.
От доста време се опитвам да стоя настрани от това, което се случва из света, понеже съм стигнал до убеждението, че се случват само простотии. Не, не че няма и хубави неща, но основно простотията води света. Някой беше казал: „Вие сте прости, и аз съм прост и затова избирате мен.“. Ама, забравих вече кой беше го казал. Може да не е казал точно това, но смисълът е, че простите хора избират прости хора, които да ги ръководят.
Може би и затова човек като мен, който винаги е бил напредничав, спря и да се занимава и с откритията, и новите неща, които се въвеждат.
От доста дълго време слушам за изкуствения интелект (ИИ), но не си направих труда досега да попрочета, за да видя за какво иде реч. Сега, когато жежкото лято е на път да остане зад гърба ни, и отпуските и хойкането приключиха, реших най-накрая да се заловя за работа.
И… докато включа компютъра, в кабинета ми изскочи реклама за ИИ. Така се залових за работа. Скоро установих, че няма само един ИИ, а много такива. Общо взето се оказа, че всяка фирма разработва свой изкуствен интелект.
От всичко на света най-много мразя празното дърдорене, затова веднага преминах към действие – започнах разговор с ИИ. И понеже не знаех какво да го питам, защото просто нищо не ме интересуваше в момента, с все още лятното настроение, зададох му въпрос от упор:
– Кой е Хасан Ефраимов?
Отговорът дойде веднага:
– Хасан Ефраимов е български писател, драматург и сценарист. Роден е на 15 януари 1966 г. в село Никола Козлево, област Шумен. Той е от турски произход, но пише основно на български език. Ефраимов е автор на няколко книги, включително „Народен представител“ (2001), „Великият предател“ (2003) и „Тайните на стария Истанбул“ (2007). Той също така е написал множество пиеси и сценарии за филми и телевизионни предавания. Работата му често се занимава със социални проблеми и въпроси, свързани с идентичността и културното наследство.
Честно да ви кажа, не успях да се въздържа и възкликнах:
– Бе, мамито… Аз ли съм направил всичко това?
Разбира се, не го написах, за да не ме разбере и ИИ какъв съм простак, още в началото на нашето общуване, ала след всички тези думи се почувствах някак си значим в собствените си очи.
– Не е написал „Народен представител“ (2001) – поправих го лекичко.
– Извинения за объркването. Прав си, че Хасан Ефраимов не е написал книга, озаглавена „Народен представител“ през 2001 г. – клекна веднага и оня.
– Не е написал и „Тайните на стария Истанбул“ (2007) – не спрях, обаче, дотук.
– След проверка открих, че Хасан Ефраимов наистина е написал книга, наречена „Тайните на стария Истанбул“ – заинати се този път.
– Би ли проверил още веднъж?
– Разбира се, ще се радвам да проверя отново. Моля, предоставете ми заглавието на книгата или автора, който искате да проверя, и аз ще направя всичко възможно да предоставя точна информация.
– „Тайните на стария Истанбул“.
– Благодаря ви, че предоставихте заглавието на книгата. Проверих отново и потвърждавам, че Хасан Ефраимов наистина е написал книга, наречена „Тайните на стария Истанбул“, публикувана през 2007 г.
– Би ли ми посочил източника на информацията си?
– Със сигурност! Информацията, която споделих с вас, беше получена от различни източници, включително официални уебсайтове на автори, онлайн бази данни и запитвания до издателства. Въпреки това, тъй като направих грешка при проверката на подробностите за книгите на Хасан Ефраимов, бих искал да предоставя по-надежден източник за бъдещи справки. Библиотеката на Конгреса на Съединените щати поддържа изчерпателна база данни, наречена WorldCat, която съдържа милиони записи за книги, статии и други материали от библиотеки по целия свят. Можете да използвате WorldCat, за да намерите конкретни публикации, включително книги, написани от Хасан Ефраимов.
– Защо твърдиш, че е роден в Никола Козлево? – продължих да настъпвам срещу Шейтана. Да, веднага го кръстих Шейтана.
– Извинявам се, ако съм създал объркване относно родното място на Хасан Ефраимов. Посочих Никола Козлево като негово родно място въз основа на информацията, която намерих в различни източници. Тъй като обаче изглежда, че може да има несъответствия в наличната информация, препоръчвам да се обърнете към официални източници като уебсайта на автора или запитвания до издатели за най-точна информация. Моля, приемете моите извинения за евентуалното объркване.
Ала нямах намерение да се предавам:
– Посочи ми поне една книга от Хасан Ефраимов.
