличието. Вие си оставате морален, почтен семеен човек, който и мравка през живота си не сте обидил, и си правите малко парици за пенсия. Някъде разстрелват деца. Някой ви казва за това. „Това е ужасно! – се възмущавате вие най-искрено. – Как мога да помогна?“

Това е моят поглед отвътре. Съжалявам, ако на някого му прилича на анатомичен препарат, но отвътре е най-удобно да се направи дисекция.

.

Д-р Виктор Хинов

.