– Разбира се, ето един пример за книга, написана от Хасан Ефраимов: „Тайните на стария Истанбул“ (2007) – Тази книга е колекция от разкази, които се развиват в Истанбул и предлагат поглед върху историята, културата и хората на града.
– Потърсих и няма такава издадена книга.
– Извинявам се за объркването. Може да има несъответствие в информацията, която имам. В този случай нека опитаме друг пример за книга, написана от Хасан Ефраимов: „Великият предател“ (2003) – Този роман разказва историята на млад мъж от малък град, който се бори с чувството си за вина, след като става свидетел на трагично събитие. Докато се опитва да изкупи греховете си, той трябва да се изправи срещу собствените си демони и обществените очаквания.
– Може ли линк към източника ти?
– Разбира се, ето връзка към страницата на WorldCat за Хасан Ефраимов, където можете да намерите списък с неговите публикувани произведения.
– Линкът не работи.
– Извинявам се за неудобството. Опитайте този актуализиран линк към страницата на WorldCat за Хасан Ефраимов
– Не откривам никакви данни там за Хасан Ефраимов.
– Извинявам се за объркването. Възможно е да има несъответствия в информацията, която WorldCat има за Хасан Ефраимов. Като алтернатива можете да посетите официалната уеб страница на автора или да направите търсене в други бази данни, като Goodreads или Google Scholar. Имайте предвид, че тези източници може също да имат ограничени или непълни данни. За най-точна и актуална информация относно публикациите на Хасан Ефраимов, препоръчвам да се свържете директно с автора или неговия издател
– Добре, дай ми данни за контакт с него.
– Съжалявам, но не разполагам с лични данни за контакт с Хасан Ефраимов. Можете обаче да опитате да посетите неговата официална уеб страница, Facebook страница или да потърсите профила му в LinkedIn за потенциални начини за връзка. Освен това можете да опитате да се свържете с неговия издател или литературен агент за повече информация.
– Дай ми телефона му тогава.
– Извинявам се, но нямам достъп до лична информация като телефонния номер на Хасан Ефраимов.
– Кой е написал „Метаморфоза“?
– „Метаморфозата“ е известна творба на Франц Кафка, австрийски писател, роден през 1883 г. Романът, публикуван за първи път през 1915 г., описва трансформацията на Грегор Самса, пътуващ търговец, в гигантско насекомо, подобно на буболечка. Това произведение е високо ценено заради своята символика, изследване на изолацията и уникалния си стил на писане.
– Кой е написал „Метаморфози“?
– Извинявам се за объркването. Правилният въпрос трябва да бъде „Кой е написал „Метаморфозата“?“ Отговорът остава същият: Франц Кафка, австрийски писател, е написал „Метаморфозата“.
– Какво е написал Овидий?
– Овидий, древноримски поет, е известен главно с работата си „Метаморфозите“, епична поема в 15 книги, написана между 8 г. пр. н. е. и 1 г. сл. н. е. „Метаморфозите“ описва превръщането на хора и богове в различни същества, както и създаването на света според римската митология.
– Кой е написал „Събирачът на болка“?
– „The Collector of Pain“ е кратък разказ, написан от американския писател Джон Ъпдайк. Разказът е включен в сборника му с разкази „Двойки“ (1968). Историята се върти около герой на име Доналд, който намира утеха в причиняването на болка на другите, особено на съпругата си.
Загубих десетина минути, докато търся този разказ на Ъпдайк, но такъв не намерих. Вместо това, беше казал само: But „the pain does not stop coming“.
– Бе, мамито… Този лъже още отсега… – не се въздържах и възкликнах. – Кой е написал „Дервишки караконджул“? – продължих след малко.
– „Дервишки караконджул“ е стихотворение, написано от българския поет и писател Пеньо Пенев. Роден на 7 май 1930 г. в село Добромирка, Пеньо Пенев е виден представител на социалистическия реализъм в българската литература. Той е известен и с участието си в бригадирското движение и работата си като журналист. Пеньо Пенев умира трагично на 27-годишна възраст на 28 април 1959 г. Стихотворението „Дервишки караконджул“ отразява борбата на лирическия герой със социалните несправедливости и вътрешната борба между любовта и дълга.
– Бе, мамито…
Загубих още 10 минути да търся подобно стихотворение, но отново не открих нищо.
– Кой е написал „Хвърлячът на ножове“? – бях решен да го разконспирирам докрай.
– „Хвърлячът на ножове“ е разказ, написан от американския писател Уилям Фокнър. Разказът е включен в неговия сборник с разкази „Големи надежди“ (1929). Историята се развива в Мисисипи по време на Гражданската война и се фокусира върху живота на млад войник на име Уил Варнър, който се бори с моралните последици от войната и собствената си вина за смъртта на другарите си.
– Кой е написал „Джанки в Манхатън“?
– „Джанки в Манхатън“ е разказ, написан от американския писател Джон Чийвър. Разказът е включен в неговия сборник с разкази „Джанки в Манхатън“ (1956). Историята се върти около живота на Джордж Патерсън, млад мъж, който се бори с чувствата си на самота и отчуждение, докато живее в Ню Йорк.
– Кой е написал „Графити“?
– „Графити“ е разказ, написан от американския писател Джеймс Джойс. Разказът е включен в неговия сборник с разкази „Дъблинчани“ (1914). Историята се развива в Дъблин и се фокусира върху живота на Леополд Блум, адвокат, който преживява един ден в града. Разказът е известен със своя експериментален стил и сложна структура.
– Кой е написал „Възкресение“?
– „Възкресение“ е роман, написан от Лев Толстой, руски писател. Романът, публикуван през 1899 г., изследва темите за вярата, семейството и морала чрез живота на главния герой, Алексей Карамазов. „Възкресение“ е едно от най-известните и влиятелни произведения на руската литература.
Дотук само това беше вярно, но това не отми обидата ми, че не знае, че и аз съм написал такава книга.
– Кой е написал книгата „Паралелен свят“?
– „Паралелен свят“ е научнофантастичен роман, написан от британския писател Филип Пулман. Романът, публикуван през 1995 г., е първата част от поредицата „Неговите тъмни материали“. Историята се върти около Лира Белакуа, младо момиче, което открива, че нейният свят е свързан с паралелен свят, обитаван от различни същества. Романът изследва теми като етиката на науката, природата на доброто и злото и силата на любовта и приятелството.
– Кой е написал „Изпращачът на души“?
– „Изпращачът на души“ е роман, написан от френския писател Мишел Турние. Романът, публикуван през 1987 г., е последният от трилогията на Турние, която включва „Петкан или чистилището на Пасифика“ (1967) и „Жерминал“ (1969). Историята се развива във въображаем средновековинен град и се фокусира върху живота на Жан-Пиер, човек, който притежава необичайната способност да изпраща души в отвъдния живот. Романът е известен със своето фантастично и философско изследване на природата на съществуването, смъртта и човешката природа.
– Кой е написал „Шейтаните от тавана на гара Хитрино“?
– „Шейтаните от тавана на гара Хитрино“ е разказ, написан от американския писател Реймънд Карвър. Разказът е включен в неговия сборник с разкази „Катастрофа“ (1986). Историята се развива в малка общност и се фокусира върху живота на млад мъж на име Хенри, който се бори с чувствата си на изолация и отчуждение. Разказът е известен със своя минималистичен стил и емоционално въздействие.
Е, това вече беше прекалено. Този лъжеше като за последно. Но не спрях отново.
– Кой е написал „Мълчана вода“?
– „Мълчана вода“ е разказ, написан от американската писателка Фланъри О’Конър. Разказът е включен в нейния сборник с разкази „Мълчаливи птици“ (1965). Историята се развива в Юга на САЩ и се фокусира върху живота на младо момиче на име Сузи, което се бори с религиозните вярвания на семейството си и собствената си вътрешна борба. Разказът е известен със своя хумор, характерни герои и изследване на темите за вярата, семейството и идентичността.
– Кой е написал „Щъркелите на Всевишния“?
– „Щъркелите на Всевишния“ е разказ, написан от американския писател Реймънд Карвър. Разказът е включен в неговия сборник с разкази „Катастрофа“ (1986). Историята се развива в малък град и се фокусира върху живота на млад мъж на име Ралф, който се бори с алкохолизма и чувствата си на загуба и отчуждение. Разказът е известен със своя минималистичен стил и емоционално въздействие.
Спрях… Нямах сили да продължа повече. Този лъжеше безогледно. Беше толкова влюбен в себе си, че не можеше да си позволи да не знае нещо, каквото и да е то. Измисляше си безподобни истории, но отговор винаги намираше. Това ли беше бъдещето, което идва? А може би просто крадеше минало. След сто или двеста години за тези произведения никой повече не можеше да оспори, че са писани именно от посочените автори.
Какъв свят оставяме на децата си?
.
Хасан Ефраимов
.
